Р Е Ш Е Н И Е
Номер
……….. 12.07.2018
г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На двадесет
и седми юни
Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател: Стела Георгиева
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 1413 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото
дружество юрисконсулт Ц. С. твърди, че с
Договор за потребителски заем с номер *** от ***, представляваното от нея
дружество БНП П.П.Ф. С.А., П. рег. № ***, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б. отпуснало паричен кредит в размер на
518,96 лева и закупуването на застраховка от 0,00 лева.
Заявява, че сумата, предмет на
горепосочения договор била изплатена от кредитора по начин, уговорен в чл. 1 от
договора, с което БНП П.П.Ф. С.А., П. рег.№ ***, чрез
БНП П.П.Ф. С.А., клон Б. изпълнил задължението си по
него. Усвояването на посочената сума К.Т.И. удостоверил с полагането на подписа
си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл. 1 от
същия, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 6 месечни вноски
– всяка по 96,61 лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по
заема, ведно с оскъпяването ѝ, съгласно годишния процент на разходите и
годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора.
Сочи, че длъжникът К.Т.И.
преустановил плащането на вноските по кредит номер *** на 20.03.2016, като към
тази дата били погасени 2 месечни вноски. На
основание чл. З от договора вземането на БНП П.П.Ф.
С.А., П. рег.№ ***, чрез БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечни/а
вноска.
Заявява, че по този начин ответникът
следвало да изплати остатъка по заема в размер на 291,87 лв., представляващ
оставащите 4.00 броя погасителни вноски към 20.04.2016, към която дата е станал
изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си.
Алтернативно счита всички претенции за
дължими, на основание изтичането и падежирането на
последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план,
която е била на 20.06.2016 г., т.е. към датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на
което счита вземането за изискуемо на посоченото основание.
Твърди, че К.Т.И. дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 15.63 лв. за
периода от настъпване на изискуемостта на кредита – 20.04.2016 до 11.01.2018.
Сочи, че към настоящия момент
ответникът дължи на дружеството следните суми:
Главница
- 291.87; Възнаградителна лихва - 0.00; Законна лихва
за забава - 15.63 или общо: 307.50.
Предвид подробно изложените по горе
съображения, моли съда да установи, че е налице вземане от страна на БНП П.П.Ф. С.А., П. рег.№ ***, чрез БНП П.П.Ф.
С.А., клон Б. от К.Т.И. в размер на: 291.87 лв., представляваща главница по
кредита; 0.00 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора; 15.63 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.04.2016 до 11.01.2018,
на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Претендира присъждането на съдебните разноски по заповедното производство в
размер на 25.00 лв. държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 лв., както и такса за завеждане на иск в размер на 125.00 лв. и
минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. по настоящото
производство.
Посочва банкова сметка, ***:
IBAN: ***, ВIС/SWIFT: СIТIВGSF, С. АД,
клон Б.
Моли съда, в случай че е налице хипотезата на
чл.238 от ГПК да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. В. С., в качеството ѝ на особен представител на
ответника К.Т.И., който заявява, че счита исковата молба за допустима, но
неоснователна.
Твърди, че исковата претенция на ищеца се
базира на настъпила предсрочна изискуемост на вземането на БНП П.П.Ф. С.А.П., чрез БНП П.П.Ф. С.А.
клон Б. по Договор за потребителски заем номер *** от *** г., сключен между
ищеца и представляваният от нея.
Заявява, че по делото е представен като
доказателство Договор за потребителски заем номер *** от *** г., от който е
видно, че представляваният от нея следва да изплати на ищеца отпуснатият му
заем на шест равни погасителни вноски, всяка от които по 96.61 лв., в която
сума влиза главница и лихва. Общата стойност на плащанията възлиза на 579.66
лв. Към договора е представено и извлечение по кредита - погасителен план,
който обаче не носи подпис на представлявания от нея.
Счита исковата претенция на ищеца за
неоснователна и недоказана.
Счита сключеният договор за заем за
недействителен, тъй като при подписването му не са спазени разпоредбите на
чл.10, ал.1, чл.11, чл.12, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
В случай, че съдът приеме договора за
действителен, моли да се взема предвид обстоятелството, че ищецът не доказва
размера на вземанията си за главница и лихва, претендирани
с исковата молба.
Заявява, че от представените като
доказателства по делото справки за извършени плащания от страна на
представляваният от нея - след сключването на кредита и след настъпилата
предсрочна изискуемост не става ясно какво точно е погасено и как ищецът е
определил вземането си за главница.
С настоящият писмен отговор възразява и
относно размера на договорната лихва. Счита уговорената в договора за заем
клауза за лихва за нищожна поради прекомерност и поради противоречаща на
добрите нрави. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. Съдебната практика е приела, че обективен
критерий може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се
приеме като максимален размер, тъй като законът не постановява това. Приема се,
че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава
(в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., И
г. о.).
Заявява,
че в случая, договорената между страните годишна лихва е в размер на
36,18%. Противно на добрите нрави и
справедливостта е да се уговаря възнаградителна лихва по заем, надвишаваща
повече от трикратния размер на законната лихва. Това е в нарушение на добрите
нрави, поради което уговорката е нищожна и следва да бъде обявена от съда за
такава.
Прави възражение и за изтекла погасителна
давност по отношение на претенциите за главница и лихви. Нищожна като
заобикаляща закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и клауза относно годишния
размер на разходите по кредита.
Възразява и срещу претендираните
размери на юрисконсултско възнаграждение в двете производства поради
прекомерност.
Предвид всичко изложено моли съда да
отхвърли предявения о т ищеца установителен
иск за главница и лихва за сумата от 307,50 лева както и
неоснователен недоказан. В съдебно
заседание възраженията срещу основателността на исковата молба се поддържат от
адвокат. В. С., която моли съда да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско
дело № 471/2018 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК
съдът е издал заповед за изпълнение №267/20.02.2018
г. в полза на кредитора „БНП П.П.Ф.“ ЕАД – София срещу длъжника К.Т.И. за изпълнение на
парично задължение, за сумите: 291.87 лева главница, 15.63 лева мораторна лихва
от 20.04.2016г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
22.01.2018г., както и 75 лева разноски.Посочено е, че вземането произтича от
следните обстоятелства: погасяване
на задължение по договор за
потребителски заем № *** от ***г.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
Предявеният
иск с правно основание чл.422 от ГПК има за предмет установяване на вземане на
ищеца, за което е била издадена заповед изпълнение. Съгласно общото правило на
чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи основанието, от което
произтича вземането му. В тежест на ответника е да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу вземането.
По делото е представен на договор за потребителски заем № *** от ***г, сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД – С.
и К.Т.И.. Договор
за потребителски заем № *** от ***г, е на обща стойност 579.66 лева за закупуване на
стока модел – 1 брой + застраховка
19.96 лева. За получаване на стоката е
издадена фактура №. с получател К.И., с място но предаване на стоката град К.. Съгласно договора ответника са задължил да върне
заетата сума на шест месечни погасителни вноски всяка от, които в размер на 96.61 лева. Договора е
сключен при следните условия и параметри : обща цена на стоките 499 лева +
застраховка 19.96 лева, размер на кредита 518.96 лева, месечна
погасителна вноска 96.61 лева, брой погасителни вноски 6, обща стойност на
плащанията /с първоначална вноска/ 579.66 лева, годишен процент на разходите 43.83 %, лихвен
процент 36.18%. Съгласно чл.3 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
направените разноски по събиране на вземането/телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия/, извършени по
преценка на кредитора. При просрочване на две или повече месечни погасителни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да е необходимо изпращане на съобщение
от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
По делото е
назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала
писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото
като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/22.01.2018г., са падежирали всички вноски. Установява
се още че първата вноска по кредита и част от втора са предплатени при падеж
20.01.2016г. /за първа вноска/ и 20.02.2016/ за втора вноска е постъпило
плащане на 08.01.2016г., втората вноска е окончателно погасена на 03.03.2016г.. Ответникът е преустановил плащанията на
договорените вноски на 30.03.2016г. От заключението се установява още, че по неплатените падежирали
вноски за главница включват : трета
вноска с падежна дата 20.03.2016г . размер на неплатена главница 18.68 лева;
четвърта вноска с падежна дата 20.04.2016г . размер на неплатена главница 88.37
лева; пета вноска с падежна дата 20.05.2016г . размер на неплатена главница
91.04 лева; шеста вноска с падежна дата 20.06.2016г . размер на неплатена
главница 93.78 лева; От отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се
установява, че остатъкът от неизплатеното задължение на ответника е само за главници в общ размер на 291.87
лева. Частта за лихвите е погасена, остатъците от неизплатеното задължение на
ответника към ищцовота дружество главниците по всичките вноски.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :
Правното
основание на предявените установителни искове е чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 във вр.
чл. 240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът за заем е договор, с който
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. С оглед на така изложеното правната теория е приела, че
договорът за заем е едностранен и реален договор, който може да бъде възмезден
или безвъзмезден според това дали страните са договорили заплащането на
лихва. Договорът е едностранен понеже за
заемодателя възниква правото да иска да му бъдат върнати вещ или сума от същия
вид, количество и качество, както и да иска уговорената лихва, докато за
заемателя възникват съответните задължения. Реалният характер на договора
означава, че предаването на вещ или сума от страна на заемодателя е част от
фактическия състав на сделката и същата не би била възможна, ако в момента на
постигането на съгласието не е предадена вещ или сума.
Безспорно е
установено наличието на договорни отношения между страните произтичащи от
договора за заем по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, по силата на който са
предадени в собственост, уговорените в договора за потребителски заем № *** от ***г. пари от ищцовото дружество на ответника, който се е
задължил да ги върне според условията на договора – на 6 броя, месечни
погасителни вноски по 96.61 лева всяка, с падеж на първа вноска на 20.01.2016 г. и с
падеж на последната вноска 20.06.2016 г.
Основните елементи от фактическия състав на договора за заем е престиране на пари /или други заместими
вещи/, която престация е безспорно установена и
доказана с факта на подписване на договора от страна на заемателя. По делото не
са ангажирани доказателства, съобразно изискванията на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК,
от страна на ответника К.И. за
погасяване на задължението му по подписания от него договор за заем в писмена
форма. От
събраните по делото доказателства се установи, че ответникът частично е погасил
задълженията си. От заключението на съдебно
- счетоводната експертиза неоспорена от страните се установява, че
неиздължените суми са както следва : трета вноска с падежна дата 20.03.2016г
. размер на неплатена главница 18.68 лева; четвърта вноска с падежна дата
20.04.2016г . размер на неплатена главница 88.37 лева; пета вноска с падежна
дата 20.05.2016г . размер на неплатена главница 91.04 лева; шеста вноска с
падежна дата 20.06.2016г . размер на неплатена главница 93.78 лева. При това
положение и предвид гореизложените съображения, следва да се приеме, че е
налице неизпълнение на задължението на заемателя – ответника да върне заетата
сума в пълен размер, при което исковата претенция за главницата, посочена в
заповедта за изпълнение се явява основателна и доказана, както по основание,
така и по размер и следва да бъде уважена.
Ответникът е
направил възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Настоящият
съдебен състав намира възражението за
неоснователно.
По отношение на главницата приложим е
общият петгодишен давностен срок
по чл. 110 от ЗЗД. При
договорено разсрочено плащане по отношение на всяка
отделна вноска от главницата започва да тече
нова давност, считано от съответния падеж. Заявлението по чл. 410 от ГПК, входирано в съда на 22.01.2018г., с вх. № 1999/22.01.2018г.
по описа на Районен съд – С. за издаване на заповед за изпълнение, прекъсва
давността от тази дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД, тъй като
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Претендираното най-старо
задължение е от 20.03.2016г. и до датата
на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 22.01.2018 г. задължението
за главница не е погасено по давност и същата следва да бъде присъдена.
По делото няма данни задължението да е
погасен чрез някой от способите за погасяване на задължения /плащане, подновяване,
опрощаване, давност и прочие/.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че следва да уважи искът в предявеният размер като основателен и доказан.
Следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от 291.87 лева, считано от подаване
на заявлението в съда на 22.01.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата.
Неоснователен се явява иска за
заплащане на мораторна лихва в размер на 15.63 за периода от 20.04.2016г. до 11.01.2018. От заключението на съдебно- икономическа експертиза неоспорено
от страните и отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се
установява, че лихвите са погасени чрез плащане.
По отношение
на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело
№ 4/2013 г., на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за
изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на
издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен
лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.
Съдът намира
за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 71.19 лева
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в
настоящото производство - в размер на 545.77 лева, представляващи държавна
такса, възнаграждение за вещо лице, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на
разноските.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.422 от ГПК по отношение на К.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** съществуването
на вземането на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от заместник управителя Д.Д.,
за сумата от 291.87 лева представляваща главница по договор за потребителски заем № *** от ***г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2018г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за мораторна лихва в размер на 15.63 лева за периода от 20.04.2016г.
до 11.01.2018г. като неоснователна, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №267/20.02.2018г. по частно гражданско дело №471/2018г. по описа
на Районен съд – К..
ОСЪЖДА К.Т.И., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД със седалище и адрес на управление *** , представлявано
от заместник управителя Д.Д., сумата от 71.19 лева,
представляващи разноски по ч.гр.дело №471/2018г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА К.Т.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от заместник управителя Д.Д., сумата
от 545.77 лева, представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.