Решение по дело №3299/2019 на Районен съд - Велико Търново

      Р Е Ш Е Н И Е

    №

                            гр. Велико Търново, 19.06.2020 г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесети май две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 3299 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че на 01.02.2007г. е сключен договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта с № 200701040029 между „***” АД и ответника, по силата на който, на последният е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 6000 лв. Ищецът изтъква, че кредитополучателят е усвоявал кредита до размера на кредитния лимит през различни периоди от време по уговорения в чл. 12 от договора начин. Твърди, че през съответните месеци задължението на ответника за главница се формира от изтеглената респ. потребената стойност на кредита, при използването на кредитната карта. Ищецът посочва, че погасяването на кредита може да се извърши изцяло, в който случай не се начислява лихва или на части. Твърди, че в последната хипотеза кредитополучателят следва да заплаща всеки месец най – малко уредената в чл. 15 от договора минимална погасителна вноска, като върху формираното остатъчно задължение се начислява възнаградителна лихва в размера по чл. 15. Ищецът излага, че при просрочие в плащането на минималната вноска на ответника се начислява мораторна неустойка в размер на договорения лихвен процент заедно с надбавка от 10 %, считано от деня, следващ датата на падежа. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си за погасяване на дължимите суми в съответствие с уговореното, поради което е прекратил договора на основание чл. 21 пред. 2 от него и е обявил цялото задължение на длъжника за незабавно изискуемо с нарочно писмо от 10.10.2019г. Ищецът посочва, че към момента на прекратяване на договора усвоената от кредитополучателя сума от кредитния лимит е възлизала на 5821, 27 лв., както и че на същия за периода 20.03.2019г. – 28.10.2019г. са му начислени договорни лихви в размер на 757, 80 лв., мораторни лихви в размер на 310, 77 лв. и такси по чл. 8 ал. 4 от договора в размер на 176, 72 лв. Предвид на изложеното и доколкото ищецът е универсален правоприемник на кредитора, поради извършено вливане по чл. 262 ТЗ, се отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е депозирал молба, с която е изразил желание за постигане на спогодба с ищеца и е заявил, че не оспорва по размер предявените претенции.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Липсва спор между страните, а и от представения по делото договор № 200701040029 за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „Cash back” от 01.02.2007г. се установява, че банката – кредитор се е задължила да издаде на ответника международна банкова кредитна карта /БКК/ и да му предостави кредит с кредитен лимит в размер на 6000 лв., който може да бъде ползван само за извършване на операции с издадената му кредитна карта. Картодържателят се е задължил срещу ползването на картата да плаща на банката – кредитор такси и комисионни съгласно тарифата й /чл. 8 ал. 4/. Съгласно чл. 12 от договора с БКК могат да се извършват транзакции по плащания на стоки и услуги чрез ПОС терминал и импринтер, теглене в брой чрез терминални устройства, плащане на стоки и услуги в интернет и т.н. Според чл. 15 от договора използваната част от кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 16 пункта, като при внесена в срок сума равна или по – голяма от минималната погасителна вноска /МПВ/ лихвата се начислява върху формираното задължение в размер на договорения лихвен процент. При условие, че МПВ не бъде погасена до датата на падежа, върху непогасената част от нея се начислява наказателна лихва /неустойка/ в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 10 пункта на годишна база. Съгласно чл. 21 ал. 2 от договора отпуснатия кредит по БКК може да стане изискуем преди края на срока му след писмено уведомление от банката до кредитополучателя, при неизпълнение от страна на последния, на което и да е от договорните му задължения. По аргумент от чл. 5 и чл. 27 от договора срока на същия е две годишен и автоматично се подновява при преиздаване на БКК.

От представената справка от сметката на ответника по процесния договор, която изрично не е оспорено от него, се установява, че към 29.10.2019г. усвоената част от кредитния лимит е в размер на 5851, 27 лв. и че началната датата на забава за плащане на падежирали вноски е 20.03.2019г. От същата справка е видно, че по сметката на ответника са начислени договорни лихви в размер на 757, 80 лв., наказателни лихви в размер на 310, 77 лв. и такси в размер на 176, 72 лв., всички те за периода 20.03.2019г. – 28.10.2019г. включително. В справката е посочено, че валидността на последно издадената по договора кредитна карта е до 31.01.2022г., а крайния срок за издължаване на всички задължения по кредита е 30.03.2022г.

Поради допуснатото от кредитополучателя просрочие в погасяване на усвоения кредитен лимит, кредиторът е изпратил до него писмо с изх. № 8351/10.10.2019г., с което го уведомява, че обявява цялото му задължение от 6701, 33 лв. към 22.08.2019г. за незабавно изискуемо и дължимо. От представените преписи на известие за доставяне и пощенски плик с клеймо от 10.10.2019г. е видно, че горепосоченото писмо е върнато на подателя като непотърсено.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От установените като безспорни по делото факти категорично се установява възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение между банката – кредитор и ответника, чийто източник е процесния договор за издаване и обслужване на международна кредитна карта от 01.02.2007г. По силата на този договор банката е издала на кредитополучателя платежен инструмент и му е предоставила револвиращ кредит в размер на 6000 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който да се усвоява чрез издадената кредитна карта. От представената от ищеца справка от сметката на договора за кредит безспорно се установява, че кредитополучателят е усвоял суми от предоставения му кредитен лимит, чийто общ размер към 29.10.2019г. възлиза на 5851, 27 лв., както и че поради просрочие при плащането на МПВ на същия са начислени договорни лихви в размер на 757, 80 лв., наказателни лихви в размер на 310, 77 лв. и такси в размер на 176, 72 лв. за периода 20.03.2019г. – 28.10.2019г. включително. Макар и с характеристиките на частен свидетелстващ документ, въпросната справка е годна от процесуална гледна точка да установи с обвързваща сила тези обстоятелства, доколкото същата не само не е оспорена от ответника, но по същество наличието на отразените в нея задължения се признават от него. С отговора на исковата молба ответникът е заявил, че не оспорва процесните задължения и техния размер, което представлява признание на неизгоден факт по смисъла на чл. 175 ГПК. Направеното признание ценено с оглед всички обстоятелства по делото безпротиворечиво установява наличието на задължения на ответника към ищеца в заявените размери. Съгласно уговореното между страните, забавата в плащанията на МПВ с начална дата 20.03.2019г., е едно от основанията даващи право на кредитора да обяви кредита за изискуем преди края на срока, тъй като безспорно представлява форма на неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя по см. на чл. 21 ал. 2 от договора. По волята на страните, а и по силата на закона /арг. чл. 60 ал. 2 ЗКИ/ за настъпване на предсрочна изискуемост на отпуснатия кредит, освен обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока, е необходимо и писмено уведомление от банката – кредитор до длъжника. В случая такова е изпратено до адреса на ответника - писмо с изх. № 8351/10.10.2019г., но същото е върнато като непотърсено, поради което волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита не може да се счита за получено от длъжника. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че в процесния договор за кредит няма изрични уговорки относно връчването на съобщения между страните и след като кредиторът е избрал да връчи уведомлението чрез пощенска пратка относно получаването й следва да се прилагат условията за доставяне по Общите правила на пощенските оператори, приети с решение № 581/27.10.2010г. на КРС. Съгласно тях при препоръчана пощенска пратка, съобщението се счита за връчено при личното му получаване от адресата срещу подпис или при получаването му от пълнолетен член на домакинството на адресата, срещу подпис и документ за самоличност. Понастоящем липсва връчване на писмото по някои от указаните начини, а пощенската пратка е върната като недоставена. Ето защо волята на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не може да се счита за достигнала до длъжника с писмо изх. № 8351/10.10.2019г., като причините за недоставянето му са без значение. В тази насока е трайната и непротиворечива практика на ВКС - Решение № 293/28.12.2018г. по т.д. № 2201/2017г. на II т.о. и посочените в него множество съдебни актове.

С предявяване на иска обаче кредиторът надлежно е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Волята му за това следва да се счита за достигнала до ответника с получаване на препис от исковата молба /Решение № 161/08.02.2016г. по т.д. № 1153/2014г. на ВКС/. Съдът следва да съобрази това релевантно за спора обстоятелство на основание чл. 235 ал. 3 ГПК и да приеме, че длъжникът е лишен от предимството на срока, поради което дължи връщане на исковите суми. Ответникът, чиято е тежестта да докаже изпълнение на задълженията си по кредита, нито твърди, нито ангажира по делото доказателства за плащането им респ. тяхното погасяване чрез някои от другите уредени в закона способи. Обстоятелството, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена на длъжника преди образуване на делото, а с връчване на препис от исковата молба не може да обоснове недължимост на част от претендираните вземания за лихви, както смята ответника. Договорните възнаградителни лихви са начислени съобразно уговореното между страните и за период, в който кредиторът не е бил упражнил преобразуващото си право да направи кредита предсрочно изискуем /т. 2 ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК/. За този период са претендира и начислената наказателна лихва, която по съществото си представлява неустойка и е предвидена да санкционира длъжника за неточното изпълнение на договорните му задължения.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5851, 27 лв. – главница, сумата от 757, 80 лв. – договорна възнаградителна лихва, сумата от 310, 77 лв.  – наказателна лихва и сумата от 176, 72 лв. – такси, за периода 20.03.2019г. – 28.10.2019г., представляващи вземания по договор № 200701040029 за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „Cash back” от 01.02.2007г.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 384, 05 лв. и на адвокатско възнаграждение в размер на 821, 79 лв. По отношение на последното от ответника е релевираното възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК. Същото с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и конкретното развитие на производството се явява основателно, поради което платения адвокатски хонорар от ищеца следва да се редуцира до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г. минимален праг от 684, 83 лв. Относно този размер съдът съобрази лимитите, които е предвиждал визирания нормативен акт към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие. В тази връзка ответника следа да бъде осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в общ размер на 1068, 88 лв.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН: ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, в качеството й на универсален правоприемник на „***“ АД, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92 ЗЗД, СУМАТА от 5851, 27 лв. /пет хиляди осемстотин петдесет и един лева и 27 стотинки/ – главница, сумата от 757, 80 лв. /седемстотин петдесет и седем лева и 80 стотинки/ – договорна възнаградителна лихва за периода 20.03.2019г. – 28.10.2019г., СУМАТА от 310, 77 лв. /триста и десет лева и 77 стотинки/ – наказателна лихва за периода 20.03.2019г. – 28.10.2019г. и СУМАТА от 176, 72 лв. /сто седемдесет и шест лева и 72 стотинки/ - такси за периода 20.03.2019г. – 28.10.2019г., представляващи вземания по договор № 200701040029 за издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална програма „Cash back” от 01.02.2007г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 29.10.2019г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН: ********** с адрес *** ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260 СУМАТА от 1068, 88 лв. /хиляда шестдесет и осем лева и 88 стотинки/, представляваща направените в настоящото производство съдебни разноски .

На основание чл. 236 ал. 1 ал. 7 ГПК посочва следната банкова сметка, ***- IBAN: ***, BIC: *** - „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: