РЕШЕНИЕ
№ 469
гр. Враца, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231400500087 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 692/23.11.2022 г. по гр.д.№ 1916/2022 г. по описа на
Районен съд-Враца е отхвърлен предявеният иск от И. И. В., ЕГН:
**********, с адрес: ***, за признаване за установено по отношение на Х. И.
В., ЕГН: **********, с адрес: ***, че ищецът е изключителен собственик на
лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Тигуан" с peг. № ВР***СХ, рама
№ VWGZZ5NZ8W008893, и е осъден И. И. В. да заплати на Х. И. В. съдебно-
деловодни разноски в размер на 1131.40 лева.
С постановено по същото дело Решение № 763/20.12.2022 г. е
отхвърлено искането на И. И. В. за допълване на Решение № 692/23.11.2022г.
чрез произнасяне с изричен диспозитив по откритото производство по чл.193
ГПК за оспорване на истинността на Договор за покупко-продажба от
16.09.2019г., сключен между Ц. - М. Д. като продавач и Д. И. Ц. като купувач.
Въззивното производство е образувано по жалба вх.№
17953/12.12.2022 г. на И. И. В., чрез пълномощника му адв.М.М., против
Решение № 692/23.11.2022 г. по гр.д.№ 1916/2022 г. по описа на Районен съд-
Враца.
В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че предявеният иск
е неоснователен, тъй като ищецът не е провел пълно и главно доказване на
1
правото си на собственост върху процесния автомобил, който е
идентифициран с различен номер на рамата в исковата молба и в договора за
продажба от 12.09.2019 г., а от друга страна за идентичен автомобил
ответникът е противопоставил правото на собственост на наследодателя си Д.
Ц. И., които изключват правата на ищеца. Твърди се, че обжалваното решение
е изпълнено с множество погрешни фактически констатации, въз основа на
които съдът е достигнал и до изцяло погрешни правни изводи.
Според изложеното в жалбата, не е ясно как първоинстанционният съд
е достигнал до извода, че автомобилът е закупен в Германия и следва да бъде
приложено немското законодателство, след като подобни твърдения не са
изложени от страните, а от писмените доказателства и свидетелските
показания се установява, че както предишният собственик на автомобила,
така и автокъщата, от която е закупен, са с адреси в Австрия, както и че
сделката е извършена в същата държава.
В жалбата се сочи, че ищецът действително се позовава на деривативен
способ за придобиване на вещни права, но при липсата на възражение от
ответника за придобиване от несобственик, ищецът не е бил длъжен да
доказва предходните сделки на лицето, посочено в регистрационния талон на
автомобила от Република Австрия, и на лицето, явяващ се негов пряк
праводател – продавач по представения договор. Развиват се съображения, че
съдът не е дал указания с доклада по делото, че ищецът не сочи доказателства
за този факт, каквото задължение му е вменено от чл.146, ал.2 ГПК, както и че
като цяло докладът е непълен, тъй като не съдържа конкретно посочване на
подлежащите на доказване факти и обстоятелства от всяка от страните,
съгласно чл.146, ал.1, т.5 ГПК. Посочва се, че това е съществено процесуално
нарушение, тъй като е лишило страната от възможност да докаже фактите, от
които извлича изгодни за себе си правни последици. Твърди се, че
австрийският закон не предвижда задължителна писмена форма за покупко-
продажба на нерегистрирани МПС, както и че при продажбата на такъв
автомобил продавачът се легитимира като собственик въз основа на
упражняваното владение върху него и държането на документите и
ключовете, както е било в процесния случай, в който продажбата е извършена
от търговец на автомобили, а не от частно лице. Посочва се, че с оглед
безспорно установеното от свидетелските показания, че ищецът е закупил
автомобила и е възложил транспортирането му до България, очевидно е, че
автомобилът се е намирал в негово владение, поради което дори и
хипотетично да се допусне, че автомобилът е закупен от несобственик, то
приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗС. Въззивникът счита, че
ответникът не е доказал кога, къде и по какъв начин е закупен автомобила от
неговия праводател, както и от кое лице, къде и при какви обстоятелства е
съставен представеният договор за покупко-продажба от 16.09.2019 г.
Посочва, че същевременно не е оспорена автентичността на представения от
него договор за покупко-продажба и предвид обстоятелството, че е приложен
касов бон за заплащане на продажната цена, може да бъде направен извод, че
със същия се доказва правото му на собственост. Изтъква, че не е регистрирал
автомобила като своя собственост въз основа на договора от 12.09.2019 г., тъй
като не е имал тази възможност, поради заминаването си на работа в
Германия, както и че Д. И. е регистрирала автомобила без негово знание и
съгласие.
2
В жалбата се посочва, че в първоинстанционното производство
ответникът не е оспорил идентичността на претендирания от ищеца
автомобил и останалия в наследство от майка му автомобил, поради което
служебното повдигане на този въпрос от съда е в нарушение на принципите
на диспозитивното и служебното начало в гражданския процес. Според
изложеното от въззивника, очевидно в исковата молба е допусната техническа
грешка при изписване номера на рамата и посоченият номер съдържа по-
малко на брой знаци, което е показателно, че е непълен. Счита, че от значение
е фактът, че номерът на рамата е изписан правилно в договора за покупко-
продажба от 12.09.2019 г., но в представения препис не се вижда ясно
последната цифра "3", тъй като копирането е извършено на по-малко от 100%,
но ясно е видно, че след цифрата "9" има друга цифра. Въззивникът представя
пълнообхватно копие на договора, като изразява готовност при необходимост
да представи и оригинала на договора. Сочи, че не се касае до ново
доказателство и изтъква, че като не е указал на ищеца констатираните
несъответствия, районният съд отново не е изпълнил задължението си да
съдейства на страните за изясняване на спора от фактическа страна.
Като друго съществено процесуално нарушение, в жалбата се сочи
липсата на произнасяне по откритото производство по чл.193 ГПК, касаещо
автентичността на договора от 16.09.2019 г. Навеждат се доводи, че от
заключението на изслушаната СПЕ не се установява автентичността на
подписа за продавач по този договор, а е установено единствено, че подписът
не е изпълнен от страните по делото или от майка им Д. И., поради което след
като този документ не носи подписа на ищеца, тежестта за установяване на
истинността му е на ответника и при липсата на доказателства относно
автентичността, документът е следвало да бъде изключен от доказателствата
по делото. Посочва се, че вместо това съдът се е позовал на този договор,
приемайки, че доказва правоприемство между последния собственик по
регистрационния талон и Д. И.. Развиват се съображения, че такова
правоприемство не е доказано и с оглед приетото като доказателство по
делото удостоверение от ОДМВР-Враца, от което е видно, че няма данни в
периода 15.09.2019 г. – 21.09.2019 г. Д. И. да е напускала границите на РБ.
Най-сетне в жалбата се посочва, че свидетелството за регистрация
доказва единствено, че длъжностното лице по регистрация е установило на
база представения договор от 16.09.2019 г., че Д. И. е собственик на
автомобила, но предвид установеното в съдебното производство относно
истинността на този договор, това влече като закономерна последица
оспорване на доказателствената стойност и на регистрационния талон.
Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение, уважаване на
предявения иск и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 670/17.01.2023 г.
от адв.М. Г., като пълномощник на ответника Х. И. В., в който се оспорва
основателността на въззивната жалба против Решение № 692/23.11.2022 г. по
гр.д.№ 1916/2022 г. по описа на Районен съд-Враца.
Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, както и че районният съд е обсъдил доказателствата и се е
съобразил със задължителната съдебна практика. Изразява несъгласие с
направените в жалбата оплаквания относно неизпълнението на съда да
съдейства на страните за изясняване на спора от фактическа страна. Навежда
3
доводи, че в исковата молба ищецът е посочил конкретни обстоятелства и за
доказването им е представил писмен документ на немски език, по отношение
на който районният съд е дал указания, че съгласно чл.185 ГПК следва да бъде
представен в превод на български език, и ищецът е представил и легализиран
превод на български език. Изтъква, че ищецът сам е представил тези
документи, поради което не може да бъде прието твърдението му, че не е
знаел, че в същите е налице пропуск, непълнота или техническа грешка, и не
може да се вменява неизпълнение на процесуални задължения на съда. Според
въззиваемия, дори и да се приеме, че е налице техническа грешка, то тя е
подлежала на отстраняване в хода на процеса, но такива процесуални действия
не са предприети от ищеца.
В отговора се изразява несъгласие и с оплакванията, че районният съд е
допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не се е
произнесъл с изричен диспозитив по откритото производство за оспорване
истинността на договор за покупко-продажба. Извършва се позоваване на
практика на ВКС, залегнала в Определение № 325 от 28.05.2018 г. по т.д.№
2946/2017 г., ІІ то., ТК, според която оспорването на писмен документ по
чл.193 ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК, но не е самостоятелна искова претенция, а определението по
чл.194, ал.2 ГПК е от същество за доказването. Ако не се е произнесъл с
нарочен акт преди даване ход на устните състезания, съдът коментира този
въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира
отражение в диспозитива на съдебния акт. При тези съображения,
въззиваемият счита, че районният съд не е допуснал съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради това не могат да бъдат приети
твърденията в жалбата, че след като не се е установило, че подписът за
"продавач" в договора от 12.09.2019 г. не е положен от страните по делото и от
Д. И., то този договор е неистински. Навежда доводи, че този документ не се
ползва с материална доказателствена сила, поради което неговата вярност, т.е.
съответствието на материализираното в него изявление с обективната
действителност, не може да се оборва по реда на чл.193 ГПК. Изтъква също
така, че от представените документи е видно, че доказателствата на ищеца за
собственост на закупения от него автомобил и закупеният от Д. И. лек
автомобил се отнасят до различни леки автомобили.
Въззиваемият моли жалбата да бъде оставена без уважение, решението
на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъдат
присъдени направените разноски.
Подадена е и въззивна жалба вх.№ 546/13.01.2023 г. от И. И. В., чрез
пълномощника му адв.М.М., против Решение № 763/20.12.2022 г. по гр.д.№
1916/2022 г. по описа на Районен съд-Враца.
В жалбата се поддържа, че този съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Изразява се несъгласие с мотивите на районния съд, че
оспорването на доказателствената сила на писмен документ по реда на чл.193
ГПК, макар да прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК, не представлява самостоятелна искова претенция, по която
да се дължи произнасяне в диспозитива на решението. Въззивникът счита, че
тези изводи са очевидно неправилни, тъй като са в противоречие с точния
смисъл на закона и с императивните разпоредби на чл.193 и чл.194 ГПК.
Навежда доводи, че при открито производство по чл.193 ГПК съдът е длъжен
4
да се произнесе с изричен съдебен акт – определение относно признаването
или не, че оспорването е доказано и че документът е неистински, като това
произнасяне може да бъде и с решението по делото. Това задължение
произтича от това, че искането по чл.193 ГПК е форма на защита на
оспорващата страна срещу доказателствената сила на представен от
насрещната страна писмен документ, поради което липсата на произнасяне до
нарушаване правото й на защита, особено когато при постановяване на
решението съдът се позовава именно на оспорения документ.
При тези съображения въззивникът счита, че са изпълнени
предпоставките на чл.250 ГПК за допълване на решението и моли за отмяна
на Решение № 763/20.12.2022 г. по гр.д.№ 1916/2022 г. на РС-Враца.
Подаден е отговор вх.№ 1706/04.02.2023 г. от от адв.М. Г., като
пълномощник на ответника Х. И. В., в който се оспорва основателността на
въззивната жалба против Решение № 763/20.12.2022 г. по гр.д.№ 1916/2022 г.
по описа Районен съд-Враца и се излагат съображения, че при
постановяването на този съдебен акт първоинстанционният съд се е съобразил
с посочената в първоначалния отговор практиката на ВКС. Въззиваемият
моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от
надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, съдът взе предвид
следното:
Съдебното производство е образувано въз основа на искова молба на И.
И. В., с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на Х.
И. В., че ищецът е изключителен собственик на лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Тигуан", с рег.№ ВР***СХ.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са законни
наследници (синове) на Д. Ц. И., б.ж. на гр.Враца, поч. на *** Посочва се, че с
нотариална покана рег.№ 895 от 23.02.2022 г. на нотариус № *** К. Б., с район
на действие СРС, ответникът е заявил претенция, че е собственик по
наследяване на посочения лек автомобил, позовавайки се на факта, че този
автомобил е регистриран в Сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Враца като
собственост на общата наследодателка.
Ищецът твърди, че е закупил този автомобил с договор за покупко-
продажба от 12.09.2019 г. при цена в размер на 3 000 евро, заплатена в брой,
като покупката е извършена в присъствието на свидетел. Посочва, че не му е
известно по какъв начин и въз основа на какъв документ автомобилът е
регистриран като собственост на Д. Ц. И., но категорично отрича същата да е
придобивала собствеността върху него. Навежда доводи, че регистрирането на
автомобила като собственост на наследодателката не поражда права за нея,
тъй като регистрацията има единствено оповестително действие. Твърди, че
към настоящия момент автомобилът е в негово владение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Х. И. В., който
оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.
В отговора се признава, че страните са наследници на Д. Ц. И., както и
че ответникът е изпратил на ищеца нотариална покана, с която претендира
обезщетение по чл.31 ЗС за лишаване от ползване на съсобствена вещ.
Според изложеното в отговора, с молба по чл.51 ЗН по ч.гр.д.№
5
1292/2022 г. на ВРС кредитор на наследството на Д. Ц. И. е поискал съда да
призове наследниците, които да заявят дали приемат или се отказват от
наследството, като при явяването си и двамата наследници са заявили, че
приемат наследството, но И. В. не е приел наследството под опис, за да бъде
отделено имуществото на наследодателя от имуществото на наследника,
поради което след изтичането на 3-месечния срок не са налице основания да
бъде заявено такова отделяне по реда на исковото производство.
Посочва се също, че между същите страни, в качеството им на
наследници на Д. И., са образувани две съдебни производства – за съдебна
делба и за възстановяване на запазена част. В рамките на първото
производство не е поискана делба на описания автомобил като част от
наследственото имущество, като това производство е спряно поради
предявяването на иска по чл.30 ЗН. В рамките на второто производство не е
поискано образуване на наследствена маса с включване на този автомобил в
същата. При тези съображения ответникът намира, че не е налице правен
интерес от предявяването на настоящия иск, тъй като поведението на ищеца
не е несигурно.
При оспорването на основателността на иска се навеждат доводи, че
представеният от ищеца договор е съставен на немски език, не е посочено
мястото на съставянето му, поради което не може да се прецени дали същият е
валиден и действителен. Развиват се съображения, че при придобиване на
собственост върху лек автомобил в РБ се прилага ППЗДвП относно
свидетелството за регистрация на МПС, което следва да е издадено по реда на
Наредба І-45 от 24.03.2000 г., чийто норми са императивни и изрично сочат
начина на придобиване на собствеността. Ответникът счита, че след като е
налице официален свидетелстващ документ за установяване право на
собственост върху лекия автомобил, не е допустимо да се признава право на
собственост върху МПС, което е установено с официален документ.
Пред първонстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства. Допусната и изслушана е специализирана съдебно-почеркова
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
Пред въззивния съд също са събрани писмени доказателства.
Изслушана и приета е експертиза за установяване съдържанието на чуждо
право.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав прави следните фактически и правни изводи:
І. По допустимостта на иска.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Съгласно посочената законова разпоредба предявяването на
установителен иск за съществуване или несъществуването на едно право или
правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Наличието на
правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба.
В случая ищецът обосновава правния си интерес от предявяването на
установителния иск за собственост с твърденията, че това негово право е
смутено от ответника чрез изпращането на нотариална покана, с която
последният претендиира, че е съсобственик на вещта.
Към исковата молба е приложено заверено копие от нотариална покана
6
от 23.02.2022 г. рег.№ 895, т.1, № 73 по описа на нотариус К. Б., с рег.№ *** на
НК и район на действие СРС, изпратена от Х. И. В. до И. И. В., с която се
посочва, че след смъртта на майка им Д. Ц. И., двамата са съсобственици на
недвижим имот и движима вещ, представляваща лек автомобил - марка
"Фолксваген", модел "Тигуан", с рег.№ ВР***СХ, рама №
WVGZZ5NZ8W008893, но лекият автомобил се намира в държане и се ползва
от И. И. В., поради което Х. И. В. претендира да му бъде заплащано
обезщетение в размер на 200,00 лв. месечно на основание чл.31, ал.2 ЗС, както
и да бъде постигнато доброволно поделяне на апартамента и лекия автомобил.
Настоящият съдебен състав намира, че така изложените твърдения в
исковата молба и представени доказателства са достатъчни, за да бъде
обоснован извод, че е налице правен интерес от предявяването на
установителния иск за собственост като абсолютна предпоставка за неговата
допустимост, с оглед претендираното от ищеца изключително право на
собственост върху движима вещ, смущавано от ответника чрез претендиране
право на съсобственост върху същата вещ, което ищецът отрича.
Допустимостта на предявения иск не е обусловена от водените между същите
страни съдебни производства за делба и за възстановяване на запазена част, а
по-скоро има обуславящ характер по отношение на същите.
На следващо място във връзка с допустимостта на иска следва да бъде
отбеязано, че ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално
право в исковата си молба чрез основанието и петитума на предявения иск.
Когато предмет на спора е право на собственост или друго вещно право,
ищецът трябва да посочи всички негови индивидуализиращи белези. При
спор за собственост на моторно превозно средство, какъвто е налице в случая,
основният индивидуализиращ белег е поставеният от производителя
идентификационен номер на превозното средство /номер на рамата/, както и
регистрационния му номер. Поставянето на регистрационен номер се
извършва след регистрирането на пътното превозно средство на името на
собственика и то по поставения от производителя идентификационен номер –
чл.143, ал.1 ЗДвП. Останалите данни за МПС – категория, марка модел и др. са
допълнителни белези за индивидуализация на МПС. Само при наличие на
такава индивидуализация е налице яснота по предмета на делото и съдът
може да се произнесе по предявения иск, тъй като индивидуализацията на
вещта, обект на защита чрез иска, впоследствие намира отражение и в
диспозитива на самото решение.
В конкретния случай въззивният съд констатира, че е налице
разминаване в индивидуализацията на лекия автомобил по номера на рама,
посочен в исковата молба, и номера на рама, посочен в приложените по делото
документи. В исковата молба като предмет на спора е описан лек автомобил
марка "Фолксваген", модел "Тигуан", с рег.№ ВР***СХ, рама №
VWGZZ5NZ8W008893, а според приложените документи автомобилът е с
рама № WVGZZZ5NZ8W008893. Съдът намира, че това разминаване
представлява нередовност на исковата молба, тъй като при липсата на
идентичност остава неясен правния интерес от предявяването на иска, поради
което на ищеца е дадена възможност да отстрани тази нередовност и с молба
от 28.03.2023 г. ищецът е конкретизирал, че претендираното от него право на
собственост е върху следната индивидуално определена движима вещ: лек
автомобил марка "Фолксваген", модел "Тигуан", с рег.№ ВР***СХ, рама №
7
WVGZZZ5NZ8W008893, двигател № СВА008723.
При така извършената конкретизация, настоящият съдебен състав
намира, че е налице идентичност между движимата вещ, върху която ищецът
претендира изключително право на собственост, и движимата вещ, по
отношение на която на която ответникът претендира право на съсобственост,
при което е налице правен интерес от предявения установителен иск за
разрешаването на този спор. Следва да бъде отбелязано и това, че ответникът
не е възразил, че става въпрос за един и същи автомобил и този въпрос не е
бил спорен между страните в първоинстанционното производство.
ІІ. По основателността на иска.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване на юридическия факт, респ.
фактическия състав, от който извежда твърдяното право на собственост върху
процесната движима вещ.
Ищецът се позовава на деривативен придобивен способ, а именно –
договор за покупко-продажба от 12.09.2019 г.
В подкрепа на това твърдение с исковата молба са представени
заверени копия от договор на немски език от 12.09.2019 г. и касов бон от
същата дата. Представени са и преводи на тези документи на български език.
Ответникът е оспорил съдържанието на така представения договор, като
счита, че същото не съответства на обективната действителност.
Поради допуснато от районния съд нарушение на разпоредбите на
чл.146, ал.1, т.5 и ал.2 ГПК и с оглед наведените в жалбата оплаквания,
въззивният съд е изменил и допълнил направения от първоинстанционния съд
доклад по чл.140 ГПК и е разпределил доказателствената тежест, във връзка с
което е дал възможност на страните да правят нови доказателствени искания
пред настоящата инстанция.
Във връзка с така дадената възможност, съдът е приел ново копие на
договора за покупко-продажба на немски език, което е пълнообхватно. В с.з.
на 28.06.2023 г. е представен и оригиналът на този договор, като след
извършено сравнение между представеното копие и оригиналът е
констатирано пълно съответствие, след което оригиналът на договора и
приложената към него касова бележка са върнати на процесуалния
представител на ищеца.
По реда на Регламент (ЕС) № 2020/1783 на Европейския парламент и
на Съвета от 25.11.2020 г. е направена съдебна поръчка до компетентния съд в
Република Австрия, чрез която са изискани и представени по делото
документи на немски език, които впоследствие са представени от ищеца в
превод на български език, в съответствие с изискванията на чл.185 ГПК.
От така събраните по молба на ищеца писмени доказателства се
установява, че с договор за покупко-продажба на МПС от 11.09.2019 г. лицето
Д. Ц. - М., в качеството си на продавач, е продало на фирма "Щайнкелнер" –
пътна помощ за теглене на МПС, 9462 Б. С. Л., ул."Банхофщрасе" 36, лек
автомобил марка "Фолксваген", модел "Тигуан", идентификационен номер:
WVGZZZ5NZ8W008893, с дата на първа регистрация – 17.03.2008 г., за цената
2 500,00 евро. Плащането е извършено в брой преди приемането. Продавачът е
декларирал, че автомобилът е негова изключителна собственост. Предаването
е извършено на 11.09.2019 г. Представен е и регистрационен талон, от който е
видно, че същият автомобил е бил регистриран като собственост на продавача
8
Д. Ц. - М..
С Договор за покупко-продажба от 12.09.2019 г. "Щайнкелнер" ГмбХ,
*** Б. С. Л., е продал същия автомобил на И. В. от РБ, ***, за сумата 3 000
евро. Приложена е и касова бележка от същия ден, от която се установява
заплащането на сумата 3 000 евро. Представен е счетоводен документ –
извлечение от сметка на дружеството-продавач, от който е видно, че
12.09.2019 г. е отбелязано "V." и сумата "3 000" като задължение и кредит на
сметка (в превода е отразено, че не се чете, но от получения чрез съдебната
поръчка документ на немски език ясно се вижда това отразяване). Следва да
се отбележи, че като част от документацията, съпровождаща сделката за
покупко-продажба от 12.09.2019 г., при съдебната поръчка пред австрийския
съд е представено и по настоящето дело е изпратено и копие от личната карта
на ищеца И. И. В..
Изпратеният чрез съдебна поръчка договор за покупко-продажба от
12.09.2019 г. е оспорен от ответника и е открито производство по реда на
чл.193 ГПК, но с молба от 22.04.2024 г. това оспорване е оттеглено.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва правото на
собственост на ищеца и посочва, че автомобилът е регистриран на името на
общата наследодателка Д. Ц. И., без обаче да въвежда твърдения относно
начина, по който същата е придобила право на собственост върху движимата
вещ.
От приложеното по делото свидетелство за регистрация Част І на лек
автомобил марка "Фолксваген", модел "Тигуан", идентификационен номер:
WVGZZZ5NZ8W008893 е видно, че действително като собственик на същия е
записана Д. Ц. И..
Районният съд е изискал от ОДМВР, Сектор "Пътна полиция"
преписката по регистрацията на процесния автомобил. От представените
документи е видно, че заявлението за регистрация на автомобила е било
подадено от Д. Ц. И.. В заявлението е посочено, че същата е собственик на
автомобила, като е приложена и декларация от Д. Ц. И., с която декларира, че
на 16.09.2019 г. в Австрия е закупила автомобила от Д. Ц. - М.. В подкрепа на
така декларираното право при подаване на заявлението са представени копие
от регистрационния талон на автомобила и договор за покупко-продажба от
16.09.2019 г., като и двата документа са на немски език. От представените
преводи от тези документа на български език е видно, че според
Свидетелството за регистрация, Част І като собственик на автомобила е била
регистрирана Д. Ц. - М., но на 11.09.2019 г. е била извършена дерегистрация
на това лица като собственик.
Представен е и оригиналът на договор за покупко-продажба от
16.09.2019 г., в който е отразено, че Д. Ц. - М. продава автомобила на Д. Ц. за
сумата 3 500 евро.
Ищецът е оспорил автентичността на този договор в частта относно
подписа на посочения продавач и районният съд е открил производство по
реда на чл.193 ГПК за установяване на истинността му, като е указал на
ответника, че доказателствената тежест се носи от него.
Във връзка с така откритото производство е изискана справка от
ОДМВР-Враца, в отговор на която е постъпило удостоверение рег.№ 369000-
19966/02.11.2022 г., от което е видно, че за периода 15.09.2019 г. – 21.09.2019 г.
в автоматизираната система няма данни за задгранични пътувания на лицето
9
Д. Цветанова И.а.
Пред въззивния съд е представена справка-извлечение от регистрите за
нотариално удостоверяване на нотариус Светла Бошнакова, с рег.№ 482 в НК
и район на действие РС-Враца, от която е видно, че 27.09.2019 г. е извършено
нотариално удостоверяване на подписа на Д. Ц. И., която е упълномощила И.
И. В. с права да управлява лек автомобил "Фолксваген Тигуан", с рег.№
ВР***СХ.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката П. Ц., която живее на съпружески начала от 2013 г.
Свидетелката установява, че през м.09.2019 г. И. В. е закупил със свои лични
средства от автокъща в Австрия автомобил марка "Фолксваген", модел
"Тигуан", с рег.№ ВР *** и лично е платил на автовоз да му докара колата.
Според показанията й, продажната цена е била 3 000 евро, а за превоза са
заплатени 1 000 евро.Свидетелката установява, че тя и ищецът работят в
чужбина и е трябвало да заминат, поради което не са дочакали докарването на
автомобила и не са успели да го регистрират. Когато са се прибрали от
чужбина, майката на И. В. им е казала, че е регистрирала колата, за да може да
отиде да види внука си, който по това време е излежавал присъда в
гр.Бойчиновци.
Разпитан е и свидетеля Д. И. Х., който е син на ищеца. Свидетелят
твърди, че баба му Д. много е искала автомобил тип джип, за да може някой да
я кара на лозе, тъй като тя не е шофьор. Свидетелят заявява, че не знае кога е
купен автомобила, тъй като на 31.01.2019 г. е бил задържан и не е бил на
свобода през цялата 2019 г. до 2021 г. Според свидетеля, след като е излязъл
от затвора баба му е казала, че му е купила кола, с която да ги кара с дядото на
лозе. Обяснила му е също, че баща му я ползва, но е в чужбина и не си вдига
телефона. Свидетелят установява, че и понастоящем колата е при ищеца.
Заявява, че не знае откъде е закупен автомобила, на каква цена и кой е дал
парите, но предполага, че е купен в България, тъй като баба му едва ли би
тръгнала зад граница да търси коли.
Във връзка с откритото производство по реда на чл.193 ГПК районният
съд е допуснал и изслушал специализирана съдебно-почеркова експертиза, от
чието заключение се установява, че подписът за "продавач" в договора за
покупко-продажба от 16.09.2019 г. не е изпълнен от И. И. В., Х. И. В. и Д. Ц.
И..
На основание чл.43, ал.1 КМЧП въззивният съд е допуснал
специализирана експертиза за установяване съдържанието на чуждо право, от
която се установява, че Общият австрийски граждански кодекс от 1812 г.
(ABGB) не предвижда формален договор за прехвърляне право на собственост
върху движима вещ и продажбата на такава, вкл. и на МПС, може да бъде
сключена валидно и в резултат на устно постигнато съгласие. Писмената
форма има доказателствена функция, като съществува практика да се
сключват писмени продажбени договори, доколкото същите служат като
доказателство пред администрацията при прехвърлянето на собствеността –
напр. за целите на регистрацията и дерегистрацията на МПС. Вещото лице
посочва, че австрийското право изисква две сделки за прехвърлянето на
собствеността върху движими вещи, вкл. и МПС, една облигационна и една
реална, при която се предава владението върху вещта. В заключението е
посочено, че регистрацията и дерегистрацията на МПС в Република Австрия
10
са уредени от Федералния закон за моторните превозни средства от 1967 г.
Описан е начинът, по който се извършва процесът на дерегистрация на МПС,
като е посочено, че не е налице законов срок, в който предходният собственик
следва да го дерегистрира.
Анализът на така установената фактическа обстановка води до
следните правни изводи:
По делото са представени договори за покупко-продажба на един и
същи автомобил, легитимиращи като собственици различни лица, т.е. налице
е спор за материално право на собственост. При разрешаването на този спор
съдът намира, че с представените от ищеца И. В. доказателства е проведено
пълно и главно доказване на деривативното придобивно основание, на което
основава претендираното изключително право на собственост върху
процесната движима вещ, а именно – сключен на 12.09.2019 г. договор за
покупко-продажба.
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства
се установи, че първоначално автомобилът се е намирал в Австрия и е бил
регистриран на името на Д. Ц. - М.. При това положение съгласно чл.65, ал.1
КМЧП при преценка на правните последици от действията, осъществени по
време, когато автомобилът се е намирал на територията на Австрия,
приложимо е австрийското материално право. От заключението на
изслушаната пред настоящата съдебна инстанция експертиза за установяване
съдържанието на чуждото право се установи, че австрийското право не
изисква квалифицирана форма за транслиране на собствеността по отношение
на автомобили, но изисква реално предаване на владението върху вещта.
Писмената форма при сключването на такива договори има само
доказателствена функция, свързана най-вече с процедурата по регистрация и
дерегистрация на МПС.
При така установеното съдържание на австрийското право, настоящият
съдебен състав намира, че сключеният на 11.09.2019 г. договор за покупко-
продажба, по силата на който регистрираният до този момент собственик на
автомобила Д. Ц. - М. е продала на фирма "Щайнкелнер" автомобил марка
"Фолксваген", модел "Тигуан", идентификационен номер:
WVGZZZ5NZ8W008893, е породил транслативен вещноправен ефект,
доколкото в същия изрично е отразено, че автомобилът е предаден на
купувача в деня на сключването на договора – 11.09.2019 г. В потвърждение на
този извод е и фактът, че на същата дата е извършено дерегистриране на Д. Ц.
- М. като собственик на автомобила.
По категоричен начин се доказа, че на следващия ден – 12.09.2019 г. е
извършена нова разпоредителна сделка, по силата на която "Щайнкелнер"
ГмбХ, *** Б. С. Л., е продал същия автомобил на И. В. от РБ, ***, за сумата 3
000 евро. Помежду им е сключен писмен договор, който има доказателствена
сила. Действително в този договор не е отразено предаване на владението, но
този факт се установява от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката П. Ц.. Впрочем между страните не се спори, че и към
настоящия момент автомобилът се намира във владение на ищеца.
Фактът, че на 12.09.2019 г. в Австрия е сключен договор за покупко-
продажба между "Щайнкелнер" ГмбХ, като продавач, и И. В., като купувач, се
потвърждава и от пълното съответствие между намиращите се у ищеца
оригинал на този договор и касова бележка към същия и представените от
11
дружеството-продавач при съдебната поръчка заверени копия от същия
договор и касова бележка. Единствената разлика между договорите е в
извършеното отбелязване на ръка в представения от купувача екземпляр от
договора "0% = 2.500.-, 20%= 500.-, ex М.", последното от които потвърждава
фактът, че автомобилът е от Д. Ц. - М.. Като съществен следва да бъде
отбелязан и фактът, че от австрийското дружество-продавач при съдебната
поръчка е представено копие от личната карта на ищеца като част от
документацията, съпровождаща сключването на договора. Единственото
логично обяснение на фактът, че австрийското дружество разполага с копие от
личния документ на ищеца И. В. е предоставянето на този документ от
купувача на продавача при сключването на договора за покупко-продажба. От
представеното извлечение от счетоводната документация на дружеството-
продавач също се потвърждава фактът на разпоредителната сделка и
получаването на договорената продажна цена.
При тези съображения съдът намира, че на 12.09.2019 г. е сключена
разпоредителна сделка, по силата на която съгласно действащото австрийско
материално право ищецът И. В. е придобил правото на собственост върху
процесния автомобил.
Що се касае до представения при регистрацията на автомобила в РБ
договор за покупко-продажба от 16.09.2019 г., съдът намира, че в рамките на
откритото производство по реда на чл.193 ГПК не е доказана автентичността
на подписа на посоченото като продавач лице Д. Ц. - М.. Тежестта за
доказване истинността се носи от ответника, но по делото не са ангажирани
никакви доказателства, от които да се установява, че този документ е
подписан от посоченото лице. От заключението на изслушаната съдебно-
почеркова експертиза се установи единствено, че подписът за "продавач" в
договора за покупко-продажба от 16.09.2019 г. не е изпълнен от И. И. В., Х. И.
В. и Д. Ц. И., но не и че е изпълнен от посоченото като продавач лице. При
това положение съдът намира, че от страна на ответника не е доказана
истинността на този документ и същият няма обвързваща формална
доказателствена сила, т.е. съдът не е длъжен да приеме лицето Д. Ц. - М. за
автор на направеното разпоредително изявление.
Доколкото от заключението на изслушаната пред въззивната инстанция
експертиза се установи, че договорът за покупко-продажба на МПС в Австрия
може да бъде сключен и в устна форма, следва да бъде отбелязано, че по
делото липсват данни Д. И. на 16.09.2019 г. да е била в Австрия и да е
преговаряла с посочения продавач Д. Ц. - М., както и че от събраните писмени
доказателства се установи, че пет дни по-рано – на 11.09.2019 г. последната е
продала собствения си автомобил на "Щайнкелнер" ГмбХ. Следователно, дори
и хипотетично да се приеме, че Д. Ц. И. е сключила договор за продажба на
процесния автомобил, същият не би имал транслативен афект, тъй като
посоченият продавач вече не е бил собственик на автомобила.
От доказателствата по делото не може да бъде направен и извод, че
автомобилът е закупен от ищеца И. В., но от името и за сметка на общата
наследодателка Д. И., т.е. че помежду им е бил сключен договор за поръчка и
че тя е осигурила средствата за плащане цената на автомобила. Такива
индиции се съдържат единствено в показанията на свидетеля Д. Х., на които
съдът не дава вяра, тъй като същите не са конкретни, не се потвърждават от
останалите събрани доказателства, а и в периода на закупуване на автомобила
12
свидетелят е бил в затвора и няма как да е знаел какви точно са били
уговорките между баща му и баба му.
Представените пред настоящата съдебна инстанция доказателства за
извършено нотариално удостоверяване от Д. Ц. И. на И. И. Х.в по отношение
на процесния автомобил, също не могат да обосноват извод, че този
автомобил е придобит от наследодателката на валидно правно основание.
Що се касае до наведените доводи относно доказателствената стойност
на представеното свидетелство за регистрация на процесния автомобил в РБ,
настоящият съдебен състав намира следното: Пътните превозни средства
подлежат на регистрация на основание чл.140, ал.2 ЗДвП и за всяко ППС се
издава свидетелство за регистрация - чл. 141, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 33
от Наредба № I 45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на
ремаркетата, теглени от тях, свидетелството за регистрация е по образец и
съдържа данни за превозното средство и собственика. Свидетелството се
издава от МВР по ред и условия, определени в посочената наредба.
Следователно, свидетелството за регистрация на ППС, на основание чл.179,
ал.1 от ГПК е официален удостоверителен документ. Той е доказателство
относно съдържащите се в него изявления, включително относно собственика
и основанието на придобиване. Този извод следва от действието на чл.143, ал.
1 ЗДвП, който изрично предвижда, че регистрирането става на името на
собственика. Следователно в обхвата на удостоверението за регистрация на
автомобила, издадено от органите на МВР, е и удостоверено притежаването
на правото на собственост.
В конкретния случай в рамките на проведеното производство по чл.193
ГПК се установи, че представеният при регистрацията договор за покупко-
продажба от 16.09.2019 г. е неавтентичен в частта относно подписа на
посочения продавач Д. Ц. - М., поради което настоящият съдебен състав
приема, че е опровергано и удостовереното от органите на МВР в България
право на собственост на Д. И. върху автомобила .
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото
на собственост на И. В. върху процесния автомобил е основателен.
Обжалваното първоинстанционно решение, с което този иск е
отхвърлен, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
като вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което искът да
бъде уважен.
По отношение на постановеното по реда на чл.250 ГПК Решение №
763/20.12.2022 г., с което районният съд е отказал да допълни първоначалното
си решение с произнасяне с изричен диспозитив по откритото производство
по чл.193 ГПК за оспорване истинността на договор за покупко-продажба от
16.09.2019 г. между Д. Ц. - М. и Д. И. Ц. по отношение автентичността на
подписа за продавач, настоящият съдебен състав намира следното:
Действително първоинстанционният съд преди приключване на устните
прения не е постановил определение по чл.194 ГПК, нито пък в диспозитива
на съдебното решение е отразил извода си, че договорът за покупко-продажба
от 16.09.2019 г. е автентичен, но в мотивите на обжалваното решение е
изложил съображения защо приема, че оспореният подпис е положен от
лицето Д. Ц. - М.. Производството по чл.193 ГПК е относимо единствено към
13
процеса на доказване и цели да обори доказателствената сила на писмен
документ. Ако не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните
прения, съдът следва да обсъди това оспорване в мотивите на своето решение,
като заключението му дали оспорването е успешно по принцип не намира
отражение в диспозитива на решението по същество на спора, тъй като това
произнасяне не е сред предвиденото в чл.236 ГПК съдържание на
диспозитива на съдебното решение. Липсата или наличието на отделен
диспозитив в решението в този смисъл не представлява допуснато съществено
процесуално нарушение. В този смисъл има и формирана съдебна практика по
правилното приложение на процесуалния закон (Решение № 270/19.02.2015 г.
по гр. д. № 7175/2013 г., ІV г. о. на ВКС, Определение № 251/20.06.2013 г. по
ч.гр.д. № 3506/2013 г., ІІ г. о. на ВКС, Определение № 115 от 17.03.2020 г. по
гр. д. № 3425/2019 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС, Определение № 50052 от 14.02.2023 г.
на ВКС по гр. д. № 2099/2022 г., II г. о., ГК, Определение № 162 от 23.03.2022
г. на ВКС по т. д. № 57/2022 г., II т. о., ТК и др). По тези съображения
въззивният съд намира, че решението, с което е отказано допълване на
решението чрез изрично отразяване волята на съда по отношение истинността
на документа в диспозитива на съдебния акт е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Настоящият съдебен състав е достигнал до различен извод и е приел в
мотивите на съдебния акт, че е проведено успешно оборване автентичността
на документа. Това произнасяне относно доказателствената стойност на
оспореното писмено доказателство в мотивите на решението е достатъчно и
също не се дължи нарочно произнасяне в диспозитива на решението си по
реда на чл.194 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция и
уважаването на иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът И. В.. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която същият е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в
размер на 1 131,40 лв. Вместо това следва да му бъдат присъдени в пълен
размер направените пред двете съдебни инстанции разноски, както следва:
1020,59 лв. за първата инстанция (в т.ч. 234,69 лв. – внесена държавна такса,
10,00 лв. – държавни такси за съдебни удостоверения , 275,90 лв. – разходи за
преводи и 500,00 лв. – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение), и
1165,60 лв. за въззивната инстанция (в т.ч. 158,00 лв. – внесени държавни
такси по жалбата, 800,00 лв. – внесен депозит за вещо лице, 43,70 лв. –
направени пощенски разходи за събиране на доказателства, 162,00 лв. –
разходи за преводи, 1,90 лв. – банкови такси).
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 692/23.11.2022 г. по гр.д.№ 1916/2022 г. по
описа на Районен съд-Враца и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по
отношение на Х. И. В., ЕГН **********, с адрес: ***, че И. И. В., ЕГН
**********, с адрес: ***, е изключителен собственик на лек автомобил марка
14
"Фолксваген", модел "Тигуан", с рег.№ ВР***СХ, рама №
WVGZZZ5NZ8W008893, двигател № СВА008723.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл.250 ГПК Решение №
763/20.12.2022 г. по гр.д.№ 1916/2022 г. по описа на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Х. И. В., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ И. И. В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
1020,59 лв., представляваща деловодни разноски за първата инстанция, и
сумата 1165,60 лв., представляваща деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчване на преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15