Определение по дело №163/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./      .01.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в закрито съдебно заседание, в състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                                ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА

мл.с. ИВАН СТОЙНОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов

въззивно частно гражданско дело № 163 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278, вр. чл. 577, вр. чл. 538 ГПК, вр. чл. 32а, ал. 4 ПВ, образувано по подадена жалба постъпила в Служба по вписванията гр. Варна на 16.01.2020 г. от „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, вх. „Б“, представлявано от управителите Емил Ангелов и Архонтия Саридемерци, чрез адв. А.Т., срещу Отказ на съдия по вписванията при ВРС Силвия Николова, обективиран в Определение от 02.01.2020 г., с който е ОТКАЗАНО вписване по молба с вх.рег.№ 5/02.01.2020 г. на Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Варна от „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, чрез адв. А.Т., за вписване на Удостоверение за вписване в Търговски регистър за вписано преобразуване на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД чрез отделяне на еднолично търговско дружество „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, по реда на чл. 263г, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 263и, ал. 6 ТЗ.

Жалбоподателят „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД счита, че постановеният отказ на съдията по вписванията е незаконосъобразен. Твърди, че с молбата си е представил всички изискуеми документи, във връзка с вписването на удостоверението. Сочи, че съдията по вписванията е излязъл извън пределите на законовите си правомощия при проверката си, защото е тълкувал съдържанието на представения за вписване акт и предходно вписаните актове. В тази връзка излага, че видно от представените за сведение постановления за възлагане, е коригирана допуснатата техническа грешка по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2555.74.1.28. По отношение на обект – ап. 17, находящ се в гр. Варна, ул. „Албатрос“ № 4 твърди, че ясно е индивидуализиран в представената схема и в плана, за да няма съмнение кой е имотът, дори и да липсва идентификатор в представения План за преобразуване. Излага същите съображения и по отношение на имот с идентификатор 10135.3514.674, доколкото е допусната фактическа грешка в описанието му в плана за преобразуване, но са представени надлежни данъчна оценка и скица, от които са видни индивидуализиращите му белези. По отношение на валидността на данъчните оценки и декларациите сочи, че доколкото е подал молбата за вписване чрез куриер на 30.12.2019 г., то от този момент производството следва да се счита висящо и да се преценява актуалността на същите. Сочи още, че не е съгласен с определената от съдията по вписванията държавна такса, но представлява доказателства за доплащането и́ с настоящата жалба. Моли за отмяна на отказа и вписване на удостоверението, като подробно описва недвижимите имоти, с изключение на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2555.74.1.28. Отправя искане за даване възможност при необходимост да представи данъчни оценки актуални към 2020 г.

              Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК – подадена е в срок (отказът е връчен на 07.01.2020 г. и жалбата е изпратена по куриер на 14.01.2020 г.) от надлежна страна (молител в охранително производство), срещу акт подлежащ на обжалване (отказ на съдия по вписванията) и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.

 

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:

Производството пред Агенцията по вписвания, Служба по вписвания гр. Варна е образувано по подадена молба вх.рег. № 5/02.01.2020 г. от „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, чрез адв. А.Т., за вписване на Удостоверение за вписване в Търговски регистър за вписано преобразуване на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД чрез отделяне на еднолично търговско дружество „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, по реда на чл. 263г, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 263и, ал. 6 ТЗ.

Към молбата са приложени удостоверения от Агенция по вписванията, Търговски регистър по партидата на „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, План за преобразуване чрез отделяне по чл. 262г ТЗ с нотариална заверка, скици на поземлени имоти и сгради и схеми на самостоятелни обекти в сгради, копия от постановления за възлагане на недвижими имоти, удостоверения за данъчни оценки, декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК, копие от баланс на дълготрайни активи, протокол от заседание на съвета на директорите от 27.03.2019 г. на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и доказателства за внесена държавна такса.

С Определение от 02.01.2020 г. съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ да впише заявения за вписване акт (удостоверението). Видно от мотивите към отказа съображенията му са следните:

1/ за самостоятелен обект с идентификатор 10135.2555.74.1.28, находящ се в гр. Варна, ул. „Острава“ 19 не са представени удостоверение за данъчна оценка и схема;

2/ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2555.74.1.28 е включен в плана за преобразуване, но не е предмет на постановлението за възлагане (предвид поправката му с ново постановление от 20.07.2017 г.), поради което е налице разминаване и несъответствие в имотите;

3/ при описанието на ап. 17, находящ се в гр. Варна, ул. „Албатрос“ № 4 в Плана за преобразуване е посочен идентификатора на сградата, а не на самостоятелния обект, за който е приложена схема от 07.06.2019 г.;

4/ по отношение на описания в Плана за преобразуване имот с идентификатор 10135.3514.474 е налице разминаване при описанието с думи и цифри, както и по отношение на приложената скица, в която идентификаторът на имота е 10135.3514.674. Разминаване е налице и по отношение на административния адрес, който по плана е в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 256, а в удостоверението за данъчна оценка е № 260;

5/ към заявлението са представени декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК и данъчни оценки за имотите от 2019 г., а молбата за вписване е входирана в Службата по вписания на 02.01.2020 г., поради което същите не са актуални;

6/ Размерът на дължимата държавна такса за вписването е 4 286,80 лв., а молителят е заплатил по-малко.

В хипотезата на преобразуване на търговско дружество, когато в имуществото на преобразуващото се дружество има вещно право сделките по отношение на което, подлежат на вписване - вписването на удостоверението по чл. 263в, ал. 1 и чл. 263г, ал. 1 ТЗ в случай на преобразуване на търговски дружества, притежаващи вещно право върху недвижим имот или върху движима вещ, сделките с която подлежат на вписване, се извършва по реда на раздел II от ПВ, на основание чл. 4, б. "л" - всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. По тази причина неговото вписване следва да се извърши по реда на раздел II ПВ, като се спазят изискванията на чл. 6-9 ПВ /Така т. 3 от ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ Съгласно чл. 263и, ал. 6, in fine ТЗ при разделяне и отделяне се прилага и договорът или планът за преобразуване.

С оглед на предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, в хипотезата на поискано вписване на осъщественото поради отделяне на търговски дружества правоприемство в правата върху недвижим имот съгласно чл. 263и, ал. 6 ТЗ и съгласно мотивите към т. 6 от посоченото ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, могат да се изведат хипотезите, в които съдията по вписванията може да постанови мотивиран отказ за вписване.

Отказът може да бъде постановен когато: след преглед на съдържанието на акта се установи, че същият не фигурира сред актовете, които подлежат на вписване; по съображения за местна некомпетентност на съдията по вписванията (чл. 570, ал. 1 ГПК, чл. 7 ПВ), за наличието на която се следи служебно; по съображения, извлечени от формата на акта или неговото съдържание (липса на идентификация на страните и на недвижимия имот); при невнасяне на дължимата за вписването такса; при непредставяне на скица-копие от кадастралната карта съгласно чл. 6, ал. 3 ПВ и ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК.

В настоящия случай актът, който подлежи на вписване в Агенцията по вписвания, е удостоверението за вписване на преобразуването на търговското дружество в Търговския регистър, който е акт подлежащ на вписване (чл. 4, б. "л" ПВ). Същото не съдържа описание на имотите, до които се отнася актът. В случая, това не е необходимо, доколкото се касае за акт за преобразуване на търговско дружество (арг. чл. 6, ал. 2, б. “б“ ПВ), но е нужно да се индивидуализират недвижимите вещи, които са предмет на преобразуването, предвид необходимостта от отразяването на съответните промени върху собствеността на тези вещи, с оглед възникване на противопоставими права. Към представения план за преобразуване чрез отделяне са описани недвижимите имоти, които са били предмет на сделката, и за които е необходимо да бъдат променени данните в регистъра. Имотите са описани и в молбата за вписване.

Не са налице нарушения по отношение на местната компетентност на съдията по вписванията, доколкото с молбата са заявени за вписване само имоти, чието местонахождение е в района на действие на Служба по вписвания – гр. Варна.

Видно от мотивите към обжалвания отказ според съдията по вписванията са налице съображения, извлечени от съдържанието на акта (липса на надлежна идентификация на част от недвижимите имоти), които създават пречка за вписването му. Тези изводи са неправилни.

На първо място следва да се изясни, че в настоящата хипотеза не се изисква описание на имотите в подлежащия на вписване акт. Действително, както се посочи по-горе, такова е необходимо в придружаващите актове, но наличието на несъответствия и фактически грешки не е основание за постановяване на отказ, след като от останалите индивидуализиращи данни и придружаващите документи може по несъмнен начин да се индивидуализират вещите.

В конкретния случай от приложените документи е видно, че е допусната техническа грешка при описанието на ап. 17, находящ се в гр. Варна, ул. „Албатрос“ № 4 в Плана за преобразуване, като е посочен идентификатора на сградата, а не на самостоятелния обект. Другите индивидуализиращи данни обаче са достатъчни, за да се изключи всякакво съмнение за коя вещ става въпрос, още повече, че за същата е представена и съответната схема съобразно изискването на чл. 6, ал. 3 ПВ, която съдържа идентификатор.

Идентична е и хипотезата по отношение на описания в Плана за преобразуване имот с идентификатор 10135.3514.474 (цифром) и едно, нула, едно, три, пет, точка, три, пет, едно, четири, точка, шест, седем, четири (словом). При разминаване предимство винаги има текстовото изписване. Още повече отново е приложена скица, от която е правилно отразен идентификатора. Грешното посочване на административния адрес и разминаването му с този в удостоверението за данъчната оценка отново не е основание за отказ, предвид изключването на всякакво съмнение за коя вещ се иска вписване.

Водещи в случая са опитните правила и правилата на формалната логика, като единствено при невъзможност категорично да се индивидуализира вещта от придружаващите документи, би било налице основание за отказ, доколкото описание на имотите не се изисква в подлежащия на вписване акт и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ не намира приложение.

По отношение на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2555.74.1.28, находящ се в гр. Варна, ул. „Острава“ 19 отказът на съдията по вписванията е влязъл в сила. От петитума на настоящата жалба до съда е видно, че жалбоподателят иска отмяна на отказа и вписване на удостоверението по отношение на всички имоти, с изключение на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2555.74.1.28. Законосъобразността на отказа в тази част не подлежи на проверка от съда.

Съгласно т. 3 от ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС държавната такса за вписването следва да се определи по чл. 2 ТДТСАВ, като следва да се изчисли на база на заключителния баланс или съобразно данъчната оценка на имотите, ако последната е по-висока. В случая молителят е внесъл по сметка на Агенцията сума в размер на 4 256 лв. С отказа си съдията по вписванията е определил, че дължимата държавна такса е в размер на 4 286,80 лв. С жалбата е довнесена исканата държавна такса в размер на 30,80 лв., поради което това изискване е изпълнено. Ненужно е преизчисляване на таксата от страна на съда, предвид изричното и́ определяне от съдията по вписванията. В производството по обжалване на отказ да се издаде искания охранителен акт съдът има право да приема нови доказателства и да съобразява нови факти. /чл. 538, ал. 2 ГПК/

По отношение на актуалността на представените удостоверения за данъчни оценки следва да се има предвид, че вписването на съответния акт поражда предвидените в закона права за съответното лице от деня, в който е отразено в публичния регистър, независимо дали молбата за вписване е подадена по-рано по пощата или по куриер. Това правило обаче не води до извода, че не следва да се зачитат общите правила по ГПК (арг. чл. 540 ГПК) във връзка със сроковете, по отношение преценката на приложените доказателства. Доколкото молбата е подадена чрез куриер на 30.12.2019 г. представените удостоверения за данъчни оценки със срок на валидност до 31.12.2019 г. следва да бъдат приети за надлежни независимо, че вписването е с входящ номер от 02.01.2020 г. В случая това обстоятелство е без значение за определяне на държавната такса, доколкото размерите на данъчните оценки са много по-ниски от балансовите стойности на недвижимите имоти.

Следва да се изясни още, че декларациите по чл. 264 ДОПК се изискват при прехвърлянето на вещни права, което в случая настъпва по силата на преобразуването (след завършването на сложния фактически състав). Представянето им за целите на вписването е единствено за съобразяване дали съответното лице е изпълнило изискването на ДОПК за  удостоверяване на задълженията си. Същите следва да са актуални към момента на вписване преобразуването в Търговския регистър, защото към този момент представителите на дружеството декларират липсата на публични задължения. Необосновано е да се изискват нови декларации от органи на несъществуващо вече юридическо лице.

Предвид всичко изложено обжалвания отказ следва да се отмени като незаконосъобразен, с изключение на частта по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2555.74.1.28, находящ се в гр. Варна, ул. „Острава“ 19, в която част е влязъл в сила. Съдията по вписванията следва да впише удостоверението по отношение на останалите имоти, посочени с молбата.

Частичната отмяна на отказа по отношение на определени имоти е допустима, доколкото е неоправдано отказване вписване на подлежащ на вписване акт при наличието на порок само на една от вещите от съвкупността. Този извод се налага и по аналогия от правилото, че удостоверението за вписване на преобразуването може да бъде вписано няколко пъти в различни Служби по вписванията, по отношение на определени недвижими имоти, доколкото в съвкупността са налице недвижими вещи, които се намират в различни райони и са от местната компетентност на различни съдии по вписванията.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Отказ на съдия по вписванията при ВРС Силвия Николова, обективиран в Определение от 02.01.2020 г., с който е ОТКАЗАНО вписване по молба с вх.рег.№ 5/02.01.2020 г. на Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Варна от „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, чрез адв. А.Т., за вписване на Удостоверение за вписване в Търговски регистър за вписано преобразуване на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД чрез отделяне на еднолично търговско дружество „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, по реда на чл. 263г, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 263и, ал. 6 ТЗ, ОСВЕН В ЧАСТТА, с която е отказано вписване по отношение на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2555.74.1.28, находящ се в гр. Варна, ул. „Острава“ 19, в която част отказът е влязъл в законна сила.

ДА СЕ ВПИШЕ в нотариалните книги, водени към СВп при Районен съд гр. Варна Удостоверение за вписване в Търговски регистър за вписано преобразуване на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД чрез отделяне на еднолично търговско дружество „ПИРЕОС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, по реда на чл. 263г, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 263и, ал. 6 ТЗ.

УКАЗВА на съдията по вписванията да отбележи, че удостоверението е вписано, считано от 02.01.2020 г.

ДА СЕ ИЗПРАТИ заверен препис от определението на Служба по вписванията гр. Варна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: