Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114
гр. Варна, 16.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№87
по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д.Ж.А., чрез адв.О., срещу постановеното решение
№132/28.10.2019г. по т.д. №186/2018г. на ОС – Добрич.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със
събраните доказателства. Излага, че вписването на актовете има защитно действие
в полза на лицето, което първо е вписало акта си. При ипотеката вписването е
елемент от правопораждащия фактически състав и има конститутивно действие. След
изтичане действието на ипотеката, което съгласно чл.172, ал.1 от ЗЗД трае десет
години, тя може да бъде подновена. По делото е установено, че подновяването на
ипотеката върху собствените на въззивника недвижими имоти е станало на
27.04.2017г. След подновяване на ипотеката и новото й вписване, същата е
загубила реда си на първоначалното вписване и е непротивопоставима на вписаната
искова молба по г.д.№2678/2008г. на РС – Добрич, както и на постановеното
решение за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба.
Горното налага извод
за несъществуване на ипотечното право, произтичащо от законна ипотека, вписана
в АВ в СВ гр.Добрич с молба вх.№9587/21.06.2007г., т.1, акт 137, подновена с
молба рег.№3993/27.04.2017г. в полза на „ОББ“ АД, гр.София.
По същество моли съда
да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище
поддържа жалбата, изразява становище по същество и моли същата да бъде уважена.
Въззиваемата страна
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, гр.София, редовно призована, не е депозирала
писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призована,
не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Въззиваемата страна Т.Т.А.,
редовно призован, не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява. С депозирани „жалби“ –
становища, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че ищецът е продал
собствения си недвижим имот, като е получил цялата продажна цена по банковата
си сметка, след усвояване на кредита. Излага, че всички въведени възражения са
неоснователни, а решението на съда правилно и законосъобразно. По същество моли
съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на ОС – Добрич.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред
ОС - Добрич е образувано по предявен иск от Д.Ж.А. срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, гр.София и Т.Т.А., за установяване несъществуването на ипотечно
право, произтичащо от законна ипотека, вписана в АВ – СВ Добрич с молба под вх.
рег. № 9587/21.06.2007 г., том Х, акт № ХХХ,
в полза на банката върху следните недвижими имоти: апартамент № Х, находящ се в гр. Д, ЖК „Д“ бл. ХХ, вх. Х, ет. Х,
представляващ самостоятелен обект в
сграда № 72624.621.19.4.88, попадащ в сграда № 72624.621.19.4 по КК на
гр.Добрич, състоящ се от: две стаи, столова, кухненски бокс, балкони и сервизни
помещения със застроена площ от 94.26 кв. м., ведно с избено помещение № 2 със
застроена площ от 12.22 кв. м., както и таванско помещение № 9 на площ 7.28 кв.
м., ведно с 2.998 % ид. части от общите части на сградата, равняващи на се
14.05 кв. м. и 2.998 % ид. части от
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот №72624.621.19, при съседни
самостоятелни обекти на жилището: на същия етаж: № 72624.621.19.4.89;
72624.621.19.4.87; под обекта: 72624.621.19.4.44; над обекта:
72624.621.19.4.96; и гараж № 1, находящ
се в гр.Добрич, ЖК „Добротица“ бл. 32, представляващ самостоятелен обект в сграда №
72624.621.19.4.21, попадащ в сграда №72624.621.19.4 по КК на гр.Добрич, със
застроена площ от 21.50 кв. м., ведно с 0.610 % ид. части от общите части на
сградата, равняващи на се 2.86 кв. м. и
0.610 % ид. части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот
№72624.621.19, при съседни самостоятелни обекти на гаража ????: на същия етаж:
№ 72624.621.19.4.22; 72624.621.19.4.19;
72624.621.19.4.23 и 72624.621.19.4.18., с правно основание чл. 124, ал.1
от ГПК.
В исковата молба
/уточнена с молба от 23.07.2018г./ се излагат твърдения, че с договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт №ХХ, т.Х, рег.№ХХХХ, н.д.№ХХХ/ХХХХг.,
ищецът е прехвърлил правото на собственост върху процесните недвижими имоти на
ответника Т.Т.А.. С влязло в сила решение №255/21.05.2010г. по
в.г.д.№295/2010г. на ОС – Добрич е обявена нищожността на така сключения
договор за продажба, като привиден на основание чл.26 от ЗЗД. Исковата молба,
въз основа на която е образувано производството е вписана в Агенция по
вписванията, СВ – Добрич на 10.12.2008г., а постановеното по делото решение е
вписано на 17.09.2010г.
Излага се, че на 20.07.2007г. между
ответниците е сключен договор за кредит за придобиване на недвижим имот в
размер на 46 600 евро. За обезпечаване вземането на банката по същия,
върху процесните имоти е вписана законна ипотека вх.рег.№9587 от 21.06.2007г.,
акт №ХХХ, т.1. Твърди се, че в продължение на десет години, считано от вписване
на ипотеката, банката не е предприела действия по реализиране на правата си по
същата, поради което и правото ѝ на принудително удовлетворяване е
погасено по давност. Действието на вписването на ипотеката също е с
продължителност десет години, с изтичане на който срок, правата на ипотекарния
кредитор отпадат. Дори да се приеме, че действието на ипотеката е продължено,
то вписването на исковата молба и решението по делото предшестват подновяването
на ипотеката. Последното не е противопоставимо на ищеца, тъй като е извършено
след обявяване нищожността на договора за продажба. Ето защо, ипотечното право
на банката не съществува.
Правния интерес от
предявените искове е обоснован с предприетите действия по принудително
изпълнение върху процесните недвижими имоти по изп.д.№1063/2011г. на ЧСИ Лучия
Тасева, с район на действие района на РС – Добрич.
В съдебно заседание
ищецът, чрез адв.О., поддържа предявените искове. По същество моли същите да
бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени направените поделото разноски.
Ответникът „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, гр. София, с писмен отговор и в съдебно заседание чрез
ю.к.П., оспорва предявения иск като недопустим, а в условие на евентуалност
като неоснователен.
Не оспорва
обстоятелствата изложени в исковата молба относно наличието на сключен между
ответниците договор за кредит; наличието на учредена в полза на банката ипотека
върху процесните имоти, както и влязлото в сила решение по г.д.№295/2010г. на
ОС –Добрич, с което договорът за покупко-продажба, с който Т.А. е придобил
правото на собственост върху имотите е прогласен за нищожен като привиден, на
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Твърди, че с влязло в
сила решение между страните постановено по г.д.№92/2017г. на ОС – Добрич са отхвърлени
предявените от Д.Ж.А. искове за обявяване недействителността на учредената в
нейна полза законна ипотека, вписана в СВп с вх.рег.№9587/21.06.2007г., акт
137, т.1, поради учредяването ѝ върху недвижими имоти, които не са
принадлежали на ипотекарния длъжник Т.Т.А.. С влязлото в сила решение е
установено, че ипотечното право в полза на банката е действително,
инкорпорирано в законната ипотека, призната за действителна, поради което
предявеният установителен иск е недопустим.
В условие на
евентуалност, ако съдът счете искът за допустим, оспорва същия като
неоснователен. Излага, че исковата молба, въз основа на която е образувано
г.д.№295/2008г. на РС – Добрич е вписана след вписване на ипотеката, поради
което е и непротивопоставима на законната ипотека. Такова е и вписването на
влязлото в сила решение по делото. Оспореното право на банката се запазва по
силата на специалната норма на чл.172, ал.2 от ЗЗД.
По отношение
действието на ипотеката твърди, че същата е подновена с молба от 27.04.2017г.,
вх.рег.№3993, Акт №251, т.6.
Оспорва и
твърденията, че по изп.д.№1063/2011г. не са извършвани изпълнителни действия.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Т.Т.А.,
редовно призован, не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не се
явява, не се представлява и не изразява становище по предявения иск.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Между страните по делото не е налице спор относно фактите по делото,
установени надлежно при разглеждане на производството пред ОС- Добрич, както
следва: 1/ С
нотариален акт №ХХ, т. XXXVc, н.д.№ХХХХ/ХХХХг.
ищецът Д.Ж.А. е признат за собственик на недвижим имот - апартамент № Х,
находящо се на пети етаж в жилищна сграда-блок 32, вх. „В“, построено върху
държавна земя, парцел Х, кв. № Х, ул. ЖК „Х А“ № ХХ, гр. Добрич, състоящо се от
две стаи, столова, кухненски бокс, балкони и сервизни помещения,, със застроена
площ на жилището 94.26 кв.м., заедно с избено помещение № 2 на 12.22 кв. м.,
таванско помещение № 9 на 7.28 км. м., 2.998 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху държавна земя, както и на гараж № 1 от 21.50
кв. м., ведно с 0.610% идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж.
Съгласно приложените
на л.7 и л.8 от делото заверени копия на схеми № 15-430441-31.08.2016 г. и
№15-430442-31.08.2016 г. по КК и КР на гр.Добрич, одобрени със Заповед №
РД-18-15/12.05.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, имотите съставляват
съответно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.621.19.4.88 и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.621.19.4.21, двете в
ЖК“Добротица“.
2/ На 20.06.2007 г.
между ответниците „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, като кредитор и Т.Т.А., като
кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на кредит за закупуване на
недвижим имот, с който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 46 600.00 евро за закупуване на процесния недвижим имот. За
обезпечаване на кредита в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, е вписана
законна ипотека върху закупения със средствата от кредита недвижим имот – чл.
11 от договора за банков кредит.
Ипотеката е вписана в Служба по вписвания на
21.06.2007г., вх.рег.№9587, акт №ХХХ, т.1 /л.56/.
3/ С договор за
покупко-продажба от 21.06.2007г., обективиран в нот.акт №ХХ, том Х, рег. № 6401, н.д. №ХХХ/ХХХХг. на помощник -
нотариус при нотариус с рег. № 158 с район на действие РС- Добрич, ищецът Д.Ж.А.
е прехвърлил на ответника, кредитополучател Т.Т.А., правото на собственост
върху процесния имот срещу продажната цена от 46 600.00 евро.
4/ С депозираната на
04.12.2008г. до РС - Добрич искова молба Д.Ж.А. е предявил срещу Т.Т.А. искове
за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на
21.06.2007г. с нотариален акт № ХХ, том Х,
рег. № 6401, дело № ХХХ/ХХХХг. на помощник - нотариус при нотариус с
рег. № 158 с район на действие РС- Добрич, поради привидност ( абсолютна
симулация ) и поради липса на форма ( с оглед нищожността на нотариалното
удостоверяване на основание чл. 576 ГПК
във вр. с чл. 40, ал. 1 ЗННД ). Въз
основа на нея е образувано гр. д. № 2678/2008 г. на РС – Добрич.
Исковата молба е вписана в АВ – СВ – Добрич с вх. рег. №
17614/10.12.2008 г., акт № ХХХ, том Х.
С влязло в сила
решение по гр.д. №2678/2008 г. на РС – Добрич е прогласен за нищожен сключения
между Д.Ж.А., като продавач и Т.Т.А., като купувач, договор за
покупко-продажба, сключен на 21.06.2007 г. с нотариален акт № ХХ, том Х, рег. № 6401, дело № ХХХ/ХХХХг. на помощник -
нотариус при нотариус с рег. № 158 с район на действие РС- Добрич, като
привиден ( абсолютна симулация ) по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Решението е отбелязано в АВ – СВ – Добрич, с вх.рег.
№9085/17.09.2016г., акт № 78, том XVI, имотна партида 30448, 30449.
5/ С депозирана на
20.09.2016г. до РС – Добрич искова молба ищецът Д.Ж.А. е предявил срещу
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и Т.Т.А. иск за прогласяване нищожността на законна
ипотека вх. рег. №9587/21.06.2007 г., акт № 137, том I, имотна партида №
30448, 30449 на АВ – СВ – Добрич върху процесния недвижим имот. Въз основа на
същата, след изпращането ѝ по подсъдност, в ОС - Добрич е образувано
г.д.№92/2017г.
Исковата молба е
вписана в АВ – СВ – Добрич - вх. рег. № 8712/20.09.2016 г., акт № 74, том XVI.
С влязло в законна
сила решение № 160/14.06.2017 г. по гр. д. № 92/2017г. на ОС –Добрич е
отхвърлен предявения от Д.Ж.А. срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и Т.Т.А.
иск за прогласяване недействителността на законна ипотека вх. рег.
№9587/21.06.2007 г., акт № ХХХ, том Х, имотна партида № 30448, 30449 на АВ – СВ
– Добрич, поради учредяването й върху недвижими имоти, непринадлежащи на
ипотекарния длъжник Т.Т.А..
6/ По молба на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД от
27.04.2017 г., е подновено вписването на гореописаната законната ипотека върху
процесния недвижим имот – вх. рег. № 3993/27.04.2017 г., акт № 251, т. II,
имотна партида № 30448, 30449 на АВ – СВ – Добрич ( л. 56).
По така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо. Доколкото
ищецът, след постановените решения по г.д.№ №2678/2008 г. на РС – Добрич и гр. д. № 92/2017г. на ОС
–Добрич, има качеството на ипотекарен гарант и ответникът
„ОББ“ АД може да насочи изпълнението върху ипотекирания имот, даден за
обезпечение на вземането ѝ, същият има интерес от предявения иск за
установяване несъществуването на ипотечното право. От друга страна, влязлото в
сила решение по г.д.№92/2017г. на ОС –Добрич не представлява отрицателна
предпоставка обуславяща недопустимостта на производството, тъй като
претенцията, предмет на разглеждане в настоящия процес има различно правно
основание, което не е обхванато от силата на присъдено нещо.
Спорният пред
настоящата инстанция въпрос е дали подновяването на законната ипотека е
противопоставимо на ищеца, поради вписани в рамките на срока по чл.172, ал.1 от ЗЗД искова молба и решение за обявяване на договора за покупко-продажба на
процесния недвижим имот за нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, като
привиден.
За да даде отговор на
така поставения въпрос, съдът съобразява правната уредба на ипотеката
чл.149-155 от ЗЗД и чл.166-172 от ЗЗД, както и трайно установената съдебна
практика по приложението ѝ.
Съгласно чл.166 от ЗЗД вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав на учредяването
ѝ. Извършеното вписване на ипотека /законна или договорна/ е ограничено
със срока по чл.172, ал.1 от ЗЗД, поради което с изтичане на този срок
действието на вписването отпада.
Действието на
ипотеката може да бъде запазено и продължено, ако същата бъде подновена в
рамките на първоначалния срок – чл.172, ал.1, изр.2 от ЗЗД, т.е. докато трае
вписването ѝ /така и определение по ч.г.д.818/2011г., 1-во т.о/.
„Подновяването на ипотеката се отбелязва по партидата на първоначалния
ипотекарен длъжник, дори да е имало след учредяването ѝ последващи
разпореждания. Не се прави вписване на подновяването по партидата на новия
собственик, защото ипотеката следва имота по силата на закона.“ – решение по
г.д.№6307/2015г. на ВКС, 1-во г.о.
Ако срокът изтече без
да се извърши подновяване, настъпва прекратяването на вписването, което
означава и прекратяване на ипотечното право. В този случай тя може да се впише
наново, ако са налице всички предпоставки за това, като същата е
непротивопоставима по отношение на приобретателя на имота, който не носи
отговорност за обезпеченото задължение /решение по т.д.№2992/2018г. на ВКС,
1-во т.о/.
С оглед на изложеното
и доколкото по делото е безспорно установено, че подновяването на ипотеката
върху процесните имоти е извършено на 27.04.2017г., то същото е в рамките на 10
годишния срок от вписването ѝ 21.06.2007г. и като такова запазва
действието ѝ, независимо от вписаното преди подновяването решение за
обявяване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот за нищожен
по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Подновяването на законната ипотека е
противопоставимо на правата на ищеца, произтичащи от вписването на исковата
молба, респ. на решението за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба.
Неоснователно е и
възражението, че ипотечното право е погасено поради неупражняването му в срок
от десет години от вписването му. То е акцесорно право и като такова се
погасява по давност само заедно с главното вземане. Законът не предвижда
самостоятелно изтичане на давността за ипотеката. /решение по г.д.№694/2019г.
на ВКС, 3-то г.о./.
Въззивната жалба е
бланкетна и не съдържа оплаквяния срещу решението в частта, с която е
отхвърлено възражението за погасяване на ипотеката поради погасяване по давност
на обезпеченото с нея вземане, както и възражения срещу установените от
първостепенния съд факти. Не са налице нарушения на императивна материално
правна норма. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че доколкото
ипотекарният длъжник няма самостоятелно задължение към взискателя, неговата
отговорност е обусловена от съществуването на задължението на длъжника в
изпълнителното производство, съответно предприемането на изпълнителни действия
срещу длъжника, с които се прекъсва давността срещу него, запазва възможността
да се насочи принудително изпълнение и върху ипотекирания имот. По делото са
събрани доказателства за прекъсване на давността за събиране на вземането,
обезпечено с оспорената ипотека върху процесните недвижими имоти, съобразно
разясненията дадени в мотивите по т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както
следва: образувано изпълнително производство за събирането му –
изп.д.№1063/2011г. на ЧСИ рег.№737 с район на действие района на ДОС, както и
описи на движими вещи на 12.08.2013г. и 08.04.2015г.
С оглед на
гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид съвпадане изводите
на двете инстанции обжалваното решение на ВОС следва да бъде потвърдено.
В хода на настоящото
производство не са направени искания за разноски, поради което такива не следва
да се присъждат.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№132/28.10.2019г. по т.д.№186/2018г. на ОС- Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: