Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 29.09.2021 година Град
Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, в открито съдебно заседание
на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Жаклин Арнаудова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
792/ 2020 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.288, ал.12, вр. с ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./.
Ищецът Гаранционен фонд иска от съда да
осъди ответника М.М.Г., да му заплати сумата 2179,55 лева, представляваща
изплатено обезщетение по щета № 110361/ 10.07.2014г., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното й заплащане. Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че изплатил на Областно
пътно управление – Ямбол обезщетение в размер на 1337,00 лв. - за имуществени
вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 17.06.2014 г. на път II 79, км 24. Виновен за това ПТП бил
ответникът, който управлявайки лек автомобил марка “Рено”, модел „Еспейс“, с
рег. № Р9171ВМ, и движейки се с несъобразена скорост, изгубил управлението на
автомобила и се ударил в крайпътна мантинела. Ответникът управлявал автомобила
без да има за същия сключена застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
ПТП.
Областно пътно управление – Ямбол не се
съгласил с размера на платеното му обезщетение и завел иск срещу Гаранционен
фонд, по който било образувано гр.дело № 90609/2017г. по описа на СРС. Въз
основа на влязлото в сила съдебно решение, на 10.01.2020г. Гаранционен фонд
платил на Областно пътно управление – Ямбол и обезщетение в размер на 842,55
лв.
Ищецът поканил ответника да му заплати
платеното застрахователно обезщетение в общ размер 2179,55 лева, но това не
било сторено и до този момент.
В указания му едномесечен срок
ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, е
представил отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът има вина за настъпилото ПТП.
Оспорва и твърденията за извършени плащания от ищеца в полза на собственика на вещта,
увредена от настъпилото ПТП. В тази връзка твърди, че обезщетението било
платено на ненадлежна страна, доколкото собственик на увреденото имущество е
Агенция „Пътна инфраструктура“, а не Областно пътно управление – Ямбол. Прави
възражение за недължимост на процесното вземане до размера от 1337,00 лева,
поради погасяването му по давност. Оспорва и дължимостта на остатъка от
вземането в размер на 842,55 лв., тъй като то включвало не само главница,
представляваща обезщетение за причинените вреди, но и лихви и разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез
упълномощен процесуален представител, депозира молба, с която поддържа иска и
моли да му бъдат присъди направените разноски. Оспорва направените с отговора
възражения. Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, моли
съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения Протокол за
ПТП № 1406169 от 17.06.2014г., съставен от младши автоконтрольор при РПУ -
Елхово, на същата дата, в 16.00ч.,
на път
II
79, км 24, водачът на лек автомобил
с
рег. № Р9171ВМ – ответникът М.М., при движение с
несъобразена с релефа на пътя и атмосферните условия скорост, губи контрол над
автомобила и се удря в крайпътна мантинела. В резултат на това ПТП водачът на
автомобила е нанесъл вреди: деформирани 15 м. мантинела и 4 бр. колове, описани
в протокола. В същия протокол не е отразено ответникът да е представил полица
за валидна застраховка «Гражданска отговорност».
Образувана е била пред Гаранционния фонд преписка по щета № 110361/
10.07.2014г. В хода на същата
са били установени нанесените щети на стойност 1337,00 лв. На 26.09.2014 г. на ответника
е било изплатено обезщетение в размер от 1337,00 лв. Горните обстоятелства се
установяват от представените с исковата молба Уведомление от ответника до
Гаранционен фонд с вх.рег. № 15-00-70/10.07.2014г., Доклад по щета за
имуществени вреди № 110361/ 10.07.2014г., Заключителна техническа експертиза от 20.09.2014г. Преводно
нареждане от 26.09.2014г., удостоверяващо превод на сумата по сметка на Областно
пътно управление – Ямбол. Фактът, че сумата 1337,00 лв. с получена от ответника като обезщетение по
щета № 110361/
10.07.2014г. на датата 26.09.2014г.
се установява от заключението на назначената по делото съдебно-счетиводна
експертиза, неоспорено от страните.
Видно от представеното Решение от 03.09.2019г., постановено
по гр. дело № 90609/2017г. по описа на СРС, делото е било образувано по искове
на Агенция
„Пътна инфраструктура“ срещу Гаранционен фонд за заплащане на сумата 325,84 лв.
– разлика между претендираното (1662,84
лв.) и заплатено (1337,00 лв.) застрахователно обезщетение по щета № 110361/ 10.07.2014г., и сумата 99,47 лв.
– мораторна лихва за периода от 28.12.2014г. до 28.12.2017г. С влязлото в сила
решение предявените искове са уважени изцяло и на ищеца са присъдени разноски в
размер на 350,00 лв., т.е. Гаранционен фонд е осъден да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“ сума в общ размер 842,55 лв.
От представеното платежно нареждане от
10.01.2020г. и заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че сумата 842,55
лв. е платена от Гаранционен фонд и получена от Областно пътно управление –
Ямбол на 11.01.2020г.
Отделно от това, за причиненото ПТП на
ответника е било наложено наказание по Закона за движение по пътищата, с
Наказателно постановление /НП/ № 14-0261-000342/ 23.06.2014г. на Началник РУП
към ОДМВР – Ямбол, РУ – Елхово, влязло в законна сила на 23.07.2014г.
С регресна
покана с изх. № ГФ-РП-161/10.03.2020г. ищецът е поканил
ответника в 1-месечен срок да му преведе по банков път сумата 2262,55 лв., от
които изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2946,22 лв. и
ликвидационни разходи. По делото няма данни поканата да е получена от ответника
и търсената сума да е заплатена.
При така установените
обстоятелтва, съдът достигна до следните правни изводи:
По силата на
действащата към момента на увреждането разпоредба на чл.288, ал.12 от Кодекс за
застраховането /отм./, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице
до размера на платеното обезщетение, с оглед на което се съдът приема за установена
материалноправната легитимация на ищеца в спора.
От представените
Протокол за ПТП и НП може да се направи извод, че виновен за процесното ПТП е
именно ответникът, както и че същият е управлявал МПС без да притежава
свидетелство за правоуправление на токова.
Въз основа на Протокол за ПТП, който е официален документ
и има обвързваща съда материална доказателствена сила, при липса на оборващи го
доказателства, категорично се установява, че към момента на ПТП ответникът не е
имал сключена застраховка «ГО».
С оглед на това,
налице
са предпоставките на чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ Гаранционният фонд да изплати обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
имуществените вреди, причинени от виновният водач, който няма сключена такава
задължителна застраховка.
От
представените платежни нареждания и съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че Гаранционният фонд е изплатил такова обезщетение, като на
26.09.2014г. е превел сумата 1337,00 лв., а на 10.01.2020г. – сумата 842,55 лв.
Без значение е обстоятелството дали платеното обезщетение е извършено
доброволно или въз основа на влязло в сила съдебно решение. Без значение е също
дали платеното обезщетение включва само главница или главница, лихви и
разноски, в какъвто смисъл е направено с отговора възражение.
Съгласно чл.288, ал.1, изр.1 от КЗ /отм./, след изплащане на обезщетението по
ал. 1 и 2 фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и
разходите по ал. 8. Т.е. акцесорните вземания и разходите за определяне и
изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, и те се включващ в
регресната претенция.
Относно възражението, че плащането на застрахователното
обезщетение е извършено в полза на ненадлежна страна, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.17 от Закона
за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от
29.03.2000г.), действащ към датата на процесното ПТП, републиканските
пътища, на какъвто безспорно е настъпило последното, се управляват от Агенция
„Пътна инфраструктура“. Съгласно чл.21, ал.2 от същия закон, Агенция „Пътна
инфраструктура“ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
регионалното развитие и благоустройството, със седалище *** и има
специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по
пътища и мостове. В случая, плащането на застрахователното обезщетение е
извършено по сметка на едно от специализираните звена на Агенция „Пътна
инфраструктура“, а именно – по сметка на Областно пътно управление – Ямбол. Ето
защо, възражението на ответника, че плащенето е извършено на ненадлежна страна
се явява неоснователно.
Относно
възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Правото на иск
на Гаранционен фонд за възстановяване на платеното застрахователно обезщенетие възниква
по силата на закона с факта на плащането. В този смисъл, именно от този момент
започва да тече и погасителната давност, която в случая е общата 5-годишна
давност по чл.110 от ЗЗД. В случая ищецът е платил обезщетение в размер на
1337,00 лв. на 26.09.2014 г., когато е възникало и правото му на иск. Исковата
молба е депозирана в съда 03.12.2020г., т.е. след изтичане на 5-годишния давностния
срок, поради което възражението за недължимост на тази част от вземането,
поради погасяването му по давност, е основателно. Ето
защо, предявеният иск в тази му част – за сумата 1337,00 лв. ще следва да се
отхвърли.
В останалата му част – за сумата 842,55 лв., предявеният
иск се явява доказан по основание и по размер, поради което ще се уважи.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца ще се присъдят и
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от иска. Направените
от ищеца разноски се констатираха в размер от 615,79 лв., от които 87,19 лв. - за
внесана държавна такса, 200,00 лв. – за ССчЕ, 382,60 лв. – възнаграждение за
особен представител на ответника. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 238,05 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА М.М.Г., с ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***,
да заплати на “Гаранционен
фонд”, със седалище и адрес на управление ***, сумата 842,55 лв. (осемстотин четиридесет и два лева и 55 стотинки),
представляваща изплатено от Фонда обезщетение за причинените от него в резултат
на ПТП от 05.08.2013 г., настъпило на настъпило на 17.06.2014
г. на път II
79, км 24, имуществени вреди
по щета № 110361/ 10.07.2014г., както и сумата
238,05 лв. (двеста тридесет и осем
лева и 5 стотинки) - направени съдебно-деловодни разноски, като за разликата над 842,55 лв. до пълния предявен размер от
2179,55 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен, поради погасявяне на вземането по давност.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: