Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 18.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на осемнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 746 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.240, ал.1 ЗЗД с цена на иска 3000,00 лв., чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.240, ал.2 ЗЗД с цена на иска 492,00 лв., чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 4986,49 лв.
и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 878,01 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Кооперация „***, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от А.П.- председател против М.Т.Г., ЕГН**********,*** и Д.В.Г., ЕГН**********,***, в която се твърди, че по силата на Договор за кредит № 1147 от 11.01.2010 г., сключен между Кооперация “***-***” от една страна като кредитор и от друга М.Т.Г. като кредитополучател, Д.В.Г. и П.Т. Р.като поръчители, кооперацията предоставила кредит в размер на 3 000 лева с цел отглеждане на слънчоглед. Твърди, че с точка пета е договорена годишна лихва от 16 шестнадесет процента, платима ежемесечно на двадесето число, с точка девета наказателна лихва в размер на договорната лихва плюс надбавка от 5 (пет) процентни пункта, приложима при просрочие на главница и/или лихва, и при други описани условия. Твърди, че с точка 12 е договорен падеж на главницата по кредита на 20.01.2011 г. Твърди, че между страните има подписан и Погасителен план-Приложение 1 към Договор за кредит № 1 147 от 11.01.2010 г., в който са разписани ежемесечните вноски за лихвите и вноската по главницата на падежната дата 21.01.2011г. Твърди, че на 08.01.2016г. кредитополучателя М.Г. Депозирал в кооперацията молба, с която декларира, че признава и не оспорва задължението по договора за кредит и моли да му бъде разрешено да го изплати на месечни вноски от м.април 2016г. Твърди, че на същата дата е сключено споразумение между страните по договора, с изключение на поръчителя П.Т. Р.. Твръди, че в член първи от споразумението страните приемат, че кредитополучателя дължи просрочена главница по договора за кредит в размер на 3 000,00 лева, просрочена договорна лихва по чл. 5 от договора в размер на 492.00 лева, лихва по чл. 9 от договора върху главницата в размер на 3 132.50 лева, лихва по чл. 9 от договора върху просрочената договорна лихва в размер на 562,25 лева и наказателна лихва на основание т. 9 от договора за кредит, която ще се начислява до окончателното погасяване на кредита. Твърди, че с член четвърти от споразумението е уговорено задължението да се погасява на месечни вноски по 100 (сто) лева считано от месец април 2016 година. С член седми кредитополучателя и поръчителя се задължават солидарно за изпълнението на задължението. Твърди, че до момента на подаване на настоящата искова молба Кооперация “***-***” не е получавала никакви погасителни вноски от длъжника и поръчителите. Във връзка с възражението на ответниците в заповедното производство, че не дължат сумите по договора за кредит, тъй като е налице изтекла погасителна давност излага следните съображения: По аргумент на чл.116 б."а" от ЗЗД давността на предявения иск не е изтекла, тъй като договора за кредит е сключен на 11. 01.2010г. с краен срок на изпълнение 20.01.2011г., в рамките на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД е сключена спогодба на 08.01.2016г. и с молба- декларация вх.№001 / 08.01.2016г. е направено признание на вземането, поради което е налице новиране на задължението и на основание чл.117 от ЗЗД тече нова давност. По отношение на главницата давността е 5 години, а по отношение на претендираните лихви е 3 години и твърди, че иска е предявен в рамките на този срок, с оглед новиране на задължението и новата давност, след спогодбата 2016г. и след молба-декларация с признаването на задължението на 08.01.2016г.
Моли да бъде признато за установено по отношение на страните по делото, че ответниците М.Т.Г. ЕГН ********** *** и Д.В.Г. ЕГН ********** *** дължат солидарно на ищеца КООПЕРАЦИЯ"***-***" гр. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление-***, представлявана от председател А.П. следните суми: 3000лв.,представляващи главница по договор за кредит N91147 от 11.01.2010г. и Споразумение от 08.01.2016г.към договора за кредит, ведно със законните лихви от 19.12.2018г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 492лв., представляваща лихви по чл.5 от договора за кредит и съгласно сключеното споразумение, за период от 11.01.2010г. до 20.01.2011г., сумата от 4986,49лв. представляваща лихва върху просрочена главница по чл.9 от договора за кредит и споразумението, за период от 20.01.2011г.-19.12.2018г., сумата от 878,01лв., представляваща лихва върху просрочена договорна лихва по чл.9 от договора и споразумението за периода от 19.02.2010г.- 19.12.2018г. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК са представени два идентични писмени отговора от двамата ответници, в които вземаст ставоще за допустимост, но неоснователност на предявената претенция. Твърдят, че представените с исковата молба писмени доказателства молба -декларация с дата 08.01.2016г. и Споразумение от 08.01.2016г. виждат за пръв път и не са подписани от ответниците по делото. Твърдят, че подписите от името на ответниците в посочените документи не са положени от тях. Правят възражение за погасяване на вземанията по давност както за главницата, така и за лихвата на основание чл.110 , във връзка с чл.114 от ЗЗД. Правят възражение за нищожност на договора за кредит на основание чл.26 от ЗЗД. Излагат събражения, че съгласно параграф 12 от ПЗР на ЗКИ-***, създадени но схемата на земеделски капиталов фонд, съгласно сключени Договори между правителството на 1 и Европейската комисия за усвояване на предоставени безвъзмездно финансови средства, продължават дейността си като финансови институции по смисъла на ЗКИ и по ред установен от МС. Редът за предоставяне на кредите от тези финансови институции е регламентиран с ПМС№343/30.12.2008г., обн. ДВ№4/1401.2009г. и чл.2, ал.1 от ПМС предвижда, че кредитната кооперация е ЮЛ, регистрирано по ЗК, чл.1 , ал.3 от - кредитната кооперация осъществява дейност по предоставяне на кредити на членовете си със средства набрани чрез публично привличане на влогове, а според чл.5, ал.З от ПМС кредитните кооперации не могат да предлагат услуги, включени в предмета им на дейност, извън кръга на своите членове.Съгласно чл.7, ал.2 от ПМС, кредитите се предоставят след сключване на писмен договор за заем по ЗЗД.При това положение следва да се приложи чл 240 от ЗЗД, но по специалните правила на ЗКИ вр. ПМС за ***. Независимо, че договор за заем се сключва по реда на ЗЗД сделката е търговска по смисъла на чл.286 , ал.1 от ТЗ. Договорът за кредит е сделка, сключена от търговец, която е свързана с упражняването от него занятие, а то е да предоставя услуги, включени в предмета на дейност в кръга на своите членове- предоставя заеми на своите членове. Твърди, че към датата на сключването на договора за кредит ответника М.Г. няма качеството на член-кооператор. Претендират направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Установява се от Протокол № 20 от
28.04.2009г.от Общо събрание на Кооперация „***, че е приет приложения по
делото Правилник за дейността по предоставяне на кредити от кооперацията. От
него се установява, че кооперацията предоставя кредити на частни земеделски
производители и физически лица, които едновременно с това са и членове на
кооперацията по реда и правилата, уточнени в Постановление № 343 от
30.12.2008г. на МС на Р България. Кооперацията предоставя кредити за за
земеделие и/или развитие на селстите райони и други, а извън тях може да
отпуска кредити до 5000 лв. Кредити се предоставят след сключване на договор за
заем по ЗЗД.
С молба от 08.05.2008г. М.Т.Г. е направил
искане да бъде приет за член-кооператор. Молбата е оспорена от ответниците като
неавтентична, с твърдения, че подписа положен в нея от името на М.Г. не е
положен от него. Открито е производство по реда на чл.193 ГПК, назначени са
единична и тройни съдебно графологични експертизи, които съдът кредитира като
компетентни, обосновани и безпристрастни. От тях по еднозначен начин е
устоновено, че подписа в молбата е положен от М.Г., поради което оспорването е
неуспешно.
От Приходен касов ордер № 244 от 13.05.2008г.
е видно, че М.Г. е внесъл дължимата дялова вноска в размер на 500 лв. за
членството си в ищцовата коперация.
Съгласно Договор за кредит №
1147/11.01.2010г. ищцовата кооперация се задължава да предостави на ответника М.Г.
в качеството на кредитополучател сумата от 3000 лв. Задължението по кредита е
обезпечено с поръчителството на Д.Г.. Съгласно чл.5 от Договора дължимата по
кредита годишна лихва е в размер на 16%. Съгласно чл.9 при просрочие на
погасителните вноски/по главница и лихви/, при предсрочна изискуемост на
кредита, както и при неизпълнение на което и дае задължение на
кредитополучателя, кредитора начислява наказателна лихва за забава в размер на
договорната лихва за съответния период, завишена с надбавка от 5%/ 5 процентни
пункта/ върху просрочената сума. Кредитополучателят се задължава да погаси
кредита най-късно до 20.01.2011г., съгласно погасителен план-Приложение 1,
неразделна част от договора. Видно от погасителния план кредитополучателя е
задължен да заплаща само договорна лихва ежемесечно на посоченото число в
посочените в погасителния план размери в общ размер от 492 лв. и да погаси
главницата в размер на 3000 на 20.01.2011г. Погасителния план е подписан от кредитополучателя М.Г. и
поръчителя Д.Г..
Видно от Разходен касов ордер №
3/11.01.2010г. ищеца по делото е предоставил на М.Г. сумата от 3000 лв. като
отпуснат кредит № 1147/11.01.2010г.
Установява се от Молба-декларация от
08.01.2016г. от М.Т.Г., че признава и не оспорва по основание и размер и
тяхната изискуемост задължения по договор за кредит № 1147/11.01.2010г., които
към дата 08.01.2016г. са в размер на 3000 лв. просрочена главница, 492 лв.
просрочена лихва, 3132,50 лв. –наказателна лихва за забава върху просрочена
главница и 562,25 лв. наказателна лихва за забава върху просрочена лихва.
Заявява желание и готовност да ги погаси изцяло. Моли кредитора да разреши
изплащането на описаните суми, както и наказателната лихва на основание чл.9 от
Договора за кредит, която ще се начисли от днес до окончателното погасяване на
кредита на равни месечни вноски от 100 лв., считано от м.април 2016г. Молбата-декларация
е оспорена от ответниците като неавтентична, с твърдения, че подписа положен в
нея от името на М.Г. не е положен от него. Открито е производство по реда на
чл.193 ГПК, назначени са единична и тройни съдебно графологични експертизи,
които съдът кредитира като компетентни, обосновани и безпристрастни. От тях по
еднозначен начин е устоновено, че подписа в молбата е положен от М.Г., поради
което оспорването е неуспешно.
Видно от Споразумение от 08.01.2016г.
сключено между страните по делото, страните приемат, че кредитополучателя има
следните задължения към кредитора, произтичащи от Договор за кредит №
1147/11.01.2010г. към датата на настоящото споразумение: 3000 лв. просрочена
главница, 492 лв. просрочена лихва, 3132,50 лв. –наказателна лихва за забава
върху просрочена главница и 562,25 лв. наказателна лихва за забава върху
просрочена лихва. Кредитополучателя дължи и наказателна лихва на основание чл.9
от Договора за кредит № 1147/11.01.2010г., която ще се начислява до
окончателното изплащане на кредита. Кредитополучателя признава и не оспорва
задълженията си по основание и размер и тяхната изискуемост и заявява желание и
готовност да ги погаси при договорените с настоящото споразумение
условия.Кредитополучателят се съгласява да погаси кредита на равни месечни
вноски от 100 лв., считано от м.април 2016г. Съгласно чл.6 от споразумението,
при забава на плащането по чл.3 от споразумението с 30 дни, кредитора може да
предприеме принудителни действия по събирането на вземането си срещу
кредитополучателя, намалено с размера на извършените плащания след подписването
на споразумението. Поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за
изпълнението на кредитополучателя солидарно с него. Споразумението е оспорено от ответниците като
неавтентично, с твърдения, че подписите положени в него от името на М.Г. и Д.Г.
не са положени от тях. Открито е производство по реда на чл.193 ГПК, назначени
са единична и тройна съдебно графологични експертизи, които съдът кредитира
като компетентни, обосновани и безпристрастни. От тях по еднозначен начин е
устоновено, че подписите в споразумението са положени от М.Г. и Д.Г., поради което
оспорването е неуспешно.
