Решение по дело №1698/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба с вх. № 9406/20.06.2023г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, чрез ст. юриск. Б.Н. срещу Решение № 684/05.05.2023 г., постановено по АНД № 2701/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ІІІ-ти състав, с което е отменено НП № 03-2200055/16.02.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Варнапак“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ------, представлявано от В.О.В., е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда.

Касаторът сочи, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, по съображения, изложени в жалбата. Счита, че в случая е безспорно установено наличието на трудово правоотношение, във връзка с което е осъществен състава на чл. 63, ал. 2 от КТ. Сочи, че неправилно въззивния съд е квалифицирал деянието като „маловажно“. Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – „Варнапак“ ЕООД чрез процесуален представител адв. Д. в молба с.д. 14040/04.10.2023г. оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Районен съд – Варна е Наказателно постановление № 03-2200055 от 16.02.2022 година, издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „Варнапак“ ЕООД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000 лева, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.

Административнонаказателната отговорност на ответната страна е ангажирана по повод проверка, извършена от служители на ДИТ – Варна на 17.01.2022г. в гр. Игнатиево, обл. Варна, стопански двор, цех за опаковки, стопанисван от „Варнапак“ ЕООД. В хода на проверката инспекторите установили, че в обекта извършвала трудова дейност И. Х. А., която работела по трудов договор за „Сакмаркет“ ЕООД, в което едноличен собственик на капитала е В.О.В., чиято собственост е и "Варнапак" ЕООД. По искане на проверяващия инспектор бил сключен втори трудов договор с "Варнапак" ЕООД на 17.01.2022., който бил регистриран в ТД на НАП Варна на 18.01.2022г.

При извършената проверка на 17.01.2022г. на св. И. А. била предоставена за попълване декларация, в която тя посочила параметрите на установеното трудово правоотношение. Посочила, че работи за „Варнапак“ ЕООД, като се осведомила за това от проверяващите, на длъжност «лепач» с установено работно място - цех за опаковки, намиращ се в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, стопански двор и месечно възнаграждение от 650 лева. С почивен ден събота и неделя, като почивката в работния ден е 60 минути в 10.00, 12.00 и 15.00 часа. Часът на попълване на декларацията, вписан от лицето в нея бил 10,10 часа. Въз основа на предоставените документи било установено, че лицето е сключило трудов договор от 17.01.2022г. с „Варнапак“ ЕООД, а предоставеното уведомление за регистрация на трудовия договор от ТД НАП Варна сочело дата на уведомяване 18.01.2022г. - 18:47:02 часа. Бил изведен извод, че е осъществен състав на административно нарушение по КТ и на 27.01.2022г. от Р. Н. П.на длъжност главен инспектор при ДИТ-Варна бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството „Варнапак“ ЕООД за това, че на 17.01.2022 г., като работодател е допуснал до работа лицето И. Х. А. на длъжност «лепач », в обект - цех за опаковки, намиращ се в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, стопански двор, стопанисван от "Варнапак" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от В.О.В., преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.З от КТ, заверено от ТД НАП. Била посочена и правна квалификация на деянието. АУАН бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения постъпили в тридневен срок, но били преценени като неоснователни. Въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал НП №03-2200055/16.02.2022 г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството на основание чл.414 ал.З от КТ била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

За да отмени НП, въззивният съд приема, че при обективно и пълно изяснена фактическа обстановка, административнонаказващият орган неправилно е приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона. Приел е, че А. е работела по трудов договор за „Сакмаркет“ ЕООД, т.е. била е работеща от друго предприятие, което работи на територията на предприятие - цех за опаковки в гр.Игнатиево, стопанисвано от „Варнапак“ ЕООД, като по искане на проверяващия инспектор е бил сключен втори трудов договор с "Варнапак" ЕООД на 17.01.2022г. и който бил регистриран в ТД на НАП Варна на 18.01.2022г. От това ВРС прави извод, че горното не представлява неизпълнение на задълженията на "Варнапак" ЕООД като работодател, а липсата на данни да е нанесена вреда на работника, липсата на данни за каквито и да било други нарушения, извършени от дружеството, очертават извършеното нарушение като такова с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното нарушение. При така установените предпоставки за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН и отсъствие на ограниченията за прилагането й, изброени в разпоредбата на чл.29 от ЗАНН, въззивният съд на основание чл. 63 ал. 2 т.2 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.) отменил процесното наказателно постановление и предупредил дружеството-жалбоподател, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при наличието на релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на материалния закон.

Видно от представената към административната преписка справка от ТД на НАП Варна, уведомление за сключен трудов договор е било подадено на 18.01.2022г. в 18:47:02ч., т.е. след датата на проверката и датата на сключване на трудовия договор – 17.01.2022г. От това може да се направи извод, че към началото на проверката на работника не е било предоставено копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, с което именно е бил осъществен състава на посоченото нарушение.

Като е допуснал до работа лицето, преди да му бъде връчено връчи копие от завереното в ТД НАП уведомление, работодателят е извършил нарушение по чл. 63 ал.2, което е наказуемо по чл. 414 ал.3 от КТ. Съставът на нарушението е осъществен, както ако не е било връчено копие от уведомлението, така и ако не е връчен екземпляр от трудовия договор. Това е така, т.к. законът изисква кумулативно на лицето да са били връчени и договор и копие от уведомлението. Невръчването на което и да е от двете осъществява състава на административното нарушение, като в случаят не е връчено копие от уведомлението.

Неправилно същото е ценено за "маловажно" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН от страна на районния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в ал. 1 от КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В следващата ал. 2 от с.р. от КТ обаче изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1 и 3 и чл. 63 ал. 1 и 2 от КТ. Горното означава, че за нарушенията по посочените законови текстове (в т.ч. и процесното такова), привилегированият състав на чл. 415в ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. тези нарушения не могат да се квалифицират като "маловажни нарушения" по смисъла на цитираната разпоредба. При това положение правилно административнонаказващият орган е приложил съответния санкционен текст и е ангажирал отговорността на юридическото лице. Поради това настоящата инстанция счита, че въззивният съд е достигнал до неправилен и незаконосъобразен извод по приложението на института на "маловажния случай" на административното нарушение, което налага отмяната на постановения от него съдебен акт – предмет на касационен контрол.

Настоящият касационен състав намира, че при индивидуализацията на размера на предвидената в чл. 414 ал. 3 от КТ имуществена санкция, административнонаказващият орган е следвало да съобрази липсата на предходно осъществени нарушения по посочения текст и поведението на работодателя. В тази връзка, касационният състав счита, че наказващият орган неправилно и немотивирано е наложил на дружеството – ответник санкция в размер над минималния, без да е установил обстоятелства, утежняващи неговата отговорност. В констативно-съобразителната част на НП издалият постановлението орган единствено е обвързал целите, с които се налага административното наказание, с определения размер на санкцията от 2000 лв., без да се е аргументирал с наличието на конкретни доказателства, налагащи завишаване на санкцията. Отчитайки спецификите на нарушението, описано в акта и в обстоятелствената част на НП, касационният съдебен състав счита, че целите на индивидуалната и генералната превенция биха били постигнати с изменението на санкционния акт и с привеждането на наложената имуществена санкция към минималния й размер от 1500 лв.

В обобщение на гореизложеното, касационната съдебна инстанция намира, че атакуваното съдебно решение се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а отмененото от районния съд наказателно постановление следва да бъде изменено съобразно горните мотиви.

С оглед изхода на спора, а именно изменението на наложената с НП имуществена санкция, искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е частично основателно. В полза на ДИТ – Варна и на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 120 лева (2х60 лева), явяващи се дължимо възнаграждение за юрисконсулт за протеклите производства пред Районен съд – Варна и пред настоящата съдебна инстанция.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. IІ-ро от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 684/05.05.2023 г., постановено по АНД № 2701/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ІІІ-ти състав, с което е отменено НП № 03-2200055/16.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП № 03-2200055/16.02.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ и чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда на "Варнапак" ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА „Варнапак“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, стопански двор, представлявано от В.О.В. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, сумата от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: