М
О Т И В И
към Присъда №126 от 23.04.2019 г. по
НЧХД № 6627/2018 г. по описа на ПРС,
XXIV н.с.
Делото е образувано въз основа на
частна тъжба на Т.Ч.К. с която са повдигнати обвинения срещу Н.Й.С. *** ЕГН ********** за извършено
престъпление от частен характер, по чл.146, ал.1 от НК.
Съгласно
тъжбата, около 15.00 часа на 18.08.2018 г. тъжителят, заедно с двама ** – Й.К.и
Н. К.се намирали в имот на адрес гр.**“, собственост на дъщеря му Е.К., като
извършвали дейности по вертикална планировка в имота. Докато били там на
входната врата на имота се появил Н.С., който бил съсед на имота и навлязъл 5-6
метра в имота, като започнал да снима с телефона си целия имот. Твърди се, че
тъжителят К. му направил забележка и му казал да напусне имота, но последният
започнал да псува тъжителят с думите „ще ти **“, наричал го „**“ и „**“, твърди
се за отправяни закани за убийство, за което била сезирана РП Пловдив, както и
че С. хвърлял камъни. След напускането на имота от С., тъжителят твърди, че е
видял същият да рови в колата си и се притеснил да не извади оръжие, поради
което и подал сигнал на тел.112 за случилото се, а в последствие подал жалба в
полицията.
Заедно с частната тъжба е предявен и
граждански иск за сумата от 2000 лева за нанесените обиди, ведно със законната
лихва от датата на деянието, тъй като претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в грубо засягане на честта и достойнството, доброто име, уронване на
престижа, неудобство от случилото се, станало достояние на работниците,
психически стрес, потиснатост, напрегнатост, раздразнителност и душевен
дискомфорт, придружени с безсъние и силно главоболие, намаляване на
концентрацията при работа и др., които били обърнали в негативен аспект
обичайния му ритъм и начин на живот.
Гражданският
иск предявен от частната тъжителка е бил приет за съвместно разглеждане.
Частният
тъжител по делото Т.К., чрез редовно
упълномощения си повереник адв. Г.Д. поддържа
обвинението, прави анализ на доказателствата по делото, излага аргументи защо
подсъдимият е осъществил престъплението, за което е предаден на съд, както и
защо според него не може да се приложи института на реторсия в случая и иска от съда подсъдимият
да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и му бъде
наложено едно справедливо наказание,
както и да бъде уважен в цялост предявеният граждански иск, както и да бъдат
присъдени направените разноски по делото.
Подсъдимият Н.С.
сочи в личната си защита, че не се счита за виновен, иска да бъде оправдан, тъй
като не е нападал никого и си търси правата по законен ред.
По делото подсъдимият се представлява
от адв.Н.М., която прави анализ на доказателствата по
делото, сочи в пледоарията си защо счита, че подзащитният и не е осъществил
престъплението, за което е предаден на съд и основаващи искането му към
съда, подзащитният и да бъде признат за невинен и оправдан, гражданския иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Алтернативно сочи, че ако все пак бъде прието за
доказано отправянето на обиди от подсъдимия, да бъде приложен института на реторсията.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Н.Й.С.
е роден на *** ***, б., български гражданин, неосъждан, средно образование, ЕГН
**********.
От приетата
по делото справка съдимост на подсъдимият Н.С. съдът намира като установено, че
същия не е осъждан и спрямо него не е била прилагана разпоредбата на чл.78а от НК.
След
проведеното съдебно следствие съдът
намира като установена следната фактическа обстановка:
Дъщерята
на частния тъжител Т.К. – Е.К. притежавала имот на ул. „**. Съсед на имота бил подсъдимия Н.Й.С..
Отношенията между собствениците на двата имота били влошени поради имотни
спорове, като това ставало причина многократно да се сезират различни
институции от едната или другата страна по споровете. Подсъдимият Н.С. твърдял,
че тъжителят Т.К. и семейството му незаконно са заели част от имота му и
извършват незаконно строителство в своя имот. Една от поредните жалби на подс.С. била подадена в края на месец септември 2018 г. до
Районна прокуратура гр.Пловдив, в която същият отново излагал подобни
твърдения. Тази жалба била подадена след случая, предмет на настоящото
производство, но е индикация за трайно влошените отношения между Н.С. и Т.К..
На
18.08.2018 г. подсъдимият С.,*** личния си лек автомобил Фолксваген с рег. № **,
като в автомобила се намирали още съпругата му – св.П.С. и малолетното им
внуче. Около 15.00 часа същият преминал покрай имота на сем.К.и забелязал, че в
него има хора. Подсъдимият С. спрял автомобила, излязъл от него и се приближил
към входната врата на имота, като започнал да снима случващото се с мобилния си
телефон. Той достигнал до вратата на имота, когато бил забелязан от намиращия
се в имота частен тъжител Т.К.. Поради влошените им отношения между двамата
възникнал конфликт, в хода на който подс. С. напсувал
ч.тъжител К. с думите „ще ти **“ и го нарекъл „**“ и „**“, а от своя страна Т.К.
отправил репликата „какво снимаш бе **“ по отношение на подс.С.
и му заявил да напусне имота. Същевременно частния тъжител хвърлил по посока на
подс.С. и няколко буци хоросан, една от които се
разбила в близост до автомобила на подс.С. и части от
нея ударили автомобила. Подсъдимият от своя страна също хвърлял камъни по
посока на частния тъжител. След като част от буцата хоросан ударила автомобила
му, подсъдимият се дръпнал към автомобила и започнал да рови в него. Това
действие било възприето като заплашващо от частния тъжител К., който сигнализирал
за случващото се на телефон 112. Сигналът бил приет в 15.37.18 часа/ петнадесет
часа, тридесет и седем минути и осемнадесет секунди/. Сигнал за случая на
телефон 112 подал и подс.Н.С., като неговият сигнал
бил приет в 15.37.04 / петнадесет часа, тридесет и седем минути и четири
секунди/. На място пристигнали ** при РУ Раковски М.С. и Г.Т.. Свидетелят С.
влязъл в имота и провел разговор с частния тъжител Т.К., който се оплакал, че подс.С. го псувал и хвърлял камъни по него. Според св.С., К.
не се оплаквал, че му е зле и залита, а изглеждал много ядосан. От своя страна подс.С. се оплакал на св.Т., че както минавал с колата,
частния тъжител К. е започнал да мята камъни, както и че между тях е имало
разменени обиди, а К. го бил заплашил. Подсъдимият искал да се прави оглед на
автомобила, тъй като същият бил уцелен от хвърлен от Т.К. камък. Според
свидетеля Т. в задна лява част на автомобила се забелязвала побитост
с диаметър колкото пет стотинки, както и до автомобила имало пръсната буца стар
хоросан. Сочи също, че подс.С. обяснил, че имат
разправии от частно правен характер за имота. След проведена консултация с
дежурен ОДЧ при РУ Раковски на частния тъжител и подсъдимия било обяснено, че
ако искат могат да си пуснат жалби за случая, а св.С. устно ги предупредил да
не се саморазправят. За случая били подадени жалби в РУ Раковски и от двете
страни, като в последствие и двамата подали жалби за случая и до Районна
прокуратура гр.Пловдив. По жалбите им били образувани две прокурорски
преписки - с №9627 по описа за 2018 г.
по жалбата на Т.К. и №7796 по описа за 2018 г. по жалбата на Н.С.. По жалбата
на Т.К. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство. По жалбата
на Н.С. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие били
представени амбулаторни листове от 18.08.2018 г. и 24.08.2018 г., издадени от
** И.П.за осъществени посещения при него от частния тъжител Т.К., като в
амбулаторния лист от 18.08.2018 г. се сочело, че посещението е в 15.35 часа, а
са били налични оплаквания от главоболие, световъртеж, лесна умора, сърцебиене,
тремор по ръцете и цялото тяло, получени след
конфликт със съсед. Сочи се на изписани медикаменти във връзка с оплакванията.
Съгласно втория амбулаторен лист се констатира подобрено състояние, все още
безсъние и главоболие, задоволително общо състояние и е предписано продължаване
на терапията.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът намира като безспорно установена от следните
събрани по делото доказателствени материали – от показанията на свидетелите Н. К.,
Й.К., М.С., Г.Т., частично от показанията на свидетелите П.С., С.К., частично от
обясненията на подсъдимия Н.С. дадени в хода на съдебното следствие, както и от
всички писмени доказателства, събрани на съдебното производство, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал –
материалите по пр.пр. №9627/2018 г. по описа на РП
Пловдив, копия от жалби от Н.С., снимков материал представен по делото, справка
от телефон 112 за подадени сигнали от Т.К. и Н.С. на 18.08.2018 г., ведно с
компактдиск съдържащ записите на подадените сигнали, писмо от РУ Раковски за
дежурни служители за времето от 19.00 часа на 17.08.2018 г. до 07.00 часа на 18.08.2018
г. ведно с извлечение от дневник за получени в ОДЧ на РУ Раковски сигнали,
писма от Районна прокуратура гр.Пловдив касаещи прокурорска преписка №7796/2018
г., писмо от РУ Раковски за това, че ** посетили процесния инцидент са М.С. и Г.Т.,
амбулаторни листове от 18.08.2018 г. и 24.08.2018 г., постановление за отказ да
се образува ДП по пр.пр. 9627/2018 г. по описа на РП
Пловдив, справка за съдимост.
Приобщени по
делото, но нямащи отношение към фактическата обстановка се явяват показанията
на свидетелите С.П. и С.К..
Преди
да бъде обсъден съставът на престъплението, за което е предаден на съд подс.С. следва да се обсъдят показанията на свидетелите по
делото и дали същите се кредитират от съда или не, както и да бъдат обсъдени
обясненията на подсъдимия.
Следва
да се има предвид, че по делото са разпитани установените свидетели очевидци на
инцидента – свидетелите Н. и Й.К.и, както и съпругата на подсъдимия П.С.. От
тримата свидетели единствено свидетелката С.не е била очевидец на всички
действия в конфликта между подсъдимия и частния тъжител.
Показанията
на свидетелите Н. и Й.К.и съдът кредитира почти изцяло. И двамата свидетели описват
своите възприятия за случилото се, как са разбрали кое е снимащото в обекта
лице, както и какви действия са били извършени от него. В тази връзка
показанията им относно отправените реплики от подсъдимия спрямо частния тъжител
са почти идентични и съдът счита, че такива реплики действително са били
отправени от подс.С.. Кредитират се и показанията на
св.К.и по отношение на това, че частния тъжител е поискал от подсъдимия да
напусне имота. Не могат да се кредитират обаче показанията им по отношение на
обстоятелството, че Т.К. не е хвърлял предмети по подсъдимия, доколкото от
други доказателства по делото може да се приеме за безспорно доказано, че в
автомобила на подсъдимия С. се е разбила буца стар хоросан, хвърлена от
тъжителя К.. В тази връзка следва да се посочи, че заявеното от свидетеля Й.К.,
че ч.тъжител е взел камък и го е хвърлил назад е нелогично с оглед случващия се
конфликт и обстрела с камъни, на които е бил подложен, а от друга страна
противоречи на доказателства по делото, доколкото на една от предоставените
снимки ясно се вижда как лице замахва да хвърли предмет по посока изхода на
имота. Ето защо и не се кредитират тези части от показанията на свидетелите Н.
и Й.К.и. Не се кредитират и показанията им по отношение на това Т.К. да не е
отправял обидни реплики спрямо Н.С.. За да приеме, че такива са отправяни съдът
изхожда на първо място от бурното развитие на конфликта, както и от
обстоятелството, че след пристигането на полицейските служители, те са
придобили впечатление за това че частния тъжител е силно ядосан. От друга
страна наред с останалите оплаквания, подс.С. се е
оплакал на полицейските служители, че са се обиждали с Т.К.. Отчитайки и
обстоятелството, че двамата свидетели К.и са били в търговски отношения с
частния тъжител, доколкото са извършвали строителни услуги срещу заплащане,
съдът счита че е обяснима позицията им да премълчат някои обстоятелства по
отношение на конфликта, които считат, че не са от полза на лицето, което ги е
наело. С оглед на това и показанията им са подложени на критичен анализ, но не
може да се счита, че с оглед на посочените обстоятелства те са дискредитирани
до степен, в която следва да бъдат напълно игнорирани.
По
отношение на показанията на свидетелката С.съдът подхожда критично, тъй като тя
е съпруга на подсъдимия Н.С., а от друга страна тя и семейството и се намирали
в значително влошени отношения със семейството на частния тъжител далеч преди
процесния инцидент. Доколкото част от показанията и се подкрепят от други
доказателства по делото обаче, то съдът счита че следва да кредитира именно
тези части от показанията и. На първо място следва да се кредитират с доверие
показанията и относно това, че частният тъжител Т.К. е хвърлял камъни по
автомобила им. Макар да се установява по делото, че не се касае до камъни, а до
парчета стар хоросан /за това свидетелстват ** С. и Т., както и се установява
от представените снимки по делото/, то това обстоятелство може да се счита за
доказано. Не може да се приеме, че не отговаря на истината и заявеното от
свидетелката С.за отправена реплика „Защо снимаш бе, **“ от страна на частния
тъжител спрямо подсъдимия. Това е така, доколкото от доказателствата по делото
се установява, че частният тъжител е предприел агресивни действия спрямо
подсъдимия хвърляйки буци хоросан, излязъл е и от двора на имота, както и че на
място и двамата участници в конфликта са се оплаквали пред пристигналите
полицейски служители от нанесени спрямо тях от другия обиди. С оглед на това и
независимо от констатираната заинтересованост на св.С.от изхода на делото, то и
соченото от нея за отправена обидна реплика спрямо съпруга и от Т.К., се приема
за достоверно и отговарящо на действително случили се събития. Не се кредитират
обаче показанията на св.С.по отношение на това, че съпругът и е потеглил с
автомобила след като Т.К. е започнал да хвърля предмети по автомобила, и в
последствие е спрял и уведомил органите на РУ Раковски за случилото се. Тази
част от показанията на св.С.се явява изолирана, неподкрепена с други
доказателства, поради което и не може да се приеме, че такива факти са се
осъществили. По отношение на останалата част от показанията и следва да се
отчете, че тя има значение единствено за установяване на трайно влошените
отношения между семействата на подсъдимия и частния тъжител във връзка с
конфликтни имуществени отношения.
Показанията
на ** М.С. и Г.Т. съдът кредитира изцяло. Тези ** не са преки очевидци на самия
инцидент, но са придобили непосредствени впечатления за същия изключително
скоро след приключването му. Освен това не се установява, който и да било от
тях да има някаква заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото.
Показанията им са логични, последователни и непротиворечиви помежду си. Всеки
от тях сочи това което е възприел на мястото на инцидента, кога и по какъв
повод са били изпратени, както и какви действия е извършил всеки от тях,
респективно колегата му. Ето защо и съдът е на мнение, че следва да приеме
изцяло показанията им.
По
отношение на показанията на св.С.К., следва да се има предвид от една страна,
че същата не е присъствала на инцидента на 18.08.2018 г., както и че е съпруга
на частния тъжител, поради което и показанията и също следва да бъдат
разглеждани критично. Показанията на същата пресъздават опосредени от разказът
на съпругът и факти, както и собствени нейни възприятия относно състоянието на
частния тъжител и случили се в последствие събития. Частично следва да се
кредитират показанията и по отношение на отправените обидни реплики спрямо
съпругът и, доколкото тези реплики, за които свидетелства са и предадени от Т.К.,
а от друга страна по отношение на тях са налични и други доказателства по
делото. По отношение на датата на инцидента е очевидно, че има несигурност у
свидетелката, като на едно място сочи 28.08.2018 г., а на друго място, че не е
сигурна за датата но е било през август миналата година. Това е обяснимо с
оглед на изминалото време от инцидента, а и вече беше посочено, че същата не е
очевидец на самия инцидент. Затова и тази част от показанията и не може да
дискредитира изцяло даваните от нея показания. Следва да се кредитират и
показанията и относно това, че съпругът и е посетил лекар във връзка с
оплаквания, за които е твърдял, че са последица от конфликта му с подсъдимия,
както и че на Т.К. са изписани медикаменти за лечение на тези симптоми. Тази
част от показанията на св.К. се подкрепя от писмени доказателства по делото –
амбулаторни листове. По отношение на тези листове и оспорването им от защитата,
съдът ще вземе отношение в последствие. Така или иначе обаче те подкрепят
показанията на св.К. в сочения смисъл и са аргумент за кредитиране на тази част
от показанията и. Не така стоят нещата по отношение на твърденията за
продължило няколко месеца отражение на конфликта върху емоционалното състояние
на съпруга и, както и за това, че не са отишли на почивка през септември 2018
г. по повод отражението на този конфликт върху съпруга и. За да не кредитира
показанията и в тази част съдът отчита липсата на каквито и да било
доказателства за това, доколкото е представен амбулаторен лист от 24.08.2018
г., в който се сочи за подобрение в състоянието на Т.К. и се предписва
продължаване на терапията, но след тази дата не са ангажирани каквито и да било
доказателства за това, че е имало влошено здравословно състояние на частния
тъжител. Освен това впечатление прави и заявеното от свидетелката К., че е
казала това което е трябвало за инцидента. Това пък от своя страна внася
съмнение относно обективността на показанията и, както с оглед на посочените
по-горе причини, така и с оглед заинтересованост от изхода на делото. За да не
приеме, че показанията на свидетелката са напълно дискредитирани, съдът отчита
обстоятелството, че все пак част от показанията и се подкрепят от други
доказателства по делото.
По
отношение на обясненията на подсъдимия следва да се има предвид, че същият не е
длъжен да говори истината, а обясненията му
имат двояка същност – от една страна са проява на правото му на защита,
а от друга страна могат да са доказателства за случили се факти и събития. За
да се прецени дали в дадена част обясненията са носител на доказателствена
информация или са проявление на правото на защита, същите следва да бъдат
съпоставени с останалите доказателства по делото. В конкретния случай съдът
счита, че следва да кредитира частично с доверие обясненията на подсъдимия.
Това се отнася по отношение на обясненията му касаещи отправени спрямо него
обидни реплики от частния тъжител и хвърлените спрямо него парчета хоросан.
Тези обяснения на подсъдимия се подкрепят и от други доказателства по делото,
поради което и се кредитират с доверие. Не така стоят нещата по отношение
обясненията му относно липсата на отправени от него обидни реплики спрямо Т.К..
Тези му обяснения са опровергани от значителна част от доказателствата по делото
/гласни и писмени/, поради което и съдът ги счита за проявление на правото му
на защита.
С
оглед на противоречие между писмените доказателства по делото следва да бъдат
обсъдени накратко същите. Прави впечатление, че съгласно изпратения отговор от
телефон 112, сигналите и на двамата участници в конфликта – Т.К. и Н.С. са
подадени почти по едно и също време с разлика от няколко секунди – в 15.37 часа
на 18.08.2018 г. Тази близост във времето буди съмнение относно това дали всяка
от страните в конфликта не се е опитвала да подаде по-рано сигнал за случилото
се с цел да обезпечи доказателства в своя полза с оглед бъдещи процесуални
производства. Това обаче не е от значение за съответния казус, доколкото е ноторно известно, че целта на телефон 112 е да приема
обаждания за спешни случаи, поради което и е обяснимо това, че страните в
конфликта са разговаряли с отделни оператори. От друга страна по делото е
наличен амбулаторен лист от датата на инцидента, в който се сочи за час на
посещение на доктор И.П.15.35 часа от частния тъжител Т.К.. Този час на
посещение буди съмнение, доколкото предхожда с 2 минути подаването на сигнала
от частния тъжител за инцидента, а от друга страна не са събрани доказателства К.
да е напуснал имота, да е посетил лекар и да се е върнал на мястото преди
пристигането на полицейските служители. За да приеме, че все пак Т.К. е
посещавал лекар, съдът кредитира другият амбулаторен лист от 24.08.2018 г., в
който се сочи че има подобрено състояние на пациента и който очевидно е във
връзка с предходно посещение. Дали действителният час на посещението на
18.08.2018 г. е 15.35 часа, настоящият съдебен състав не може да установи с
категоричност в настоящото производство, но по горепосочените причини приема, че
все пак е имало посещение на тази дата на д-р П.от Т.К.. Каква е причината за
противоречието в часовете на коментираните писмени доказателства е без значение
за настоящия състав, след като има основание да бъде прието, че тези писмени
доказателства са съотносими към предмета на делото и отразяват действително
случили се събития. В тази връзка следва да се посочи, че ако някоя от страните
по делото има обструкции към отразеното в писмените доказателства като часове
на извършване на действията следва да сезира РП Пловдив с оглед на съмненията
си.
По
отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.146, ал.1 от НК,
съдът счита, че при установената фактическа обстановка подсъдимият е осъществил
съставът на това престъпление от обективна и субективна страна. От обективна
страна съставът на престъплението обида изисква деецът да извърши или каже нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. В
конкретния случай е безспорно установено,
че подсъдимият С. е отправил нецензурни реплики по адрес на частния
тъжител – ще ти **, **, **. Безспорно е, че тези реплики уронват честта и
достойнството на лицето спрямо, което са отправени. Това е така доколкото тези
изрази са цинични и вулгарни, употребата им спрямо конкретно лице /в случая
частния тъжител/ цели да демонстрира отрицателното мнение на подсъдимия за
него, като по самия си характер думите се явяват унизителни за честта и
достойнството на лицето. Същевременно са налице и другите признаци на
престъплението от обективна страна – отправените обидни реплики са били
възприети непосредствено от Т.К.. С оглед на това съдът счита, че от обективна
страна е осъществен съставът на престъплението по чл.146, ал.1 от НК.
От
субективна страна това престъпление е осъществено с пряк умисъл, доколкото подс.С. е съзнавал, че не следва да отправя обидни реплики
спрямо Т.К., но е сторил това съзнателно и целейки да демонстрира негативното
си отношение спрямо последния в хода на разразилия се конфликт, както и да
засегне неговата чест и достойнство предвид на трайно влошените им отношения.
От
друга страна с оглед установената по делото фактическа обстановка е безспорно
установено, че частният тъжител Т.К. също е отправил обидни реплики към
подсъдимия Н.С. наричайки го **. Отправената реплика безспорно се явява обидна,
доколкото със същата е с негативна емоционална натовареност като значение в
българския език и е синоним на лице от мъжки пол с хомосексуална ориентация,
като изричана в конфликтни ситуация между мъже цели да демонстрира
отрицателното мнение на изричащия я за лицето спрямо което е отправена, и да
накърни честта и достойнството на това лице.
Според
съдебния състав с оглед на установените по делото факти са налице всички
законови предпоставки за приложението института на реторсията,
доколкото безспорно е установено, че страните по делото са си нанесли взаимно
обиди. Доколкото частния тъжител също е изрекъл обидни реплики спрямо
подсъдимия С., съдът счита, че той също се явява извършител на деяние по
чл.146, ал.1 от НК. С оглед на това, че обидите са разменени в един и същ
конфликт, то института на реторсията е приложим,
доколкото пострадалия е отвърнал веднага на дееца със също такава телесна
повреда. Без значение според съда е кое лице в случая първо е отправило
обидните реплики спрямо другото, доколкото законодателят сочи понятията
пострадал и деец, а в такъв конфликт с размяна на реплики и замеряне с камъни и
хоросан и двамата участници имат едновременно качеството както на пострадал,
така и на деец. Това е така, тъй като
частния тъжител едновременно търпи неблагоприятни последици от действията на
подсъдимия, но и извършва активни действия, с които причинява такива последици
на последния. Доколкото институтът на реторсията е
една правна възможност, то настоящата инстанция прие да я приложи, като счете
че и при такова приключване на наказателното производство би се постигнала
индивидуалната превенция и за двамата – тъжител и подсъдим.
Ето
защо съдът с настоящата си присъда призна подсъдимия за виновен в това че на
18.08.2018 г. в гр. **” е казал нещо
унизително за честта и достойнството на Т.Ч.К.
с ЕГН ********** в негово присъствие, като го е нарекъл „**“, ** и е казал ще
ти ** - престъпление по чл. 146 ал.1 от НК, но тъй като пострадалият Т.Ч.К. е
отвърнал веднага на дееца с обида, като му е казал „**“ на основание чл.146,
ал.2 от НК е освободил и двамата от наказание за осъществените престъпни деяния
по чл.146, ал.1 от НК.
По
отношение на предявените граждански искове съдът счита следното :
По
отношение на предявения граждански иск на стойност 2000 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди претърпени от нанесените публично обиди,
същия се счита за частично основателен с
оглед наличието на извършен деликт по смисъла на
чл.45 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в основата на гражданската отговорност в
случая стоят установяването на увреждащи действия по отношение честта и
достойнството на Т.К. от страна на подсъдимия, които едновременно с това следва
да осъществяват и състава на престъплението за което Н.С. е предаден на съд.
Съдът е приел, че с отправянето на думите „**“, „ще ти **“ и **, е осъществен
съставът на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, поради което и съответно
съдът приема наличието на извършени увреждащи действия от подсъдимия, с които
на тъжителя да са причинени неимуществени вреди. С оглед на това и е уважен
частично предявения граждански иск, като е присъдено обезщетение в размер на
500 лева. За да не уважи гражданския иск в пълен размер съдът отчита вида и
характера на нанесените обиди, както и обстоятелството, че частният тъжител
също е отправил обидни реплики спрямо подсъдимия. Освен това по делото не са
доказани по категоричен и безспорен начин настъпването на по-сериозни негативни
изживявания от частния тъжител в сравнение с обикновените случаи на
престъплението обида. Ето защо и съдът счита, че над тази присъдена сума гражданският
иск се явява неоснователен и е отхвърлил същия до размера на претендираната първоначално сума от 2000 лева.
Доколкото
подсъдимият е осъден по гражданският иск за претърпени вреди от нанесените
обиди, същият е осъден да заплати дължима държавна такса в размер на по 50 лева
за този иск.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати на частния
тъжител сумата от 1200 лева представляващи сумата за разноски за адвокатски
хонорар.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати по сметка на
Районен съд гр.Пловдив сумата от 30 лева представляващи сумата за направени
разноски по делото.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.