Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.07.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд,гражданско
отделение,трети първоинстанционен състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Евгения Генева
при участието на секретаря Цветанка
Павлова
разгледа докладваното от Генева
гр.д.№ 53/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх.№ 260528/22.01.21г. на Н.М.С. с ЕГН ********** ***,с която е предявен
против Б.Н.Я. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.240, ал.4 ЗЗД ,с
цена 26 900лв.Ищецът твърди,че на 29.12.2015г. сключил с ответника договор
за заем и му предал договорената сума в посочения по-горе размер.Срокът за
връщане на сумата бил 31.03.2016г.,но ответникът не върнал заетата сума.Иска
ответникът да бъде осъден да върне сумата.Претендира съдебни разноски.
Приложено е копие от договор за
паричен заем с дата
29.12.2015г.,съдържащ зачерквания и
поправки относно сумата /28 000 е поправено на 26 900 лв.,изписано и
словом/,като поправките са заверени с двата подписа,положени за „заемодател“ и
„заемател“,доколкото може да се прецени на пръв
поглед от копието.Срокът за връщане на сумата е „до 31.03.2016 г.Сумата следва
да бъде върната „в брой“според саморъчно изписания текст върху
бланката,съдържаща опция за плащане „в брой или по банков път“.Не е указано
дали сумата е платена в брой,но в чл.8 е уговорено,че връщането се удостоверява
с разписка или документ по банков превод/текстът не е саморъчен, а част от
съдържанието на самата бланка./
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е
депозирал отговор/получил е препис от исковата молба и доказателствата на
09.03.2021г./.В първото заседание оспорва иска и възразява,че през 2016г.
платил общо малко над 600 лв. на три
пъти в брой и през м. декември
2018г. погасил част от сумата в размер
на 5000лв.в брой, а за забавата компенсирал ищеца с агне на стойност около 200
лв.Сумите в размер общо на 600лв. също представлявали компенсация за
забавата.Не представя разписки,тъй като ищецът не предоставил оригинала на
договора за вписване на бележка,че е получил сумата.Не оспорва съдържанието и
автентичността на договора заедно с всички поправки и дописвания,нито
идентичността на копието с представения за констатация оригинал.Твърди,че
въпреки вписаната клауза за срок „до 31.03.2016г.“,действителната уговорка била
да върне парите когато има възможност.Преди 2020г. ищецът поискал неколкократно плащане
на части от дълга в размер на 2000-3000лв., но ответникът нямал
възможност и не платил нищо с изключение на сумата 5000 лв. през м.декември
2020 г.
Съдът намира иска процесуално
допустим . На ищеца е указано,че договорът за заем е реален и в негова тежест е
да докаже пълно и главно,че действително е предал сумата на ответника.В самия
договор не се съдържа текст в смисъл,че ще служи като разписка.Не се съдържа
изявление на заемателя,че е получил сумата.Ответникът
има тежест да докаже,че е върнал сумата-с разписка съгласно договора.Предвид
забраната за разплащания в брой на суми над 10 000 лв.,в случай,че
страните не представят банкови документи,правната квалификация на претенцията
за връщане на сумата би била
неоснователно обогатяване по чл.55,ал.1,
предл.първо ЗЗД вр.чл.26,
ал.1,предл. първо на
ЗЗД,вр.чл. 3,т.1 от ЗОПБ/ДВ
бр.16/22.02.2011г./.Предвид признанието на ответника в о.с.з. на
24.06.2021г.,че действително е получил в
брой сумата 26 900 лв. на 29.12.2015г.,то предпоставката на чл.55,ал.1,предл.първо ЗЗД е доказана.В тежест на ответнитика
е да докаже основанието за получаване на сумата и доколкото се позовава на
нищожен договор/договорът за заем е реален и плащането в брой не поражда
вземане по чл.240, ал.4 ЗЗД поради противоречие с императивна разпоредба на
закона/,следва да се приеме,че не е доказал основанието за получаване на сумата
.Ищецът отрича да е получил сумата 5000лв. и признава получаването на 600 лв. и
агне като“почерпушка“.При липса на доказателства съдът не може да приеме
доказано плащането на тази сума само въз основа на твърдение на ответника
относно този изгоден за него факт.Предвид нищожността на договора,безпредметно
е да се тълкува предоставянето на агнето като неустойка в натура.Впрочем, в
текста на договора няма клаузи за неустойка и мораторна
лихва.По изложените съображения искът следва да бъде уважен изцяло.Предвид
изхода на делото ответникът следва да заплати сторените разноски в размер на
400 лв. адвокатски хонорар и 1076лв. държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Н.Я. с ЕГН ********** ***,
да заплати на Н.М.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.55, ал.1 ЗЗД сумата
26 900/двадесет и шест хиляди и деветстотин /лева,ведно със съдебни
разноски в размер на 1476 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Председател: