Решение по дело №1553/2020 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   1139                                    04.09.2020 година               гр. Бургас                                

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, ХХIII-ти състав, на тридесет и първи август две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                              Председател: Галя Русева

 

при секретаря И. Г.

и в присъствието на прокурора А. Червеняков,

като разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 1553 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от Р.Ц.Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 9 – адв. А. Г., против ЦУ на НАП, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар по анд № 3947/2019 г. по описа на БРС, във връзка с оспорен от страна на ищцата като незаконосъобразен административен акт – НП № 424348-F400476/07.02.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, отменен с Решение № 1354/06.11.2019 г. по анд № 3947/2019 г. по описа на РС Бургас.

Ищцата твърди, че с влязло в сила съдебно решение по адм.дело № 3947/2019 г. по описа на РС Бургас е отменено атакувано от нея НП № 424348-F400476/07.02.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП. Ищцата твърди, че вследствие неправомерните действия на ответника във връзка с издаването на незаконосъобразния акт е претърпяла вреди във връзка с воденето на делото за неговата отмяна по съдебен ред, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорари от 300 лв. на адвокат А.Г., която я е представлявала по анд № 3947/2019 г. на БРС. С оглед на това, ищцата претендира присъждане на обезщетение за причинени й от ответника имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от 30.11.2019 г. – датата на влизане в сила на съдебния акт за отмяна на НП, както и присъждане на разноските в настоящото производство.

Правното основание на предявения иск е чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Представллява се от адв. Г., която моли за уважаване на иска и за присъждане на разноските в настоящото производство.

          Ответната страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В депозиран писмен отговор  оспорва исковата претенция, като заявява наличие на основание за прилагане на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ, доколкото безспорно ищцата била извършила нарушение, като въвежда и основания за намаляване на претендирания хонорар по анд № 3947/2019 г. по описа на БРС поради прекомерност, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

             Участващия по делото като контролираща страна прокурор от ОП Бургас счита, че исковата молба е основателна и следва да се уважи, като се присъди на ищцата претендираната сума, ведно с лихвата, но считано от датата на предявяване на иска, като се намалят претендираните разноски от ищцата в настоящото производство, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

           Административен съд Бургас, след като се запозна с исковата молба, становището на ответника и на контролиращата страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            С НП № 424348-F400476/07.02.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП отговорността на ищцата е била ангажирана за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ – неизпълнение на задължението й да регистрира и отчита всяка продажба чрез касова бележка от ЕКАФП или касова бележка от кочан при предаване и получаване на стоката /покупката/ с точност до минута, като за нарушението й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

             Наказателното постановление е било обжалвано от ищцата като незаконосъобразно пред Районен съд – Бургас и с Решение № 1354/06.11.2019 г. по НАХД № 3947/2019 г. е изцяло отменено. Решението не е обжалвано и видно от извършеното върху него отбелязване, същото е влязло в сила на 30.11.2019 г.

            НАХД № 3947/2019 г. на Районен съд – Бургас е приложено към настоящото дело и от него е видно, че за правна защита и съдействие във връзка жалбата срещу горното наказателно постановление и процесуално представителство по делото пред РС – Бургас, ищцата е упълномощила адв. Г. и е заплатила на същата изцяло и в брой договорената сума от 300 лева хонорар, за което е представила пред съда пълномощно и Договор за правна защита и съдействие № 0000096576 от 11.09.2019 г.

             Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Претенцията на ищцата е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени й от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на  чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт по съответния ред.

В настоящия случай НП № 424348-F400476/07.02.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, от което се твърди, че са произтекли вреди за ищцата Т., е отменено с влязлото в сила на 30.11.2019 г. Решение № 1354/06.11.2019 г. на Районен съд - Бургас по НАХД № 3947/2019 г. Поради това съдът намира, че са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е и ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /ДВ бр.94/2019 г./, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая всички предвидени от законодателя предпоставки са налице.

Дейността на администрацията по налагане на административни наказания представлява форма на административна дейност, свързана със защита на реда в областта на държавното управление, извършва се по административен ред, чрез властнически метод и въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност.

Наказателните постановления, като резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание, представляват индивидуални правораздавателни актове, които не се издават по реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това обаче, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените във връзка в административното наказание действия или бездействия не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложно поле и да се ограничи само до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Ето защо, след като наказателното постановление, от което се твърди, че са претърпени вредите, е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение, е налице първата от предвидените в закона предпоставки.

В хода на съдебното обжалване на горепосоченото наказателно постановление, ищцата, в качеството си на жалбоподател, е направила съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита. Упълномощеният адвокат е участвал в проведеното на 18.10.2019 г. съдебно заседание, т. е. осъществил е процесуалното представителство на ищцата съобразно сключения договор.

Налице е и третата, предвидена в закона предпоставка, а именно - наличието на причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и направените от ищцата разноски по неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното постановление пред съда са направени във връзка с извършения му съдебен контрол за законосъобразност. Действително, процесуалното представителство в производството по обжалване на наказателните постановления не е задължително, но след като ищцата се е възползвала от правото си да ползва адвокатска помощ, то направените разходи за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако то не беше издадено, ищцата не би имала нужда и съответно не би заплатила адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г.

Видно от разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в настоящия случай по силата на § 1 от ДР на Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.

В настоящия случай наложената глоба е в размер на 100 лева, което обуславя адвокатското възнаграждение по нахд № 3947/2019 г. по описа на БРС в минимален размер от 300 лева. Заплатеното и претендирано от ищцата възнаграждение е в минималния предвиден от наредбата размер, поради което същото не се явява прекомерно.

Неоснователно е възражението на ответника за наличие на основание за приложение на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Същата гласи, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Не е налице хипотезата на виновно съпричиняване, тъй като изобщо липсва административен акт, с който към момента да е установено както извършено от страна на ищцата нарушение, стоящо в причинно-следствена връзка с причинените вреди, така и нейната вина. Ето защо, на ищцата следва да се присъди пълният размер на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение по нахд № 3947/2019 г. по описа на БРС, което е 300 лв.

С исковата молба ищцата претендира ответникът да бъде осъден да заплати обезщетението за имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението на Районен съд - съд Бургас за отмяна на наказателното постановление, а именно – от 30.11.2019 г. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, при незаконни актове на администрацията, какъвто е и настоящият казус, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унижощаемите административни актове. В случая Решение № 1354/06.11.2019 г. по НАХД № 3947/2019 г. по описа на РС - Бургас, с което се отменя наказателното постановление, е влязло в сила на 30.11.2019 г. и именно оттам насетне се дължи законната лихва върху обезщетението за вреди. В този смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС на РБ, обективирана в решенията по адм. д. № 10945/2017 г., адм. д. № 9403/2017 г. и др.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният от Т. иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълният му размер от 300 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2019 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата и разноските, които същата е направила по настоящото производство. Последните възлизат на общо 310 лева, от които 10 лева, съставляващи държавна такса по подадената искова молба, и 300 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Процесуално недопустимо и неоснователно е възражението на прокурора за прекомерност на така заплатения в настоящото производство хонорар на ищцовия представител. На първо място, съдът намира, че прокурорът няма качеството на насрещна страна по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, субсидиарно приложим, а е контролираща страна, поради което не разполага с правото да прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на някоя от главните страни. Отделно от това, възражението се явява неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение на адв. Г. в настоящото производство е в размер на 300 лв. и същото е изцяло съобразено с минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща за защита по административни дела с материален интерес до 1 000 лв., възнаграждението да е в минимален размер от 300 лв.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас

 

 

                                                         Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на Р.Ц.Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 9 – адв. А. Г., сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно НП № 424348-F400476/07.02.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на Р.Ц.Т. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 9 – адв. А. Г., сумата от 310 (триста и десет) лева разноски в настоящото производство.

 

Решението подлежи на касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Върховен административен съд на РБ.

 

                                                                               СЪДИЯ: