Р Е Ш
Е Н И Е
№ __216___
гр. Кубрат, 02.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично заседание на двадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 468 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД . На основание чл.78, ал.1 ГПК се претендират разноски по делото.
Ищецът - „Кредитреформ България“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1606, чрез управителя Р.В., като твърди, че на 14.04.2015 г. в изпълнение на сключен с „4финанс“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания № БГФ – 2018- 005/ 01.02.2018 г. е придобил вземанията му по Договор за кредит № ********** от 12.04.2015 г., сключен със С.М.М., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател; по цитирания договор за кредит ответницата на 14.04.2015 г. е получила в заем от търг.дружество цесионер сумата 300.00 лева, които тя се задължил да върне в договорения срок – с падеж 14.05.2015 г., но не изпълнила задължението си; в изпълнение на договорена между страните клауза и т. 13.3 от обявените на ответницата и приети от нея Общи условия от деня, следващ падежа на задължението – 15.05.2015 г. кредиторът започнал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, посочен в специалните условия по кредита – в процесния случай 00.00 %, с добавяне към него на наказателна лихвена надбавка, която към момента на сключване на договора е в размер на 10.03 пункта; въпреки отправените до ответницата 3 броя писмени покани, тя не изпълнила задълженията си да върне на заемодателя дадената й в заем сума пари и да заплати начислената от кредитора наказателна лихва; ответницата е уведомена за сключения между ищеца и заемодателя договор за прехвърляне на вземания чрез препоръчана писмена пратка, посредством „Български пощи“ – ЕАД, която неполучена е върната на изпращача с отметка „пратката не е потърсена от получателя“; от сключването на договора за цесия до момента на завеждане на исковата молба ответника не е изпълнил задълженията си нито към дружеството заемодател, нито към дружеството цедент, поради което „Кредитреформ България“ – ЕООД, ЕИК *********, като представя писмени доказателства за придобиването на вземането и за сключения между цесионера и ответника договор за заем и изпълнението по него, моли ответницата да бъде осъден да заплати на ищеца в изпълнение на сключения между цесионера - „4финанс“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, и ответника Договор за кредит № ********** от 12.04.2015 г., следните суми: 300.00(триста) лева – неплатена главница, съставляваща неизплатена част от дадена в заем сума, на основание чл. 79, във вр. с чл. 240 ЗЗД, ведно с законната лихва, считано от датата на подаване на искова молба – 04.07.2019 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД. Претендира присъждане на направените разноски по делото в размер на платена държ.такса – 50.00 лева, и юрисконсултско възнаграждение – 150.00 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответницата – С.М.М., ЕГН **********, с рег. пост. адрес ***, наст. адрес в гр. Варна, кв. „Младост“, бл. 155, ет. 13, ап. 81, на която е връчено съобщение – лично, на 18.07.2019 г., в 1-месечния срок за това, изтекъл на 18.08.2019 г., не изпраща писмен отговор. С писмена молба, постъпила в съда с вх. № 2720/ 30.09.2019 г., заявява искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие и за приемане на доказателство по делото вносна бележка, установяваща извършено от нея плащане на дължимите суми, станали повод за завеждане на исковите претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: между страните не се спори, а и от приложените към исковата молба писмени доказатевства се установява, че ищцовото дружество е цесионер по Договор за прехвърляне на вземания № БГФ – 2018- 005/ 01.02.2018 г. и е придобил вземанията на цедента, в качеството му на кредитор по Договор за кредит № ********** от 12.04.2015 г., сключен със С.М.М., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател; по цитирания договор за кредит ответницата на 14.04.2015 г. е получила в заем от търг.дружество цесионер сумата 300.00 лева, които тя се задължил да върне в договорения срок – с падеж 14.05.2015 г., но не изпълнила задължението си; в изпълнение на договорена между страните клауза и т. 13.3 от обявените на ответницата и приети от нея Общи условия от деня, следващ падежа на задължението – 15.05.2015 г. кредиторът започнал да начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент, посочен в специалните условия по кредита – в процесния случай 00.00 %, с добавяне към него на наказателна лихвена надбавка, която към момента на сключване на договора е в размер на 10.03 пункта; въпреки отправените до ответницата 3 броя писмени покани, тя не изпълнила задълженията си да върне на заемодателя дадената й в заем сума пари и да заплати начислената от кредитора наказателна лихва; ответницата е уведомена за сключения между ищеца и заемодателя договор за прехвърляне на вземания чрез препоръчана писмена пратка, посредством „Български пощи“ – ЕАД, която неполучена е върната на изпращача с отметка „пратката не е потърсена от получателя“; от сключването на договора за цесия до момента на завеждане на исковата молба ответницата не е изпълнила задълженията си нито към дружеството заемодател, нито към дружеството цедент по Договор за кредит № ********** от 12.04.2015 г., сключен между цесионера - „4финанс“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***.
Видно от приложената към молба вх. №
2720/ 30.09.2019 г. операционна бележка № 36/ 30.09.2019 г., след завеждането
на делото и размяната на книжата по него, на 30.09.2019 г. ответницата е
платила по сметка на ищцовото дружество задълженията си по Договор за
кредит № ********** от 12.04.2015 г., с внесената сума в в
размер на 355.00 лева, както следва:
сумата 300.00(триста) лева – неплатена главница, съставляваща
неизплатена част от дадена в заем сума, на основание чл. 79, във вр. с чл. 240 ЗЗД; 5.00 лева - за законната лихва, считано от датата на
подаване на искова молба – 04.07.2019 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД; и 50.00 лева – за
разноски по делото в размер на платената от ищеца държ.такса
за завеждане на делото.
С молба вх. № 3031/ 29.10.2019 г. ищцовото дружество заявява, че приема изпълнението на задълженията на ответницата, както те са посочени от нея в преводното нареждане, но претендира за присъждане на разноски по делото в размер на 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид установените с доказателствата факти, съдът намира от правна страна следното: Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени осъдителни искови претенции с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл.99 ЗЗД, както и по чл. 86 ЗЗД. Уважаването на тези претенции предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение.
По делото не се спори, а и се установява по несъмнен начин от приложените към исковата молба писмени доказателства, че към момента на предявянате на исковата претенция – 04.07.2019 г., ответницата е била задължена по отношение на дружеството, цедирало вземанията си в полза на ищцовото дружество, за връщане на дадената й в заем сума в размер на 300.00 лева, на основание сключен с „4финанс“ – ЕООД, ЕИК *********, София, Договор за кредит № ********** от 12.04.2015 г.; че не е изпълнила задълженията си в договорения срок – 14.05.2015 г.; че е е уведомена за сключения между кредитора и ищцовото дружество Договор за прехвърляне на вземания № БГФ – 2018- 005/ 01.02.2018 г., по силата на който последното е придобило вземанията на цедента, в качеството му на кредитор по Договор за кредит № ********** от 12.04.2015 г. срещу ответницата.
В хода на делото - на 30.09.2019 г.,
ответницата е платила на ищцовото дружество претендираните за плащане свои
задължения, превеждайки по негова сметка сумата 355.00 лева, с която е погасила: сумата 300.00(триста) лева – неплатена
главница, съставляваща неизплатена част от дадена в заем сума, на основание чл.
79, във вр. с чл. 240 ЗЗД; 5.00 лева - за законната лихва, считано от датата на
подаване на искова молба – 04.07.2019 г., до окончателното изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД; и 50.00 лева – за
разноски по делото в размер на платената от ищеца държ.такса
за завеждане на делото, като вземайки предвид тези факти, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК, настъпили след предявяването на иска, които са от
значения за спорните права, съдът следва да отхвърли предявените искови
претенции като неоснователни.
Независимо от това, основателно е искането на ищеца да му бъдат присъдени направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответницата с поведението си е дала повод за завеждане на делото, т.е. не е налице едно от кумулативните изисквания на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредитреформ България“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, п.к. 1606, чрез управителя Р.В., срещу С.М.М., ЕГН **********, с рег. пост. адрес ***, наст. адрес в гр. Варна, кв. „Младост“, бл. 155, ет. 13,
ап. 81, на основание чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, във вр.
с чл.99 ЗЗД, искове за осъждането й да плати на ищеца в изпълнение на Договор за кредит № ********** от
12.04.2015 г., следните суми:
300.00(триста) лева – неплатена главница, ведно с законната лихва, считано от
датата на подаване на искова молба – 04.07.2019 г., до окончателното
изпълнение, както и за разноски по делото в размер на платена държ.такса – 50.00(петдесет) лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН **********, с рег. пост. адрес ***, наст. адрес в гр. Варна, кв. „Младост“, бл. 155, ет. 13, ап. 81, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, да плати на „Кредитреформ България“ – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к. 1606, чрез управителя Р.В., за разноски по делото сумата 150.00 (сто и петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева