РЕШЕНИЕ № 78
гр. Пловдив 13.02.2018 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 25 януари 2018 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА, като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 791/2016 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, 1784, област София, община Столична, район „Младост“, бул. „Цариградско
шосе“ № 115Е моли да се постанови решение, с което се признае за установено по
отношение на „АПОЛО-6“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, район Централен, ул. „Опълченска“ № 9, и Г.П.Ц. ЕГН ********** с адрес: ***, че:
„АПОЛО-6“ ЕООД ЕИК ********* и Г.П.Ц. ЕГН ********** дължат солидарно на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* сумите:
- 194 116.00
евро - главница по договор за кредит № 056/2002 , сключен на 19.6.2002 г.,
изменен и допълнен с анекси към него;
- 9 308.12
евро – наказателна лихва по чл. 7, ал.1 от Раздел ІІ от договора за преиода
от 29.2.16 до 29.6.16;
- ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 30.6.16 до окончателното й плащане,
за които
суми е издадена заповед № 5416 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 5.7.16 и изпълнителен лист от 11.7.16 г. по
ч.гр.д. № 9109/16 на ПРС, ІV бр.с.
Претендира
разноски, вкл. за заповедното производство.
Подробни
съображения се излагат в писмена защита, депозирана от процесуалния
представител на страната, адв. Ф.М..
Ответниците
молят да се постанови решение, с което исковите претенции да се отхвърлят
изцяло като неоснователни и недоказани.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
Между
ищцовата банка и „АПОЛО-6“ ЕООД е сключен договор за кредит № 056/2002 от
19.6.02, с който е уговорено предоставянето на кредит за оборотни средства в
размер на 100 000 лв. Уговорен е срок за ползване и издължаване на кредита до
6.6.03. Съгласно чл. 5 от договора е уговорено главницата по кредита да се
олихвява с годишна лихва, определена като сбор от основен лихвен процент,
обявен от БНБ, плюс надбавка от 8 %, като съгласно чл. 6/2/ дължимата лихва по
кредита се начислява и издължава ежемесечно. В чл. 7 е уговорена наказателна
лихва – в случай на забава на плащането на главницата и/или начислени лихви от
страна на кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна
лихва /неустойка/ в размер на договорения лихвен процес плюс надбавка от 10 %. Кредитополучателят е
дал съгласие дългът по кредита да се издължава служебно от банката на падежите
или на следващия работен ден, ако падежът е неприсъствен ден, чрез събиране на
дължимите суми от всички сметки на кредитополучателя в банката.
Договорът е
изменен и допълнен с 24 броя анекса.
С анекс № 1
от 13.12.2002 размерът на кредита е увеличен до общо 200 000 лв.
С анекс № 2
от 6.6.2003 срокът за ползване и погасяване на кредита е удължен до 30.5.04
С анекс № 3
от 28.5.04 размерът на кредита е увеличен до общо 300 000 лв., като срокът
за ползване и погасяване на кредита е удължен до 3-.5.05.
Следват още
анекси, с които се удължава срока за издължаване на кредита, като с анекс 7
размерът на съществуващия кредит е увеличен до размер на 400 000 лв.,
С анекс 10
/29.3.2010 Г.П.Ц. е поела задължение като ПОРЪЧИТЕЛ да отговаря за изпълнение
на задължението на кредитополучателя, вкл. за заплащане на всички дължими суми
до окончателното им погасяване, с уговорката, че продължаването на срока на
договора спрямо кредитополучателя има действие и по отношение на поръчителите.
Декларирано е, че с подписването на анекса поръчителите приемат без възражения
действащите общи условия на банката и
тарифата на банката.
Със
следващите анекси отново се удължават сроковете за ползване и погасяване на
кредита, като с анекс 14 от 29.4.13 г. се уговорява, че отпуснатият в български
лева кредит в размер на 400 000 лв. се превалутира в евро, като сумата на
кредита става 204 516 евро.
С
анекси 15 – 20 страните са посочили
конкретните просрочени задължения към съответните моменти на подписване на
анексите.
С анекс 21
от 27.6.14 е определен размерът на кредита на 200 116 евро с краен срок за
ползване и погасяване – 31.12.2014.
С анекс 22
от 22.12.2014 е определен размер на кредита на 198 516 евро с краен срок
за ползване и погасяване до 31.3.15 г.
С анекс 23
от 27.3.15 е удължен срокът за погасяване до 31.12.15 г.
С последния
анекс 24 от 27.11.2015 г. размерът на кредита е определен на 194 916 евро
с краен срок за усвояване и погасяване – 28.2.2016, през който период
средствата могат да се ползват многократно в рамките на лимита.
Т.е. крайният
срок за ползване и погасяване на главницата съгласно последния подписан анекс
24 от 27.11.15 г. е определен до 28.2.16
г., на която дата банката твъсрди, че задължените лица не са платили
дължимите съгласно договора суми. След настъпване падежа на задълженията
банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на 30.6.16 г., към която дата цялото вземане на банката било с настъпил
падеж. Със заповед № 5416/5.7.16 г. по ч.гр.д. № 9109/16 г. на ПРС, ІV бр.с.,
съдът разпоредил плащането на процесните суми, като е постановено незабавно
изпълнение, издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело 2016***0400447
по описа на ЧСИ С.Г. – рег. № *** на КЧСИ.
Няма спор между страните, че след издаването на заповедта
за изпълнение са осъществени няколко доброволни плащания от
ответницата Г.Ц. и от трето лице П. Ц.-В., с които били погасени част от процесните
задълженияа:
- 10 000
евро – постъпили на 29.7.16 г., -
- 10 000
евро – постъпили на 12.8.16,
- 86 260.36 евро – постъпили на 5.10.16 г.,
Тези
плащания са отразени изрично и в подадената искова молба, като банката твърди,
че с тях са погасени задължения както следва:
С 10 000 евро, постъпили на 29.7.16 г., били погасени 5921.45 евро – част от присъдената наказателна лихва с общ размер
от 9 308.12 евро, и 7957.26 лв.
разноски –присъдена ДТ за образуване на заповедното производство;
С 10 000
евро, постъпили на 12.8.16, били
погасени остатъка от 3386.67 евро от наказателната лихва в общ размер от
9308.12 евро, 2318.67 евро – законна лихва върху главницата за периода 30.6.16
-11.8.16 вкл., както и 4294.66 евро – част от присъдената главница в общ размер
от 194 116 евро;
С 86 260.36
евро, постъпили на 5.10.16 г., били
погасени 2 847.32 евро законна лихва въру остатъка от главницата за
периода от 12.8.16 до 4.10.16, 364.80 лв. – разноски по изп.д. 2016***0400447 и
81 965.70 евро – част от присъдената главница.
Възразява се
от ответниците, че е осъществено и плащане на сума от 6000 лв. на 5.12.16
г. /след завеждане на настоящия иск/,
като предвид осъществените плащания ответниците считат, че е погасено изцяло
задължението за наказателна лихва, както и за разноски в заповедното
производство /присъдена ДТ/ и частично
задължението за главницата. Банката не оспорва осъществяването на това плащане
в размер на 3 062.79 евро, с които заявява че са погасени общо 4 228.44 лв. направени от банката
разноски по изпълнителното дело и 900.82 евро – законна лихва върху остатъка от
дължимата главница по договора за кредит от 107 855.40 евро.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чиито заключения съдът възприема като
компетнтно изготвени. По изрично искане на ответниците последното прието
заключение е изготвено след проверка и в счетоводството на ответното дружество.
Тази проверка обаче не е довела вещото лице до изводи, по-благоприятни за
ответниците, напротив, вещото лице заявява, че в счетоводството на дружеството
не са отразени всички плащания, погасяващи част от задълженията, тъй като част
от тези плащания са реализирани от ответницата Г.Ц. като физическо лице
/поръчител/, респ. тези плащания са намерили отражение в счетоводството на
банката, но не и в счетоводството на ответното дружество „АПОЛО-6“ ЕООД.
Вещото лице
подробно е проследило усвоените суми по кредита и извършените погашения, като в
крайна сметка са формирани изводи за наличните задължения към 16.11.17
г. както следва:
- дължимият
размер на главницата - 107 855.64
евро;
- напълно са
погасени задълженията за наказателна лихва
- размерът
на законната лихва върху главницата, изчислена до 15.11.17 г. е 11 292.79
евро
-
9 144.42 лв. разноски
Вещото лице е
взело предвид всички извършени плащания, включително и тези, посочени от
страните в процедурата по размяна на книжа. По същество извършените от вещото
лице изчисления не се оспорват от страните, като няма доказателства, които да
всяват съмнение в тяхната достоверност и изчерпателност.
Съгласно т.
9 от ТР 4/2013 на ВКС в производството по чл. 422 от ГПК съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Т.е.
при предявен иск по чл. 422 от ГПК, с какъвто съдът е сезиран по конкретното
дело, задължително следва да се вземат предвид и фактите, настъпили след
подаване на заявлението, по чл. 235, ал.3 от ГПК /с посоченото в ТР изключение/.
При това
положение предявеният установителен иск по отношение на главницата следва да се
уважи до размер на 107 855.64 евро,
като за разликата до
194 116.00 евро следва да се
отхвърли предвид осъществени доброволни плащания след издаване на заповедта за
изпълнение, извън рамките на изпълнителното производство.
Установителната
претенция за наказателна лихва в размер на 9 308.12 евро следва да се отхвърли изцяло поради
погасяване на задължението след издаване заповедта за изпълнение с плащания,
осъществени извън рамките на изпълнителното производство.
По отношение
претенцията за законна лихва върху главницата, считано от 30.6.16 до
окончателното плащане, следва да се приеме за установено, че към 15.11.17 г.
дължимият размер на законната лихва възлиза на 11 292.79 евро /предвид обстоятелството, че е налице частично
погасяване на задължението с цитираните доброволни плащания/, като се приеме за
установено, че се дължи законна лихва върху главницата от 107 855.64 евро,
считано от 16.11.17 до окончателното плащане.
По отношение
на разноските:
Разноски се
претендират и от двете страни, които са представили списък на разноските.
Ищцовата
банка има право на разноски съразмерно на
уважената част на исковите претенции, както и на частта от отхвърлените, съответстваща на
плащанията, осъществени след подаване на исковата молба /86 260.36 евро,
постъпили на 5.10.16., и 6 000 лв. на 5.12.16/.
По отношение
на частта от претенциите, които се отхвърлят поради осъществени плащания след
издаване заповедта за изпълнение, но преди подаване на исковата молба съдът
намира, че ищецът няма право на разноски, тъй като е можел и е следвало да
съобрази същите при предявяване на иска.
Или след
съответни изчисления в съответствие с
изложеното ищецът има право на разноски за настоящето исково производство в
размер на 7 957 лв.
Ответниците
претендират за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 9 000
лв. за всеки един от тях, както и разноски за платено възнаграждение на вещо
лице в размер на 300 лв.
Ответниците
имат право на разноски само съразмерно на отхвърлената част от исковите
претенции, и то на тази част от тях,
които се отхвърлят поради осъществени плащания на суми след издаване на
заповедта за изпълнение , но преди образуване на исковото производство. Тези
плащания са общо в размер на 20 000 евро.
По отношение
на претендираните адвокатски хонорари се констатира от съда, че към отговора на
исковата молба са приложени два договора за правна помощ от 17.1.17, сключени
от адв. И. съответно с всеки един от ответниците, като във всеки един е
уговорено възнаграждение в размер на 9000 лв., платимо в срок до 17.3.17 г. В
хода на делото обаче не са представени доказателства уговореното адвокатско
възнаграждение действително да е заплатено, поради коте претенциите в тази
насока се явяват неоснователни. Страната има право на разноски само при
положение, че такива реално са направени, респ. тези разноски са удостоверени с
надлежни доказателства.
Или по
делото остават доказани разноски, направени от ответниците, в размер на 300 лв.
за възнаграждение за вещо лице. След
изчисления, направени в съответствие с изложените мотиви, ответниците имат
право на разноски в размер на 29.50 лв.
Или по
компенсация в полза на банката следва да се присъдят разноски за исковото
производство в размер на 7 927.50 лв.
Съдът дължи
произнасяне и по отношение на разноските в заповедното производтво.
В
заповедното производство са присъдени в полза на банката разноски в размер на
7 957.26 лв. – държавна такса за
образуване на производството. От заключението на вещото лице се установява, че
задължението е погасено с постъпването
на сумата от 10 000 евро на 29.7.16 г. В този смисъл е и
становището на ищцовата банка, заявено още с исковата молба. Предвид погасяване
на това задължение след издаване заповедта за изпълнение следва да се постанови
отхвърлителен диспозитив за посочената сума.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, 1784, област София, община Столична,
район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, „АПОЛО-6“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул.
„Опълченска“ № 9, и Г.П.Ц. ЕГН **********
с адрес: ***, че:
„АПОЛО-6“ ЕООД ЕИК ********* и Г.П.Ц. ЕГН ********** дължат солидарно на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* сумите:
- 107 855.64
евро - главница по договор за кредит
№ 056/2002 , сключен на 19.6.2002 г., изменен и допълнен с анекси към него;
- ведно със законна лихва върху главницата в
размер на 11 292.79 евро, изчислен към дата 15.11.2017, и законна лихва върху главницата, считана от
16.11.17 до окончателното плащане.
за които
суми е издадена заповед № 5416 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 5.7.16 и изпълнителен лист от 11.7.16 г. по
ч.гр.д. № 9109/16 на ПРС, ІV бр.с.,
като
ОТХВЪРЛЯ иска в следните му части:
- За разликата
над 107 855.64 евро до
194 116.00 евро по отношение на главницата,
- за сумата 9 308.12
евро – наказателна лихва по чл. 7, ал.1 от Раздел ІІ от договора за преиода от
29.2.16 до 29.6.16;
- за сумата 7 957.26 лв. – разноски, представляващи платена държавна
такса за образуване на заповедното производство.
поради
погасяване на сумите след издаване заповедта за изпълнение извън рамките на
изпълнителното производство.
ОСЪЖДА „АПОЛО-6“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
Централен, ул. „Опълченска“ № 9, и Г.П.Ц.
ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, 1784, област София,
община Столична, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, направени по
делото разноски в размер на
7 925.50 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: