гр. Сливен, 30.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Административен
съд Сливен, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Николинка
Йорданова, с участието на прокурора Христо Куков, изслуша докладваното от
съдията Бозукова, КАНД № 41 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на ИА "Автомобилна администрация" РД Бургас против
решение № 380/21.12.2020 г., постановено по АНД № 1103/2020 г. по описа на
Районен съд Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 22-0000163/24.07.2020
г. на и.д. Директор РД "Автомобилна администрация" - Бургас, с което
за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба №
41/2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/, на Д. Щ. Д. с ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и за нарушение на чл. 147, ал.3 т.4 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 181, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер 50 /петдесет/ лева.
С решението РД „Автомобилна администрация“ Бургас е осъдена да заплати на Д.Д. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 373,50
лева.
В касационната
жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът изразява несъгласие с мотивите на РС, че деянието
по чл. 2, ал.1 от Наредба №
41/2008 г. на МТ, представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Неправилни били и изводите на съда по отношение второто нарушение,
доколкото по делото били налични
безспорни доказателства, че водачът на
превозното средство е представляващ едноличното дружество, което е собственик
на автомобила, с който е осъществен превоза. На основание изложеното иска касационната
инстанция да отмени решението на първоинстанционния
съд и едновременно с това да потвърди наказателното постановление.
В с.з. касаторът - ИА "Автомобилна администрация" РД
Бургас редовно призован не изпраща представител.
Ответникът в
касационното производство – Д. Щ. Д., чрез представител по пълномощие - адв. Н.П. ***, изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Сливен, дава заключение за основателност на
касационната жалба и предлага на съда да отмени решението на РС Сливен и
постанови ново по съществото на спора, с което потвърди изцяло НП.
Касационната
жалба е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което се
преценява от настоящия касационен състав като ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд Сливен
е установил от фактическа страна, че на 03.07.2020 г., около 13.30 ч.
инспектори при РД "АА" – Бургас, на гл. път II-66 до Пармаш, посока Нова
Загора, спрели за проверка товарен автомобил, марка "Мерцедес 1223 АТЕГО"
с рег. № ***, собственост на фирма „П. 74“ ЕООД. Водач на описания товарен автомобил
бил ответникът по касацията Д.Д.. При проверка на документите
на водача, инспекторите установили, че същият няма валидна карта за квалификация на водача, както и управляваното товарно МПС не е представено на
задължителен периодичен технически преглед. Контролният орган приел горното като
нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба №
41/2008 г. на МТ и на чл.147 ал.3 т.4 от ЗДвП. Срещу водача на място е съставен
АУАН, който му е предявен по надлежен ред и е подписан от него с отбелязване
„Имам възражения“. Такива не постъпили в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. По-късно въз основа на
АУАН и.д. Директор на РД "Автомобилна администрация" - Бургас издал процесното НП № 22-0000163/ 24.07.2020 г., с което на Д. Щ.
Д. е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за извършено от него
нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба №
41/2008 г. на МТ, на основание ЗАвПр и за нарушение на чл. 147, ал.3 т.4 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 181, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер 50 /петдесет/ лева.
За да отмени
наказателното постановление РС Сливен е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява, че на посочените в НП дата и място ответникът по
касацията извършва превоз на товари, без да притежава валидна карта за
квалификация на водач на МПС. В случая представената от него карта е била с
изтекъл срок на валидност, за което свидетелства и представената в хода на първоинстанционното производство карта, валидна до
07.03.2019 г. Съдът приел, че съгласно Удостоверение № 133-003378 от 15.06.2020
г. за успешно преминат курс за периодично обучение, водачът Д. притежава п. компетентност за извършване на обществен
превоз на товари, поради което приел, че извършеното за първи път нарушение
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По отношение на
второто нарушение по чл.147 ал.3 т.4 от ЗДвП съдът приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че на посочените в НП дата и място ответникът по касацията извършва превоз на товари, без товарния
автомобил да е представен за годишен технически преглед, доколкото
удостоверението за техническа изправност на автомобила било валидно до
02.07.2020 г. РС Сливен е приел, че ответникът по касацията неправилно е
санкциониран от АНО в качеството на водач на автомобила, а нормата на чл.181
т.1 от ЗДвП вменява задължение за представяне
на МПС за технически преглед само за собствениците или длъжностните
лица, на които това е възложено. При тези доводи, съдът отменил изцяло НП.
Обжалваното
решение на РС Сливен е валидно, допустимо, но неправилно.
Районният съд е
извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, установил е
правилно фактите, но неправилно е приложил материалния закон - касационно
основание по чл. 348 от НПК за отмяна на обжалвания
съдебен акт.
По отношение
нарушението по чл.2 ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008г. на МТ е правилен изводът
на съда, че наказателното постановление не страда от пороци от
процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна, както и че
правилно е определена квалификацията на нарушението. Правилен е изводът, че
безспорно е установено по делото, че Д. е извършил процесното
нарушение. Неправилни са обаче изводите за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на
изпитите за придобиване на начална квалификация, се въвежда изискване водачите
на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство
за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории
C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се
извършват обществени превози или превози за собствена сметка, да притежават
карта за квалификация на водача. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ министърът на транспорта или оправомощено
от него лице издава карта за квалификация на водача (приложение № 1) на лица,
притежаващи удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2),
удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение на водача.
Безспорно от
доказателствата по делото се установява, че към момента на проверката – 03.07.2020
г., т.е. към момента на установяване на нарушението със съставения АУАН, Д. не
е притежавал валидна карта за
квалификация на водача, което може да се приравни на липса на такава карта. Наличието
на Удостоверение № 133- 003378 от 15.06.2020 г. сред приложените към делото
доказателства по никакъв начин не рефлектира върху извода за извършено
нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41 от 04.08.2008 г. на МТ, както и не е обстоятелство, обосноваващо
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Такова основание не е и
обстоятелството, че санкционираният водач е преминал задължителния периодичен
курс на обучение и се е снабдил с нова карта на водача, доколкото от изтичане
срока на предходната карта на водача до установяване на нарушението е изтекъл
сравнително голям срок. Процесното нарушение е от
категорията на т. нар. "формални" нарушения /нарушения
на просто извършване/, при които вредните последици /обществената опасност/
произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние. Случаят не
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от съответния вид. Обстоятелствата, че от
нарушението няма настъпили вредни последици не е в състояние да квалифицира
случая като маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Предвиденото в
санкционната норма наказание е в абсолютен размер, който никак не е
незначителен и очевидно законодателят е преценил, че нарушения от съответния
вид са с висока степен на обществена опасност. Фактът, че месец след проверката
водачът се е снабдил с нужния официален
документ не може да доведе до малозначителност
на нарушението. С оглед на изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното
нарушение обществени отношения се налага извод, че правилно наказващият орган е
приел, че процесния случай не следва да бъде
квалифициран като маловажен.
При така
описаното от фактическа страна нарушение и при така посочената нарушена правна
норма, правилно АНО е наложил административно наказание „глоба“ на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвП във фиксиран от законодателя размер, при което съдът
няма възможност да я ревизира, а следва да потвърди изцяло НП в тази част.
По отношение
нарушението на чл. 147, ал.3 т.4 от Закона за движение по
пътищата е правилен изводът на съда, че нарушението е извършено, доколкото по
делото е безспорно установено, че с. на процесното
МПС е „П.74“ ЕООД, а удостоверението за техническа изправност на автомобила е
валидно до 02.07.2020 г. Приложената в тази връзка санкционна норма на чл. 181,
т. 1 от ЗДвП указва, че се наказва с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което
без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед. Неправилен е изводът на РС Сливен, че по делото липсват
доказателства, че Д. е с. на „П.74“ ЕООД или е длъжностно лице, натоварено с
функциите по представяне за технически преглед на МПС. Съгласно нормата на
чл.188 ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, какъвто е конкретния случай,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. По делото са събрани доказателства от които се установява,
че е. с. на капитала, у. и п. и „П.74“ ЕООД е именно Д. Щ. Д., следователно
същият е субект на отговорността за извършеното нарушение по чл.147 ал.3 т.4 от ЗДвП. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че административното
нарушение е доказано от субективна и обективна страна, а приложените от
наказващия орган правна квалификация и санкционна норма обуславят правилност на
санкционния акт в тази му част.
В обобщение на изложеното касационната
съдебна инстанция приема, че решението на Районен съд - гр. Сливен е
постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде
отменено изцяло, включително и в частта за присъдените на Д. разноски и
доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на
нови доказателства, следва да се постанови ново решение по съществото на спора,
отменящо първоинстанционното решение и потвърждаващо
наказателното постановление.
Разноски от касатора не се претнедират,
поради което не с присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен
съд Сливен
ОТМЕНЯ Решение № № 380/21.12.2020 г.,
постановено по АНД № 1103/2020 г. по описа на Районен съд Сливен, като вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
22-0000163/24.07.2020 г. на и.д. Директор РД "Автомобилна
администрация" - Бургас, с което за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба №
41/2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на Д. Щ. Д. с ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и за нарушение на чл. 147, ал.3 т.4 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 181, т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер 50 /петдесет/ лева,
като законосъобразно.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: