МОТИВИ
КЪМ присъда
ПО НОХД № 486 / 2019 г. по описа на ВОС, постановена на 20.05.2019 г.
На 19.04.2019 г. Варненска окръжна прокуратура е внесла
във ВОС обвинителен акт ПД № 23 / 2019 г., по който е образувано производство
пред първа инстанция и е повдигнато срещу С.И.С. – роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно специално
образование, работи като шофьор, женен, неосъждан, ЕГН: ********** с обвинение по
основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, а
имено за това, че на 19.03.2018 г. в гр. Варна, на бул. „Трети март“, автобусна спирка „Мургаш“,
при управление на МПС - автобус „Мерцедес“ с рег. № * ** ** ** нарушил
правилата за движение, а именно правилото, установено с разпоредбата на чл. 68,
ал. 2 от ЗДвП, в
резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Р.Г. Д. с ЕГН: **********,
като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалата.
Представителят на ВОП
в хода по същество поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение. Счита, че
извършеното от същия деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, както и от самопризнанието
на подсъдимия направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Изразява становище за
налагане на наказание лишаване от свобода над минималния размер предвиден в
закона. Счита, че и кумулативно предвиденото наказание лишаване от права следва
да е размер на определеното основно наказание.
Подсъдимият
С. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно, съдът с протоколно
определение от 20.05.2019 г. по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК е приел
самопризнанието му, доколкото последното кореспондира със събрания
доказателствен материал в досъдебната фаза. В изявление в последната си дума
изразява съжаление за извършеното, като и иска от съда да му определи минимално
наказание.
Защитникът
на подсъдимия, адв. Д. при липса на спор по фактите и правото, предлага на съда
да му наложи наказание в минималния размер, предвиден в закона. Счита, че са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Намира, че определеното
наказание не следва да се изтърпява ефективно, с оглед личността на подсъдимия.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът прие за
установено следната фактическа обстановка:
Подс. С.И.С. е
правоспособен водач на моторно превозно средство. Притежава свидетелство за
управление на МПС № *********, категории „В“ „С“ „DE“ „СЕ“ „D“ „АМ“ и „ТКТ“. На
14.02.2018 г. между подс. С. и работодателя „Градски транспорт“ ЕАД гр. Варна
бил сключен трудов договор № 00487, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, във
връзка с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, със срок за изпитване 6 месеца в
полза на работодателя. С така сключения договор подсъдимият приел да изпълнява
длъжността „Водач на автобус“ в посоченото дружество. В изпълнение на договора С.
започнал работа на 15.02.2018 г..
На 19.03.2018 г.
подсъдимият бил на работа, като смяната му започнала в 14,00 ч. от кв.
„Владиславово“ на гр. Варна. Бил разпределен да управлява автобус „Мерцедес“ с
peг. № * ** ** **, който трябвало да извършва курсове по линия № 20. Купето на
въпросния автобус било съчленено, състоящо се от две секции, като общата му
дължина била 16,20 м., а широчината му - 2,55 м. Автобусът бил оборудван с три
броя двукрили автоматично отварящи/затварящи се врати посредством въздушна
система. Две от вратите били разположени в зоната на първата секция на купето,
а третата врата била разположена в зоната на втората секция. Автобусът бил
оборудвани с общо четири огледала за обратно виждане - две вътрешни, в салона
на автобуса и две извън кабината, в ляво и дясно. Заедно с подсъдимия на смяна
в автобуса имало и кондуктор - св. Г. С. Г.. След първия курс от кв.
„Владиславово“ до ЖП гара - Варна, в 15,00 ч. управляваният от подс. С. автобус
потеглил обратно от ЖП гара — Варна в посока кв. „Владиславово“. Движейки се по
маршрута на линия 20 автобусът спирал на определените автобусни спирки,
съответно качвали се и слизали пътници. Една от пътуващите в автобуса била
81-годишната Р.Г. Д., ЕГН: **********. Жената била ниска на ръст /около 150
см./, със слабо телосложение, като поради възрастта си ползвала бастун за
по-голяма упора при движение. Р.Д. трябвало да се придвижи с автобуса до спирка
„Мургаш“, находяща се на бул. „Трети март“, гр. Варна. След като преминал през
централната част на гР.автобусът продължил по маршрута си за кв.
„Владиславово“. Движел се по бул. „Трети март“, където движението вече било
по-спокойно спрямо това в центъра. Времето било ясно, с добра видимост, а
асфалтовата настилка била суха.
Движейки се по бул.
„Трети март“, около 15,40 ч. на 19.03.2018 г. автобусът стигнал до намиращата
се на този булевард автобусна спирка „Мургаш“ и навлязъл в уширението за
спиране на автобусите. Уширението било с ширина 2,80 м. и дължина 84,80 м.,
като в този момент в него нямало други спрели автобуси. След навлизането в
уширението, подсъдимият леко завил на ляво, в резултат на което след спирането
на автобуса предната и задната му секции останали под ъгъл около 9 градуса,
мерен спрямо надлъжните им оси. Този ъгъл на пречупване ограничавал видимостта
на водача през дясно странично огледало за обратно виждане към третата врата на
автобуса, съответно С. нямал видимост през дясно странично огледало към третата
врата, каквато видимост имало през това огледало при изправено положение на
двете съчленени секции. След като спрял автобуса по този начин подсъдимият
отворил вратите. През разположените в салона вътрешни огледала за обратно
виждане той видял, че има пътници, които слизат през втора и трета врата, като
нямало пътници, които да се качват от спирката. Една от слизащите през трета
врата била Р.Г. Д.. След спирането на автобуса и отварянето на вратите тя
започнала да слиза, придвижвайки се след други двама пътници, които слизали
преди нея. След възрастната жена други пътници за слизане през трета врата
нямало. При слизането си жената се придвижвала покрай дясното крило на трета
врата /гледано от вън срещу автобуса/, на което имало монтирана вертикална
дръжка за захващане. Слязла от горното /първо/ на долното /второ/ стъпало, след
което от второто стъпало трябвало да слезе върху подлежащата настилка на
пътното платно. Слизайки, Р.Д. стъпила с десния си крак върху платното. В този
момент подсъдимият нямал видимост към нея през вътрешните огледала за обратно
виждане, разположени в салона. Поради начина по който бил спрял автобуса,
подсъдимият нямал видимост към Р.Д. и през дясното странично огледало за
обратно виждане. Независимо, че поради липсата на видимост не се бил уверил, че
пътниците на втора и трета врата вече са слезли и са се отдалечили достатъчно,
подс. С. затворил вратите на автобуса. Затварящото се дясно крило на трета
врата /гледано от вън срещу автобуса/ избутало слизащата Р.Д., която в този
момент все още не била стъпила с левия си крак върху подлежащата настилка.
Крилото на вратата я избутало от към гърба и от към лявата й част в посока с
лице към задната част на автобуса и едновременно към бордюра на тротоара. В
резултат Р.Д. изгубила равновесие и паднала по лице върху пътното платно с
глава, насочена към задната част на автобуса и към бордюра, а краката й
останали по диагонал пред траекторията на движение на дясно външно сдвоено
колело на най-задния мост на автобуса. В този момент подсъдимият привел
автобуса в движение и задно дясно колело преминало през десния крак на Р.Д.,
като частично засегнало и долната част на левия й крак, в зоната на глезена и
ходилото. В този момент граждани, намиращи се на спирката и в автобуса
започнали да викат на водача да спре. Чувайки виковете подсъдимият спрял и едва
след като слязъл от автобуса разбрал какво се е случило. Веднага отишъл при
пострадалата, при която междувременно били отишли и други граждани. Намиращата
се на спирката В. М. - свидетел по делото, се обадила на тел. 112 и
сигнализирала за настъпилото произшествие. Р.Д. била в съзнание, но поради
нараняването не можела да се изправи и продължавала да лежи. Десният й крак
кървял силно. Отивайки до нея, подсъдимият я хванал за ръката и силно притеснен
от станалото започнал да повтаря, че не я е видял. След това взел раница, която
била на един от събралите се граждани и я поставил под главата й като
възглавница. Един от гражданите се сетил, че за да се спре кръвотечението
крайникът на жената трябва да се стегне, извадил колана си и го завързал над
коляното й. Други граждани пък се опитали да се свържат с близките на
пострадалата. Подсъдимият останал до Р.Д. до пристигането на екипа на Спешна
помощ, който откарал пострадалата в болница. На мястото пристигнали и
полицейски служители. По случая започнало разследване.
Пострадалата Р.Д.
била откарана в МБАЛ „Света Анна — Варна“ АД гр. Варна, където била приета в
противошокова зала. Въпреки оказаната медицинска помощ състоянието на
възрастната жена се влошило. Проведената реанимация не дала резултат и в 18,00
ч. Р.Д. починала.
Посредством назначена
съдебно-медицинска експертиза № 51 / 2018 г. по делото се установява, че при
огледа и аутопсията на трупа на Р.Г. Д., ЕГН ********** са констатирани:
конквасация на дясно бедро /размачкване/ - разкъсно-контузна рана, размачкване
на подкожната мастна тъкан, разкъсване на четириглавия бедрен мускул, вътрешния
прав бедрен мускул, „грацилния“ бедрен мускул, пълно прекъсване на десните
бедрени артерия и вена, кръвоизливи в интимата и адвентицията на дясна бедрена
артерия, кръвоизливи в стената на дясна бедрена вена, счупване на дясната
бедрена кост, мастна емболия в белодробните артерии, анемия, счупване на
десните голям и малък пищяли, счупване на левия малък пищял, разкъсно-контузни
рани в дясна задколянна ямка и дясна подбедрица, кръвонасядания по дясно бедро
и двете стъпала, оток на мозъка, умерена изразена хипертрофия на сърцето,
миокардиосклероза, кръвоизливи в миокарда, околосъдова фиброза, хиалинизация на
единични артериоли и гломерули, послесмъртно счупване на гръдна кост и 4-8 леви
и десни ребра.
Причината за смъртта
на Р.Г. Д. е мастната емболия в белодробните артерии, развила се в резултат на
тежката травма в областта на дясното бедро - конквасация с последващо попадане
на мастни капки в бедрените съдове, довела до развитие на остра сърдечносъдова
и дихателна недостатъчност. Облагоприятстващо значение за настъпване на
смъртния изход има и развилата се кръвоизливна анемия в резултат на кървенето в
областта на травмата. Описаните травматични увреждания са резултат на
действието на твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила в областта
на долните крайници. Преценени в своята съвкупност същите отговарят добре да са
получени при двустранен силен натиск в областта на долните крайници,
респективно при прегазване от гума на автобус. Смъртта е настъпила бързо, в
рамките на около един и половина часа след получаване на уврежданията и е в
пряка причинно-следствена връзка с тях. Имайки предвид развилото се тежко
усложнение от травмата - мастна емболия на белодробни артерии, тя е била
неизбежна и не би могла да се предотврати.
Не са установени
наличие на етилов алкохол в пробите кръв и гръбначномозъчна течност.
По делото е назначена
химическа експертиза № 417 / 20.03.2018 г. от която се установява, че в пробата
кръв, взета от подс. С.И.С. не е установено наличие на етилов алкохол.
Посредством назначена
автотехническа експертиза по делото се установи, че автобус „Мерцедес“ с рег. №
* ** ** ** е бил технически изправен непосредствено преди пътно-транспортното
произшествие. Предвид общото време за престой от около 11 секунди и предвид
факта, че водачът е имал пряк обзор през вътрешните огледала за обратно виждане
към салона и към третата врата, и е установил, че присъстват пътници само за
слизане, водачът е могъл да види и да прецени, че пострадалата пътничка е последна
в зоната на трета врата и е очевидно трудно подвижна с бастун, което предполага
да бъде особено бдителен и при липсата на визуален контрол през дясно странично
огледало, при липсата на обратна сигнална връзка от пътниците към него, е било
задължително да осигури, чрез присъствието на кондукторката или лично проверка
на процеса на слизане през третата врата. От техническа гледна точка, ако
водачът е бил спрял успоредно на правата линия на десния бордюр,който е бил с
дължина по-голяма от 16,20 м. при условие, че в спирковия джоб пред автобуса не
е имало спрял друг автобус или друг автомобил, двете съчленени секции биха били
в права линия и той би имал визуален контрол през дясно странично огледало към
третата врата и би възприел слизащата, трудно подвижна пътничка като опасност и
най-вероятно би предотвратил преждевременното затваряне на вратите с последващо
тръгване и прегазване на пътничката. Пътничката Р.Д. обективно не е допринесла
от техническа гледна точка за настъпване на пътно-транспортното произшествие,
тъй като нейното трудно подвижно състояние /с бастун/ е било обект на видимост
и преценка от страна на водача още преди да предприеме на слизане.
По делото е назначена
допълнителна автотехническа експертиза, от заключението на което е установено
следното: При визуален контрол през голямото „елипсовидно-правоъгълно“ вътрешно
огледало видимостта на водача е по цялата ширина на салона за пътници и по дължината
му, мерено след първата врата, включващо първия ред пътнически седалки след
нея. Видимостта през голямото „елипсовидно-правоъгълно“ вътрешно огледало
конкретно към дясната секция на третата врата /гледано от вън срещу автобуса/ е
по цялата ширина и по цялата височина.
При визуален контрол
през допълнителното по-малко огледало с форма на кръг /допълнително кръгло
огледало/, видимостта на водача е по цялата дължина на салона, обхващаща зоната
на първата врата, зоната на втората врата и зоната на третата врата за слизане
и качване.
Зоната на видимост на
допълнителното кръгло огледало, мерено по ширина на салона за пътници,
осигурява на водача видимост към салона на автобуса по вътрешната дясна страна,
навътре до средата на салона, като конкретно е видима дясната секция на третата
врата /гледано от вън срещу автобуса/ в долната й половина, мерено през
стъклата на отворените секции на първа и втора врата.
Голямото
„елипсовидно-правоъгълно“ вътрешно огледало осигурява видимост по цялата ширина
на салона за пътници и по дължината му, след първата врата, включващо първия
ред пътнически седалки след нея, видимост към дясна секция на трета врата
/гледано от вън срещу автобуса/ по цялата й ширина и на височина от около 1,10
м. до около 1,60 м. от пода при обща височина на вратата около 2,00 м., мерено
от най-долното стъпало до горния й ръб.
Допълнителното
по-малко огледало с форма на кръг /допълнително кръгло огледало/ осигурява
видимост на водача по цялата дължина на салона, обхващаща зоната на първата
врата, зоната на втората врата и зоната на третата врата за слизане и качване.
Водачът има видимост
през допълнителното кръгло огледало по цялата ширина на салона за пътници от
вътрешната дясна страна, навътре до средата на салона, като конкретно дясното
крило на третата врата /гледано от вън срещу автобуса/ е видимо на височина
около 1,20 м. - 1,30 м. от пода на салона, мерено през стъклата на отворените
секции на първа и втора врата.
Съобразно установеното в т. I поле на видимост през голямото
„елипсовидно-правоъгълно“ вътрешно огледало и допълнителното по-малко огледало
с форма на кръг /при положение, че автобусът е бил в права линия по цялата
съчленена дължина от 16,20 м./ и ръста на пострадалата /150 см./, водачът на
процесния автобус е имал техническа възможност да види слизащата Р.Д. на
вътрешните огледала за обратно виждане на автобуса, когато тя се е намирала на
второто стъпало, подхождаща към третата врата, хваната за ръкохватката на
дясното крило на третата врата /гледано от вън срещу автобуса/, но когато е
слизала от второто стъпало
на третата врата и единият й крак вече е бил върху подлежащата настилка, и все
още се е придържала към дясното крило на третата врата /гледано от вън срещу
автобуса/, водачът не е имал техническа възможност да я възприеме през
вътрешните огледала за обратно виждане.
Съобразно
установеното в т. II поле на видимост през голямото
„елипсовидно-правоъгълно" вътрешно огледало и допълнителното по-малко
огледало с форма на кръг /при положение, че автобусът е бил пречупен между
предна и задна секции под ъгъл около 9 градуса/ и ръста на пострадалата /150
см./, водачът на процесния автобус е имал техническа възможност да види
слизащата Р.Д. на вътрешните огледала за обратно виждане на автобуса, когато тя
се е намирала на второто стъпало, подхождаща към третата врата, хваната за
ръкохватката на дясното крило на третата врата /гледано от вън срещу автобуса/,
но когато е слизала от второто стъпало на третата врата и единият й крак вече е
бил върху подлежащата настилка, и все още се е придържала към дясното крило на
третата врата /гледано от вън срещу автобуса/, водачът не е имал техническа
възможност да я възприеме през вътрешните огледала за обратно виждане.
Пътничката Р.Г. Д.
обективно не е имала възможност от техническа гледна точка да предотврати
настъпването на пътно-транспортното произшествие.
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена като се позовава на направеното самопризнание на
подсъдимия С. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата
събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283
от НПК, а именно: показанията на свидетелите Т.
Т., И. И., Г. Г., В. М., Р.Й., М.Й., В.Й. и З.К., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум към него, констативен протокол за ПТП, справка за нарушител, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от заключенията на
вещите лица по приетите съдебни експертизи.
Посочените доказателства и доказателствени средства
съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и са относими към основния факт, включен към предмета на доказване
по делото.
Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Анализът на така установената фактическа обстановка дава
основание на съда да приеме, че с деянието си С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в“ от НК. Същият е управлявал нерелсово ППС и
съгласно разпоредбите на чл. 68, ал. 2 от ЗДвП: „Водачът
на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е
длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците“.
По делото безспорно се установява от приобщената САвТЕ, която съдът кредитира
изцяло, че подс. С. не се е съобразил със законовите изисквания. Безспорно е
установено по делото, че ако
С. е
бил спрял автобуса успоредно на правата линия на десния бордюр, при условие, че
в спирковия джоб пред автобуса не е имало спрял друг автобус или друг
автомобил, двете съчленени секции биха били в права линия и той би имал
визуален контрол през дясно странично огледало към третата врата и би възприел
слизащата, макар и бавно трудно подвижна пътничка и не би предприел действия по
затваряне на вратите с последващо тръгване. Виновното му поведение се изразява
и в това, че не е изчакал напускането на другите автобуси от спирковия джоб,
респ. позициониране на управлявания от него МПС по начин, по който може да има видимост към всички
врати.
Налице е и другият елемент от фактическият състав на
престъплението. Видно от приетата СМЕ, св. Р.Г. Д. е получила конквасация на дясно
бедро /размачкване/ - разкъсно-контузна рана, размачкване на подкожната мастна
тъкан, разкъсване на четириглавия бедрен мускул, вътрешния прав бедрен мускул,
„грацилния“ бедрен мускул, пълно прекъсване на десните бедрени артерия и вена,
кръвоизливи в интимата и адвентицията на дясна бедрена артерия, кръвоизливи в
стената на дясна бедрена вена, счупване на дясната бедрена кост, мастна емболия
в белодробните артерии, анемия, счупване на десните голям и малък пищяли,
счупване на левия малък пищял, разкъсно-контузни рани в дясна задколянна ямка и
дясна подбедрица, кръвонасядания по дясно бедро и двете стъпала, оток на
мозъка, умерена изразена хипертрофия на сърцето, миокардиосклероза, кръвоизливи
в миокарда, околосъдова фиброза, хиалинизация на единични артериоли и
гломерули, послесмъртно счупване на гръдна кост и 4-8 леви и десни ребра.
Установено
категорично по делото е, че причина за смъртта на Р.Д. е мастната емболия в белодробните артерии, развила
се в резултат на тежката травма в областта на дясното бедро - конквасация с
последващо попадане на мастни капки в бедрените съдове, довела до развитие на
остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Облагоприятстващо значение за
настъпване на смъртния изход има и развилата се кръвоизливна анемия в резултат
на кървенето в областта на травмата. Описаните травматични увреждания са
резултат на действието на твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна
сила в областта на долните крайници. Преценени в своята съвкупност същите
отговарят добре да са получени при двустранен силен натиск в областта на
долните крайници, респективно при прегазване от гума на автобус. Смъртта е
настъпила бързо, в рамките на около един и половина часа след получаване на
уврежданията и е в пряка причинно-следствена връзка с тях. Имайки предвид
развилото се тежко усложнение от травмата - мастна емболия на белодробни
артерии, тя е била неизбежна и не би могла да се предотврати.
От субективна страна деянието е извършено при форма на
вина несъзнавана непредпазливост. С. не е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, като не е и предвиждал настъпването на съставомерните последици,
но е бил длъжен и е могъл да предвиди възможността за настъпването им, предвид
факта, че е правоспособен и дългогодишен водач МПС.
С оглед
горните констатации за съда няма никакво съмнение, че допуснатото нарушение на
правилата за движение е в непосредствена причинна връзка със съставомерния
резултат. Подсъдимият е пренебрегнал основни задължения на водачите на МПС,
които като дългогодишен правоспособен шофьор, с най-висока категория за
управление на МПС е следвало да спазва. За подсъдимият не са съществували
никакви основания здравословни, психофизични или други, които да му попречат да
реагира правилно. Управляваният от него автомобил е бил технически изправен. По
този начин, подс. С. виновно е причинил вредоносният резултат - смъртта на пострадалия Д..
По горните съображения съдът прие, че подс. С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК.
Съдът прие, че в
конкретния случай са налице предпоставките деянието по чл. 343, ал. 1, б. „в“
от НК да се квалифицира по привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. „Б“
от НК. Подс. С. е действал веднага след
установяване на падането на пострадалата Д., извикал е специализираните служби
и медицинска помощ, обездвижил е пострадалата и поставил чанта зад главата и́,
заместваща възглавница. С помощта на други граждани стегнали крака на
пострадалата с колан за да не кърви. Всички тези действия и демонстрираната
загриженост за здравето на Д. и оказване на неотложна помощ според съда покрива
съдържанието на нормата от закона, т.е следва да се приеме, че С. е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия непосредствено след деянието.
По отношение на вида и размера на наказанието:
За престъплението по горепосочената квалификация, което е
непредпазливо, законът предвижда наказание лишаване от свобода до четири
години. Съдът при отмерване размера на наказанието прие, че нито дееца, нито
деянието се отличават с висока степен на обществена опасност. С оглед
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът отчете чистото
съдебно минало, установените положителните характеристични данни за него и утвърдените трудови навици, с давност от 20 г.. Към
тези обстоятелства категорично следва да се причисли и пренебрежимо малкият брой нарушение на ЗДвП и
неговия правилник, които е извършил в рамките на времето, от когато е придобил
правоспособност на управление на МПС /правото е придобито в далечната 1999 г./ до настоящият момент.
Съдът отчете и помощта на подс. С. за разкриване на обективната истина и
неговото реално съдействие на правоохранителните органи, както и чистото
съдебно минало и изразеното искрено съжаление и
критичност към извършеното и критичност към
извършеното. Всичко това води до извод, че
процесното деяние е инцидентна проява в поведението му.
Идентични са изводите на съда и относно деянието. По
делото няма обстоятелства, които да завишават обществената опасност на
деянието. Всички налични, са обективни признаци на състава на престъплението и
не могат повторно да бъдат отчитани при индивидуализацията на наказанието, с
оглед разпоредбата на чл. 56 от НК.
Съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства,
поради което и счете, че наказанието следва да бъде определено около минималния
размер предвиден в закона. Поради горното определи на подс. С. наказание
лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година.
С оглед процедурата на протичане на съдебното следствие,
а именно съкратено такава по смисъла на чл. 371, т. 2 от НПК и следващата се от
това привилегия за подсъдимия, изразяващата се в изтърпяване на 2/3 от
определеното наказание, съдът наложи на подс. С. наказание от 8 /осем/ месеца
лишаване от свобода, прилагайки нормата на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК.
Съдът прие, че
същото не следва да бъде изтърпяно ефективно. Поначало, при решаване на въпроса за отлагане на изпълнението на
наказанието по реда на чл.
66, ал. 1 от НК, съдът се ръководи от личните качества на дееца и въз
основа на тях да прецени дали неговото поправяне и превъзпитание е постижимо с
приложението на този институт. Именно индивидуалността на дееца мотивира
съдебния състав да прецени, че подсъдимият не следва да бъде изолиран от
обществото за определен период от време. Отчетени бяха всички негови положителни
характеристики и отнесени към извършеното от него, може да се направи
обосновано предположение за липса на риск от извършване на престъпление.
Като се съобрази и обстоятелството, че индивидуалната превенция е водеща,
с оглед прието от съда, безспорно не следва подсъдимия да бъде изолиран за
определен период от обществото и семейството си.
Поради горните съображения, съдът отложи
изпълнението на определеното наказание за срок от 3 /три/ години, като прие, че
определения изпитателен срок ще му даде възможност да преосмисли извършеното.
Съдът лиши на основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК подсъдимия С. от право да управлява МПС за срок от 8 /осем/ месеца,
считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на
допълнителното наказание, съдът отчете миналото на подсъдимият като водач на
МПС, без сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата и санкции по
административен ред, както и всички негови действия по време на ПТП. Размерът
на посоченото наказание е мотивиран и съобразен по-скоро с размера на
наказанието лишаване от свобода, а не от индивидуалните признаци на деянието и
най-вече дееца.
Съдът възложи на подс. С. направените по делото разноски
в размер на 1 159,99 лв. в полза държавата по сметка на ОД на МВР Варна.
Осъди подсъдимия да заплати на частните обвинители направените
разноски за адвокатско възнаграждение както следва: 2000,00 лева на Р.Й.,
600,00 на В.Й. и 600,00 лева на М.Й. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: