Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

№ …….

Гр. Велико Търново, 23.12.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

     

при секретаря Милена Радкова и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията гражд. дело № 813 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Ищцата С.Д. Янков, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата си молба, че на 04.10.2019 г. на ПП I-5 км 227, Владимир Георгиев Й. управлявал лек автомобил Тойота след употреба на алкохол 2.23 промила, установена с Алкотест Дрегер. Водачът се движил с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила, навлиза в насрещната лента и блъска лек автомобил Ауди А4, който се завъртял и е блъснат от двежущия се зад него лек автомобил Ситроен С4, управляван от Красимир Янков. При ПТП-то е пострадала ищцата, която е била пътник на предна дясна седалка в лекия антомобил Ситроен С4. Ищцата твърди, че въз основа на действията на Владимир Георгиев Й. и по негова вина е настъпило въпросното ПТП, при което на ищцата са причинени телесни увреждания. Вследствие на ПТП-то ищцата преживяла силна болка в областта на врата и гърдите, силен емоционален и психологически стрес по време и след ПТП, от задействаталата се въздушна възглавница понесла удар в носа. Повече от месец след инцидента била тревожна, напрегната и нервна, почти ежедневно и по няколко пъти получавана т.нар. „флашбек спомени“ от катастрофата. Започнала да живее в страх да шофира, да се движи пеша, да се страхува за себе си и за съпруга си и участник в ПТП. Наложило се да приема успокоителни, посетила и прихотерапевт, сънувала кошмари. Твърди, че процесния автомобил марка „Тойота“, модел“ Карина“ с рег № СТ4518ВР е бил застрахован за гражданска отговорност при „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, обективирана в полица със срок на покритие от 14.12.2018 г. до 13.12.2019 г. Сочи, че за процесното ПТП на водача Владимир Георгиев Й. е бил съставен АУАН, но преписката е прекратена, тъй като виновния водач е починал. Ищцата отправила писмена застрахователна претенция доответника с № 0801-004328/2019-03.03.04, но застрахователя отказал да заплати обезщетение. Ищцата моли съда да осъди ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, които тя е претърпяла, настъпили в резултат на гореописаното ПТП, в размер на 8000 лв., както и законната лихва върху сумите, считано от 14.11.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, чрез пълномощника си, не оспорва допустимостта на иска. Оспорва размера на причинените вреди, както и те да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Твърди, че другият водач на лек автомобил също е виновен за ПТП, като не е спазил правилата за движение. Прави възражение за съпричиняване на вредите. В издадения протокол за ПТП от органите на КАТ ищцата не фигурирала като пострадал пътник в автомобила. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Безспорно между страните е обстоятелството, че ПТП е настъпило в момент, в който ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за марка „Тойота“, модел “Карина“ с рег № СТ4518ВР.

Ответникът е образувал щета № 0801-004328/2019-03.03.04 по застрахователна претенция от 14.11.2019 г. Към претенцията на ищцата са приложени доказателства – констативен протокол за ПТП, медицинко свидетелство, амбулаторен лист, рецептурни бланки и касови бонове, както и банкова сметка ***. С уведомление от 13.02.2020г. застрахователят отказва да заплати застрахователна обезщетение на ищцата

С Наказателно постановление № 198-1228-002579/08.11.2019 г. на водача на л.а. „Тойота“ е наложена глоба в общ размер от 220 лв., като противоправните деяния описани в него са две: водача на контролира ППТ, което управлява и не избира скоростта на движение съобразно атм. условия релеф и т.н. – нарушения на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. От представяния АУАН от 4.10.2019г., водачът на МПС Тойота управлява МПС след употреба на алкохол от 2.23 промила, отчетена с техническо средство.

По делото е приложено становище на психолог и психотерапевт Татяна Енчева,  рецептурна бланка, канов бон за закупели медикаменти.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективна и безпротиворечива, при настъпване на ПТП автомобилите са се движили в колона един след друг, на дистанция 10-12 м. При обилния дъжд, при който е реализираон ПТП безопанта би била дистанция от 25-30 м. Причината за ПТП е управлението на лек автомобил Тойота след употреба на алкохол, движението на останалите леки автомобили  на по-малка от безопасната дистанция. Предвид неадекватните дейстивя на водача под въздействие на алкохола, не може да се даде конкретен отговор дали би било предотвратимо настъпването на ПТП при движение на по-голяма дистанция от отстаналите автомобили и при липсата на вертикална маркировка в участъка. При разрешена скорост в участъка 70 км/ч скоростта на лекия автомобил Ситроен е била около 55 км/ч. Опасната зона за спиране  от страна на водача на лекия автомобил Ситроен е била от 35.6 до 41.3 м. при скорост до 55 км.ч. Възможността за предотвратяване на ПТП от страна на водача на лекия автомобил Ситроен е била налична само ако се е движил на дистанция по-голяма от 41.25 м. Скоростта на л.а. Тойота в момента на удара е била 82.56 км/ч. Обаждането на тел. 112 на ПТП е било от С. Янков, от дадения неин телефон, в разговора Янков е описала по тел.112 мястото, участниците в ПТП, както и че е била пътник в л.а. Ситроен.

По делото е допустана и изслушана съдебно-психатрична експертиза, според заключението на която вследствие на ПТП ищцата е страдала от Остра стресова реакция, която е преминала в Посттравматично стресово разстройство. Ищцата не е успяла да преработи психичната травма, като за пълното отшумяване ще трябва да се провежда медикаменозно лечение поне година. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно, обосновано и добросъвестно дадено. Не се събраха данни, даващи основание за отстраняване на вещото лице.

Свидетелят Красимир Янков, съпруг на ищцата и шофьор на л.а. „Ситроен“ в процесния случай, посочва, че се е движил с около 50 км/ч, една кола пред тях се превъртяла и отскочила към тях, след което се ударил в лек автомобил Ауди пред него. Посочва, че ищцата се е возила на предно дясно място и е била поставила предпазен колан. Въздушната възглавница в автомобила се задействала. Ищцата се обадила на тел.112. Ищцата имала оток на окото, синини на носа, синини по гърдите и стомаха. След ПТП съпругата му не можела да спи, плачела дълго време, пиела успокоителни лекарства, нямала желание да ходи на работа и да пътува. И ссега се страхувала да пътува с кола, ползвала автобуси.

Свидетелят Д. Димитров, баща на ищцата, сочи, че след ПТП посрещнал дъщеря си и зет си на входа на гр.В.Търново от гр. Стара Загора. Ищцата била изплашена и травмирана, имала болки по гърдте от колана. Не спряла да плаче през цялата нощ. Страхувала се да се вози в кола, така след инцидента вече семейството нямало лек автомобил. Ищцата посещавала психотерапевт и приемала лекарства.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявените искове се явяват основателни. По делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане от страна на водача на лекия автомобил „Тойота“, както и предпоставките на чл. 432 от КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача неимуществени вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.

От събраните по делото доказателства се установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди, както и причинността между ПТП и настъпилите вреди.

От заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се установява, че причина за ПТП е водача на л.а. „Тойота“, застрахован при ответника, чиито автомобил е причинил верижната катастрофа и удара л.а. Ситроен в л.а. Ауди. Скоростта, с които двата автомобила са се движили, е била приблизително около 50 км/ч. Водачът на л.а. „Ситроен“ не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране след възникване на опасността, тъй като дори при движение при конкретните условия на дъжд с безопасна дистанция от 25-30 м., опасната зона за спиране от страна на водача на лекия автомобил Ситроен е била от 35.6 до 41.3 м. при движение със скорост от 55 км.ч., каквато е разрешената в пътния участък. Основната причина за ПТП се явява завърнатето и пресичането на траекторията на движение на л.а. „Ауди“, причинени от водача на лекия автомобил Тойота, който се е движил след употреба на алкохол в кръвта от 2.23 промила и със скорост над разрешената за пътиня участък.

За въпросната маневра е издадено и влязло в сила Наказателно постановление № 198-1228-002579/08.11.2019 г., от което се установява, че водачът на л.а. Тойота е нарушил разпоредби от Закон за движение по пътищата в процесния случай. По делото се установява, че водачът на лекия автомобил Тойота Владимир Георгиев Й. е починал. Причинно-следствената връзка между ПТП и причинените на ищцата неимуществени увреждания се установява недвусмислено от допуснатата съдебно-психиатрична експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител относно причинените неимуществени вреди, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от действащия към момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“, сключен за процесния л.а. марка „Тойота“, модел “Карина“ с рег № СТ4518ВР, със срок на покритие от 14.12.2018 г. до 13.12.2019 г., който автомобил е управляван от виновния за настъпване на ПТП-то водач. Тук следва да се има предвид и установения по делото факт, за призната застрахователна претенция и изплатено застрахователно обезщетение от ответника на водача на лекия автомобил „Ситроен“ – видно от уведоблението от 13-02.2020г., л.21 от делото.

Касателно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира следното:

За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. понятие за „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението - характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Съдът съобразява изложеното в съдебно -психиатричната експертиза относно описаната претърпяна и прежинява Остра стресова реакция, която е преминала в Посттравматично стресово разстройство. Следва да се вземат впредвид и субективните оплаквания на пострадалата от главоболие и болка в главата, носа и гърдите. Следва да бъде съобразено и изложеното от свидетелите, че в резултат на контузиите и преживения стрес при ПТП, в известен периода от време ищцата се е страхувала да се вози в автомобил и същото й е носело тревожност.

Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищцата, като се вземат предвид икономическите условия в страната към 2019 г. и се съобрази принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на ищцата адекватно обезщетение е такова в размер на 6000 лева.

Недоказани са твърденията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, поради това, че не е била с поставен предпазен колан. Свидетелските показания и заключенинето на вещото лице, както и характера на уврежданията сочат, че ищцата е била с предпазен колан. Въз основа на изложеното, възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищцата и на шофьора на л.а. „Ситроен“ се явяват неоснователни.

Ответникът доказа възраженията си, че водачът на л.а. „Ситроен“, в който ищцата е била пътник, също е допринесъл за настъпването на ПТП-то. От материалите по делото и назначената съдебно-техническа експертиза недвусмислено се установи, че както предприетата маневра от водача на лекия автомобил Тойота, така и липсата на достатъчна дистанция от водача на лекия автомобил Ситроен е довела до настъпване на процесното ПТП. Водачът на л.а. „Ситроен“ е нарушил разпорадбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е избрал такава скорост, осигуряваща достатъчна дистанция с автомобила пред него, осигуряваща му достатъчно място и време при внезапно спиране. От заключението на СТЕ се установи, че опасната зона за спиране  от страна на водача на лекия автомобил Ситроен е била от 35.6 до 41.3 м. при скорост до 55 км.ч., а дистанцията му с автомобила отпред е била 10 -12 м. Поради това и с поведението си водачът на лекия автомобил Ситроен също е допринесъл за настъпването на ПТП.

Поради това и съдът приема, че водачът на лекия автомобил Ситроен с дейстивята си е допринесъл за причинените на ищцата вреди в размер на 1/3. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, определеното на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 6000  лева, следва да се намали с 1/3 и остатъка в размер на 4000 лв.  лева следва да бъде присъден на ищеца. Искът на ищеца за неимуществени вреди за разликата от 4000 лв. до пълния предявен от него размер от 8000 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Ищцата претендира и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението от 14.11.2019 г. – датата на подаване на застрахователната претенция, до окончателното му изплащане. Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: или изтичането на срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или, релевантното в процесния случай, от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1. Съгласно последния член, застрахователят следва да се произнесе по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в срок не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване. Такова предявяване е било сторено от ищцата на 14.11.2019 г., като 3-месеченият срок би бил изтекъл едва на 14.02.2020 г. С оглед на гореизложеното, претенцията за обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението следва да се уважи от 15.02.2020 г. до окончателното му изплащане.

Съобразно изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни съобразно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.

На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 764.75 лв., съразмерно с уважената част от иска.

На ответника следва да се присъди сумата от 77.50 лв. разноски по делото и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърления иск.

Така мотивиран, съдът

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул. Г.М.Димитров №1, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Димо С., да заплати на С.Д. Янков, ЕГН ********** адрес ***, сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и страдания вследствие на настъпило на 04.10.2019 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 15.02.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за сумата от 4000 лева до пълния предявен размер от 8000 лева, и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва за периода от 14.11.2019 г. до 15.02.2020 г. като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул. Г.М.Димитров №1, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Димо С., да заплати на С.Д. Янков, ЕГН ********** адрес ***, сумата от 764.75 лева /седемстотин шестдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА С.Д. Янков, ЕГН ********** адрес ***, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, гр.София, бул. Г.М.Димитров №1, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Димо С., сумата от 77.50 лева /седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ за разноски по делото, както и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия: