Р
Е Ш Е Н И Е
№
819/19.10.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
септември, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, с участието на прокурор Пешев, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 238 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 284 от ЗИНЗС. Образувано
по искова молба, подадена от Н.С.Н.,***, чрез упълномощен адвокат – В.С.,
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София с иск за заплащане
на обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законните лихви от датата на
завеждане на исковата молба до крайното изплащане. Искът е подаден с
твърдението, че от 01.11.2016г. до 01.12.2016г. е бил в Ареста гр. Пазарджик и
от 01.12.2016г. до 30.07.2017г., при пребиваване в Затвора гр. Пловдив, е търпял
вреди от нарушаване на правата му по чл. 3 от ЕКЗПЗ и чл. 3 от ЗИНЗ.
Твърденията са за пренаселеност на
килиите в посочените периоди, лоша хигиена в затвора – наличие на
дървеници, хлебарки, гризачи; течове от тавана, мухъл, липса на обособен
санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, липса на лекарска
грижа. По делото ищецът се представлява от адвокат С., който поддържа иска.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, се представлява от юрисконсулт Ч.,
който претендира за неоснователност на исковата молба. Обосновава недоказаност
на неимуществени вреди. Предлага отхвърляне на иска, претендира
разноски.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пазарджик, като контролираща страна, дава заключение,
че исковата молба е основателна и доказана за малък период от време и следва да
бъде прецизирано обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Административен
съд Пазарджик, VI състав, след като взе предвид наведените в исковата молба
доводи, изразеното становище на ответника и прокурора, като се запозна с
приетите по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Съдът
е задължил ответникът да представят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото досежно периода на пребиваване на ищеца в
Ареста и Затвора гр. Пазарджик. Съгласно справка на лист 28 -31 по делото Н.С.Н.
*** от 18.10.2016г. до 25.11.2016г. , като е пребивавал в помещение № 9 с площ
от 11 кв.м. за 12 дни са 3 човека, а 23 дни са били 2 човека. В килията няма
санитарен възел и течаща вода, но за целта има общ санитарен възел с 2 бр.
тоалетни, 2 бр. мивки с постоянно течаща топла и студена вода, като има
осигурен 24часа достъп в денонощието. В банята има поточен бойлер.
Обзавеждането е легло, дървена етажерка; В килията има достъп до естествена
светлина посредством стъклени тухли. Дезинфекция и почистване се извършва от
задържаните лица, предоставя им се почистващи препарати. Храната се доставя по
закладки на Затвора Пазарджик, контролирана от съответните длъжностни лица.
В
Затвора гр. Пазарджик ищецът е пребивавал от 25.11.2016г. до 14.07.2017г. Данни
има за периода след 01.01.2017г. Настанен е за времето от 01.01.2017г. до 19.02.2017г.
в килия 701, която е с площ 28, 1 кв. м., ведно с 10 лишени от свобода. Килията
е със санитарен възел. Спалното помещение е с 6 двойни вишки, маса, стол, 6
шкафчета
Настанен
е за времето от 20.02.2017г. до 13.07.2017г. в килия 707, която е с площ 44, 31
кв. м., ведно с от 13 до 17 лишени от свобода. Килията е със санитарен възел. Спалното
помещение е с 8 двойни вишки, маса, 2 стола.
Към
Помещения 701 и 707 има и общ санитарен възел с течаща топла вода, която
лишените от свобода ползват във времето от 6.00ч. до 20.30ч. Отоплението е
локално парно с газ. За лятото може да се получи вентилатор от близки, който
може да се ползва до 24 ч.
Представени
са примерни седмични менюта, протоколи за извършена дератизация и дезинсекция
доказателства за осигуряване на материали и хигиенизиращи консумативи.
Представен е медицински
картон на Н. Н.. Не е уважено доказателственото искане за назначаване на
съдебно-медицинска експертиза по така формулираните въпроси. За изясняване на
фактите по делото е допуснат до разпит А.Г.Б. – директор на МЦ при Затвора гр. Пазарджик. Той
посочва, че ищецът има общо 5 прегледа, записани в журнала, за периода от
25.11.2016 г. до 14.07.2017 г., като два от тези прегледи са първоначалният и
прегледът при освобождаването му. Първоначалният преглед е бил на 27.11.2016
г., при който са констатирани атрофични
изменения на кожата на двете подбедрици, вследствие на венозен застой, без
открити язви. При престоя в ареста, на 24.10.2016 г. е имал консултация със
съдов хирург с препоръка за консервативна терапия. На 20.12.2016 г. е вторият
преглед с констатация – разширени вени на подбедрицата, дадена е била рецепта.
От вън му е доставен „Детралекс“. Следващият преглед е бил на 29.06.2017 г., когато му е бил даден
„Гентамицин“ за мазане във връзка с тези изменения по кожата. Обяснява, че
случаят на ищеца не е бил с атрофичните изменения и сериозни проблеми. Няма
язви, а разширени вени. Докторът обяснява, че тромбофлебитът означава
възпаление на вените, като за ищеца не е отбелязано, че има възпалителен
процес. Ищецът фактически не е търсил медицинска помощ. Обяснява на съда, че
при тези разширени вени достатъчно е раздвижването на карето и има възможност
при желание от страна на ищеца да прави гимнастика и да се раздвижва в стаята. Последният
преглед е при освобождаването му на 14.07.2017 г., като е отбелязано клинично
здрав за този период.
По делото е приета Медицинска
справка от Евгения Бъндева – медицински фелдшер в МЦ на Затвора гр. Пазарджик.
Първичният медицински преглед на Н.Н. е на 18.10.2016г., където той е имал оплаквания свързани с абстинентни
прояви. Съобщил е за хронично заболяване на вените на двете подбедрици, но не е
приложил никаква документация за това и не е съобщил за лечение, провеждано до
момента на задържането му. Приет е с прекъснати здравноосигурителени права.
Състоянието на долните крайници при постъпването е било увредено. В бланката за
вторични медицински прегледи са регистрирани 7 прегледа в медицински кабинет
към Ареста Пазарджик и две извеждания във външни лечебни заведения: едно в
Спешно отделение с консултация на хирург Д-р П. с диагноза хронична венозна
недостатъчност и назначена терапия. Второ извеждане в МБАЛ Хигия със съдов
хирург Д-р Плачков. Диагнозата е хронична венозна недостатъчност, хероинова
зависимост и становище, че може да се лекува в арестните помещения. Не е
препоръчано оперативно лечение.
Разпитан
е свидетеля И.П.Б. – осъждан за наркотици през 2016 г., излежал присъдата си,
без родство с ищеца, също има дела срещу ГДИН, които са приключили миналата
година. Бил е с ищеца в затвора около една година 2017 г. - 2018 г. , в 707
килия, седми отряд. Казва, че са били 18 човека заедно в килията. Нямало течаща
вода. Обяснява обстановката с „всичко беше под всякаква критика“. Било пълно с
дървеници и плъхове. Леглата били двойни вишки, килията е с два прозореца,
които са високо горе и съвсем малки. Не можело да се спи от дървениците и
буболечките. Ищецът се оплаквал от проблеми с краката, като казва, че ходел на
доктор, но не му обръщали внимание.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът за
присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат престоя му в Ареста гр. Пазарджик и Затвора гр.
Пазарджик, като ръководство и контрол върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на наказанията”, т.е.
дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е подадена от лице с
правен интерес.
Претенцията
на ищеца за заплащане на 50 000 лв.
обезщетение за претърпените вреди в посочения период и е насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, която е надлежен
ответник.
Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В конкретния случай, като основание
за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е да осигури медицинско
обслужване, площ и подходящи битово-хигиенни условия в Ареста и Затвора – гр.
Пазарджик.
Фактическия
състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва
три елемента: 1. нарушение на чл.3 ЗИНЗС, 2.настъпили
вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и
нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за останалите
два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия,
при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал.5
във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
От данните по делото се установява, че
за период на пребиваване в Ареста гр. Пазарджик ищеца е бил в помещение от 11
кв. м. 12 дни са 3 човека (3, 67 кв.м/на човек), а 23 дни са били 2 човека(5, 5
кв. на човек).
В Затвора гр. Пазарджик лицето е пребивавало
01.01.2017-до 17.02.2017г. на по малко от 3 кв.м. площ; След това от
20.02.2017г. до 13.07.2017г. осигурената площ е била от 2, 76 кв. м.(за 50
дни), 2, 95 кв. м.(30 дни) до 3, 16 - 3, 40 кв.м. (37 дни), а за 4 дни 2, 61
кв.м. Липсата на данни за пребиваването за декември 2016г. следва да се приеме,
че е бил присъщите условия като престоя от януари 2017г.
Изискванията
за осигуряване на минимална жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в чл. 43 ал. 3 от
ЗИНЗС, влязла в сила на 07.02.2017 г. Независимо
от това за исковия период е приложима Конвенцията за правата на човека и
основните свободи на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България. Предвид на това пребиваването на Н.Н. в килии при
жизнена площ под 4 кв.м., в процесния период, съставлява нарушение на чл.3 от
Конвенцията и подлежи на овъзмездяване по реда на чл. 284 от ЗИНЗС във вр.
с.чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на
човека липсата на жилищна площ следва да е за продължителен период от време, за
да е налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от
ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност.
Съобразно
§ 167 от Пилотното решение от 27 Януари 2015 г. за условията в българските
затвори „Нешков и други против България“ на ЕСПЧ : (а) всяко задържано лице
трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да
има най- малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите.
В § 166 от същото решение „Нешков и други против България“, се акцентира, че
ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията.
В
случая се доказа пренаселеността на обитаваните от Н. килии за период от 6
месеца при жилищна площ от около 3 кв.м. Установява се незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация,
изразяващо се в неосигуряване на минимална жилищна площ за период от 5 месеца.
В конкретния
случай се установява, че в помещенията, където е настанен ищецът, има санитарен
възел и течаща вода.
Видно от представената справка и копие от дневните режими се
установява, че в Ареста и Затвора гр. Пазарджик се провежда престой за
раздвижване в рамките на един час, осигуряват се почистващи препарати,
възможност за осъществяване на лична хигиена и хранителен режим. Съдът счита,
че администрацията на Ареста и Затвора гр. Пазарджик предвид това не е
извършила незаконосъобразно бездействие. Необходима е и съпричастност от страна
на задържаните под стража, за да се
поддържа хигиената в помещенията, които обитават. Те също следва да полагат
усилия за това.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът не установи
да е налице в малко количество и лошо качество на храната, поради което
оплакванията на ищеца в тази насока съдът счита за неоснователни и не е налице
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.
По делото се събраха множество писмени доказателства, както и гласни такива
/показанията на доктор Б./, видно от тяхната съвкупност, на ищеца е оказвана
постоянна и навременна медицинска грижа. Извършвани са прегледи на заболяване,
което е било проявено още преди постъпването му в Ареста и Затвора. Той не е
представил предходни медицински документи. Прилагани са адекватни медицински
грижи. Съдът кредитира с доверие събраните медицински документи и свидетелски
показания на медицинското лице. Счита, че притежаваната от него компетентност,
професионализъм и опитност са проявени в грижите и обслужването към лицето Н..
Мнението на ищеца, че не му се обръща внимание, не води до извод за неоказана
медицинска грижа. Във всички периоди на пребиваването на Н. в затвора и ареста
е оказвано необходимото медицинско обслужване съответно на диагностицираните
заболявания и проявената симптоматика.
С оглед съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства, съдът счита, че е налице противоправно
поведение на затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ за период от 6 месеца – 12 дни от престоя през
01.11.2016г. до 25.11.2016г. в Ареста гр. Пазарджик и 5 месеца и половина за
престоя през 25.11.2016г. до 13.07.2017г. в Затвора гр. Пазарджик.
Размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия на
затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен по
реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът
приема, че по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД,
исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за се явява частично
доказана и следва да бъде уважена
в размер на 500лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно
бездействие от неосигуряване на минимална
жилищна площ за период от 6 месеца – 12 дни от престоя през 01.11.2016г. до
25.11.2016г. в Ареста гр. Пазарджик и 5 месеца и половина за престоя през
25.11.2016г. до 13.07.2017г. в Затвора гр. Пазарджик За горницата над
тази сума до пълния предявен с иска размер от 50 000 лева, искът е
неоснователен и трябва да се отхвърли.
Следва да се присъди и законна лихва върху
сумата, като видно от исковата молба такава е претендирана, считано от датата
на завеждане на исковата молба 18.02.2020г.
По изложените съображения, Административен съд
Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 284 от ЗИНЗС,
да заплати на Н.С.Н., ЕГН **********, сумата в размер на 500 лева за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ минимална жилищна площ за период
от 6 месеца – 12 дни от престоя през 01.11.2016г. до 25.11.2016г. в Ареста гр.
Пазарджик и 5 месеца и половина за престоя през 25.11.2016г. до 13.07.2017г. в
Затвора гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 284 от ЗИНЗС,
да заплати на Н.С.Н., ЕГН **********, законна лихва върху присъдената сума,
считано от 18.02.2020г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.С.Н., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ София за горницата над сумата от 500 (петстотин)
лева до предявения с иска размер от 50 000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав
на Административен съд Пазарджик.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ № 106 от
17.02.2021г., по адм. дело № 1350/2020г. на Административен съд - Пазарджик,
ХІ-ти състав:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 819/
19.10.2020 г., постановено по адм. дело № 238/ 2020 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.