№ 14771
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110121104 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от името на
Н. П. К., ЕГН ********** против О. С. И., ЕГН **********, с която е
предявен положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000,00 лева,
представляваща главница по устен договор за паричен заем, сключен на
18.08.2020 г. между Н. П. К., в качеството на заемодател и О. С. И., в
качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума на 10.11.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 52367/2020 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 23061386/27.10.2020 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу О. С. И., ЕГН ********** за
сумата от 2000,00 лева, представляваща главница по устен договор за паричен
заем, сключен на 18.08.2020 г. между Н. П. К., в качеството на заемодател и О.
С. И., в качеството на заемополучател. На 10.11.2020 г. е издадена заповед по
чл. 410 ГПК. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, доколкото е установено, че ответникът не живее на
1
посочения по делото и установен в хода на заповедното производство адрес,
поради което на 05.04.2022 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви
иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 19.04.2022
г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че на 18.08.2020 г. между Н. П. К., в качеството на
заемодател и О. С. И., в качеството на заемополучател е сключен устен
договор за заем, по силата на който ищецът предоставил на ответницата
паричен заем в размер на 2000,00 лева срещу поето от ответницата
задължение за връщане на сумата в срок до 31.08.2020 г. Поддържа, че сумата
не му била върната от заемополучателя, което обуславя и правния му интерес
от предявения иск.
Предвид гореизложеното, се моли, за постановяване на решение, с
което да бъде признато за установено, че ответникът О. С. И. дължи на Н. П.
К. сумата от 2000,00 лева, представляваща главница по устен договор за
паричен заем, сключен на 18.08.2020 г. между Н. П. К., в качеството на
заемодател и О. С. И., в качеството на заемополучател, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 27.10.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума на 10.11.2020 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 52367/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника, чрез
назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен
представител – адвокат И. С. И. от САК, е депозиран отговор на исковата
молба, с който се оспорва основателността на предявения иск. Прави се
възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца, претендирано в
настоящото производство.
Моли се, за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 за признаване за установено, че ответникът О. С. И. дължи на Н. П.
К. сумата от 2000,00 лева, представляваща главница по устен договор за
2
паричен заем, сключен на 18.08.2020 г. между Н. П. К., в качеството на
заемодател и О. С. И., в качеството на заемополучател, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 27.10.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума на 10.11.2020 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 52367/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че на 18.08.2020 г. между Н. П. К., в качеството на заемодател и О.
С. И., в качеството на заемополучател е сключен устен договор за заем, по
силата на който ищецът предоставил на ответницата паричен заем в размер на
2000,00 лева срещу поето от ответницата задължение за връщане на сумата в
срок до 31.08.2020 г.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, за което не сочи доказателства.
В тежест на ищеца, при релевираното в подадения от името на
ответницата, чрез чрез назначения му в производството, по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК, особен представител – адвокат И. С. И. от САК, отговор на исковата
молба, възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца, е да
докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
За установяване на валидно правоотношение между страните с
типично за заема за потребеление съдържание, следва да бъде доказан
правопораждащия го факт, а именно наличието на валидно сключен договор.
За да се приеме, че между страните е сключен договор за заем, следва да се
докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и
волеизявление на заемателя. Договорът, съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД
е реален и се счита сключен с предаването на предмета му – заместими
движими вещи на заемателя, включително парична сума. Последният обаче
следва да изрази воля, съгласие, независимо от неговата форма, за
получаването на парична сума, при условията на договора, т.е. при поето
правно задължение да върне полученото. От друга страна договора за заем е
неформален, т.е. не е предвидено императивно изискване валидността на
3
договора да е обусловена от сключването му в определена форма за
действителност. Допустимо е такъв договор да бъде сключен и само в устна
форма.
Доколкото в настоящия случай се твърди, че предметът на сключения
договор за заем е парична сума в размер на 2000 лева, съдът намира, че по
аргумент за противното от разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК договорът
може да се доказва и със свидетелски показания.
В хода на производството са допуснати и събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля С..
В показанията си пред съда свидетелят Прокопов заявява, че през
август 2020 г. работил заедно с ищеца Н. К. в района на ж.к. Яворов, ул. Иван
Асен до бул. Мадрид в гр. София. Посочва, че е виждал ответника О. И. и я
познавал във връзка с това, че Н. К. и дал пари. Заявява, че присъствал към
момента на даването на парите, като сумата била в размер на 2000,00 лева.
Предаването на парите било извършено на ул. Иван Асен в гр. София, до
магазин Аванти. Свидетелят Прокопов присъствал при предаването на
парите, като възприел, че същите били предадени от ищеца Н. К. на ответника
О. И. в заем с уговорка в края на месец август 2020 г., парите да бъдат
върнати. Предаването на парите било извършено преди обяд, към средата на
август месец 2020 г., като свидетелят заяви, че не може да посочи конкретната
дата на предаването на парите. Посочва още, че преди процесния случай, за
който свидетелства, още един път е присъствал при даване на пари от Н. К. на
О. И., което се случило около Министерство на Земеделието в гр. София, като
тогава ищецът дал на ответницата сумата от 3000,00 лева.
При преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на
първо място установява ли се протИ.речие в показанията, съпоставяйки
данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в
показанията на свидетеля, а оттам да прецени, казаното от свидетеля, следва
ли да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя
преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства
факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да
изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на
показанията на част от свидетелите и защо. И само ако се приеме, че
свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и
4
непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за
доказани.
На основание чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза
или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни
по делото, при отчитане на възможната му необективност. Не съществува
забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени
факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован
или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да
бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да
стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността
заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на
показанията му.
Настоящият съдебен състав преценявайки свидетелските показания на
свидетеля намира, че в показанията на свидетеля Прокопов не се установяват
протИ.речия относно изложените от него обстоятелства, като от друга страна
показанията му се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства,
в това число постановление за отказ да се образува наказателно производство
от 20.11.2020 г. по описа на СРП, в което изрично се посочва, че при снети
във връзка с образувана преписка обяснения от лицето О. С. И., последната не
е оспорила и изрично признала задълженията си към Н. П. К.. Признанието на
задълженията към Н. П. К. за връщане на предадена в заем сума в размер на
2000 лева, извършено в хода на образуваната прокурорска преписка №
42977/2020 г. по описа на СРП, настоящият съдебен състав намира за
извършено от ответницата извънсъдебно признание на неизгоден за нея факт
от значение за делото.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага
единствен правилен и законосъобразен извод, че между страните в
производството е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за заем, по силата на което ищецът Н. К. е предоставил на
ответницата О. И. сумата от 2000 лева, при поето задължение от последната
да върне сумата до края на месец август 2020 г.
От името на ответницата нито са изложени твърдения, нито са
ангажирани доказателства, от които да се установява заплащане на
задълженията й по процесния договор за заем, както в уговорения между
5
страните срок, така и към настоящия момент.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан до пълния предявен размер.
В тази връзка, съдът намира, че следва да разгледа релевираното от
ответника възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който
вземането е изискуемо. От събраните по делото доказателства се установи, че
между страните по процесното заемно правоотношение е уговорен падеж за
връщане на заемната сума – 31.08.2020 г. Следователно вземането на ищеца е
станало изискуемо, считано от 31.08.2020 г. и към датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.10.2020 г., давностния срок за това
вземане не е изтекъл – възражението се явява неоснователно.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
От името на ищеца Н. П. К. е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 21104/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, а именно за заплатена държавна такса в размер на 40,00 лева,
за заплатен депозит за особен представител в размер на 250,00 лева, за
заплатен депозит за свидетел при режим на призоваване в размер на 80,00
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 370,00 лева, като са
представени и доказателства за извършване на претендираните разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата О. С.
И., ЕГН **********, с адрес: ****************, следва да бъде осъдена да
заплати в полза на Н. П. К., ЕГН **********, с адрес: ***************,
сумата от 740,00 лева, представляваща разноски в исковото производството
по гр.д. № 21104/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ищеца Н. П. К. е направено искане за присъждане на
6
разноски в заповедното производство по гр.д. № 52367/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, а именно за заплатена държавна такса в размер на 40,00
лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 370,00 лева, като са
представени и доказателства за извършване на претендираните разноски.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата О. С.
И., ЕГН **********, с адрес: ****************, следва да бъде осъдена да
заплати в полза на Н. П. К., ЕГН **********, с адрес: ***************,
сумата от 410,00 лева, представляваща разноски в заповедното
производството по гр.д. № 52367/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Н. П. К.,
ЕГН **********, с адрес: *************** против О. С. И., ЕГН **********,
с адрес: ****************, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че О. С. И., ЕГН
********** дължи в полза на Н. П. К., ЕГН ********** сумата от 2000,00
лева, представляваща главница по устен договор за паричен заем, сключен на
18.08.2020 г. между Н. П. К., в качеството на заемодател и О. С. И., в
качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума на 10.11.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 52367/2020 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА О. С. И., ЕГН **********, с адрес: **************** да
заплати в полза на Н. П. К., ЕГН **********, с адрес: ***************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 740,00 лева, представляваща разноски
в исковото производството по гр.д. № 21104/2022 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
ОСЪЖДА О. С. И., ЕГН **********, с адрес: **************** да
заплати в полза на Н. П. К., ЕГН **********, с адрес: ***************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 410,00 лева, представляваща разноски
в заповедното производството по гр.д. № 52367/2020 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8