Съдът възприема заключението на
съдебно-икономическата експертиза като обосновано, безпристастно и компетентно.
От него се установява, че към 19.12.2018г. размерът на задължението по
процесния договор за кредит е в размер на 3000 лв. главница, лихва върху
просрочена главница за периода от 20.01.2011г. до 19.12.2018г. съгласно чл.9 от
Договора, 874,01 лихва по чл.9 от Договора
върху просрочена лихва за периода 19.02.2010г. до 19.12.2018г. След подписване
на споразумението, не платена нито една погасителна вноска по него.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
Според чл. 240 ал. 1 ЗЗД,
с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или
други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество.За основателността на иска по чл. 240 ал. 1 ЗЗД по делото следва да се установят следните предпоставки :1/
съществуването на договор за заем между страните;2/ предаването на заемната
сума на ответника;3/ изискуемостта на задължението за връщане на заемната
сума.Установяването на тези обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца,
според правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК.При
пълно главно доказване от страна на ищеца на пораждащия претенцията му
юридически факт, следва ангажиране на отговорността на заемополучателя.
Обратното, при липса на осъществено доказване от посочения вид, претенцията ще
следва да се отхвърли като неоснователна.Ответникът е този, който следва да
докаже, по силата на посоченото правило, правоизключващи, правопогасяващи,
правоунищожаващи или правоотлагателни възражения, в случай на релевиране.
Получаването
на сумата се доказва от приетия по делото разходен касов ордер, чиято
автентичност не е оспорена. Документът носи подпис на първия ответник М.Г. и
удостоверява неизгодни за него обстоятелства, а именно – че е получил в брой
сумата-предмет на договора. Договорът за заем е реален и се счита сключен от
момента на предаване на парите, ето защо с доказване на този факт, както и с
приетия по делото писмен договор, носещ подписите на страните и установяващ
постигането на съгласие между тях, ищецът е доказал възникването на заемното
правоотношение. От доказателствата по делото се установява още, че крайният
срок за връщане на заема е изтекъл преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК
и преди подаване на настоящата искова молба, като ответникът не ангажира
доказателства да е погасил изцяло задълженията си по същия. Установява се, че с
договора е уговорено предадената сума да бъде върната със съответна
възнаградителна лихва, което е в съответствие с изискванията на чл. 240, ал. 2 ЗЗД, както и, че е уговорено при забава в плащането на главница и/или
възнаградителна лихва, ответникът да дължи наказателна лихва за забава в размер
на договорната лихва от 16% за съответния период, завишена с надбавка от 5%/ 5
процентни пункта/ или общо 21 % годишно върху просрочената сума.
Неоснователно
е възражението на ответника, че договорът е нищожен като противоречащ на
закона, тъй като редът за предоставяне на кредите от тези финансови институции
е регламентиран с ПМС№343/30.12.2008г., обн. ДВ№4/1401.2009г. и чл.2, ал.1 от
ПМС предвижда, че кредитната кооперация е ЮЛ, регистрирано по ЗК, чл.1 , ал.3
от - кредитната кооперация осъществява дейност по предоставяне на кредити на
членовете си със средства набрани чрез публично привличане на влогове, а според
чл.5, ал.З от ПМС кредитните кооперации не могат да предлагат услуги, включени
в предмета им на дейност, извън кръга на своите членове, първия ответник опорва
да е член на кооперацията. Установи се от представените молба, внесен членски
внос и решение за приемане на М.Г., че същия е член на ищцовата кооперация.
Поради
изложеното, съдът намира, че за ответниците в качеството им съответно на
кредитополучател и поръчител по процесния договор за кредит е възникнало
задължение за връщане на заемната сума в размер на 3000 лв., за заплащане на
договорна лихва съгласно чл.5 от Договора в размер на 16% годишна лихва и
съобразно погасителния план в общ размер от 492
лв., както и на уговорената в чл.9 от Договора наказателна лихва за
забава върху главницата и договорната лихва по договора в размер на 21 %
годишна лихва. Размерът на задължението по договора за кредит се установява от
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза както следва: Към 19.12.2018г. размерът на задължението по
процесния договор за кредит е в размер на 3000 лв. главница, лихва върху
просрочена главница за периода от 20.01.2011г. до 19.12.2018г. съгласно чл.9 от
Договора, 874,01 лихва по чл.9 от
Договора върху просрочена лихва за периода 19.02.2010г. до 19.12.2018г. След
подписване на споразумението, не платена нито една погасителна вноска по него.
По правната
си природа уговорката по чл.9 от Договора, съгласно която при просрочие на
погасителните вноски/по главница и лихви/, при предсрочна изискуемост на
кредита, както и при неизпълнение на което и дае задължение на
кредитополучателя, кредитора начислява наказателна лихва за забава в размер на
договорната лихва за съответния период, завишена с надбавка от 5%/ 5 процентни
пункта/ върху просрочената сума, представлява уговорка за неустойка за забава./мораторна/.
Съгласно
мотивите на ТР № 3/2017 на ОСГТК на ВКС, изпълнението на длъжника след
настъпване на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от
настъпване на предсрочната изискуемост до плащането вредите на кредитора от
неизпълнението подлежат на обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на
кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в
договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено
друго. Разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД определя функциите на неустойката като
обезпечаваща изпълнението на задължението и обезщетяваща вредите от
неизпълнението. Правилото на чл.92 ЗЗД е диспозитивно и при липса на противна
уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез
освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от
неизпълнението, но чрез уговорката за неустойката не се ограничава размерът на
обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл.92, ал.1, изр.2 ЗЗД, която изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за
по-големи вреди, които не се покриват от неустойката. Законодателят е уредил
отговорността за вреди от неизпълнение на договорно задължение в разпоредбите
на чл.82 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. По правилото на чл.82 ЗЗД вредите,
представляващи претърпяна загуби и пропусната полза, доколкото са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението, ако са в размер, надхвърлящ уговорената неустойка
между страните, имат характер на “по-големи вреди” по смисъла на чл.92, ал.1,
изр.2 ЗЗД. Следователно претенцията за обезвреда на кредитора може да включва
както уговорената неустойка, така и обезщетение за действителните вреди, но
само тези, които са над размера на неустойката. За разлика от преките и
предвидими вреди по чл.82 ЗЗД, вредата на кредитора при неизпълнение на парично
задължение е предположена от законодателя предвид на естеството на паричното
задължение – чл.81, ал.2 ЗЗД, по отношение на което не може да настъпи
невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника.
Законовата регламентация, че при забава в изпълнението на парично задължение се
дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на
паричната сума, независимо от начина на евентуалното ѝ оползотворяване.
Този извод се налага и от правилото на чл.86, ал.1, изр.2 ЗЗД, а именно, че за
действително претърпените вреди в по-висок размер от законната лихва,
кредиторът може да иска обезщетение съобразно с общите правила, т.е по реда на
чл.82 ЗЗД. Уговорената неустойка за забава при неизпълнение на парично
задължение се подчинява на режима на чл.92 ЗЗД. Вредите, представляващи
неблагоприятните последици от неизпълнението, които засягат защитени блага на
кредитора, са не само основание за отговорността на длъжника, но определят и
размера на тази отговорност. При неустойката настъпването на вредата е
предположено, а размерът е определен от страните в договора. При обезщетението
по чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД вредата също е предположена, а размерът е определен
от законодателя. На обезщетяване по чл.82 ЗЗД подлежат вреди, чието настъпване
и размер следва да е доказано. Правото на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в
размер на законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът
разполага с избор дали да претендира договорената мораторна неустойка или
обезщетение в размер на законната лихва. След като уговорката в договора за
неустойка, не ограничава по размер обезщетяването на вредите, то с претенцията
за законна лихва по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД не следва да се счита, че се
дерогират договорните клаузи или, че кредиторът предварително е упражнил избор.
Правото на избор е предопределено от вредите и следователно може да се реализира
при настъпило неизпълнение, включително и чрез претенция за неустойка и за
обезщетение за вредите, над размера на уговорената неустойка. Този избор не
може да бъде контролиран служебно от съда. Законодателното разрешение
отговорността при неизпълнение да не е ограничена до размера на уговорената
неустойка, а кредиторът да има право да претендира и обезщетение за по-големи
вреди, обуславя извод, че уговорената в договора неустойка за забава принципно
не изключва възможността на кредитора да претендира обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва вместо договорната неустойка или над нейния
размер. В този смисъл са изложени съображения в мотивите на Решение №
230/13.07.2011г. по т.д.№ 1088/2009г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено по реда
на чл.290 ГПК.Единствено е недопустимо да се претендират както обезщетението по
чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на неустойката, така и договорната мораторна неустойка
за едно и също неизпълнение. При присъдено обезщетение в размер на законната
лихва кредиторът е удовлетворен за вредите от забавата, поради което
претенцията му за договорна мораторна неустойка би била неоснователна. /Решение №68/09.07.2012 по дело №450/2011 на
ВКС, ТК, I т.о/.
В настоящия
случай, кредитора-ищец по делото претендира обезщетение за забавеното
изпълнение на ответниците в размер на уговорената в договора неустойка-
наказателна лихва за забава в плащането на дължимата по договора главница и
възнаградителна лихва.
Клаузата за
неустойка върху просрочена възнаградителна лихва не е нищожна и поради
противоречие с чл. 1, ал. 3 ЗЛДТДПДВ. Последната разпоредба гласи, че лихви
върху лихви и лихви върху глоби не се дължат. В конкретния случай посочената
забрана не е нарушена, тъй като т.нар. наказателна лихва представлява
обезщетение (в случая уговорено обезщетение, или неустойка), което съставлява
самостоятелно вземане, и независимо, че се формира по размер съобразно
определен лихвен процент, не е лихва по смисъла на цитирания закон. (В този
смисъл Решение №111/27.10.2009г. на ВКС по т.д.№296/2009г., І т.о.) Ето защо
съдът намира, че е допустимо да се уговаря неустойка за забава за плащането на
възнаградителна лихва. Уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между
търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. В настоящия случай, обаче не става дума
за уговорена възнаградителна лихва върху начислената по договора лихва, а по
същество е угорена мораторна неустойка върху неплатената в утоворения срок
възнаградителна лихва по договора за кредит. Както беше посочено по-горе, няма
пречка да бъде уговорена мораторна неустойка върху задължението за лихва.
Начисляване
на неустойка за забава върху парично задължението за договорна лихва не е
недопустимо, тъй като не съставлява хипотеза, при която е приложим специалния
режим по чл. 10 ЗЗД. Договорната лихва е възнаградителна, същата съставлява цена
за ползването на предоставения капитал, поради което, с начисляването на
неустойка за забавено плащане на това парично задължение, не се допуска
анатоцизъм.
Преценявайки
начина, по който е уговорена процесната мораторна договорна неустойка, към
момента на сключване на процесния договор за паричен заем – 21% годишно за
срока на забава, без краен предел на срока и размера, до който може да
нараства, сам по себе си този начин не обуславя нищожността ѝ, тъй като е
поставен в зависимост от волята и отговорността на неизправния длъжник и е в
съгласие с призната на съконтрахентите договорна свобода по чл. 9 ЗЗД, вкл. да
придадат превес на санкционната функция на неустоечната клауза. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да почива единствено на
извод за надхвърляне на присъщите на договорната неустойка обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции като нормативно закрепен в чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД коректив на недопускане тя да бъде използвана като средство за
несправедливо обогатяване на кредитора / т. 3 ТР № 1 от 15. 06. 2010г. по т. д.
№ 1/2009г. на ОСТК на ВКС/. За достигане до такъв извод следва да бъдат
съобразявани конкретни факти по всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора, като размера на задължението, изпълнението на което се обезпечава
с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.
Като съобрази, че уговорения размер на неустойката е в размер равен на около
двойния размер на мораторната лихва, счита, че уговорената в чл.9 от Договора
мораторна неустойка не излиза от от присъщата си обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция и не води до неоснователно обогатяване на ищеца по делото,
поради което не е нищожна.
Предвид
всичко гореизложено съдът намира установени по основание и размер
претендираните 3000 лв. главница, лихва върху просрочена главница за периода от
20.01.2011г. до 19.12.2018г. съгласно чл.9 от Договора, 874,01 лихва по
чл.9 от Договора върху просрочена лихва
за периода 19.02.2010г. до 19.12.2018г.
Ответниците
са противопоставили възражение за погасяване на вземанията за главница,
договорна лихва и наказателни лихви/неустойки/ по давност. Съдът намира същото
за неоснователно. Съгласно чл. 110 ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111 ЗЗД С изтичане на тригодишна давност
се погасяват: а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена
друга давност; б) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в)
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Изискуемостта на
задължението за главница е настъпила с уговорения срок за погасяване вна
вземането за главница съгласно погасителния план- 20.01.2011г., а на
договорната лихва съобразно посоченото в погасителния план към договора за
всяка конкретна сума за възнаградителна лихва считано от 19.02.2010г. до
20.01.2011г. Съгласно чл.114, ал.4 ЗЗД при
искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния
ден, за който се начислява неустойката. Вземането за главница по
договор за кредит се погасява с общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, а вземанията за лихва и неустойка с 3-годишна давност по чл.111 ЗЗД. Видно
от представената Молба-Декларация от 08.01.2016г. и Споразумение от
08.01.2016г. сключено между страните по делото, страните приемат, че
кредитополучателя има следните задължения към кредитора, произтичащи от Договор
за кредит № 1147/11.01.2010г. към датата на настоящото споразумение: 3000 лв.
просрочена главница, 492 лв. просрочена лихва, 3132,50 лв. –наказателна лихва
за забава върху просрочена главница и 562,25 лв. наказателна лихва за забава
върху просрочена лихва. Кредитополучателя дължи и наказателна лихва на
основание чл.9 от Договора за кредит № 1147/11.01.2010г., която ще се начислява
до окончателното изплащане на кредита. Кредитополучателя признава и не оспорва
задълженията си по основание и размер и тяхната изискуемост и заявява желание и
готовност да ги погаси при договорените с настоящото споразумение условия. По
същество изявленията на М.Г. и Д.Г. представляват признание на вземанията по
процесния договор за кредит и на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД давността е
прекъсната по отношение на вземането за главница, тъй като е признанието е
направено на 08.01.2016г. преди да изтече давността на вземането за главница на
20.01.2016г. и от посочената дата 08.01.2016г. тече нова 5-годишна давност,
която не е изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 19.12.2018г. 3-годишната давност по чл.111 ЗЗД за вземанията за
лихва и неустойка /наказателна лихва за забава по чл.9 от Договора е изтекла
към дата 08.01.2016г., но съдът намира, че с подписването на споразумението от
08.01.2016г. двамата ответници са направили отказ от изтекла в тяхна полза
давност за вземането за лихва. Ако за прекъсването на давността е необходимо тя
да не е все още изтекла, за признаването на вземането законът не поставя такова
изискване. Едно вземане винаги може да бъде признато, включително след
изтичането на давностния срок. Нещо повече - по аргумент за по-силното
основание от чл. 118 ЗЗД, щом длъжникът може да изпълни и след изтичането на
давността и това да доведе до погасяване на кредиторовото вземане, той би могъл
да стори и по-малкото - да признае вземането, т.е. своето задължение. Това
признание представлява всъщност отказ от позоваване на вече изтекла давност.
Стриктно погледнато, щом по аргумент от чл. 113 ЗЗД, е валиден само отказът от
вече изтекла давност, то няма пречка признанието да бъде направено след
изтичане на давностния срок. Всъщност онова, което са сторили длъжниците,
признавайки вземането, като са знаели или са могли да узнаят, че за тях вече е
възникнало правото да възразят за изтекла давност, но не се е позовали на нея,
е пълен отказ от цялата вече изтекла давност. За което, както бе казано
по-горе, не съществува срок. Направеното от длъжниците изявление за признание
на дълга, което е с конкретен адресат - кредитора, е произвело действието си с
факта на достигането му до него и от този момент, след приемането му от
кредитора, за длъжника е възникнало ново задължение с ново съдържание или е
продължен срокът на издължаването му (уговорен е нов падеж). С него длъжникът е
направил едностранен отказ от изтекла давност и това му изявление е
неоттегляемо - както пряко, така и посредством последващо позоваване на изтекла
по уговореното при първоначалните условия вземане давност. Така че след като
вече е направил отказ от изтекла давност, длъжникът не би могъл да се позове на
нея.
Предвид
изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за
погасяване на вземанията по давност.
Със
споразумението е уговорено разсрочено плащане на описаните вземания- по 100 лв.
месечно, но се установи, че ответниците не са изпълнили нито едно задължение за
месечно заплащане по 100 лв. по договора, поради което и на основание чл.6 от
споразумението кредитора се е ползвал от уговореното между страните
предприемане на принудително изпълнение.
По
гореизложените съображения предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.240, ал.1 ЗЗД с цена на иска 3000,00 лв., чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр.чл.240, ал.2 ЗЗД с цена на иска 492,00 лв., чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 4986,49 лв.
и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.92 ЗЗД с цена на иска 878,01 лв. се явяват основателни и доказани и
следва да бъдат уважени в целите си предявени размери.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС
и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции в предявения си размер, ответника
следва да бъде осъден да заплати
направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер
от 192,04 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
При този изход на делото и на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
ищеца, направените в настоящото производство деловодни разноски в размер
на 977,42 лв./227,42 лв.
ДТ, 150 лв. депозит за ВЛ и 600 лв. адвокатски хонорар/
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, че М.Т.Г., ЕГН**********,*** и Д.В.Г., ЕГН**********,*** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на Кооперация „***, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от А.П.- председател сумата от 3000,00 лева/три хиляди лева/, представляваща главница по Договор за кредит № 1147/11.01.2010г. и Споразумение от 08.01.2016г, в едно със законната лихва върху сумата от 19.12.2018г. до окончателно изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение № 5823/28.12.2018г. по ч.гр.д.№ 9133/2018г. по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.2 ЗЗД, че М.Т.Г., ЕГН**********,*** и Д.В.Г., ЕГН**********,*** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на Кооперация „***, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от А.П.- председател сумата от 492,00 лева/четиристотин деветдесет и двалева/, представляваща възнаградителна лихва по чл.5 от Договор за кредит № 1147/11.01.2010г. и Споразумение от 08.01.2016г, за периода от 11.01.2010г. до 20.01.2011г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 5823/28.12.2018г. по ч.гр.д.№ 9133/2018г. по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, че М.Т.Г., ЕГН**********,*** и Д.В.Г., ЕГН**********,*** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на Кооперация „***, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от А.П.- председател сумата от 4986,49 лева/четири хиляди деветстотин осемдесет и шест 0,49 лева/, представляваща наказателна лихва върху главницата по чл.9 от Договор за кредит № 1147/11.01.2010г. и Споразумение от 08.01.2016г, за периода от 20.01.2011г. до 19.12.2018г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 5823/28.12.2018г. по ч.гр.д.№ 9133/2018г. по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, че М.Т.Г., ЕГН**********,*** и Д.В.Г., ЕГН**********,*** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на Кооперация „***, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от А.П.- председател сумата от 878,01 лева/осемстотин седемдесет и осем 0,01 лева/, представляваща наказателна лихва върху главницата по чл.9 от Договор за кредит № 1147/11.01.2010г. и Споразумение от 08.01.2016г, за периода от 19.02.2010г. до 19.12.2018г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 5823/28.12.2018г. по ч.гр.д.№ 9133/2018г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА М.Т.Г., ЕГН**********,*** и Д.В.Г., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Кооперация „***, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от А.П.- председател направени деловодни разноски в размер на 192,04 лв. по ч.гр.д.№ 9133/2018г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ЗЗД, М.Т.Г., ЕГН**********,*** и Д.В.Г.,
ЕГН**********,*** ДА ПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на Кооперация „***, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от А.П.- председател направените
в настоящото производство деловодни разноски в размер на 977,42 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: