О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. Варна, 16.07.2020г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети състав
в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
частно административно дело № 1527/2020г. по
описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.41, ал.3, във връзка с
чл.127ж, ал.1 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Лактик фууд“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район “С.“, ул.„Г.С.Р.“
№ ***, вх.*,ет.*,ап.*, представлявано от управителя К.Д.К.чрез пълномощника си
адвокат Б. С., срещу действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в
Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 180601590178_3 от 25.06.2020г., издаден от М. Т. – старши инспектор
по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ и Марин Иванов – инспектор по
приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“, потвърден с Решение № ФК –
18/07.07.2020г. на Директора на Териториална дирекция на НАП гр. Варна.
Излагайки подробни съображения, жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на действията на органите по приходите. Счита, че не са
изложени мотиви или доказателства относно наличието на предпоставките по
чл.121а, ал.2 от ДОПК, респ. наличието на конкретни обстоятелства, които
органът по приходите е длъжен да изследва, установи и посочи. Счита също, че
потвърждаването на констатацията на органите по приходите въз основа на
извършен от тях анализ в информационните масиви на НАП, не представлява
установяване, предвид разпоредбата на чл.121а, ал.2 от ДОПК, а необосновано
предположение. Намира за необоснована и неясна направената от органа по
приходите констатация за връзката между броя на наетите от дружеството по
трудов договор лица и невъзможността за събиране на данъците. Според
жалбоподателя са налице допуснати нарушения при определяне размера на
обезпечението, което следва да бъде внесено, с оглед обстоятелството, че не са
посочени конкретни сделки с предмет съпоставими или идентични продукти и цени,
на които са сключени, както и данни за публичните източници, използвани от
органите по приходите. Формулирано е искане за отмяна на обжалваните действия и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответника не изразява становище по жалбата.
След преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2020г. в 05.40 часа в пункт за фискален
контрол ГКПП Русе – Дунав мост, е извършена проверка на МПС марка „DAF“ с рег. № Е 1780 МС. При проверката е установено, че
„Лактик фууд“ ООД е получател на стока с висок фискален риск – масло с тегловно
съдържание на мазнини, непревишаващо 85%, натурално масло, друго с количество –
21000 кг., като мястото на получаване е гр. Варна, хладилен склад – Варна,
СТОК, а посочената дата на получаване е 25.06.2020г., 12.01 часа. На основание
чл.127б, ал.3 от ДОПК е поставено 1 брой техническо средство на
контрол-обикновени ТСК с контр. № 0028052/25.06.2020г. На 25.06.2020г. в
посоченото място на разтоварване/получаване на стоката с висок фискален риск е
извършена проверка от органите по приходите, обективирана в Протокол №
180601590178_3/25.06.2020г. При проверката е
установено съответствие между данните за превозваната стока по документи и
резултатите от проверката на място по отношение на вид и количество.
При извършена справка в информационните масиви на НАП
органите по приходите приемат, че по отношение на дружеството са налице факти и
обстоятелства, съобразно които ще бъде невъзможно или значително затруднено
събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката,
позовавайки се на: наличие на сделки между свързани лица, което е индикация за
риск от неправилно определяне на данъчната основа; свързаност с лица с установени задължения в
особено големи размери; резултати от извършени ревизии – установено отговорност
по чл. 177 от ЗДДС за задължения на доставчици на дружеството, които са
свързани с него лица; съмнения за избягване осъществяването на фискален
контрол. С оглед обстоятелствата и фактите, на основание чл.121а, ал.3, във
връзка с чл.121а, ал.2 от ДОПК, органите по приходите определят обезпечение в
размер на 42021.00 лева, като определената пазарна цена за 1 кг. от стоката е
6.67 лева. Определено е обезпечение е в размер 30 на сто от пазарната стойност
на стоката, като същото е внесено на 25.06.2020г. и с Протокол №
180601590178/26.06.2020г. обезпечението е вдигнато и стоката е освободена.
Действията на органите по приходите са обжалвани пред
директора на ТД на НАП гр. Варна, който с решение № ФК – 18/07.07.2020г. оставя
жалбата без уважение. В решението са изложени мотиви, че протоколът е издаден
от органи по приходите, в кръга на техните правомощия и съдържа реквизитите по
чл.50 от ДОПК. Решаващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.12, ал.2,
т.9 от ДОПК, според която органът по приходите, оправомощен да извършва
фискален контрол, има правомощие да изисква обезпечение при условията на ДОПК,
т.е. органите по приходите имат материална компетентност за извършване на
оспорените действия. Позовал се е и на разпоредбата на чл.121а, ал.1 от ДОПК.
Съгласно посочената разпоредба органът по приходите има оперативната
самостоятелност при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи
предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за
обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали в размер не
по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в изрично изброените в
ал.1 и ал.2 хипотези, като наред с това предприема и действия по чл.40 от ДОПК
по обезпечаване на доказателства. Законосъобразно е определянето на пазарната
цена на стоката при използване на метода на сравнимите неконтролирани цени с
оглед публично достъпната информация от стокови борси и тържища, с посочването,
че пазарните цени на стоките с висок фискален риск се определят в ЦУ на НАП от
експерти по регламентиран начин и ред в кръга на компетентността, при
прилагането на регламентите на Наредба № Н-9 от 14 август 2006 година.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по
чл.41, ал.3, във връзка с чл.127ж от ДОПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящия случай осъщественият контрол е в
предметните граници на 127а, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.5 от Наредба № Н-2
от 30 януари 2014г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България и изискванията към фискалните контролни пунктове.
Съгласно разпоредбата на чл.121а, ал1 от ДОПК, при
извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск
органът по приходите може да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи
предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за
обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по –
малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в случаите на: 1.
Нарушаване целостта на техническите средства за контрол; 2. Неспазване на
забраната по чл.13, ал.3, т.4; 3. Несъответствие между посоченото в документите
и установеното при проверката вид и/или количество на стоката; 4. Неявяване на
водача на транспортното средство или на получателя/купувача на стоката на
мястото на получаването/разтоварването. Съгласно ал.2, мерките по ал.1 могат да
се наложат и когато органът по приходите установи, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително ще се затрудни. Съгласно ал.3, в случаите по ал.1 и ал.2 органът по
приходите предприема и действия по чл.40 за обезпечаване на доказателства със
срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите
за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл.13, ал.3,
т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на
обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на
действие, не по-малък от 6 месеца, в размер на 30 на сто от пазарната стойност
на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.
Според ал.5 и ал.6, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на
чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл.197,
и действието им е 6 месеца.
В настоящия случай действията по протокол № 180601590178_3 от 25.06.2020г. са извършени на основание чл.121а,
ал.2 от ДОПК, която разпоредба предвижда налагането на мерките по ал.1 и в
случаите когато органът по приходите установи, че при последващо разпореждане
със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни. Изложеното в протокола не обосновава наличието на тази хипотеза.
Нещо повече. Посочените обстоятелства, че дружеството не разполага с достатъчна
кадрова обезпеченост; наличието на сделки между свързани лица; свързаност с
лица с установени задължения в особено големи размери; установена отговорност
по чл.177 от ЗДДС за задължения на доставчици на дружеството, които са свързани
с него лица и съмнения за избягване осъществяването на фискален контрол, не са
сред изброените по ал.1 и не са достатъчни за обосноваването на хипотезата по
ал.2. Данни в подкрепа на констатациите, респ. относно съмненията на органите
по приходите не са представени. Липсват и доказателства, установяващи посочените
обстоятелства в Решение № ФК-18/07.07.2020г. на Директора на ТД на НАП.
С оглед на това настоящият състав намира за
основателни направените с жалбата оплаквания. Обжалваните действия са извършени
в нарушение на разпоредбата на чл.121а, ал.2 и ал.3 от ДОПК. Неизлагането на
всички относими факти във връзка с формирането на извода за прилагането на
чл.121а, ал.2 от ДОПК водят до немотивираност на акта, което съставлява
съществено нарушение на правилата по смисъла на чл.59 от АПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.161, ал.1,
във връзка с чл.144, ал.1 от ДОПК, основателно и своевременно се явява
направеното от жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото
разноски в размер на 2150 /две хиляди сто и петдесет/ лева, съставляващи
заплатена държавна такса и заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното, Административен съд гр. Варна, Пети
състав
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ действия на органи по приходите
при дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601590178_3 от 25.06.2020г., потвърден с Решение №
ФК-18/07.07.2020г. на Директора на ТД на НАП гр. Варна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП гр. Варна да
заплати в полза на „Лактик фууд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район “С.“, ул.„Г.С.Р.“ № ***, вх.*,ет.*,ап.*,
представлявано от управителя К.Д.К.разноски по делото в размер на 2150 /две
хиляди сто и петдесет/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: