№ 1366
**, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110143372 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 238164/22.07.2024 г.
/подадена чрез електронен адрес на СРС на 18.07.2024 г./, с която от името на „С“
АД, против Ю. А. В. са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86
ЗЗД за суми, както следва: 1/ сумата от 2072,32 лева, представляваща цена на
доставена и потребени вода и ВиК услуги за периода 13.01.2016 г. - 02.08.2022 г., в
имот, представляващ *, находящ се в **, клиентски № ***, ведно със законна лихва
върху горепосчената сума, считано от 12.12.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2/ сумата от 593,95 лева, представляваща мораторна лихва за периода
11.04.2016 г. - 16.09.2022 г., за които суми на 14.12.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68314/2023 г. по
описа на СРС, II ГО 160 състав.
Със заявление вх. № 357625/12.12.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ю. А. В. за суми, както следва: 1/
сумата от 2072,32 лева, представляваща цена на доставена и потребени вода и ВиК
услуги за периода 13.01.2016 г. - 02.08.2022 г., в имот, представляващ *, находящ се
в **, клиентски № ***, ведно със законна лихва върху горепосчената сума, считано
от 12.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 593,95
1
лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.04.2016 г. - 16.09.2022 г. На
14.12.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от заповедта е връчен на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 41 ГПК, считано от
датата на връчване на заповедта по този процесуален ред, не е депозирано
възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на 25.06.2024 г.
ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането
си. Исковата молба е подадена чрез електронна поща на 18.07.2024 г. /в срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при
публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода
и отвеждане на отпадни води) в посочения имот, като купувачът не е заплатили
дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на
падежа, посочен във фактурите. Моли се за уважаване на предявените искове и за
признаване за установено, че Ю. А. В. дължи на „С“ АД суми, както следва: 1/
сумата от 2072,32 лева, представляваща цена на доставена и потребени вода и ВиК
услуги за периода 13.01.2016 г. - 02.08.2022 г., в имот, представляващ *, находящ се
в **, клиентски № ***, ведно със законна лихва върху горепосчената сума, считано
от 12.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 593,95
лева, представляваща мораторна лихва за периода 11.04.2016 г. - 16.09.2022 г., за
които суми на 14.12.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 68314/2023 г. по описа на СРС, II ГО 160
състав.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на
ответника в производството, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител – адвокат М. М. от САК, с който се оспорват исковете по
изложени в отговора съображения. Прави се възражение за погасяване по давност
на вземанията, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите,
съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в
процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по давност
на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на
ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране и/или
прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с исковата
молба претенции.
Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по
реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на
дейност извършване на ВиК услуги.
Налице е законовоустановена дефиниция на това кои лица са потребители на
ВиК услуги. Така, според §1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните услуги потребители на водоснабдителните и канализационните
(ВиК) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица –
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, респ. юридически или физически лица – собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост /б. „б“/. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
3
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – потребители на
услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т.2/;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /т.3/.
Съгласно чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на „С“ АД качество „потребител на ВиК услуги“ имат физическите
лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Съгласно чл.2, ал.3 от ОУ потребител може да бъде и наемателят, за който се
предоставят ВиК услуги, като в този случай собственикът или ползвателят се
задължа солидарно с подписване на декларация-съгласие.
От събраните в производството доказателства се установява в
производството, че за процесния период ответникът има качеството на потребител
на ВиК услуги за обект, представляващ *, находящ се в **, клиентски № ***. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договор
за доброволна делба, вписан в Аганция по вписвания към Служба по вписвания на
12.05.1998 г., ответникът Ю. А. В. е придобил в изключителна собственост
процесния недвижим имот, представляващ *, находящ се в **. В качеството си на
собственик на горепосочения недвижим имот именно ответникът е имал
качеството потребител на ВиК услуги за обект, представляващ *, находящ се в **,
клиентски № *** и е следвало да отговаря за заплащането на стойността на
доставените и потребени в имота, през процесния период, вода и ВиК услуги.
В производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната,
изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно, ясно, пълно и безпристрастно изготвено.
От заключението на вещото лице по изготвената в производството съдебно -
счетоводна експертиза (ССчЕ), което съдът по реда на чл. 202 ГПК кредитира
напълно, се установява, че стойността на предоставените през процесния период В
и К услуги, от ищцовото дружество на ответника, възлиза в размер на 2072,32 лева,
като същите са начислени в съответствие с предоставените количества и
утвърдените от КЕВР цени.
4
Съдът намира, че доставката на ВиК услуги до процесния имот, през
заявения в исковата молба период, не се оспорва, като същевременно горното
обстоятелство се установява и от приетата и неоспорена от страните комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза.
Доколкото съдът достига до извод за наличие на основания ответникът да
отговаря за задължения за потребени и незаплатени задължения за ВиК услуги за
периода от 13.01.2016 г. - 02.08.2022 г. в размер на 2072,32 лева, то следва да се
разгледа своевременно наведеното възражение за погасяване по давност на
претенцията на ищеца.
Съгласно разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на главницата,
представляваща стойност на потребени услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане на използваната вода и нейното пречистване, е приложима уредената в
чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване
на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай
заявлението е подадено на 12.12.2023 г., .т.е. тригодишната давност е изтекла за
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 12.12.2020 г.
Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 1
и ал. 2 от Общите условия от 2016 г. /които са публично достъпни на сайта на
ищеца, секция „Документи“, подсекция „нормативни документи“ и са служебно
известни на съда/ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества. Потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране.
Вземането по фактура № ********* от 09.10.2020 г., начислено за периода от
11.09.2020 г. до 09.10.2020 г., е станало изискуемо на 09.11.2020 г. /тоест преди
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което по отношение на
вземането по фактура № ********* от 09.10.2020 г. е изтекла кратката 3-годишна
давност/. Следователно, всички претендирани вземания за периода от 13.01.2016 г.
до 09.10.2020 г., са погасени по давност. Непогасени по давност се явяват
вземанията за периода от 10.10.2020 г. до 02.08.2022 г. /доколкото изискуемостта
на вземането по фактура № *********/11.11.2020 г. е настъпила на 13.12.2020 г.,
5
респективно до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.12.2023 г., не е изтекла кратката 3-годишна
давност за това вземане/, които съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза са в общ размер на 697,98 лева.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че
непогасени по давност се явяват вземанията за периода от 10.10.2020 г. до
02.08.2022 г., които съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза са в общ размер от 697,98 лева, до който размер
предявеният иск се явява основателен и доказан.
От ответника не са наведени твърдения и не са представени доказателства за
заплащане на претендираните суми за главница за доставени и потребени в
процесния имот през заявения в исковата молба период ВиК услуги.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите се явява основателен и доказан до размера от
697,98 лева и за периода 10.10.2020 г. до 02.08.2022 г. и следва да бъде уважен до
този размер, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от
2072,32 лева и за периода 13.01.2016 г. до 09.10.2022 г., искът следва да се
отхвърли.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването и размера на главния дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за
вредите на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Към
посочената разпоредба препращат и клаузите на чл. 42 от Общите условия от 2006
г., респ. чл. 44 от Общите условия от 2016 г., които гласят „При неизпълнение в
срок на задължението си заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора“. Срокът за погасяване на дължимите
6
месечни суми, както беше посочено по-горе, е 30-дневен след датата на
фактуриране.
Обезщетението в размер на законната лихва е функционално обусловено от
главния дълг, поради което същото се присъжда върху признатата за основателна
претенция за главницата. Върху приетата за основателна претенция в размер на
697,98 лева, дължима за периода 13.12.2020 г. – 02.08.2022 г., размерът на
мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
лихвен калкулатор, дължима за периода от 13.12.2020 г. – 16.09.2022 г. възлиза на
124,68 лева, до който размер искът за лихва се явява основателен. За разликата над
уважения размер от 124,68 лева до пълния предявен размер от 593,95 лева, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, съразмерно
с уважената, респективно, отхвърлената част от исковете.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 53,32 лева,; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 68314/2023 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 53,33 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 250 лева; 4/ за заплатен депозит за вещо лице по
допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-техническа експертиза
в размер на 250 лева; 5/ за юрисконсултско възнагражение в заповедното
производство по гр. д. № 68314/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на
50,00 лева; 6/ за заплатен депозит за особен представител на ответника в
производството в размер на 500,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Ю. А. В., ЕГН ********** с адрес: **, *, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца „С” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление **, ж.к. „**”, ул.
„*к” **, сумата от 31,88 лева, представляваща разноски за държавна такса и
7
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. №
68314/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
иска.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Ю. А. В., ЕГН
********** с адрес: **, *, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „С”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление **, ж.к. „**”, ул. „*к” **, сумата от
355,85 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
43372/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
иска.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство пред СРС, нито са представени доказателства за
извършването на такива разноски, поради което и в полза на ответницата не следва
да се присъждат разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 68314/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство пред СРС, нито са представени доказателства за
извършването на такива разноски, поради което и в полза на ответницата не следва
да се присъждат разноски в исковото производство по гр.д. № 43372/2024 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на „С” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление **, ж.к. „**”, ул. „*к” ** против Ю. А. В., ЕГН
********** с адрес: **, *, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, че Ю. А.
В., ЕГН ********** дължи в полза на „С” АД, ЕИК *, сумата от 697,98 лева,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 10.10.2020 г.
до 02.08.2022 г., в имот, представляващ *, находящ се в **, клиентски № ***, ведно
със законна лихва върху горепосчената сума, считано от 12.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
8
изпълнение на парично задължение от 14.12.2023 г. по гр.д. № 68314/2023 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о,
ал. 1 от Закона за водите за разликата над уважения размер от 697,98 лева до
пълния предявен размер от 2072,32 лева и за периода от 13.01.2016 г. до 09.10.2022
г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на „С” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление **, ж.к. „**”, ул. „*к” ** против Ю. А. В., ЕГН
********** с адрес: **, *, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ю. А. В., ЕГН ********** дължи в полза на „С” АД,
ЕИК *, сумата от 124,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода
13.12.2020 г. - 16.09.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 14.12.2023 г. по гр.д. № 68314/2023 г. по описа на СРС, 160
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
124,68 лева до пълния предявен размер от 593,95 лева и за периода от 11.04.2016 г.
до 12.12.2020 г.
ОСЪЖДА Ю. А. В., ЕГН ********** с адрес: **, * да заплати в полза на „С”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление **, ж.к. „**”, ул. „*к” **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 31,88 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
ч.гр.д. № 68314/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Ю. А. В., ЕГН ********** с адрес: **, * да заплати в полза на „С”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление **, ж.к. „**”, ул. „*к” **, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 355,85 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 43372/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9