№............., град Шумен, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
при секретаря Р.
Хаджидимитрова
като разгледа
докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д. №345 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.197 ал.2 от
Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), образувано по жалба на Ф.М.Х. ***,
против Решение №239/31.10.2022 г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с което
е оставена без уважение жалба вх.№9265/26.10.2022 г. по регистъра на ТД на НАП
– Варна, подадена от Ф.М.Х. *** против Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки с изх. №С220027-023-0002817/13.10.2022 г.,
издадено от В.В.– публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Шумен.
Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с изискването за форма
– липсата на мотиви и в противоречие с материалния закон. Излагат се аргументи,
че спрямо жалбоподателката е издадено предходно Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки, с което са наложени възбрани върху недвижими
имоти, запор на две банкови сметки, на 3 броя МПС и на ценни книжа, които
напълно обезпечават публичното предполагаемо вземане общо в размер на
35 486.79 лв. В жалбата се твърди, че издаденото постановление, а в
последствие и решение са немотивирани.
Изложените в тях мотиви са бланкетни и не покриват изискването на чл.196 ал.1
от ДОПК, което е равнозначно на липсата на мотиви. В постановление не са
посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, обосноваващи
необходимост от налагане на обезпечение. Според жалбоподателя налагането на
запор върху притежаваните от него ценни книги е прекомерна гаранция. Липсвали и
мотиви, обосноваващи обезпечителната нужда на приходната администрация от
гледна точка на това дали изпълнението на задължението е невъзможно или трудно.
Твърди се, че доколкото ревизионното производство обхваща периода 01.01.2018 г.
– 31.10.2020 г., то жалбоподателят няма качествата, посочени в чл.19 от ДОПК за
периода след 05.06.2019 г., тъй като не е управител на дружеството, а само
съдружник. С оглед изложеното жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени като незаконосъобразно обжалваното решение, респективно на
потвърденото постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Ответната страна Директор на ТД на НАП -
Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище по спора на 24.11.2022 г. от ст. юрисконсулт Ц.С., редовно
упълномощен, в което са изложени аргументи за неоснователност на жалбата и
отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
С Искане за предварително обезпечаване на
задължения и мотиви за налагане на ПОМ №Р-03002722003758-039-001/23.08.2022 г. на
органа по приходите, депозирано до Д „Събиране“ ТД Варна, е поискано да бъдат
наложени мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат
установени в резултат на ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия
/ЗВР/ №Р- 03002722003758-020-001/21.07.2022 г., със срок за извършването и 27.09.2022
г., за определяне на задълженията на Ф.М.Х. по реда на чл.19 от ДОПК. Искането
е за обезпечаване на задължения в ревизионното производство. В искането е
посочено, че ревизионното производство е за установяване на отговорност по
чл.19 от ДОПК спрямо ревизираното лице за задължения и данъци и ЗОВ на „Актив
Пасив 2018“ за периода от 01.01.2018 г. до 31.10.2020 г., като предполагаемият
размер на задълженията е общо в размер на 35 486.79 лв., от които главница
в размер на 26 287.44 лв. и лихви в размер на 9 199.35 лв. към
16.08.2022 г. В искането са изброени всички активи на ревизираното лице, ведно
със справка за банкови сметки, извлечения от търговски регистър за
притежаваните дялове, справка за наличие на недвижими имоти и МПС, справка за
вземания от трети лица. Съображенията на органът по приходите са, че налагането
на предварителни обезпечителни мерки /ПОМ/ е необходимо с цел, предотвратяване
извършването на сделки и действия с имущественото на ревизираното лице,
вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни.
Въз основа на подаденото искане, В.В.-
публичен изпълнител в ТД на НАП Варна, офис Шумен е издала Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) на основание чл.121
ал.1 от ДОПК изх. №С220027-023-0002817/13.10.2022 г., с което е наложен запор
върху притежаваните от ревизираното лице Ф.Х. ценни книги, а именно:
дялове-капитал на дружеството с номинална стойност 2.00 лв., разпределени в 2
дяла, издател „Актив МХ 2019“ ЕООД, с ЕИК *********; дялове-капитал на
дружеството с номинална стойност 2.00 лв., разпределени в 2 дяла, издател „Черно
море фууд“ ЕООД, с ЕИК *********; дялове-капитал
на дружеството с номинална стойност 12.00 лв., разпределени в 12 дяла с
балансова стойност от 1 лв. за 1 бр., издател „Актив Пасив 2018“ ООД, с ЕИК *********;
дялове-капитал на дружеството с номинална
стойност 2.00 лв., издател „Фем МХ“ ЕООД на обща стойност 2.00 лв.; дялове-капитал на дружеството с номинална стойност
2.00 лв., издател „Дени 9“ ООД на обща стойност 1.00 лв.; дялове-120 дяла по 100.00 лв. всеки от тях, издател „ЮЕФ“
ООД, на обща стойност 12 000.00 лв. Публичният изпълнител е посочил в
мотивите си, че следва да бъде наложена процесната обезпечителна мярка, тъй
като ще се затрудни събирането на публичното вземане в предполагаем размер 35 486.79
лв., от които главница в размер на 26 287.44 лв. и лихви в размер на 9 199.35
лв. към 16.08.2022 г.
Процесното ПНПОМ е обжалвано пред Директора
на ТД на НАП Варна, който с Решение №239/31.10.2022 г. е оставил жалбата без
уважение като неоснователна. Решението е връчено на жалбоподателя на 01.11.2022
г., видно от приложено известие за доставка. Недоволен от така постановеното
решение, жалбоподателят е подал жалба пред АдмС град Шумен, по пощата на 07.11.2022
г. с доставка, видно от приложен транспортен етикет.
В хода на съдебното производство е
представена и приета като доказателство по делото цялата преписка по издаване
на оспореното решение в настоящото производство, както и ЗВР №Р-03002722003758-020-001/21.07.2022
г., със срок за извършването два месеца от връчване на заповедта; Заповед за
изменение на ЗВР №Р-03002722003758-020-002/26.09.2022 г. с определен нов срок
за приключване на ревизията до 27.10.2022 г., Заповед за изменение на ЗВР №Р-03002722003758-020-003/26.10.2022 г. с
определен нов срок за приключване на ревизията до 25.11.2022 г. и Заповед
№Р-03002722003758-023-001/16.11.2022 г. за спиране на ревизионното
производство, считано от 16.11.2022 г. до 27.11.2022 г.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице, което има
правен интерес от оспорването на акт, и за който акт законът допуска обжалване
по съдебен ред. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за
законосъобразност в производството пред настоящата инстанция е Решение №239/31.10.2022
г. на Директора на ТД на НАП град Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№9265/26.10.2022
г. по регистъра на ТД на НАП – Варна, подадена от Ф.М.Х. *** против
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.
№С220027-023-0002817/13.10.2022 г., издадено от В.В.– публичен изпълнител при
ТД на НАП – Варна, офис Шумен. От мотивите на ПНПОМ се установява, че е
издадено по мотивирано искане на орган по приходите в ТД на НАП гр. Варна, в
качеството му на ръководител екип, извършващ ревизия на жалбоподателката,
възложена със ЗВР №Р-03002722003758-020-001/21.07.2022 г. и със срок на
завършване на ревизията 25.11.2022 г., съгласно Заповед за изменение на ЗВР
№Р-03002722003758-020-003/26.10.2022 г. и Заповед
№Р-03002722003758-023-001/16.11.2022 г. за спиране на ревизионното производство,
считано от 16.11.2022 г. до 27.11.2022 г. В искането е посочен предполагаемият
размер на задълженията, които ще бъдат установени с ревизионния акт, а именно общо
в размер на 35 486.79 лв., от които главница в размер на 26 287.44 лв. – данъци
и ЗОВ на „Актив Пасив 2018“ и лихви в размер на 9 199.35 лв. към 16.08.2022 г. От мотивите на постановлението се установява
също, че събирането на бъдещи публични задължения ще бъде затруднено или
невъзможно, тъй като притежаваните от ревизираното лице активи не покриват
предполагаемото задължение. Постановлението е издадено в хода на започнало
ревизионно производство по отношение на жалбоподателя Ф.М.Х. за установяване на
отговорност по чл.19 от ДОПК. Съгласно чл.121
ал.1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагане
на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни, т.е. в случая цитираната норма е спазена.
Спазена е и нормата на чл.121 ал.3 от ДОПК, съгласно която предварителните
обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води
до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето. Ако това не е възможно,
обезпечителните мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност. В обжалваното решение са изложени мотиви относно налагане на
обезпечителната мярка, а именно, доколкото
без налагане им ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното
задължение. Установено е още, че ревизираното лице не разполага с достатъчно движимо и недвижимо имущество, което да
послужи за обезпечаване на задълженията по ревизионното производство.
Процесната обезпечителна мярка е наложена с
цел съхраняване на имуществото в патримониума на длъжника и препятстване длъжникът
да се разпореди с наличните си активи – дялове от дружества преди да е
започнала процедура по принудителното им събиране. Липсват доказателства, а и
не се твърди да е поискано замяна на наложеното обезпечение по реда на чл.199
ал.2 от ДОПК.
Предварителните обезпечителни мерки се
налагат по реда на чл.195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител.
Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено. Постановлението подлежи на обжалване по реда на чл.197
ал.1 от ДОПК. Съгласно чл.197
ал.3 ДОПК, съдът отменя наложената обезпечителна мярка, ако: 1)длъжникът
представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа; 2)не съществува изпълнително основание и 3)ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121
ал.1 от ДОПК и чл.195
ал.5 от ДОПК. Така очертаната правна регламентация предопределя и обхвата
на съдебната проверка.
На първо место в настоящото производство не
се представи от страна жалбоподателя обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.
На второ место не са налице хипотезите на чл.195
ал.5 от ДОПК, а обезпечителните мерки са предварителни, тоест не се
предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични вземания и
следователно не е приложимо изискването за съществуване на изпълнително
основание, поради което преценката на съда се свежда до това дали при
издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл.121
ал.1 от ДОПК. В процесния случай безспорно се установи, че е налице
мотивирано искане от органа по приходите, в което е изложено съображение, че
без налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на
публичното задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата
на чл.121
ал.3 от ДОПК, тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не
възпрепятстват дейността на ревизираните лица. Задължение на публичния
изпълнител е да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези,
които спрямо конкретната обезпечителна нужда, да не засягат права и законни
интереси на субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на
задълженията. Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа
на съразмерност по чл.6
ал.2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът
й дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие.
Съдът намира за неоснователни твърденията на
жалбоподателя за необоснованост на постановлението за налагане на
обезпечителните мерки и потвърждаващото го решение на Директора на ТД на НАП - Варна.
Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът свързва с
наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този
риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителните
мерки е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който
въз основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да
отправи искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя
страна не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши
самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на
задълженията за данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Изводът на публичния изпълнител следва да се основава на анализ на конкретно
посочени факти и данни, така че да може да бъде извършена преценка дали са
изпълнени изискванията на закона - чл.169 от АПК и спазен ли е принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. В процесния случай съдът намира, че в постановлението са изложени
конкретни мотиви, които правят обоснован извода, че без налагането на
предварителните обезпечителни мерки ще се затрудни събирането на
предполагаемото публично задължение. Безспорно е, че по отношение размера на
предполагаемите задължения, публичният изпълнител действа при условията на
обвързана компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган.
Съдът споделя извода за невъзможност или
затруднено събиране на публичните вземания, който се подкрепя от факти и
доказателства, които се извличат от естеството, общото финансово и имуществено
състояние на ревизираното лице, фискална история. Подобни конкретни факти и
данни в случая са посочени в искането на ревизиращия орган, в ПНПОМ, както и в
решението на Директора на ТД на НАП - Варна. В искането за налагане на
обезпечителни мерки изрично е посочено, че е във връзка с ревизионно
производство и е необходимо обезпечаване на предполагаеми задължения. С процесното ПНПОМ е наложен запор върху притежаваните
от ревизираното лице ценни книги, а именно дялове с конкретно посочена
номинална стойност и издател – търговски дружества, които стойности са под задължението,
което ще бъде допълнително установено с РА и ще подлежи за внасяне, а именно общо
в размер на 35 486.79 лв., от които главница в размер на 26 287.44 лв. – данъци
и ЗОВ на „Актив Пасив 2018“ и лихви в размер на 9 199.35 лв. към 16.08.2022
г. В случая предпоставките, обуславящи
налагане на ПОМ са били съобразени от публичния изпълнител, който е взел
предвид размера на публичните задължения и наличните активи на длъжника и е формирал
обоснования извод касателно наличието на предпоставките по смисъла на чл.195
ал.2 от ДОПК за налагането на ПОМ.
Видно от приложената административна
преписка, към момента на налагане на процесната ПОМ, са наложени действително
възбрани върху идеални части от недвижими имоти, притежавани от ревизираното
лице, както и запори върху банкови сметки, МПС и други ценни книги, съответно с
ПНПОМ с №№С220027-023-0002557/16.09.2022 г., С220027-023-0002558/16.09.2022 г.
и С220027-023-0002556/16.09.2022 г.
Безспорно се установи, че ПНПОМ № С220027-023-0002556/16.09.2022
г. е отменено с Постановление за отмяна на НОМ №С220027-024-0039368/16.09.2022
г. по отношение на запора на безлични ценни книжа и което е връчено на
ревизираното лице по електронен път на 19.09.2022 г., поради което направеното
възражение в жалбата, че има дублиране на мярката е неоснователно. Безспорно се
установи, че ПНПОМ № С220027-023-0002558/16.09.2022
г., с което е наложена възбрана върху притежаваните от ревизираното лице
идеални части от недвижими имоти и ПНПОМ №С220027-023-0002557/16.09.2022 г., с
което е наложен запор върху банкови сметки и идеални част от МПС, притежавани
от ревизираното лице, са предмет на съдебно оспорване по адм.д.№299/2022 г. по
описа на АдмС град Шумен и към настоящия момент не са влезли в сила, доколкото
не е налице влязъл в сила съдебен акт, поради което направеното възражение в
жалбата за прекомерност на наложените ПОМ се явява неоснователно.
Наведените твърдения в жалбата, че
неправилно е образувано ревизираното производство срещу лицето за периода след
05.06.2019 г., тъй като не е управител на
дружеството, а само съдружник и съответно жалбоподателят няма качествата,
посочени в чл.19 от ДОПК, съдът намира, че касаят спора по същество по
ревизионното производство и не могат да са предмет на обсъждане в производство
по обжалване на наложени ПОМ.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че обжалваното Решение на Директора на ТД на НАП -
Варна, с което е отхвърлена жалбата на Ф.М.Х. *** против Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №С220027-023-0002817/13.10.2022
г., издадено от В.В.– публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Шумен, е
законосъобразно, поради което жалбата срещу него като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и направеното своевременно
искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се дължи в размер на 300.00
лв., съгласно Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата Ф.М.Х. ***, против Решение №239/31.10.2022 г. на Директора на ТД на НАП
град Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№9265/26.10.2022 г. по
регистъра на ТД на НАП – Варна, подадена от Ф.М.Х. *** против Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №С220027-023-0002817/13.10.2022
г., издадено от В.В.– публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Шумен.
ОСЪЖДА
Ф.М.Х. ***, да заплати на ТД на НАП град Варна сумата в размер на 300.00 /триста
лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съобразно разпоредбата на чл.197
ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: