Решение по дело №568/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 317
Дата: 27 юни 2022 г.
Съдия: Христо Тотев Христов
Дело: 20214210100568
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. Габрово, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214210100568 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се води въз основа на искова молба, подадена от
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД /към настоящия момент „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гp.София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6 срещу М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********” № 33, с която е заявен установителен иск по чл. 422 от ГПК.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че между „Теленор България" ЕАД и ответника бил сключен договор
за мобилни услуги от 19.11.2018 г., по силата на който ответникът бил абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр по мобилен номер +359*********
с избрана абонаментна програма Тотал 12,99 със срок на действие 24 месеца до
19.11.2020 г.
За отчетния период на потребление 18.11.2018 г. - 17.02.2019 г. абонатът не
изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 267.26 лв. по
издадените Фактури- № **********/18.01.2019 г. и №**********/18.02.2019 г.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 267.26 лв. ангажирало договорната отговорност на
абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр.с чл. 196,
в) от ОУ на мобилния оператор. Ищецът Теленор България ЕАД прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и издал
1
крайна фактура № *********/18.04.2019 г. с начислена неустойка в размер на 64,92 лв.,
от които 32,46 лв. са предмет на настоящия установителен иск.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи
сумата на 32,46 лв. (тридесет и два лева и 46 ст.), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор от дата 19.11.2018 г. за мобилен номер
+359*********,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260339/18.12.2020 г. по ч. гр. д. № 1983/2020 г. на РС Габрово,
както и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски
заповедното и исковото производство.
2. От страна на ответника:
Особеният представител на ответника оспорва иска като неоснователен.
Нямало доказателства, коиго да установят че ответникът е участвал в
сключването на спогодбата, основание за начисляване на претендираната неустойка и
че се е съгласил с нейните клаузи, поръади което същата била недопустима.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация.
Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на ищеца по установителния иск се основават на
разпоредбите на чл. 92 от ЗЗД относно претенцията за присъждане на неустойка.
2. От фактическа и правна страна:
Между същите страни относно дължими суми за месечни абонаментни такси и
потребени далекосъобщителни услуги, произтичатащи от същото правоотношение, а
именно процесният договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г. е налице постановено
Решение № 327/29.10.2021 г. по гр. д. № 733/2021 г. на РС Габрово, потвърдено с
Решение № 55/24.03.2022 г. по в.гр. д. № 30/2022 г. на ОС Габрово, което съгласно чл.
298 ал. 1 от ГПК обвързва страните включително в частта на мотивите.
Изводите в посоченото решение се потвърждават от представените по
настоящото производство доказателства. От приложения по делото договор за
мобилни услуги от 19.11.2018 г. /неоспорен от страните/, сключен между „Теленор
България“ ЕАД и ответника М. К. Н. се установовява, че страните постигнали съгласие
операторът да предоставя услуги чрез своята обществена мобилна наземна мрежа за
телефонен номер +359*********, които ответникът да заплаща, съгласно избрания от
абоната тарифен план Тотал 12.99, с месечна абонаментна такса 12.99 лева. Страните
се съгласили срокът на договора да е 12 месеца, а именно до 19.11.2019 г. Съгласно
сключено приложение от 19.11.2018 г. към договор за мобилни услуги страните
2
постигнали съгласие операторът да предоставя услуги чрез своята обществена мобилна
наземна мрежа и за телефонен номер +359*********, които ответникът да заплаща,
съгласно избрания от абоната тарифен план Тотал 12.99, с месечна абонаментна такса
12.99 лева и срок на договора да е 12 месеца, а именно до 19.11.2019 г.. Представени са
и 3 броя данъчни фактури, издадени от „Теленор България“ ЕАД на ответника за
периода 19.11.2018 г. – 17.02.2019 г. - фактура № **********/18.12.2018 г. на стойност
221,80 лева с вкл. ДДС, за периода 19.11.2018 г.- 17.12.2018 г., с падеж – 02.01.2019 г.,
фактура № **********/18.01.2019 г. на стойност 25.97 лева с вкл. ДДС, за периода
18.12.2018 г.- 17.01.2019 г., с падеж – 02.02.2019 г., фактура № **********/18.02.219 г.
на стойност 25.97 лева с вкл. ДДС, за периода 18.01.2019 г.- 17.02.2019 г., с падеж –
05.03.2019 г., като видно от съдържанието им същите имат за предмет месечни
абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги. Представена е и крайна
данъчна фактура № **********/18.04.2019 г., издадена от ищеца на обща стойност
332.18 лева, с падеж на плащане 03.05.2019 г., от която се установява, че на ответника
е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги на стойност
64.92 лева, като са налице и останали неизплатени задължения на потребителя за
предходния период, възлизащи на стойност 267.26 лева с вкл. ДДС. В Общите условия
на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги е предвидено, че когато потребител, с вече сключен и действащ
индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор, всички използвани от него
услуги преминават на обща сметка и се заплащат по една фактура – т. 18. Съответно т.
23, б. „б” и „в” от Общите условия предвиждат абонатите да заплащат месечния
абонамент, който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно
избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена за
ползвани услуги, представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от
потребителя през дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите условия е предвидено при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги да
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. Плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. В
случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок, Теленор има право да ограничи
и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с изключение на достъпа до
услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите суми. Съгласно чл. 19б, б.
„в” от Общите условия Теленор има право едностранно да прекрати индивидуален
договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми
след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно
3
съгласно Общите условия.
Дължимите месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни
услуги в размер на 215.76 лева (двеста и петнадесет лева и седемдесет и шест
стотинки), представляваща месечни абонаментни такси и потребени
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г. за номер
+359********* са дължими и незаплатени от ответника, което е констатирано с
посоченото Решение № 327/29.10.2021 г. по гр. д. № 733/2021 г. на РС Габрово.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща
се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент,
което той е сторил в посочената данъчна фактура № **********/18.04.2019 г. В нея е
начислена обща неустойка 64,92 лева за неизпълнение на договора. Размерът на
неустойката за неизпълнение на договора за мобилен номер +359********* съгласно т.
11 от индивидуалния договор за мобилни услуги е трикратният размер на месечните
абонаментни такси /тъй като до изтичане срока на договора от датата до която са
начислявани абонаментни такси е повече от три месеца/ и е в размер на 38,97 лева, от
която се претендират 32,46 лева. Неустойката е компенсаторна и е предназначена да
обезщети оператора на мобилната мрежа за изграждането и поддържането й, направено
с оглед обезпечаване качествено и в срок престиране по конкретния договор за целия
му срок на действие. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при
предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в
рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора,
операторът би реализирал приход от месечни абонаментни такси, санкцията за
неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която
договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок,
клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща
трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде
определена, като прекомерна в сравнение с претърпените вреди.
Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
260399/18.12.2020 г. по ч. гр. д. № 1983/2020 г. на РС Габрово е присъдено
претендираното за установяване вземане по настоящото производство и съответно
предявеният установителн иск иск следва да бъде уважен изцяло.
ІІІ. Относно претенциите за разноски:
Съгласно чл. 3 от ГПК страните са длъжни да упражняват предоставените им
процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
В конкретния случай ищецът превратно и злоупотребяващо упражнява
процесуалните си права, като образува различни дела въз основа на един и същ
4
правопораждащ факт, а именно неизпълнение на посочения по-горе договор за
мобилни услуги от 19.11.2018 г., при което по гр. д. № 733/2021 г. на РС Габрово се
претендират само неплатените месечни абонаментни такси и потребени
далекосъобщителни услуги, а по настоящото дело неустойката произтичаща от
неплащането на претендирните по гр. д. № 733/2021 г. на РС Габрово месечни
абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги. При това разноските,
които се претендирата по настоящото исково и по заповедното производство са 17
пъти по-големи от исковата сума. Съдът счита, че с отделното водене на заповедното и
настоящото исково производство само за неустойка ищецът цели да навреди на другата
страна, натоварвайки я с разноски - поведение противоречащо на изискванията на чл. 3
от ГПК.
Поради това, независимо, че искът е уважен изцяло, на ищеца не следва да
бъдат присъждани разноски, както за настоящото исково производство, така и за
заповедното такова.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „**********” № 33 ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гp.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
Парк София, сграда 6 сумата на 32,46 лв. (тридесет и два лева и 46 ст.),
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор от дата 19.11.2018 г.
за мобилен номер +359*********,
за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 260339/18.12.2020 г. по ч. гр. д. № 1983/2020 г. на РС Габрово,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5