Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 11.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря
Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9092/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.А.Д., с която са предявени
осъдителни искове срещу П.на Р.Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
сумата от 52000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, за което е оправдан, както и сумата от 1300 лв.,
представляваща имуществена вреда от заплатен адвокатски хонорар за воденото
наказателно производство . Претендира законната лихва
от 01.05.2015 г. и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че в периода 2012 г. - 2105 г. срещу него се е
водило наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда. За
посочения период е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
психически изживявания – напрежение, стрес и страх от осъждане, накърнени са честта
и достойнството му, отношенията между него и близки и приятели. Ищецът е понесъл и имуществени вреди - заплатил е
адвокатски хонорар за защита, който не му е възстановен след приключване на
наказателното производство. Претендира обезщетение за
нанесените му неимуществени и имуществени вреди, както и законна лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Счита,
че твърдените неимуществени вреди не са доказани, а претендираното обезщетение е завишено и несъразмерно с
действителните вреди.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете
по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ:
С Постановление от 10.11.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.310,
ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК – за това, че в
качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си е съставил и употребил
неистински частни документи. На ищеца е наложена мярка за неотклонение „подписка“.
На 23.10.2013 г. делото е внесено в съда с обвинителен акт, за което е
образувано съдебно производство – НОХД № 1335/2013 г. по описа на СРС. Проведени са 8 съдебни заседания. С
присъда от 15.04.2015 г., влязла в сила на 01.05.2015 г., ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите
му обвинения по чл.310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1 НК.
От показанията на свидетеля Й.М.А., колега и пряк ръководител на ищеца в
периода 2012 г. - 2015 г., се установява, че проведеното наказателно
производство се е отразило негативно на психическото състояние на ищеца –
станал мнителен и предпазлив, притеснявал се от недоволство на клиентите и
евентуално ново оплакване. Променило сe и мнението на колегите му – спрели да
му се доверяват. По препоръка на по-висшестоящ ръководител поради висящото
производство намалили атестационната оценка на ищеца, от която зависел размерът
на трудовото му възнаграждение.
От показанията на свидетелката Б.В.Б., дългогодишната
приятелка на ищеца, се установява, че наказателното производство е повлияло негативно
на ищеца в личен план. По време на наказателното производство ищецът е бил
съкрушен от повдигнатите обвинения, притеснявал се е от евентуалната присъда,
изолирал се е от близки и познати, не е имал желание да контактува с никого.
Поради обвинението, някои от познатите на ищеца са се дистанцирали от него.
Едва след постановяването на оправдателната присъда, ищецът е започнал отново да
се социализира и да води пълноценен личен живот.
При така установените факти съдът намира, че се
е осъществил фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на
ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдан с
влязла в сила присъда. Вредите, изразяващи се в преживени негативни емоции,
накърняване на авторитета му, неудобства, са в причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение.
При определяне на размера на обезщетението
съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС,
както и практиката, постановена от ВКС по реда на чл.290 ГПК по въпроса за
определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009
г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014 г. IV ГО, ГК).
Съобразно цитираните актове следва да се съобразят тежестта на престъплението,
за което е повдигнато обвинение, вида и характера на упражнената процесуална
принуда, общата продължителност и предмета на наказателното производство,
поведението на страните, процесуалните им представители и компетентните органи
в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно тяхната
продължителност, степен и интензитет, възрастта на увредения, общественото и
социалното му положение.
При съблюдаване на тези критерии съдът съобрази
следното: Процесното наказателно производство е за документно престъпление, което се
наказва с лишаване от свобода до 12 години.
Продължило е в период от 2 години и половина, който срок е в рамките на
разумния. Процесуалната принуда срещу ищеца се изразява във вземане на
най-леката мярка за неотклонение - „подписка“,
за срок от 2 години и половина. Увреждането се изразява в понасяне на неудобства,
свързани с мярката за неотклонение и участие в процесуални действия при
разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза, както и негативни емоции и
притеснение, накърняване на доброто име и авторитет, влошаване на емоционалното
състояние на ищеца – притеснения, стрес, страх, срам, повишено нервно
напрежение. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст с
изградени социални контакти и авторитет, който неминуемо е повлиян и
наказателното производство, водено срещу него. В същото време не се установяват
негативни последици на ищеца от значителен характер – мярката за неотклонение е
най-леката, не е довела до съществени ограничения, ищецът не е загубил
работата си. В същото време следва да се отчете, че ищецът не е осъждан и по
делото липсват данни за негови противообществени прояви, като процесното
наказателно производство е първият му сблъсък с правораздавателните органи. Ето защо съдът приема, че за всички установени негативни
последици и като се съобрази интензивността им, следва да се присъди
обезщетение е в размер на 4000 лв. Следва да
се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 4000 лв. (повлияна в най-висока степен от обстоятелството, че
ищецът има чисто съдебно минало), отговаря на така посочените критерии за
справедлива компенсация за претърпените от
ищеца неимуществени вреди и е съобразена с обществената мяра за справедливост,
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Основателна е претенцията на ищеца за имуществени вреди. Разходите,
направени от подсъдимия за ангажиране на адвокатска защита в наказателното
производство, представляват имуществени вреди, в пряка причинно-следствена
връзка с незаконните действия на органите по чл. 2 от ЗОДОВ. Установява се от
трите представени договора за правна защита, че в досъдебното и съдебното
производство ищецът е заплатил за адвокатско възнаграждение сумата в общ размер
от 1300 лв. Поради това искът за имуществени вреди е основателен в пълния
предявен размер.
На ищеца следва да се присъди законната лихва, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 01.05.2015 г.
По разноските:
На ищеца, с оглед искането му по чл.78, ал.1 ГПК
и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски за държавна
такса в размер на 20 лв.
На процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за оказана безплатна
правна помощ, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 211.70 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
адрес: гр.
София, бул. ******, да
заплати на М.А.Д., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и
поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва от 01.05.2015 г. до окончателното плащане,
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 1300 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от повдигане и
поддържане на обвинение за престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва от 01.05.2015 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 20 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 52000 лв.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.,
адрес: гр.
София, бул. *****, да
заплати на
адв. Т.Н.М., на
основание чл.38 ЗА сумата от 211,70 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: