Р Е Ш Е Н И Е
№___________
гр. Варна, 19.06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря ЕЛКА
ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдията Юлия Бажлекова в.г.дело №2724 по
описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивната
жалба от Т.А.А., чрез адв. К. ***, постановено на 25.05.2018г. по гр.д. №
3392/2017г. в частта относно лицата и квотите, при които е допусната делба на
подробно описани в решението недвижими имоти, както и в частта, в която е
отхвърлена предявената от въззивника претенция по чл.344 ал.2 ГПК.
В жалбата
са изложени оплаквания за неправилност на така обжалваното решение, основани на
доводи за включване в делбата като съделител лице, което е починало, вместо
надлежно конституираните негови правоприемници, и оттам до неправилно
определяне на кръга на съсобствениците и квотите им в съсобствеността. Досежно
решението по направеното искане с правно основание чл.344 ал.2 ГПК са изложени
доводи за неправилност на изводите на съда за неоснователност на тази
претенция. Отправеното до съда искане е да отмени първоинстанционното решение и
вместо него делбата да бъде допусната между действителните съсобственици и при
претендираните от въззивника квоти.
Депозирана
е и въззивна жалба срещу постановеното по същото дело, по реда на чл.247 ГПК
решение от 03.07.2018г., с което първоинстанционният съд е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в частта относно посочените в основното решение
съделители и квоти. Излагат се доводи, че не се касае за очевидна фактическа
грешка, а до порок на решението от 25.05.2018г., който не може да бъде
отстранен по реда на чл.247 ГПК. Иска се така обжалваното решение да бъде
отменено.
В
предвидения срок са депозирани отговори на въззивните жалби от Ю.М.Б. и З.М.Б.,
чрез особения представител адв.Зл.Л., Р.М.А., с които същите са оспорени като
неоснователни и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.
Относно предмета на така предявения иск се излагат
следните твърдения от страните: Производството е за делба във фазата по допускането. Образувано е по
искова молба от Т.А.А., срещу Р.М.А., С. К. Б., К. М.О.,
Ю.М.А., А.М.А., К. М. Б.,
Ю.М.Б., З. М.Б., А.Й.Е., за допускане на делба на недвижими имоти,
находящи се в гр.Варна1 кв.Аспарухово,
ул.“Найчо Цанов“ №71: 1. апартамент №1, със застроена площ 120 кв.м, състоящ се
от: три стаи, трапезария с кухненска ниша, тоалет, баня, килер, коридор и два
балкона, ведно с принадлежащите му три избени помещения с обща застроена площ
от 35.93 кв.м., ведно с принадлежащото му таванско помещение с площ от 15.40
кв.м кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху поземления имот, в който сградата е построена;
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5504.400.1.1,
находящ се на първи етаж в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.5504.400, по КККР, одобрени със Заповед
РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителен Директор на АГКК, с предназначение на
самостоятелния обект-жилище, апартамент, и 2. Гаражна клетка № 4, със застроена
площ от 22 кв.м., представляваща част от изградени четири броя гаражи,
съставляващи сграда с ид. № 10135.5504.400.2 по КК на гр. Варна, находяща се в гр.Варна, кв.Аспарухово,
ул."Найчо Цанов" №71, построена върху общински поземлен имот с идентификатор
10135.5504.400 по КККР, номер по предходен план 203 или парцел № XVII-726, кв.
147 по плана на 28 м.р., на гр. Варна, ведно със съответните идеални части от
правото на строеж,
В исковата молба ищецът
твърди, че процесните имоти са съсобствени. Ищецът и първият ответник Р.М.А. са
съсобственици на 5/6 ид.ч. от имотите, придобити чрез дарение, обективирано в
НА №96/1999г. от техните майки Лерима Мехмедова и Назмие Мустафова. Останалата
1/6 ид.ч. от имотите е собственост на останалите ответници по делото. Общият
наследодател на страните Р. Б.Н./ Рашко Бончев Бончев/ е починал на
02.01.1996г. и съпругата му С.О.К./Севда Бончева/, поч. На 28.06.1999г. са
придобили собствеността върху имотите въз основа на договор за отстъпено парво
на строеж върху държавна земя от 24.12.1973г. и договор за делба от
01.08.1974г., сключен с ОбНС Варна. По време н възродителния процес през 1989г.
Наследодателите на страните продали на Община Варна имотите с договор
№12396/31.07.1989г., ав последствие отново ги закупили обратно с договори
№№21623 и 21624/05.08.1991г. по реда на НДИ. Наследодателите нямат общи, родени
от брака им деца.От първия си брак С.К. има две деца:Л.Ш.М. и Н.Ш.М., които са
дарили през 1999г., придобитите от тях в наследство 5/6 ид.ч. от имотите на
ищеца и Р.А..
След смъртта си през 1996г. Р. Б.Н. е оставил за свои
законни наследници С.К. – съпруга и К.Б. К., М.Б.К. и М.Б.К. – братя, чиито
наследници са придобили собствеността върху 1/6 ид„ч. От имотите. Твърди се, че
страните не са в състояние доброволно да си поделят съсобствеността и затова за
ищцата е налице правен интерес да предяви иск за делба. По същество моли съда да допусне делбата при
посочените в исковата молба квоти.
С писмена молба от 26.05.2017г. ищецът е уточнил, че посоченият като
ответник К. М.О. е починал преди завеждане на исковата молба, поради което
искът следва да се счита предявен срещу неговите наследници: Х.О., Г.Х. и Г.Х.,
които следва да се конституират като ответници по делото.
Ищецът твърди още, че през 1999г. е сключил на
05.07.1999г. с ответника Р.А., договор за разпределение на ползването на
имотите, съгласно който ищецът да ползва избените помещения, таванското
помещение и гаража, а Р.А. да ползва апартамента. Договорът бил прекратен от
ищеца, считано от 01.09.2016г., чрез нотариална покана до Р.А..
Ищецът е отправил искане с правно основание чл.344, ал.2 ГПК за осъждане на ответника Р.А. да му заплати обезщетение за ползването на
припадащите части от съсобствения апартамент в размер на 150лв. месечно.
Ответникът, Р.М.А., чрез пълномощник,
в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба , с който не
се оспорва допустимостта и основателността на иска за делба. Оспорва
твърденията за невъзможност за доброволно уреждане на спора. Оспорва
претенцията за възлагане и претенциите по сметки. Оспорав като неоснователна и
претенцията по чл.344 ГПК, като излага, че е сключен договор за разпределение
на ползването от 05.07.1999г., който не може да бъде прекратяван едностранно,
поради което и прекратяването му от страна на ищеца не може да обоснове
претенцията му. Твърди също, че не ползва по-голяма част от имота от
припадащите му се части.
С писмен
отговор, назначения от съда особен представител на ответниците Ю.М.Б. и З.Б.,
адв. Л. е осролен иска за делба относно посочените в исковата молба квоти.
Твърди се, че делбата следва да се допусне, като квотите, като ответниците,
като наследници на М.Б. К. следва да получат по 1/36 ид.ч. от имотите.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от фактическа
страна следното:
От доказателствата
по делото се установява, че страните по делото са наследници на общите
наследодатели Р. Б.Н. /Рашко Бончев Бончев/, ЕГН:**********, починал на
02.01.1996г. и неговата съпруга С.О.К. /С.О.Б./, ЕГН:**********, починала на
28.06.1999г., които са придобила собствеността върху имотите с договори №№21623
и 21624 от 05.08.1991г. за продажба по реда на НДИ.
Не се спори, че придобиването на собствеността върху имотите е по време
на брака на Р. Б.Н. и С.О.К., поради което делбените имоти са придобити в режим
на СИО. Безспорно е, че бракът е продължил повече от 10 години, както и, че
наследодатели нямат родени от брака си общи деца.
След прекратяването на брака със смъртта на Р. Б.Н., починал на
02.01.1996г. негови наследници са преживялата му съпруга С.О.К. /С.О.Б./, и
тримата братя на наследодателя - К.Б.К., М.Б.К. и М.Б.К..
Доколкото бракът между Р. Б.Н. и С.О.К. е продължил повече от десет
години, на основание чл. 9 ал. 2 от ЗН, съпругата, която наследява с братята на
наследодателя, получава 2/3 от наследството, а именно 2/3 от ½
/прекратената СИО/ или 5/6 ид. част от имотите. Останалите 1/6 ид. част от
делбените имоти се разпределят по равно между братята на Р. Б.Н. или всеки от
тях получава по 1/18 ид. част от имотите.
От представените удостоверения за наследници е видно, че след смъртта
си К.Б.К., /починал на 31.06.3006г./, е оставил за свои наследници по закон С. К. Б.
и Т. К.К./ деца/. Т. К.К.
е починал на 14.03.2010г., като е оставил за свой наследник сестра си С. К. Б.,
или същата получава целият дял от 1/18 ид. части от имотите.
М.Б.К. /починал на 03.03.2015г./ е оставил за свои наследници по закон
-четири деца: К. М.О., Ю.М.А., А.М.А. и К.М.Б.. Всеки от наследниците е получил
равен дял от наследството – по ¼ от 1/18 или по 1/72 ид. част от
имотите. Видно от приложената на л.70 от делото справка от НБД, К. М.О. е
починала на 26.07.2016г., като е оставила за свои наследници Х.Х.О. /съпруг/ и Г.Х.Х.
и Г.Х.Х. – синове. Последните следва да получат по равен дял от придобитата от
наследодателката им 1/72 ид.ч. от процесните имоти.
Третият брат - М.Б.К., съгласно представеното удостоверение за
наследници, след смъртта си е оставил за свои наследници трите си деца: Ю.М.Б.,
З. М.Б. и И.М.Б. /починал преди общия наследодател, на 08.05.1991г. и преди
придобиването на имота на 05.08.1991г./, поради което и не е налице право на
заместване по отношение на съпруга А.Й.Е. и същата не следва да получи дял от
наследството, съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗН. Делът на И.М.Б.,
който не е оставил низходящи, се получава от неговите брат и сестра Ю.М.Б. и З.
М.Б., съответно по ½ от 1/18 или 1/36 ид. част от делбените имоти.
С.О.К. /С.О.Б./, след смъртта на съпруга си придобива собственост върху
5/6 ид. части от имотите. След смъртта си на 28.06.1999г., същата е наследена
от двете си дъщери: Л.Ш.М. и Н.Ш.М..
Видно от представения по делото НА № 96, том 1, рег. № 1678, дело № 82/1999г. Л.Ш.М. и Н.Ш.М. са дарили собствените си 5/6
ид.части от процесиите недвижими имоти на Т.А.А. и Р.М.А. при равни части, т.е.
всеки един от надарените е получил по 5/12 ид. части от делбените имоти.
Приведени към най-малко общо кратно дяловете на съделителите са както
следва: за Т.А.А., ЕГН: ********** –
90/216 ид.ч.; за Р.М.А., ЕГН: ********** – 90/216 ид.ч.; за С. К. Б.,
ЕГН: ********** – 12/216 ид.ч.; за Х.Х.О.,
ЕГН **********; Г.Х.Х. ЕГН ********** и Г.Х.Х. по 1/216 ид.ч.; за Ю.М.А.,
ЕГН:********** – 3/216 ид.ч.; за А.М.А.,
ЕГН********** и К. М.
Б., ЕГН:********** – по 3/216 ид.ч.; за Ю.М.Б., ЕГН: ********** и З. М.Б., ЕГН: ********** – по
6/216 ид.ч.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
неправилност и незаконосъобразност на решението относно лицата и квотите за
които е допусната делба на процесните имоти. Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че при предявяване на иска, един от ответниците срещу
които е бил насочен е починал- К. М.О.. След изпълнение на указанията на съда,
искът е насочен срещу наследниците на починалата К. О.. Същите са конституирани
като ответници по делото и са участвали в производството, но не са посочени с
имена и квотите им в съсобствеността в диспозитива на решението. Посочването на
тяхната наследодателка в диспозитива на решението като съделител представлява
очевидна фактическа грешка. С решение, постановено по реда на чл.247 ГПК, е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното първоначално
решение и в диспозитива на решението – стр.10 са посочени като съделители
наследниците на починалата К. О. - Х.Х.О.,
ЕГН **********; Г.Х.Х. ЕГН ********** и Г.Х.Х. и съответните квоти в
съсобствеността.
Делбата на процесните имоти е допусната между всички съсобственици,
като правилно са определени и квотите от съсобствеността на всеки един от
съделителите.
По отношение на претенцията по чл.344 ГПК, съдът намира следното: Пред ВРС е
разпитан свидетеля Д. А. / син на ищеца/, а пред въззивния съд свидетелката М.Д./без
родство със страните/. Свидетелят А. е посочил, че е ходил в имота през 2015
или 2016г., за да се споразумеят с ответника за имота. След това не е посещавал
имота. Заявил е също, че в периода 2007г.-2014г. избеното помещение, което
съгласно споразумението за разпределяне на ползването следва да се ползва от
ищеца се е отдавало под наем. Поради това, че имотът е с общ водомер и не били
платени задълженията за заплащане на вода, наемателите напуснали имота.
Свидетелката Д. е посочила в показанията си, че след смъртта на бабата на ищеца
и ответника имотът се отдавал под наем до преди две години- Наемът се заплащал
на ищеца с пощенски запис. Под наем се отдавали две стаи, коридор и кухня на
приземния етаж. Свидетелката е обяснила, че стаите са на кота „0„ и не са
вкопани в земята. В банята и тоалетната се влизало отвън. Р. ползвал етажа над
приземния.
Съдът намира за правилни и законосъобразни изводите на
първоинстанционния съд, че от представените по делото доказателства безспорно
се установява прекратяване на договора за разпределение на ползването на
съсобствените имоти, считано от 01.09.2016г.
От
ангажираните по делото доказателства, сдът намира, че не се установяват
твърденията на ищеца, че към момента на предявяване на иска и кам настоящия
момент, ответникът Р.М. Реджебов ползва еднолично целия съсобствен имот или част от
него, която е по-голяма от припадащата му се част от съсобствеността, поради
което и претенцията по чл.344 ГПК е неоснователна.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение №2363/25.05.2018г.,
постановено по гр.д. 3392 по описа на РС гр. Варна за 2017г., поправено с
решение № 3151/03.07.2018г. постановено по същото дело.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по
реда на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: