Решение по дело №37/2016 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 174
Дата: 30 май 2017 г. (в сила от 26 юни 2017 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20165500100037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

174                         30.05.2017г.               град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     VІ ГРАЖДАНСКИ състав

   

на двадесети март 2017 година

в открито заседание в следния състав:     

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                       

Секретар  П.В.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

Гражданско дело № 37  по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

 

          Производството е на основание чл. 135 във вр.с чл.133  от ЗЗД.

 

Постъпила е Искова молба с вх.№ 3882/23.03.2016 г. от ищеца  „Семена синхрон” ООД – с. Коньво, общ. Нова Загора, обл. Сливен чрез адвокат К.Г.М. ПРОТИВ ответниците Е.Н.Х., С.С.Х., м.с.х. и Я.П.Г. по реда на чл.135 от ЗЗД.

 

       Ищецът твърди в исковата си молба, че ответницата Е.Н.Х., въз основа на влезли в сила съдебни актове е осъдена с изп. листове да заплати на ищеца общо сумата от 26268.00 лв., от които главница от 20000 лв. и законната лихва върху нея считано от 20.01.2014г. до окончателното й изплащане (която към настоящия момент е вероятно в р-р на 4000 - 4500 лв.), а остатъка до общото задължение, представлява присъдени разноски, по приключилите съдебни дела. С/у същата е образувано изп.д. под №75/2016 г. по описа на ЧСИ И.Б.с рег.№869 на КЧСИ с район на действие СтОС. Делото е образувано на 25.02.2016 г. В хода на изп. производство, след надлежно извършено проучване от ЧСИ въз основа на предоставени му правомощия по реда на чл.18 от ЗЧСИ, се установява, че длъжницата, заедно със своя съпруг са се разпоредили към 29.09.2013 г. с притежаваните от тях няколко имота, а именно описаните по-горе два ПИ, и три самостоятелни обекти в сграда, втория от тях чрез покупко-продажба, на изключително символична цена, представляваща 8,42% от тогавашната данъчна оценка на всичките тези имоти, в полза на техния син. Данъчната оценка е 116385.60 лв., а двата ПИ и трите самостоятелни обекти в сградата са продадени за 9800 лв., като най-вероятно и последната сума, за която ответницата и нейния съпруг са заявили, че са получили изцяло и в брой от сина им преди подписване на нот.акт, изобщо не е получена и сделката за покупко-продажба представлява прикрито дарение.

 

В тази връзка и предвид гореизложеното молят, след като съдът се убеди, че заведените искове на ищеца са допустими и  основателни, да постанови Решение, с което да ПРОГЛАСИ по отношение на ищеца за относително недействителни извършените от първия и втория ответник в рамките на 1/2 идеална част представляваща част от продажбите в полза на техния син и неговата съпруга – третия и четвъртия ответници по отношение на следните недвижими имоти:

1)  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/,  находящ   се   в   гр.Раднево   с   идентификатор  №61460.505.294 по кадастралната   карта   на   гр.Раднево   с   площ   от   674   кв.м.   с   предназначение урбанизирана   територия   и   начин   на   трайно   ползване   "За   бензиностанция, газостанция", с номер по предходен план 2184, при граници на този имот: ПИ с
идентификатор  №61460.505.292;  ПИ  с  идентификатор  №61460.505.520;  ПИ  с идентификатор №61460.505.295 и ПИ с идентификатор №61460.505.293;

2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/, находящ се в гр.Раднево с административен адрес: ул. "…"№… с идентификатор №61460.505.295 по кадастралната карта на гр.Раднево с площ от 504 кв.м. с предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване "Ниско застрояване до 10 метра" и номер по предходен план 2183, при граници на този    имот:    ПИ    с   идентификатор   №61460.505.293;    ПИ   с    идентификатор №61460.505.520;   ПИ  с  идентификатор  №61460.505.294;  ПИ  с  идентификатор №61460.505.533 и ПИ с идентификатор №61460.505.521, ведно с построените в, този ПИ:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61460.505.295.1.1, находящ се на първия етаж намиращ се в сграда № 1 с предназначение - търговска дейност и съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - ПИ с идентификатор №61460.505.295.1.3, подобекта - няма и над обекта ПИ с идентификатор №61460.505.295.1.2

-самостоятелен обект в сграда ПИ с идентификатор №61460.505.295.1.2, находящ се на втория етаж в сграда №1 с предназначение: жилище, апартамент и съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - няма, подобекта ПИ с идентификатор №61460.505.295.1.1, ПИ с идентификатор №61460.505.295.1.3 и над обекта няма.

- самостоятелен обект в сграда ПИ с идентификатор №61460.505.295.1.3, находящ се на първия етаж в сграда № 1 с предназначение - за търговска дейност и съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - ПИ с идентификатор
№61460.505.295.1.1,  подобекта -  няма  и  над  обекта  -  ПИ  с  идентификатор
№61460.505.295.1.2, посочени в нот.акт №…, том …, рег.№…, дело №…изповядан от нотариус Г.Д. рег.№ 085 на НК с район на действие РС - Раднево, като им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

 

Молят да осъдят ответниците да понесат направените от тях съдебни и деловодни разноски.

        С уточняваща и допълнителна молба вх.№ 5509/26.04.2016 год. ищецът е представил на съда и оригинала от вписаната искова молба съобразно указанията на съда.

 

        С друга уточняваща и допълнителна молба вх.№ 6832/30.05.2016 год. ищецът е отстранил нередовностите по исковата молба, касаещи цената на иска и дължимата ДТ по исковата молба съобразно указанията на съда, дадени с разпореждането му от датата 03.05.2016 год.

 

Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд гр.Стара Загора, налице е внесена от ищеца дължима ДТ, с което са били изпълнени и указанията на съда за оставяне на исковата молба без движение. Била е посочена и правноорганизационната форма на ищцовото дружество, а именно „Семена синхрон” ООД – с. Коньво, общ. Нова Загора, обл. Сливен.

 

След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с писмените доказателства към нея по делото и с допълнително изисканите и представени по делото писмени доказателства, и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено следното :

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :

 

Ищецът „Семена синхрон” ООД – с. Коньво, общ. Нова Загора, обл. Сливен е кредитор на първите двама ответника Е.Н.Х. и С.С.Х. съгласно писмен договор за заем от 01.07.2013г., като процесните имоти преди да бъдат прехвърлени са били собственост на тези ответници, които впоследствие са ги прехвърлил на третия ответник и техен син Милен Христов, а четвъртата ответница се явява негова съпруга, като имотът е придобит от него по време на брака им с нея и се явява СИО. Поради което предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК за разглеждане на исковете относно тяхната материална основателност.

 

 

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ :

 

На дата 23.09.2013 г. с н.а под № 131, том VІ, рег. № 4664 процесните имоти са продадени от първите двама ответници на третия ответник и техен син М.С.Х. за сумата от 9800 лева. Предвид настъпилите обстоятелства за ищеца е налице правен интерес от завеждане на т.нар. Павлов иск по смисъла чл.135 от ЗЗД.

 

Не се спори между страните по делото, че с влезли в сила съдебни актове е доказано напълно неоспоримо, че ответницата Е.Н.Х. дължи към момента на образуване на делото 23.03.2016 г. над 30000 лв., представляващи суми по признати за основателни искове срещу нея, за получени от същата пари от ищцовото дружество с договора за заем на сключен на датата 01.07.2013 г., който тя се е задължила да върне до 31.12.2013 год. На 23.09.2013 г., т.е. след почти два месеца по-късно, с договор за покупко-продажба тя и нейния съпруг – С.С.Х., прехвърлят на сина си на абсолютно символична цена - за 9 800 лв., при данъчна оценка 116 385,60 лв., два поземлени имота и три самостоятелни обекти в сгради със съответните идентификатори посочени в ИМ находящи се на ул. „…" №…, представляващи обект за бензиностанция и газостанция, за ниско  застрояване,  търговска дейност - два броя и  едно  жилище.  По образуваното изп. дело плащане от ответницата Е.Х. и до настоящия момент няма, нито доброволно, нито друго. Ответник по делото е и съпругата на сина на първата ответница, тъй като имота е станал семейно имуществена общност.

 

Срещу същата ответница е образувано изп.д. под №75/2016 г. по описа на ЧСИ И.Б. с рег.№869 на КЧСИ с район на действие СтОС. Делото е образувано на датата 25.02.2016 г. В хода на изп. производство, след надлежно извършено проучване от ЧСИ въз основа на предоставени му правомощия по реда на чл.18 от ЗЧСИ, се установява, че длъжницата, заедно със своя съпруг са се разпоредили към 23.09.2013 г. с притежаваните от тях няколко имота, а именно описаните по-горе два ПИ, и три самостоятелни обекти в сграда, втория от тях чрез покупко-продажба, материализирана в нот.акт от … год. под № …, том …, рег. № …, дело № …год. на изключително символична цена, представляваща 8,42% от тогавашната данъчна оценка на всичките тези имоти, в полза на техния син-третия ответник М.С.Х.. Данъчната оценка е 116385.60 лв., а двата ПИ и трите самостоятелни обекти в сградата са продадени за 9800 лв..

 

Съгласно специалната разпоредба на чл.135, ал.1 от ЗЗД Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността. Според ал.2 Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

 

Видно от показанията на СВИДЕТЕЛЯ Р.Г., той е син на един от управителите на дружеството З. и на госпожа З.. Известно му е, че във връзка с взет заем от Е.Н. било заведено дело и заема не беше върнат. Бил свидетел, когато тя го получила и последствие била осъдена да върне тази сума пари, която била взела. Многократно са я посещавали в дома й Е.Н., за да търси парите, които били дадени. Там са засичали сина й. Не се познавала с него, нямали отношения, просто визуално го е виждал и е присъствал, когато са я търсили да им върне заема. Тъй като работел в Спешен център Раднево и имал много контакти в града и разбрал, че в последствие е прехвърлил имотите си на сина си и дъщеря си, след като трябвало да им върне сумата от заема. Поне доколкото имал информация, след получаване на заема била прехвърлила имотите. Госпожа Н. дошла във фирмата преди 3-4 години и поискала сумата от 10 000 лв. от управителя на фирмата, с които били в родствени връзки. Тя била там, когато давали парите, била много доволна, дори ги разцелува и получила определената сума. Сумата била дадена на базата на това, че са съседи на село и се познавали с Е.. Сигурен е в сумата. Знае, че сумата може би е 10 000 или 20 000 лв. Била около 20 000 лв. Видял банкнотите под формата на пачка били. Бил седнал настрани. Синът им мисли, че е женен. Съпругата му можело да я е виждал. Имало там момиче като е ходил, но можело и дъщеря й да е, не я познава. Предполага, че знаят семейството й за заема, който й е даден и отчасти са водили разговор с Е. там и са чули разговора. Многократно той е ходил там – около 5 – 6 пъти. Имало къща на село, която продала, след като получила парите и я предлагала на управителите на фирмата да сключат евентуално сделка. Мисли, че дъщеря й е в Испания, доколкото чувал.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Р.Г. си спомня, че причината била, че винаги им обещавала, че след определен срок ще им върне дадената от фирмата сума и затова посещавала многократно дома на Е.. Тя искала да подпише документ, за да нямат проблеми, да бъдат сигурни. Всеки пореден път обещавала и така. Тя разговаряла с него в къщи. Тя живеела в Раднево и си говорили в дома на Е.. Сумата била дадена от фирмата, тъй като била станала случаен свидетел. Мисли, че в началото на м.юли, 2013г. и тогава подписали документа, а може 2012г. да е било, когато са ходили. Може би една година преди това е дадена сумата през 2012г. Първоначално сумата била дадена на доверие и след това като говорили госпожата казала да не се притесняват и ще подпишат документ, че тя им дължи определената сума. Други хора около тях - били със сина на единия от управителите, госпожата и сина й бил там, но той се появил в помещението, което били да подпишат договора  и си заминали. Той бил там, но не е присъствал на разговора. Русоляв, слабичък, той казал, че го познава визуално. Други хора предполага, че са влизали вътре и не са били. Мъжът й бил на работа. Просто съчинили определения документ. Госпожата казала, че няма проблем да им върне парите и взаимно съчинили договора. Тя им казала, че няма проблем и ще се подпише, че им дължи парите. Той казал добре, да подпишат документа, като гаранция, че ще върне дадената сума при нужда. Точно поради тази цел отишли при Е., че дължи на “Семена синхрон” определена сума. Добре си спомням всичко, след като знае и къде живее, адреса също.

 

СВИДЕТЕЛЯТ П.Д. твърди в показанията си пред съда, че Г.Д. е един от управителите на дружеството и му е баща. Водени са съдебни процеси във връзка с една сума, която госпожа Х. дължи на фирмата. Ставало въпрос за 20 000 лв., които са дадени с уговорката, че ще бъдат върнати. В Раднево живеела госпожата. С Р.З. заедно са ходили в нейния дом няколко пъти. Ходили, за да попитат какво се случва с парите, ще бъдат ли върнати и по какъв начин. Веднъж мъжа й бил там, ходили до техния имот. Синът й са се виждали. Човекът работел някакъв бизнес и тогава отсъствал. Той знаел и бил наясно. Казали, че не са върнати парите и той им казал, че имат отношение с нея. Синът й са виждали. Единият път мисли, че тя гледала някакво дете. Не знае как се казва сина й, мисли, че е семеен, но не е много сигурен. Мисли, че заедно живеят. Предполага, че е в течение, тъй като в едно домакинство се знае всичко. С него лично не са разговаряли. Мисли, че Е. има син и дъщеря. Дъщеря й е в чужбина. Нея не я е виждал, само е чувал. Доколкото знае имала имот на майка й - къща с дворно място и предлагала веднъж да вземе имота в замяна на тази сума, но този имот бил не повече от 10 000 лв. и те не се съгласили.

 

СВИДЕТЕЛЯТ П.Д. по-нататък в показанията си обяснява, че, като цяло управителите не се съгласили. Помагат, работят във фирмата. Не били на ръководна длъжност във фирмата. Причината била, тъй като уговорката им била до края на 2012г. да се върнат парите и те казали, че трябва да има нещо черно на бяло при положение, че не са върнати в срок. Отишли в тях, разговаряли с нея и тя се съгласила да направят такъв документ, да подпишат и това била причината. В деня на подписването присъствали колегата му З. и въпросната жена. Само тримата били. Единствено са говорили със съпруга й, когато отишли веднъж и я нея я нямало, и му казали, че им дължи сума. Такива неща не сме уточнявали, защото мислели, че тя ги е взела парите. Не знам трето лице да е подтиквало собствениците да предявяват такива спешни претенции. Те не са спешни, те минаха години откакто не са върнати парите. Имало срок една година от датата 01.07.2013г. за връщане на сумата. Това е фирмена тайна и няма какво да се коментира с други лица. Слабо момче, средно на ръст, тъмна коса мисли, че е бил сина й. Доста време минало и не си спомня с какви дрехи е бил облечен. Не разговарял с него.

 

От показанията на свидетелката Ж.Г.Ж. без родство със страните, същата  твърди, че семейството ги познава от 1976г. Живеят заедно едни до други, една ограда ги дели, като познава децата им, внуците им. Нито е чувала за фирмата, нито някой от фирмата познава. Покрай делото разбрала за тази фирма. Там била тяхната втора къща в Раднево, която също знае. Там имало магазин и имали барче с магазин и добре работело. След това се отворили други вериги магазини и други собственици отворили до тях, заслабнал бизнеса. През 2002 г. затворили магазина, останали без работа и решили да прехвърлят къщата, в която бил магазина на сина си М., понеже дъщеря им от доста години е в Испания. Детето й като завършило преди 10 г. и то заминало при нея. Прехвърлили къщата си за гледане и издръжка, защото не ходели на работа и нямали пенсия. Синът им и снаха им се грижели за тях. Тя била на една врата, защото била на едната врата и всичко виждала. Спомням си, защото си говорили как да станат нещата и тя поради причината, че също се е занимавала с нейни лични прехвърляния и ги съветвала да не става срещу гледане или издръжка, за да си нямат неприятности ако се върне Д. от Испания. Прехвърлили имота с покупко-продажба на сина си. Те го предложили за продажба, явили се няколко човека, но не могъл да се продаде имота и затова решили да го прехвърлят на сина си. Не знае преди продажбата някой да е имал претенции за този имот. Почти всеки ден се виждали, тя живеела там. Те били в апартамент, те са в къща и само ограда ги дели. Познава М., жена му, внучката им малката Е.. Присъствала е на семеен скандал в самото начало и то непосредствено, когато имота се прехвърли и дочула, че става въпрос за някакви разписки, които Е. започнала да получава от Д. от Н.Загора, която търсила от нея, че има да получава пари. Ищците не ги е чувала изобщо, а също не ги е виждала ищците. Това може би станало, след като минали тези призовки, които получавала и след около половин година тя й споменала, че отново има призовка от някаква фирма от с.Коньово. Дължала им сума пари, а тя казвала, че не знае за такива неща, изневиделица й дошло и не знае за какво става въпрос. СВИДЕТЕЛКАТА Ж.Ж. уточнява, че тя ги  e посъветвала вместо дарение да го направят с покупко-продажба, защото тя го минала този път. Не е видяла за покупко-продажбата да има размяна на пари и не може да каже за това.

 

Видно от показанията на свидетелката Д.З.К. без родство със страните по делото от много години познавала ответниците. Преди време пребивавала в Раднево и се познавала с тях достатъчно добре със семейството на Е. и С.. Имало един такъв момент, че е чувала от тях, че са получили призовка за дело, за някакви пари, които дължали на тази фирма, но нито фирмата познава, нито хората. Били много разтревожени по този въпрос. Това да е било в период около зимата на 2014г. Този разговор провеждали, защото се оплакали ответниците. В началото някъде през м.02.2014г. Нищо конкретно за тази фирма на ищеца не била чувала. Знае, че Е. е в Коньово, но да има някакви задължения към някого не й е казвала. Не е чувала за заеми, те си имали някакъв бизнес преди това. Дори са ходили да пазарят от тяхното магазинче, кафе са ходили да пият, но за заеми не са чували да вземат и да имат задължение към някой. Дори се оплака, че след Нова година било пак, по предната година вдигнала кръвното и я повикали да й го измери. Тогава ответницата й казала, че са получили призовка за пари от лице, което не познавала Д. от Н.Загора. Там са ходили да пазарят. Имали голяма къща, отдолу имало магазинче и са ходили да пазарят от него. Във връзка с този имот чула в последствие, че това било някъде есента, ходили да пазарят август – септември, казали, че се налага да фалира, защото няма клиенти и трябвало да прехвърлят имота на сина си и дъщеря им е в Испания, и трябвало да си осигурят старините. Разбрала, че за да няма претенции дъщеря им, първо са искали да го продадат, но е нямало желаещи и за да си осигурят старините го дали на М., сина им. С М. само на здравей – здрасти се познават, снаха им също познавала. Работила в ОББ, много симпатична, интелигентна. Не е чула преди продажбата на имота някой да е имал претенции. Месец – два след продажбата, зимата пак била, се оплака, че са получили разписки, покани за някаква голяма сума от Н.Загора, от някаква Димка, която нито са я чували, нито са я виждали.

 

Съдът приема, че следва да се кредитират с доверие свидетелските показания на свидетелите З. и Д., тъй като изцяло са в съответствие с писм. доказателства по делото и са вътрешно непротиворечиви. Още повече, че те удостоверяват, че парите са й дадени още януари месец 2012 г. Също така показанията на тези свидетели са ясни и точни, като свидетелите сочат и точния адрес на ответниците, а именно гр. Раднево, ул. „…" №…. От друга страна са показанията на свидетелката Ж. и К., като същите показания са общи и абстрактни, и свидетелките твърдят, че не знаят определени неща или не са видели същите, като например дали са били платени сумите посочени като продажна цена в процесния нотариален акт от …год.

 

Съдът намира, от доказателствата по делото, че от ответниците не са били представени и ангажирани каквито и да е писмени или гласни доказателства, с което да се обори твърдяното от ищеца, че и посочената в нотариалния акт от 23.09.2013 г., сума от 9 800 лв. не са платени от третия ответник и сделката представлява прикрито дарение. Дори от самия анализ на текста от нот. акт по отношение на плащане на сумата, е налице очевидно противоречие. Веднъж се твърди, че тези 9 800 лв. са получени изцяло и в брой преди подписване на акта от продавачите - Христова и нейния съпруг, а веднага в следващия абзац се твърди, че сина им плаща тази сума към момента на подписване на договора, като самото противоречието се явява явно.

 

Следва да се отбележи също така, че след като съдът уважи доказателственото искане на адвоката на ответниците адв. Г. с формулираните от него въпроси, в събиране на доказателственото средство - обяснения на страната по реда на чл. 176 от ГПК, в такова по инициатива на съда, самата ответница в отговорите на зададените й от съда въпроси е заявила: “решихме да прехвърлим имота на моя син. Отначало решихме чрез дарение, за да спестим разноски. Казаха, не се знае. Тогава направихме с покупко-продажба. Питахме как може с по-малко пари да прехвърлим имота…". Никъде в отговора на този въпрос - каква бе причината да бъде прехвърлен имота на сина им. Х. не посочва, че тя и нейния съпруг са получили пари от сина им по тази сделка. Присъствалият на вземане на обясненията неин съпруг - в съдебното заседание от 20.03.2017 г., не пожела да коригира нещо в тези изявления, или да направи свои такива.

 

Съдът намира, че в хода на приключилия процес, съдебните решения от който са представени на ищеца и приети като доказателства, както и от другите документи по това гр. дело (приложено в цялост към настоящото такова) ясно личи, че тогава позицията на Х. е била съвършено различна - изразена чрез нейните процесуални представители. Тя заявяваля (не се яви при изрично призоваване от съда в Чирпан), че никакви пари не е взимала от ищеца, че дори не е била там по това време в Раднево и околните села, че не тя е лицето, което е отразено в договора и в ордера, а това било друго лице и т.н. Изразеното становище в настоящия процес е защитна позиция, но с него, както и с другите ангажирани гласни и писмени доказателства, законовата презумпция уредена в чл. 135, ал.2 от ЗЗД, оборването на която е в тежест на ответниците (всички те са свързани лица по смисъла на закона). Оборването на тази презумпция остана недоказано, същата е реализирана и тя е налице, поради което и следва да се приложи.

 

Съдът счита, че разпореждането с имотите на първата ответница Х. и нейния съпруг – втория ответник, става след получаване на заема, като дори само това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че е налице уреденото от закона увреждане на ищцовото дружество „Семена Синхрон" ООД с. Коньово общ. Нова Загора. Твърденията, че отношенията били близки, нямало да се връщат парите, то това било услуга, тя не знаела, че ги дължи и пр. и пр. все в този смисъл, не следва да бъдат кредитирани от съда, защото се опровергават от съдържанието на двата частни документа - договора за заем от 01.07.2013 год. и ордера към него , а и като факт е установено с влезлите в законна сила съдебни актове. Видно от приложеното гр. дело под № 199/2014 год. на ЧРС с Решение под № 10/19.03.2015 год. е прието за установено по отношение на първата ответница Христова съществуването на вземането на ищеца „Семена синхрон” ООД – с. Коньво, общ. Нова Загора, обл. Сливен за сумата от 20000 лева произтичащо от неизпълнението на договора за заем от 01.07.2013 год., ведно със законната лихва върху същата сума до окончателното изплащане на вземането , присъдено със Заповед за изпълнение на паричното задължение по чл.410 от ГПК под № 25/20.01.2014 год. издадена по ч.гр. дело под № 27/2014 год. по описа на РС-Раднево. Същото Решение е влязло в законна сила, тъй като е потвърдено с Решение под № 244/29.06.2015 год. по в.търг. дело № 1139/2015 год. на СТОС, СЪОТВЕТНО НЕДОПУСНАТО ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ с Определение под № 1431/12.12.2015 год. по гр. дело под № 57142015 год. на ВКС на РБ.

 

Съдът намира, че и  към настоящия момент ответницата Х., която е осъдена за тези дължими от нея суми, за разноските по делата и за мораторната лихва от датата на завеждането на ИМ с/у нея, ни най-малко желание няма да ги връща и не ги е върнала, в каквато и да е тяхна част. Твърденията, че тя ги била дала на трето лице, макар че това е извън рамките на спора и  извън предмета на настоящото дело,  по  същество  са се явяват абсолютно несъстоятелни и недоказани.

 

Предвид поставените от законодателя условия за предявяване на отменителния иск по чл. 135, ал.1 от ЗЗД длъжникът Е.Н.Х. и втория ответник и нейн съпруг С.С.Х. са извършили действия увреждащи ищеца  „Семена синхрон” ООД – с. Коньво, общ. Нова Загора, обл. Сливен. За увреждането на интересите на ищцата са знаели и третите лица – останалите 2 ответници М.С.Х.– техен син и четвъртата ответница Я.П.Г. – от своя страна съпруга на третия ответник.

 

Ето защо по този начин са увредени с действията на ответниците интересите на ищеца „Семена синхрон” ООД – с. Коньво, общ. Нова Загора, обл. Сливен като кредитор на първите двама от тях.

 

В заключение съдебният състав намира, че всички елементи, от фактическия състав на Павловия отменителен иск по смисъла на чл.135 във връзка с чл.133 от ЗЗД са налице и са доказани, поради което съдът следва да постанови съответния съдебен акт в този смисъл, с който да уважи исковете, така както са предявени, ведно с присъждане на всички направени от ищеца разноски за тази съдебна инстанция.

               

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от последния разноски по делото общо в размер на 3 521,35 лева, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, направи от ищеца и представени от пълномощника му адв. М./на лист 133 от делото/.

 

        Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.135 във връзка с чл.133 от ЗЗД , Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

                              Р      Е      Ш      И     :

 

 

ПРОГЛАСЯВА по отношение на ищеца „Семена синхрон” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Коньво, общ. Нова Загора, обл. Сливен, представлявано от управителя си Г.П.Д. с ЕГН ********** за относително недействителни извършените от първия и втория ответник Е.Н.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** в рамките на 1/2 идеална част, представляваща част от СИО продажби от 23.09.2013 год. в полза на техния син и неговата съпруга – третия и четвъртия ответници м.с.х. с ЕГН ********** и Я.П.Г. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** на следните недвижими имоти:

1)  ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/,  находящ   се   в   гр.Раднево   с   идентификатор  №61460.505.294 по кадастралната   карта   на   гр.Раднево   с   площ   от   674   кв.м.   с   предназначение урбанизирана   територия   и   начин   на   трайно   ползване   "За   бензиностанция, газостанция", с номер по предходен план 2184, при граници на този имот: ПИ с
идентификатор  №61460.505.292;  ПИ  с  идентификатор  №61460.505.520;  ПИ  с идентификатор №61460.505.295 и ПИ с идентификатор №61460.505.293;

2) ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/, находящ се в гр.Раднево с административен адрес: ул. "…"№… с идентификатор №61460.505.295 по кадастралната карта на гр.Раднево с площ от 504 кв.м. с предназначение урбанизирана територия и начин на трайно ползване "Ниско застрояване до 10 метра" и номер по предходен план 2183, при граници на този    имот:    ПИ    с   идентификатор   №61460.505.293;    ПИ   с    идентификатор №61460.505.520;   ПИ  с  идентификатор  №61460.505.294;  ПИ  с  идентификатор №61460.505.533 и ПИ с идентификатор №61460.505.521, ведно с построените в, този ПИ:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор №61460.505.295.1.1, находящ се на първия етаж намиращ се в сграда № 1 с предназначение - търговска дейност и съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - ПИ с идентификатор №61460.505.295.1.3, подобекта - няма и над обекта ПИ с идентификатор №61460.505.295.1.2

-самостоятелен обект в сграда ПИ с идентификатор №61460.505.295.1.2, находящ се на втория етаж в сграда №1 с предназначение: жилище, апартамент и съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - няма, подобекта ПИ с идентификатор №61460.505.295.1.1, ПИ с идентификатор №61460.505.295.1.3 и над обекта няма.

- самостоятелен обект в сграда ПИ с идентификатор №61460.505.295.1.3, находящ се на първия етаж в сграда № 1 с предназначение - за търговска дейност и съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж - ПИ с идентификатор
№61460.505.295.1.1,  подобекта -  няма  и  над  обекта  -  ПИ  с  идентификатор
№61460.505.295.1.2, посочени в нот.акт №131, том
VI, рег.№4664, дело №598 от 2013г. на 23.09.2013 г. изповядан от нотариус Г.Д. рег.№ 085 на НК с район на действие РС – Раднево.

 

          Осъжда ответниците Е.Н.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** м.с.х. с ЕГН **********, Я.П.Г. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** да ЗАПЛАТЯТ на ищеца “Семена синхрон” ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.Коньво, общ. Нова Загора, обл.Сливен, представлявано от управителя си Г.П.Д. с ЕГН ********** сумата от 3521.35 лева /три хиляди петстотин двадесет и един лева и 35 стотинки/, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщаването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

 

                                       

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :