МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА№553/11.07.2013г. ПО НОХД №905/2013г. ПО ОПИСА НА
ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото е образувано по обвинителен акт на
Районна прокуратура гр. Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия А.А.Д., с ЕГН:**********, роден на ***г***, българин, българско
гражданство, неженен, начално образование, безработен, неосъждан за това, че : на 24.07.2012
г. в гр. Видин, обл. Видин на ул. „Цар Иван Асен І” в
близост до бл. 16, извършил действия /опипване по дупето, събуване на клина и
гащите/ с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – В.О.Т.
*** – престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.
Представителят
на РП - Видин e заявил в с.з че поддържа обвинението, така,
както е внесено с обвинителния акт.
Съдът е уважил
направеното искане от страна на процесуалния представител на подсъдимия и е дал
ход на съдебното следствие при условията на глава 27 от НПК, и по конкретно при
условията на чл. 371,т.2 от НПК.
Подсъдимият се е
признал за виновен, съгласил се е да не се събират доказателства за фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото :
На 24.07.2012 г., около 18.00 ч. свидетелката Р.Т. Е.-Т.
се прибрала от работа и останала пред блока, в който живее, находящ се в
гр.Видин, ул. «Цар Асен I» №16, вх.В, където си играели двете й деца –
малолетните В.О.Т. на 8 г.
и Т. О.Т.. Малко след това свидетелката Р.Т.
се качила в апартамента заедно с дъщеря си Т., а В.О.Т. останала пред блока, за
да си играе. Докато малолетната В.Т. била сама, при нея дошъл подсъдимият А.А.Д., който бил непознат за нея и я заговорил.
Разговаряйки с малолетната В.Т., Д. й
казал да отиде с него, за да му пази колелото. Малолетната В.Т. тръгнала заедно
с Д. като последният й казал, че трябва
да си остави колелото в едни храсти, които се намират в близост до блока, в
който живее малолетната В.Т.. Когато стигнали до храстите подсъдимият си
оставил колелото в тях и казал на малолетната В.Т. да клекне, за да си
поговорят. След това Д. казал на малолетната В.Т. да влязат в храстите, тъй
като на улицата не се чува от шума на преминаващите автомобили. Малолетната В.Т.
последвала подсъдимия и двамата влезли в
храстите. След като клекнали Д. започнал
да й разказва, че и други хора са ходили в храстите като в същото време с
едната си ръка Д. хванал ръката на
малолетната В.Т., а с другата я потупал по гърба и започнал да я пипа по
дупето. След това Д. събул клина и
гащите на малолетната В.Т. до над коленете. В същия момент малолетната В.Т.
чула, че баба й я вика по име. Вдигнала си гащите и клина, и тръгнала да излиза
от храстите, като Д. й казал да не казва
на никого, че са клякали, както и че й е събувал клина и гащите, тъй като го
било страх.
По същото време свидетелката Г.П.Н., живуща ***,
простирала пране на терасата на къщата си.Н. забелязала, че съседското дете В.
разговаря с мъж, но помислила, че това е бащата на детето. След като проснала
прането, свидетелката Н. излязла пред къщата и забелязала, че В. не разговаря с
баща си, а с непознат мъж, като предположила, че е близък на семейството на
детето. След около десетина минути Н.
видяла детето да тръгва с мъжа в посока училище „Вела Пискова”,
след което подминали оградата на училището и завили надясно по улицата, след
което ги изгубила от поглед.
Междувременно майката на В.Т., свидетелката Р.Т. Е.-Т.,
слизайки отново пред блока видяла, че детето го няма. Тогава съседката й свидетелката
Н. й казала, че е видяла В. да разговаря с непознат мъж с колело и заедно с
него тръгнали в неизвестна посока. Свидетелката Р. Е.-Т. веднага сигнализирала
за случилото се на тел. 112 и започнала да търси В.. На телефона й се обадила майка й и й казала,
че докато я търсела В. излязла от храстите.
От
свидетелските показания на свидетелите- В.О.Т., Р.Т. Е. и Г.П.Н., приобщени по
реда на чл. 283 от НПК се установява, че именно подсъдимият е извършител на блудствените
действия извършени с малолетното момиче.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания, тъй като същите са последователни, логични,
непротиворечиви, кореспондират по между си и останалия доказателствен материал и са относими към
предмета на делото.
Разпитан
на досъдебното производство Д. не се е признал за виновен, отказал е да дава
обяснения .При предявяване на материалите от разследването е заявил, че се
признава за виновен, но не може да даде
подробни обяснения за
случилото се, с оглед изминалото дълго
време, както и че през същия период
злоупотребявал системно с алкохол.
В
съд. заседание на 11.07.2013г.същият се признава за виновен, но отказва да даде
обяснения.Съгласява се да не се събират доказателства за обстоятелствата
отразени в обвинителния акт.
Горните
факти се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно
: заключенията на комплексните психиатрично-психологически
експертизи, протокол за разпознаване на лица, протоколи за оглед, справка за съдимост,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Видно от извършеното разпознаване от свидетелката Г.П.Н.,
същата категорично е разпознала подсъдимия А.А.Д. с ЕГН: **********, като
лицето, което на 24.07.12 г. е разговаряло с В.Т. и впоследствие двамата
тръгнали в неизвестна посока. Същата го разпознала по следните характерти белези-формата на лицето,цвета и леко побелялата
коса отстрани.
Видно от извършеното разпознаване от пострадалата - В.О.Т.
с ЕГН: **********, последната категорично е разпознала Д. като лицето, което я е завело в храстите,
накарало я да клекне, пипало я по дупето и й събуло клина и гащите, по следните
характерни особености:цвета на кожата,късата кестенява коса и продълговато
лице.
Видно от заключението на назначената по делото
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза Д. не страда от
психично заболяване или психопатии и към момента на
извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното от него.
Видно от заключението на назначената по делото
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, към момента на извършване на деянието, малолетната В.О.Т. с
ЕГН: ********** е могла правилно да възприема фактите и обстоятелствата, които
имат значение за делото и може да дава достоверни показания за тях към
настоящия момент.
Видно от горното е, че подсъдимият
– А.Д. е извършил деянието-предмет на
настоящето производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението
е доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква
нормата на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият – А.Д. ще следва да бъде признат
за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъден за престъпление по чл. 149, ал.1 от НК
От
обективна страна на деянието.
Подсъдимият Д. *** в близост до бл. 16,
извършил действия /опипване по дупето, събуване на клина и гащите/ с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – В.О.Т. ***.
Видно от горното е, че пострадалата е
лице ненавършило 14 години, същата е била на 8
години.
От субективна страна на
деянието.
Деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл, т.е. подсъдимият – Д. е съзнавал общественоопасния
характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца
преди и по време на извършване на деянието.Същият се е възползвал от
неопитността на малолетното дете, като умело го е заблудил да го последва, а
впоследствие й е казал да не споделя с никого защото го е страх.
Налице
и специална цел-Д. е целял да възбуди и удовлетвори половото си желание.Без
значение е факта дали е успял да възбуди или удовлетвори половото си желание,
тъй като се касае за субективен признак.Видно от действията му преди по време и
след деянието е, че същият си е поставил горната цел.
За
извършеното престъпление от Д. се предвижда наказание „лишаване от свобода
„ за срок от една до шест години.
При определяне
наказанието на подсъдимия- съдът отчете
следното:
С оглед изпълнение на целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, както и с оглед на факта че
производството се движело по реда на чл. 371, т.2 от НПК и съгл. разпоредбата
на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК при определяне на наказанието, съдът
счита, че за изпълнение целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК на подсъдимия-
А.Д. ще следва да бъде определено наказание по ал.1.Съдът намира че следва да
бъде определено наказание „лишаване от свобода „ за срок от 3 ГОДИНИ , което след
редукцията с 1/3 , подсъдимият ще следва да изтърпи наказание Лишаване от
свобода за срок от 2 години, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от открит тип при първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване на
наказанието.
При определяне
размера на наказанието съдът отчете следните обстоятелства :
Смегчаващо
вината обстоятелство на подсъдимия е факта, че не е осъждан към момента на
деянието, съжалява за извършеното.
Отегчаващи
вината обстоятелства на подсъдимия са неговата безскруполност,
, злоупотребил е с дете на 8 години, използвал е доверчивостта на детето,
неговата неопитност.
Видно от горното е, че е налице равенство на отегчаващите
вината обстоятелства, поради което и наказанието следва да бъде определено към
средния предвиден в закона размер, след което да се редуцира с 1/3.
Видно от
изготвената по делото справка за съдимост на подсъдимия е, че същият е осъден с
влязла в сила присъда от 28.06.2013г. по НОХД №404/2013г. по описа на ВРС на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от пет години, при първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
Налице са условията на чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК за групиране на наказанията на Д.
по настоящата и горната присъда, тъй като деянията по същите са извършени преди
да е имал влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
На
подсъдимия А.А.Д., следва да бъде определено едно общо наказание за
изтърпяване измежду наложените с
настоящата присъда по НОХД № 905/2013г. и по НОХД № 404/2013г. по описа на
Видински районен съд, а именно най-тежкото измежду тях: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл.25, ал.2 от НК следва да бъде приспаднато изтърпяното до момента наказание по НОХД №
404/2013г. по описа на ВРС от подсъдимия А.А.Д., със снета по делото
самоличност.
На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК следва да бъде
приспаднато времето, през което спрямо
подсъдимия е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража” или друго задържане по реда на НПК, ЗМВР
или друг закон, свързано с престъпленията.
Подсъдимият А.А.Д., следва да бъде осъден да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Видин сумата от 145.00 (сто
четиридесет и пет) лева, представляваща разноски за вещи лица по досъдебното
производство, както и да заплати в полза
на Държавата по сметка на ВСС сумата от 45 (четиридесет и пет) лева,
представляваща разноски за вещи лица по съдебното производство.
Водим от горното Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: