Р Е Ш Е Н И Е
№173
гр. Велико Търново, 08.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести
състав, в открито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №109 по описа на Административния съд за 2021 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 215, ал.1 от ЗУТ.
Жалбоподателят П.А.Р., чрез представителя си ***М.Д. от САК, е обжалвал
заповед №РД 22-281 от 9.02.2021 година на кмета на община Велико Търново. С
обжалвана заповед ответникът е разпоредил премахването на незаконен строеж
„Основен ремонт на двуетажна жилищна сграда със съществуващ приземен етаж“,
намиращ се в ПИ 916, кв.280 по плана на града, идентификатор по КК и КР
10447.511.235, като е разпоредено това да се извърши от строителя –
жалбоподател.
В жалбата се описва хронологията на покупката на недвижим имот,
реконструкцията на който е приета от ответника като незаконно строителство,
наемането на строител, който да извърши планиран текущ ремонт /разрешен от
общината съгласно представено писмо/, извършването на строителни работи за
сметка на жалбоподателя с оглед на вредни последици от започването на
реконструкцията от нает от жалбоподателя строител. Прави се оплакване, че едва
на 12.08.2020 година всъщност жалбоподателят разбира, че
реконструираният/ремонтиран имот е недвижима културна ценност, като започва да
си набавя документация за изготвяне на инвестиционно проектиране. Съответно
след това са му връчени констативен акт, срещу който той възразява, както и
процесната заповед, като последната е в колизия с издадена по-късно
принудителна административна мярка на друг орган, която разпорежда друг
резултат –спиране на строителството, а не премахване на реконструкция,
представляваща незаконен строеж. Въз основа на посочените обстоятелства
жалбоподателят твърди, че заповедта е нищожна, като алтернативно поддържа
незаконосъобразността и поради нарушение а административно-производствените
правила, несъответствие със законовата цели поради неправилно прилагане на
материалния закон. В представената по делото писмена защита на процесуалния
представител на жалбоподателя посочените оплаквания и искания се поддържат. Посочено
е, че е безспорно по делото, че имотът на жалбоподателя е единична архитектурно
– строителна недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН, като режимът по
отношение на застрашени недвижими културни ценности, предвиден в този закон
изисква провеждането на определена процедура с цел обезапосяването им. Поддържа
в писмената защита в този контекст, че приложими са разпоредбите на чл.73 във
връзка с чл.72 и чл.84 от ЗКН, като разписаната там процедура изобщо не е
спазена, тъй като на жалбоподателят не е указан този процесуален ред за ремонт
на недвижимата културна ценност. Това е довело до издаването на процесната
заповед в противоречие с целта на специалният закон. Именно поради тази причина е последвало и издаването на ПАМ от
инспектори към Инспектората към МК. Жалбоподателят претендира разноските по
делото.
Ответникът по жалбата – кметът на община Велико Търново, чрез
представителя си отрича основателността на жалбата, В представената по делото
писмена защита се развиват подробни съображения. Всъщност ответникът не спори,
че незаконният строеж представлява според него основен ремонт на жилищна
сграда, представляваща недвижима културна ценност с категория „Ансабъл“,
вписана в обобщения списък на НИНКН към Министерство на културата, попадащ в
зона на групова недвижима културна ценност „Архитектурно – строителна зона
„Гурко“ в Историческо селище Велико Търново – Паметник на урбанизма и културния
пейзаж“. Сочи и, че първият етаж от сградата е запазен, а частично бил
преизграден първият жилищен етаж и е новоизграден втори жилищен етаж, като е
премахната съществуващата покривна конструкция, като са направени и други
конструктивни промени по сградата. Съответно посочената реконструкция/основен
ремонт се вписва според ответника в изискването на чл.137, ал.1, т.5, буква „г“ във връзка с
буква „е“ от ЗУТ, като тази категоризация предопределя и компетентността да се
издаде заповедта за премахване от кмета на общината. Спазени са и
административно- производствените правила, доколкото е издаден констативен акт,
възражението срещу който не е уважен. Поддържа се, че всъщност жалбоподателят
потвърждава извършването на строежа, а обясненията и защитната му теза се
основават на добросъвестността му. Обратно на тезата на жалбоподателя ответника
поддържа, че приложим в случая с процесното незаконно строителство е именно
ЗУТ, доколкото ситуирането на незаконен строеж в зона с особена
териториално - устройствена защита не
дерогира прилагането на общият териториално – устройствен закон. Всъщност
особеният статут на обекта е релевантен към изискванията за опазването му, сред
които е например и това по чл.148, ал.4 от ЗУТ. Ответникът счита за неприложимо
решението на ВАС, на което жалбоподателят се позовава, доколкото предметът на
същото е различен от предмета на настоящото дело, а мотивите на това решение
жалбоподателят необосновано адаптира към конкретно установените обстоятелства.
Когато адресатът на определен акт следва да предприеме действия, които са
свързани със собствената му ценност, правилата, които регулират това поведение
са уредени в ЗКН, но при негативното въздействие върху този обект приложим е
именно ЗУТ и разписаните в него процедури. Въпреки позоваването от страна на
жалбоподателя на нормата на чл.72 от ЗК изобщо не е установено произтичащото от
прилагането и и задължение от негова страна. Подлежаща на премахване не е онази
културна ценност, която е съществувала преди, а впоследствие изграденото
преустройство/основен ремонт. В процесният случай строежът попада в хипотезата
на §5, т.3 от ДР на ЗУТ, като представлява основен ремонт по смисъла на т.42 от
тази допълнителна разпоредба, като за него липсва разрешение за строеж и
одобрен инвестиционен проект, като са нарушени разпоредбите на чл.142, чл.148,
ал.1, ал.2 и 4 и ал.13 от ЗУТ , при което е налице хипотезата на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ. При това положение според представителя на ответника следва жалбата
да се отхвърли. И тази страна претендира за разноски по делото.
Жалбата е допустима по отношение на жалбоподателят като подадена в срок
и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на заповедта.
В това отношение следва да се отбележи, че заповедта е връчена на
жалбоподателя на 17.02.2021 година /видно от известието за доставяне на лист22
от делото/, като от приложената товарителница се установява, че е подадена чрез
оператора „Спийди“ на първия присъствен ден след изтичането на 14 дневния
преклузивен срок.
По същество жалбата е неоснователна по изложените по-долу съображения.
С оспорената заповед (л. 19 от делото) е разпоредено да се премахне
незаконен строеж, описан, както следва: „Основен ремонт на двуетажна жилищна
сграда със съществуващ приземен етаж“, който се намира в поземлен имот 916,
кв.280 по плана на град Велико Търново, който е с идентификатор 10447.511.235 по КК и КР на града, като е
разпоредено премахването да се извърши от жалбоподателя. Определен е двумесечен
срок за това.
Видно е от пространните мотиви в заповедта, прието е от ответника, че при
проверка, въз основа на която е издаден констативен акт №ВТ-3214-479
от26.11.2020 година е констатирано изграждането на този строеж, който
представлява започнат и недовършен основен ремонт по разума на §5, .42 от ДР на
ЗУТ на двуетажна паянтова жилищна сграда, която има статут на недвижима
културна ценност с категория „Ансамбъл“, вписана е под №368 от обобщения списък
на НИНКН към МК и попада в зона на групова недвижима културна ценност
„Архитектурно – строителна зона „Гурко“ в „Историческо селище Велико Търново –
паметник на урбанизма и културния пейзаж“ с категория местно значение, утвърден
с протокол №4/07.06.1999 година на НСОПК при МК. Според констативната част от
заповедта запазен е изцяло приземния етаж от сградата с височина от 190 см.,
като частично е преизграден първият етаж и мокро помещение – пристройка,
новоизграден е втори жилищен етаж, премахната е съществуващата покривна
конструкция. На първият етаж са премахнати южната и източната фасадни стени,
изцяло е запазена западната фасадна стена с пристроена към нея съществуваща пристройка,
която е мокро помещение, която е пространствено свързана със сградата
посредством врата. На ниво жилищен етаж са изградени нови зидове като са
запазени от гредоредната подова настилка част от дървените греди; по южната
фасада са изпълнени три броя отвори за прозорци, а северната стена е почти
изцяло запазена. На втори жилищен етаж са изцяло премахнати фасадните стени,
освен част от северната стена, при оглед от разположен по-горе имот се
констатира, че е изпълнен надзид от север върху съществуващ зид на долното ниво
без отвори. Изцяло са новоизградена е западната стена на етажа, а по фасадната
стена от юг, към улица „Гурко“ са изпълнени три отвора за прозорец.
Новоизградената фасадна стена от изток е един отвор за прозорец, стъпил върху
бетонна основа, като не е изпълнена изцяло стената, а е оставен отвор за врата-
Посочено е, че размерите са надлежно посочени в констативния акт. Аргументирано
е, че строежът се извършва от жалбоподателя, който е и собственик съобразно
събрания по преписката нотариален акт. Посоченият строеж е квалифициран като
такъв от пета категория, тъй като попада според ответника в хипотезата на
чл.137, ал.1, т.5, буква „г“ във връзка с буква „е“ от ЗУТ. Коментирано е и
възражението, което настоящият жалбоподател е подал срещу констативния акт,
като е посочено, че е разгледаното нарочна комисия, определена със заповед на
ответника, като резултатите от обсъждането са отразени в протокол, който е
одобрен от ответника. Посочено е, че независимо, че с молба от жалбоподателя е
заявено извършването единствено на текущ ремонт на покривната конструкция, то
извършените работи не представляват текущ ремонт, а основен ремонт. За това
строителство липсва одобрен инвестиционен проект и съответно издадено
разрешение за строеж. Посочено е, че всъщност строежът е започнал след юни 2020
година и към момента на проверката /на 26.11.2020 година/ не е завършен, като е
направено позоваване на подадени молби.
Съдът, като съобрази и обсъди представените по делото, съответно по
преписката доказателства поотделно и в съвкупността им, приема за установено
следното:
От представения по преписката нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №125, том II, рег.№6097, дело
273/2019 г. на нотариус Колева, вписана под №611 в регистъра на НК се
установява, че жалбоподателят на 31.102.2019 година придобива от Лилия
Маринчева Стоянова поземлен имот с идентификатор 10447.511.235 по КК и КР на
град Велико Търново, от 42 кв.метра заедно със сградата в него, която е със
застроена площ от 27 квадратни метра, двуетажна. В този акт няма отбелязване,
че тази сграда има културно или културно-историческо значение или , че
представлява недвижима културна ценност.
С молба №94ИИ-7149-1 от 8.6.2020 година И.Х.А.,който според
представеното пълномощно/лист 9 от делото/ може да представлява жалбоподателя
пред община Велико Търново и пред органите на териториално-селищното устройство
и главния архитект, и който може да иска издаването и на строителни книжа, е
поискал от органите на община Велико Търново да му се разреши да извърши
частична подмяна на греди и ребра на съществуващи покривна конструкция на
посочената сграда, като запази съществуващия наклон и турските керемиди.
С писмо, №94ИИ-7149-1#1 от 23.06.2020
година, главният архитект уведомява жалбоподателя чрез пълномощника му, че
исканите строителни работи представляват „текущ ремонт“ по смисъла на чл.151,
ал.1, т.1 от ЗУТ, тай като се иска подмяна на счупени и изгнили елементи на
дървената покривна конструкция, подмяна и пренареждане на съществуващото покривно
покритие и подмяна на олуци и водосточни тръби.. посочено е, че за дейности
извън тези следва да се извърши инвестиционно проектиране, като инвестиционният
проект следва да е съгласуван с НИНКН, като следва издаване на разрешително за
строеж.
Видно от представената преписка е, че на 12.10.2020 година главният
архитект е издал на жалбоподателя виза за проектиране, като е допуснал
изработването на инвестиционен проект за ремонт и реконструкция на
съществуващата сграда, указвайки на инвеститора, че този проект следва да се
съгласува с НИНКН /лист 68 от делото/.
Междувременно, с писмо №0415-04-18 от 12.08.2020 година ответникът по
делото е сезирал главна дирекция „Инспекция за опазване на културното
наследство“ в МК, както и жалбоподателя, като ги е уведомил, че следва да
приложат правомощията си по компетентност с оглед получен устен сигнал от
граждани за започнало събаряне и извършване на строителни дейности на
процесната жилищна сграда. В писмото е изрично посочено, че въпросната сграда е
декларирана като единична културна ценност под №368 от обобщения списък на НИПК
и попада в територия на групова културна ценност, утвърдена със съответния
протокол на НСОПК на МК.
На 14.10.2020 година в община Велико Търново, а на 13.10.2020 година в
РДНСК – Велико Търново е постъпила жалба от Г.М.М., видно от която е, че това
лице притежава къща, съседна на процесната, като последната се е вписвала в
ансамбъла на Старо Велико Търново. Според жалбата тази съседна къща е съборена,
като е създадена реална опасност собствената на жалбоподателката къща да
пропадне. За кратки срокове е вдигнат втори етаж, който не кореспондира с
предходната сграда и съществува реална опасност при вдигане на покрива на
новата сграда да се затворят прозорците от юг. Поискана е проверка на място.
На 26.11.2020 година е била извършена проверка както на място, така и
по документи, като е изготвен констативен акт №ВТ-3214-479 от същата дата на
двама експерти в отдел „Устройство на територията“ при община Велико Търново. В
частта, касаеща данните за съществуващата сграда и за изпълнението на строежа е
посочено, че сградата е недвижима културна ценност, по смисъла на§10, ал.1 от
ПЗР на ЗКН – „Ансамбъл“ в обобщен списък на НИКН и попада в зона на групова
недвижима културна ценност, утвърден по съответния приложим ред. Описано е
подробно новия строеж, като е квалифициран като „основен ремонт“ по смисъла на
§5, т.42 от ДР на ЗУТ. Подробно са описани констатациите досежно извършените до
момента строителни дейности /лист 25 от делото/. В констативният акт е налице и
изготвена окомерна скица за направените констатации, като е приложени и снимков
материал - л.28 -31 от делото.
Този констативен акт е връчен на жалбоподателя на 22.12.2020
година лист.32 от делото.
Срещу констатираното в него е подадено възражение /листове 34-40 от
делото/, като от съдържанието му се установява, че то касае обстоятелствата
около придобиването на имота, смяна на подхода с оглед непредвидения резултат
от ремонта, получаването на уведомление
от общината с оглед статута на имота и предприемането на действия за
законосъобразното възстановяване на имота.
Съответно, със заповед №РД 22-03 от.6.01.2021 година ответникът
определя състава на петчленна комисия, която да се произнесе по така
формулираните възражения, като представи на ответника протокол, който да бъде
одобрен.
От одобрения от ответника протокол №ВТ-3219 от 7.01.2021 година се
установява, че комисията е констатирала следните обстоятелства, а именно:
сградата е собственост на подалия възражението /жалбоподателя/, ПИ, в който е
реализирано строителството, е отреден за жилищно строителство, за строежа са
съставени два констативни акта, като единият е този, който по-горе бе
коментиран, а другият е констативен акт №ВТ-2315-463 от 14.03.2018 година. И в
двата акта е констатирано, че липсват инвестиционни проекти и строително
разрешително. В протокола е обсъдено оплакването на жалбоподателя.
Комисията е констатирала, че молбата на
пълномощника на собственика е била за текущ ремонт, като му е отговорено какво
представлява той в писмото от 23.6.2020 година. Констатирано е, че СМР
представляват такива, които попадат в обхвата на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, като
строежът е категоризиран правилно по нормите на ЗУТ, и именно предвид тази
категоризация, за такъв строеж е релевантно изискването на чл.148 от ЗУТ, тъй
като е налице ремонт по смисъла на §5, т.42 от ДР на ЗУТ, като какъвто са квалифицирани
извършените строителни дейности. Коментирана е и представената квитанция, като
е преценено, че тя не установява извършване на строителни дейности, а само
направени разходи. Посочено е, че в конструктивното становище от 3.7.2020
година, което е по искане на възложителя е било изрично посочено, че в случай,
че сградата е паметник на културата, то проектът трябва да се съгласува с
НИНКН. Посочено е, че жалбоподателят очаква някакви действия от дирекция
„Инспекторат по опазване на културното наследство“ към МК, без да е наясно, че
става въпрос за различни производства – по ЗКН и по ЗУТ. Предложено е на
ответника възражението да не се уважава, а процедурата да финализира със
заповед за премахване на незаконното строителство.
От представеното от ответника
удостоверение, изх. № 9400-6839/26.3.2021 година на НИНКН се установява, че
според данните от съхранявания в този институт Национален публичен регистър на
недвижимите културни ценности, съдържащи всички актове до влизане в сили на ЗКН
за обекти, които са били недвижими паметници на културата, обектът „Къща на
улица „Гурко“ №75, кв.280, имот №916 в град Велико Търново е обявен в ДВ, бр.
102/1964 година като недвижим архитектурно – строителен паметник на културата с
категория „ансамблово значение“. Посочено е в това удостоверение, че според
§10, ал.1 от ПЗР на ЗКН процесната сграда притежава статут на единична
архитектурно-строителна недвижима културна ценност с категория „ансамблово
значение“, като попада в обхвата на територия с културно-историческо наследство
със статут на групова недвижима културна ценност с категория „национално
значение“ – Архитектурно – строителна зона „Гурко“, част от Историческо селище
Велико Търново, обявена с протокол №4 от 7.6.1999 година на НСОПК, която е
приложен към удостоверението.
При така констатирането обстоятелства се налагат следните изводи:
Процесната заповед е издадена от компетентен орган. Всъщност, с оглед
на коментираното непосредствено по-горе удостоверение единственият обоснован
извод е, че претендираната реконструкция представлява от гледна точка на ЗУТ
строеж по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, буква „г“ във връзка с буква „е“ от ЗУТ,
тъй като според констативния акт и обстоятелствената част от процесната заповед
става въпрос за основен ремонт на сграда, която от гледна точка на ЗКН
представлява единична историческа сграда с ансамблово значение – чл.47, 48 и 50
от ЗКН. Съгласно приложимата редакция на разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ „Кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2, или на части от тях.“. След като строежът се вписва в понятието основен
ремонт на недвижима културна ценност с ансамблово значение, то същият е пета
категория и премахването му е в правомощията на кмета на общината, на
територията на която е извършено строителството.
Обратно на твърдението на жалбоподателя, поддържано и в писмената
защита на процесуалния му представител, съдът не намира, че е налице нарушение
на административно-производствените правила, които да водят до нищожност на
оспорената заповед. В настоящият случай процедурата по чл.72 – чл.74 от ЗКН,
тъй като логическото тълкуване на тези разпоредби във връзка с чл.49 от закона
води до извода, че тази процедура е приложима досежно недвижимата културна
ценност, която е застрашена по смисъла на ЗКН и то в резултат на някое от посочените
в разпоредбата на чл.49 обективни обстоятелства, а не в резултат на действия,
предприети от собственика или ползвателя на тази културна ценност. В този
смисъл разписаните правила в разпоредбите на чл.72-74 от ЗКН са специални
спрямо разписаните правила в разпоредбите на чл.195 и чл.196 от ЗУТ с оглед
обхвата и предмета на регулиране на ЗКН, който е специален закон. Въпреки това,
този специален закон не предвижда процесуални механизми и процедури за
премахване на незаконни строежи, които са извършени в границите на недвижими
културни ценности или самите те представляват незаконни преустройства или
ремонти/реконструкции на такива ценности, като по аргумент от разпоредбите на §5,
38 от ЗУТ следва да се приеме, че правоотношенията по премахването на такива
незаконни строежи са предмет на регулиране от ЗУТ. Този извод следва и с оглед
правната симетрия, тъй като разрешаването на строителството досежно недвижимите
културни ценности става също чрез уредените в ЗУТ институти на инвестиционно
проектиране и издаване на разрешение за строеж от определените в ЗУТ органи по
аргумент от разпоредбите на чл.141, ал.7, чл.147, ал.3 и чл.151, ал.2 от ЗУТ. Позоваването
на жалбоподателя на решение №9773 от 25.06.2019 година на ВАС е неудачно. От
съдържанието му се установява, че предмет на касационен контрол е решение на
АССГ, отменящо заповед на директор на дирекция в Столична голяма община, с
която е разпоредено „премахване на последици от незаконно строителство“. Видно
е от него, че при отстраняване на т.н. последици от незаконно строителство е
било налице възстановяване на облика на недвижима културна ценност в
съответствие с оригиналните планове. Прието е, че със строителството,
последиците от което следва да се отстранят според заповедта, всъщност дава
начало на реставрационни работи по съответната недвижима културна ценност, като
в настоящият случай липсват релевантни факти и обстоятелства, които да водят до
идентични изводи. От друга страна, в практиката на ВАС е застъпвано
становището, че преустройството на сграда, която представлява недвижима
културна ценност, когато е извършено без строителни книжа, е незаконно
строителство, премахването на което се извършва по реда на ЗУТ – вж. например
решение №12043 от 2016 година по АД №4867 от 2016 година на ВАС, второ отделение.
От друга страна, процесуалните правила,гарантиращи проявлението на
принципа на истинност по чл.7 от АПК са спазени. Съгласно разпоредбата на чл.225а,
ал.2 от ЗУТ „Заповедта по ал. 1 се издава въз основа на констативен акт,
съставен от служителите по чл. 223, ал. 2.
Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от
заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на
общината, района или кметството.“. Както съдът вече отбеляза, такъв акт е
съставен, като съдържанието му е доведено до знанието на жалбоподателя и
последния е упражнил правото си на възражение. Нещо повече, за обсъждането на
това възражение кметът на общината е назначил нарочна комисия, която подробно
да разгледа аргументацията му и да се произнесе по констатираното.
В процесният случай заповедта е
и формално законосъобразна. Същата е издадена в писмен вид, съдържа реквизитите,
посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, като са изложени подробни
фактически и правни аргументи, които органът е съобразил при издаването и.
Настоящият състав намира, че заповедта е съответна на материалния
закон. Според сочената от ответника като основание за издаването на заповедта
разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ „Строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва: без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж.“. Изключенията от изискванията за издаване на разрешение за строеж се
съдържат в разпоредбата на чл.151, ал.1 от ЗУТ, като те са посочени
изчерпателно, като от друга страна нормата, като въвеждаща изключение, не може
да се тълкува разширително. Предвид безспорните като вид, характер и обем
констатирани строителни работи по сградата – недвижима културна ценност, не е
налице „текущ ремонт“ по смисъла на §5, т.43 от ЗУТ, тъй като коментираните
строителни работи са довели до засягане на конструкцията на сградата. Не са
налице и хипотезите на чл.151, ал.1, т.8 и 9 от ЗУТ, тъй като извършените
строителни и монтажни работи не представляват теренна консервация на недвижими
културни ценности /по разума на §4, т.11 от ДР на ЗКН/, нито са консервация и
реставрация на фасади и на художествени елементи и стенописи в интериор на
архитектурно-строителни и художествени културни ценности или консервация на
археологически недвижими културни ценности. Посоченото е достатъчно, за да се
констатира, че извършените СМР представляват по своите параметри строеж по
смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който се състои в основното
ремонтиране/реконструиране на първия и втория етаж на сградата, подробно
описани в констативния акт. Тъй като няма спор, че за тази реконструкция/ремонт
липсва разрешение за строеж, то очевидно е налице хипотезата на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ.
Неоснователна е претенцията на жалбоподателя, че издаването на
процесната заповед противоречи на целта на специалния
ЗКН. Една от целите му е създаването на условия за запазването на културното
наследство – арг. от чл.3, ал.1 от ЗКН. В това отношение следва да се отбележи,
че именно заради постигането на тази цел
е създаден и института на чл.71, ал.1 от ЗКН, предвиждащ задължение на
собствениците/концесионерите или ползвателите на недвижими културни ценности,
посочено в чл.71, ал.2 от ЗКН. Когато неблагоприятното въздействие върху
недвижимата културна ценност се състои в незаконосъобразна реконструкция на
същата, постигането на целта, която преследват разпоредбите на чл.71 от ЗКН
неминуемо е опосреднено от прилагането на института на премахването на
незаконно строителство, тъй като иначе няма как чисто технически задължените
лица да възстановят недвижимата културна ценност в автентичният и вид. В този
смисъл приложената впоследствие ПАМ от
страна на инспектор от РИОКН – СЦР – Велико Търново не противоречи на тази
преследвана от закона цел, а спомага за постигането и.
Неоснователни са най – сетне оплакванията, които са в смисъл, че
жалбоподателят е добросъвестен, тъй като е предприел незаконната
реконструкция/ремонт, за да неутрализира фактически действия на упълномощено от
него лице, при което разпореденият със заповедта резултат е непропорционален.
Фактът на добросъвестност на извършителя е ирелевантен към законността или
незаконността на съответното строителство. Ако пълномощникът на жалбоподателя е
извършил фактически СМР, за които не е бил упълномощен, то жалбоподателят може
да се възползва от института на непозволеното увреждане – арг. от чл.45 от ЗЗД, но не може да претендира
незаконосъобразност на заповед, с която последиците не незаконното строителство
се отстраняват.
Накрая за пълнота следва да се отбележи, че е неприложим института на
търпимост както поради характера и параметрите на незаконното строителство,
така и с оглед безспорното обстоятелство, че така или иначе това строителство е
извършено след придобиването на имота от жалбоподателя, поради което хипотезите
на §16 и §127 от ЗУТ /ЗИДЗУТ, ДВ, бр.
82 от 2012 г./ са неприложими.
По изложените съображения следва жалбата да се отхвърли.
При този изход на спора следва претенцията на ответника за разноски да
се уважи. С оглед характера на спора и обстоятелството, че е проведено едно
съдебно заседание, на ответната община следва да се присъдят разноски от 100
лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.24 от НЗПП.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.А.Р., ЛНЧ **********, с адрес ***, против заповед
№РД 22-281 от 9.2.2021 година на кмета на община Велико Търново.
ОСЪЖДА П.А.Р., ЛНЧ **********, с адрес ***, да заплати на община Велико
Търново разноски по делото в размер от 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: