№ 1249
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110202518 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е по жалба на П. Г. В. срещу наказателно постановление
(НП) № 23-4332-033331/15.01.2024 г., издадено от началник сектор в СДВР,
отдел „Пътна полиция“-СДВР, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП
са му наложени административни наказания – "глоба" в размер на 3000 лева и
12 месеца "лишаване от право да управлява МПС", на основание чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП, поради неправилно
възприемане и описание на фактологията по случая, необоснованост и
незаконосъобразност на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител, редовно упълномощен, като
жалбата се поддържа. Писмено подробно се излагат аргументи за отмяна на
НП; възразява се, при условията на евентуалност, по размер на
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Взима становище по делото с писмени бележки. Иска потвърждаване на НП
като правилно и законосъообразно и претендира възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатско такова.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна:
На 04.11.2023 г. около 00:21 часа в гр. София на площад „***“, с посока
на движение от ул.“***“ към ул.“***“, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „***“ с регистрационен номер ****, регистриран на „*** ЕООД, и
на кръстовището с бул. „***“, използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
1
превоз на хора и товари, като завърта автомобила в кръг около себе си и
умишлено го изкарва извън контрол, приплъзвайки го по пътното платно.
Във връзка с това св. Д. И. З., на длъжност младши автоконтрольор при
СДВР, отдел „Пътна полиция“, съставил в присъствието на свидетел акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA с № 1075534
от 04.11.2023 г. на жалбоподателя, в който квалифицирал нарушението като
такова по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Жалбоподателят е внесъл писмени
възражения срещу АУАН, като твърди неправилно възприемане и описание на
фактологията.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания – "глоба" в размер на
3000 лева и 12 месеца "лишаване от право да управлява МПС", на основание
чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и
гласни доказателства: АУАН, възражение, справка-картон на водача, копия от
заповеди за компетентност, показанията на свидетелите Д. И. З. и ***.
Съдът разгледа показанията на свидетеля З., дадени след предявяване на
АУАН в съдебно заседание. В тях свидетелят потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Съдът им дава вяра, доколкото
същите са последователни и логични, като не съдържат противоречия.
Показанията на св.*** съдът кредитира в частта относно време, място и факта
на извършената проверка, като не им се доверява в останала част като
неподкрепени от останалите доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок и от
надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд трябва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както материалният, така и процесуалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – по аргумент от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, видно от представените по делото копия от заповеди,
както и в предвидените в ЗАНН давностни срокове.
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран, на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, /"Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв.
водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по
пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
2
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.", за
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП /"На водача на моторно превозно средство
е забранено да:... използва пътищата, отворени за обществено ползване, за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари"/. В изпълнение на задължението си за служебна проверка за
законосъобразност, съдът намира, че е безспорно доказано, че жалбоподателят
е имал описаното поведение, с което е извършил вмененото му нарушение по
пункт първи на административното обвинение, доколкото на посочените в
АУАН и НП време и място управлявал лек автомобил в нарушение на
забраната, въведена с посочената норма, водачите на моторни превозни
средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, в случая с действия, изразяващи се в завъртане на автомобила в кръг
около себе си и умишленото му изкарване извън контрол, приплъзвайки го по
пътното платно /възприето от полицейски служители, доколкото действията са
предприети пред тях/. От събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства бе безспорно установено, че изложените в акта по
отношение на нарушението авторство, дата и място, обстоятелства по
извършването напълно съответстват на тези, описани в наказателното
постановление, поради което правилно и справедливо на жалбоподателя и на
основаниечл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени предвидените в закона
наказания, определени в абсолютен размер: "глоба" от 3000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС" за срок от дванадесет месеца. Показанията на
свидетеля З. в тази посока са такива на свидетел-очевидец, последователни и
взаимно допълващи се, без данни за заинтересованост. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за липсата на пълно и точно описание и не
наличие на съставомерност на нарушението; те категорично се опровергават
от разпита на св. З. и от отразеното в АУАН касателно възприемането на
поведението на жалбоподателя от полицейските служители, намиращи се в
служебен автомобил в непосредствена близост. Несъстоятелни са и останалите
наведени доводи, доколкото те не са извинителни по смисъла на закона и
поради тях отговорността на административнонаказаното лице не може да
отпадне; те са явна защитна версия, целяща благоприятен изход по делото.
Извършеното от жалбоподателя несъмнено застрашава живота и здравето
както на участниците в движението, така и на пешеходците. Неслучайно
3
законодателят е предвидил тежкия размер на наказанието за това нарушение.
Не са налице основания за това, случаят да бъде преценен като
маловажен. Не е приложима разпоредбата на чл.28 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/, доколкото същият не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения
от този вид предвид факта, че с поведението си жалбоподателят е създал
реална опасност от ПТП за останалите участници в движението, в това число
и пешеходци, а и същият, видно от приложената справка за нарушител/водач,
има регистрирани и други нарушения по ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По въпроса за разноските по делото:
С оглед неговия изход, съдът счете претенцията на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Съгласно
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. Предвид това, че делото не се отличава с особена
фактическа или правна сложност, размерът му следва да се определи на 80.00
лв. – парична сума, дължима от жалбоподателя на въззиваемата страна.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63, ал.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-033331/15.01.2024
г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“-СДВР, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания – "глоба" в размер на 3000 лева и 12 месеца
"лишаване от право да управлява МПС", на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
4
ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР сумата от 80.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5