Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..........., град Шумен, 12.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното
заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева
и
с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП,
като
разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова КАНД №48 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63 ал.1 изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна
жалба на „С.Г“ ЕООД със седалище и адрес на управление
***, депозирана чрез адвокат С.Е.при ШАК, срещу Решение №260195/23.12.2020 г.
на Районен съд – Шумен, постановено по АНД №1996/2020 г. по описа на съда.
Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. Поддържа се становището, че забавеното изпълнение на задължението
възнагражденията се дължи на непреодолима сила, а именно на настъпилата криза с
коронавирус, в резултат на която работодателят е бил в невъзможност да изпълни
задължението си. Като причина за допускане на забавеното изплащане на дължимите
суми се изтъква и настъпилата икономическа криза в световен мащаб. Навежда и
аргументи за „маловажност“ на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както и
счита, че са налице и основания за приложение на чл.415в ал.1 от КТ, поради
което касаторът моли да бъде отменено Решението на РС град Шумен и вместо него
да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде изменено НП
№27-0001131/25.09.2020 г. на Директора на Д „ИТ“ град Шумен по отношение
размера на наложената имуществена санкция, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна Дирекция „ИТ“ град Шумен, редовно призована, не изпраща
представител, но е представено писмено становище от процесуалния представител
юрисконсулт Д. В., редовно упълномощена, в което се излагат доводи за
неоснователност на касационната жалба. Отправено е искане да бъде оставено в
сила Решението на РС град Шумен като правилно и законосъобразно и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и предлага Решението на РС град Шумен да
бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на
предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се
явява неоснователна по следните съображения:
На първо место следва да се посочи, че спор по фактите няма между
страните. Безспорно е установено, че касаторът, в качеството му на работодател,
не е платило на лицето М.Х.М.дължимото му обезщетение по чл.221 от КТ при
прекратяване на трудовото му правоотношение. Това обстоятелство е било
установено при извършена проверка от контролните органи и на дружеството е било
дадено задължително предписание с Протокол №ПР2017782/02.07.2020 г., т.5, като
е бил определен и срок на изпълнение 10.08.2021 г. Цитираният протокол за
извършената на 24.06.2020 г. и на 25.06.2020 г. проверка бил връчен на
02.07.2020 г. на управителя на дружеството. При извършена последваща проверка
от контрлните органи в периода 14.08.2020 г. - 26.08.2020 г., било
констатирано, че касаторът не е изпълнил даденото му задължително предписание
по т.5 в Протокол за извършена проверка №2017782 от 02.07.2020 г.
Въз основа на установените факти, на 26.08.2020 г. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №27-0001131, и въз основа на него е
издадено процесното НП, с което на касатора е било наложена имуществена санкция
на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415 ал.1 от КТ, за нарушение на чл.415
ал.1 от КТ.
При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че както
при съставяне на АУАН, така и при издаване на процесното НП, не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушението е извършено
от дружеството. Противно на твърдението на касатора, решаващият съд е изложил
подробни мотиви в своето решение, както и се е произнесъл по всички възражения,
направени от санкционираното лице. В тази насока районният съд констатирал, че
даденото на касатора предписание не е било оспорено по съответния
административен ред и е влязло в законна сила, като от тази позиция доводите на
жалбоподателя за наличие на финансови затруднения се явяват неотносими към
предмета на спора, свеждащ се до изясняване на въпроса дали е налице описаното
в НП неизпълнение на дадено предписание. Съдът е приел, че не са налице
основания за приложение на маловажен случай, както и приложение на разпоредбата
на чл.415в ал.1 от КТ.
Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на решаващия съд. Въззивният
съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата
обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни
правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да
бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд. Правилно е прието, че причините, по които
не е изплатено дължимото обезщетение на работника, са неотносими към предмета
на настоящото производство. Следва да се посочи също, че задължителните
предписания по Протокол № 2017782 от 02.07.2020г. са били връчени на управителя на
дружеството на 02.07.2020 г., като е бил даден срок за изпълнени до 10.08.2020 г.
Към тази дата, както и към настоящия момент, страната се намира в обявена
извънредна епидемична обстановка, поради разпространението на Covid-19, като обявеното
с Решение на Народното събрание извънредно положение е отменено. Дори да се
приеме, че нарушението във връзка с липса на плащане на обезщетението на
служителя е осъществено по време на извънредно положение, с §4 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
разпоредба на чл.221 от КТ не е била изменена и е продължила действието си.
Съответни на доказателствата по делото са доводите на въззивния съд, въз
основа на които е обоснован извод за липса на основания за приложение на
привилегирования състав на чл.415в ал.1 от КТ. Специалният състав по глава ХIХ,
раздел II от КТ на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, според която за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В този
смисъл е Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. №7/2010 г.
„Маловажните“ нарушения, установени по КТ, съобразно по чл.415в КТ имат два
основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по
реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и
служители. При това, в тези случаи не е предвидено освобождаване от
административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а
налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в
многократно по-нисък размер. В случая нарушението по същество е свързано със
засягане на едно от най-важните права на гражданите – правото да получат
възнаграждение или обезщетение по КТ, нарушаването на което пряко рефлектира в
правната им сфера. Касае се за обезщетение, изплатено със закъснение повече от няколко
месеца, което обосновава извода, че в резултат на деянието безусловно са
настъпили неблагоприятни вредни последици за работника. Това обстоятелство
категорично изключва възможността за квалифициране на санкционираното
неизпълнение на задължение като маловажно такова в контекста на чл.415в ал.1 от КТ, до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и предходният
съдебен състав.
От така установеното фактическо и правно положение, настоящият
касационен състав намира, че решение е постановено в съответствие с
процесуалния и материален закон, поради което касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на РС град Шумен, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че на
основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и чл.78 ал.8 от ГПК,
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. / в полза на Дирекция „ИТ“ град
Шумен следва да бъде присъдена сума в размер на 80.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, като същата следва да се възложи в тежест на касатора
„С.Г“ ЕООД ***.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260195/23.12.2020 г. на Районен съд град
Шумен, постановено по АНД №1996/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „С.Г“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Индустриална
зона, ж.к.Добруджа, представлявано от управителя Г.М.Г., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ град Шумен сумата в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.03.2021 г