Р Е Ш Е Н И Е № 40
Гр.Несебър, 26.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър П. административно наказателно дело № 1063 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от „С.И.Г. ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.П.Д., срещу Наказателно постановление № 02-000193 / 22.12.2016г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за извършено нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата, и въз основа на направените в съдебно заседание уточнения от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, се твърди, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му нарушение, като според него при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са довели до опорочаване на административно наказателното производство и са ограничили правото му на защита. Посочва като нарушена и разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН предвид, че актът не е съставен в срока, посочен в тази разпоредба – тримесечният срок е изтекъл на 18.08.2017г., а актът е съставен на 30.08.2017г. Според жалбоподателя законоустановеният срок за съставяне на акт е започнал да тече на 18.05.2016г., когато е датата на извършване на нарушението, и който е деня на проверката в обекта, в който ден е открито нарушението. Моли постановлението да бъде отменено, алтернативно да бъде намален размерът на имуществената санкция.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподателят се представлява от законния си представител и от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа доводите в жалбата и искането за отмяна на наказателното постановление или за намаляване размера на наложената санкция. Ангажира писмени и гласни доказателства. Изразява несъгласие с изложеното в наказателното постановление, като посочва, че работникът Мария Демерджиева е започнала работа на 25.02.2016г., но причината да не подпише трудов договор било нежеланието на последната да отиде при счетоводителя в град Бургас с тази цел, а грешката била на счетоводителя, обслужващ „СТАНДАРТ – ИНВЕСТ – ГРУП” ЕООД, тъй като той е трябвало да уведоми ТД на НАП за сключения договор, предвид делегираните правомощия за това, а като не е сторил това, работодателят е бил лишен от възможността да изпълни задължението си да предостави на работниците документите преди да започнат работа.
Административно наказващият орган (АНО) се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати твърдяните в жалбата процесуални нарушения, както и че въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства нарушението е доказано. Срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставянето на акта е започнал да тече от 08.06.2016г., когато за първи път е установено нарушението, а като е съставен акта на 30.08.2016г., този срок е спазен.
Съдът след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 25.02.2016г. е сключен, на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. с чл.70 от КТ със шестмесечен срок на изпитване, трудов договор № 19 между „СТАНДАРТ ИНВЕСТ ГРУП” ЕООД, от една страна в качеството му на работодател, и Мария П. Дерменджиева с ЕГН **********, от друга страна в качеството й на работник, по силата и в изпълнение на който работодателят е възложил, а работникът е приел да изпълнява длъжността „продавач-консултант” с място на работа: Склад за консумативи, находящ се в Складова база „Възраждане” № 9, на пълен (8-часов) работен ден, при 5-дневна работна седмица, срещу уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 545 лева. Работникът е постъпил на работа в деня на подписване на договора – 25.02.2016г., както е уговорено с договора, когато е преминала и първоначален инструктаж.
Трудовият договор обаче е заявен пред ТД на НАП – Бургас с уведомление едва на следващия ден, откъдето на 26.02.2016г. в 09:58 часа е издадена Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ.
За положения труд от работника Мария П. Демерджиева през месец февруари й е начислено за изплащане трудово възнаграждение за три отработени дни, като предвид уговореното в трудовия договор относно работното време, съдът приема, че през месец февруари 2016г. този работник е полагал труд на 25-и, 26-и и 29-и февруари (съответно дните четвъртък, петък и понеделник).
Със Заповед № 20/26.04.2016г. на управителя на „СТАНДАРТ ИНВЕСТ ГРУП” ЕООД, трудовото правоотношение с Мария П. Демерджиева е било прекратено на основание чл.71, т.1 от КТ, считано от 27.04.2016г.
На 18.05.2016г. е била извършена проверка от И.П.Д. и А.З.Д.и Г.Г.С.К.– служители в Д”ИТ” – Бургас, и Л.Б.В.– главен инспектор в Д”ИТ” – Бургас на склад за консумативи в град Несебър, складова база „Възраждане”. Проверката е извършена по повод получен сигнал, против търговеца, стопанисващ обекта, а именно „Стандарт – Инвест – Груп” ЕООД, за неизплатени трудови възнаграждения, за работещи в дружеството лица без сключени трудови договори и за допускане на работник до работа преди на последния да му е бил предоставен екземпляр от трудовия договор и справка за регистрация на договора в НАП. На проверката е присъствал управителя на дружеството. При проверката е била съставена и връчена призовка по чл.45 от АПК, с която управителят е бил задължен да се яви лично или чрез упълномощено лице на 01.06.2016г. в 15:00 часа в сградата на Д”ИТ” Бургас за представяне на писмени документи, описани в призовката, между които и пълни трудови досиета на работещите и справки, инструктажни книги, присъствени форми от месец януари 2016-а година, ведомости за заплати за периода януари-май 2016г.
Управителят на дружеството е поискал явяването му да се отложи за 08.06.2016г., когато се е явил лично и е представил част от исканите документи, а за останалите документи е поискал впоследствие срещата му, насрочена за 21.07.2016г., да бъде отменена. Служителят в дирекцията И.Д. е уведомила управителя на дружеството, че уважава молбата му и е насрочила нова дата за явяването му на 25.07.2016г. Кореспонденция е водена и по електронната поща, при която Д. Д. е заявил нежеланието да се явява на поканите. На 29.07.2016г. служители от дирекцията – И.П.Д., В.Р.И.Н.Н.Д.П.и Н.С.К.са били принудени да посетят обекта за да се приключи започналата на 18.05.2016г. проверка, но и тогава Д.Д. е отказал съдействие, като е изтъкнал същите причини – здравословни. Същият този ден е изготвен от И.П.Д. и Г.Г.С.К.– служители в Д”ИТ”- Бургас, протокол за извършена проверка № 2041/29.07.2016г., в който като едно от констатираните нарушения (т.1) е посочено, че при извършена проверка на 18.05.2016г. на място на обект: склад за консумативи, находящ се в град Несебър, складова база „Възраждане” № 9, стопанисван от „Стандарт Инвест Груп” ЕООД и по представени документи на 08.06.2016г. в Д. „И.п.т.”***, в това число: трудов договор № 19/25.02.2016г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с вх.№ 02388163014709 / 26.02.2016г., разчетно-платежна ведомост за месец февруари 2016г., книга за начален инструктаж и други, се установило, че „Стандарт Инвест Груп” ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 25.02.2016г. е допуснал до работа в обект: склад за консумативи, находящ се в град Несебър, складова база „Възраждане” № 9, лицето Мария П. Демерджиева с ЕГН **********, на длъжност „продавач-консултант”, преди да й предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП, в нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
С поредната покана от 18.08.2016г., изготвена отново от И.П.Д. – инспектор в отдел „БТКД” в Д”ИТ”-Бургас, до управителя на „СТАНДАРТ ИНВЕСТ ГРУП” ЕООД, последният е поканен да се яви на 23.08.2016г. в 14:00 часа в дирекцията за съставяне и връчване на осем броя АУАН, като е предупреден, че при неявяване, актовете ще бъдат съставени в негово отсъствие съгласно чл.43, ал.4 от ЗАНН.
На 23.08.2016г. в деловодството на Д”ИТ” – Бургас е постъпила декларация от Д.П.Д. – управителя на „Стандарт Инвест Груп” ЕООД, в която заявява, че му е известно, че конкретна служителка възнамерява да му състави 8 броя актове, но че със съставянето им ще се наруши чл.34 от ЗАНН, както и че се е явявал в дирекцията на 18-и и 19-и август 2016г.
На 24.08.2016г. Д.Д. се е явил в деловодството на Д. „И.п.т.”*** за подаване на декларация, като същият е отказал да остане за приключване на проверката, който отказ е удостоверен с подписан на двама служители в съставения за това обстоятелство Доклад № 2290/24.08.2013г. от И.П.Д. – инспектор в отдел „БТКД” в Д”ИТ”-Бургас.
При тези обстоятелства напълно законосъобразно при спазване на разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗАНН, е бил съставен АУАН № 02-000193/30.08.2016г от И.П.Д. ***, в отсъствието на управителя на дружеството-жалбоподател или упълномощено от него лице, и в присъствието на двама свидетели по акта, в който акт е възпроизведено съдържанието на описаното в т.1 от Протокол № 2041/29.07.2016г. за извършена проверка, нарушение, като в акта също е посочено, че нарушението се квалифицира по чл.63, ал.2 от КТ.
Този както и другите съставени също на 30.08.2016г. седем броя актове са изпратени на 31.08.2016г. за връчване на адреса на управление на дружеството, като служителят на куриерската служба е отбелязал, че на 01.09.2016г. и на 13.09.2016г. едновременно пратката не е потърсена от получателя и че лицето не е намерено на адреса.
Разпитан в качеството му на свидетел по делото актосъставителят И.П.Д. заявява, че поддържа направените от нея констатации, намерили отражение в съставения от нея акт.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията. И според АНО жалбоподателят е нарушил чл.63, ал.2 от КТ.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законния седемдневен срок по чл.59 от ЗАНН и е допустима.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно
пълно и ясно както в акта, така и в наказателното постановление, поради което
съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда, предписан в закона, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми съгласно чл.42 от ЗАНН реквизити. С същия подробно и точно е индивидуализиран както нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена и съответстващата му правна квалификация.
Несъстоятелен се явява основния довод на жалбоподателя, че не е спазен три месечния срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Вярно е, че нарушението е извършено на 25.02.2016г., но установяването му не е станало в деня на проверката в обекта – 18.05.2016г., както се твърди в жалбата. Установяването на нарушението, по смисъла на чл.34 от ЗАНН – началото на законоустановения 3-месечен срок, е станало на 08.06.2016г., когато управителят на дружеството е предоставил на проверяващите част от документите, изискани с призовката по чл.45 от АПК, измежду които: трудов договор № 19/25.02.2016г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№ 02388163014709 / 26.02.2016г., Книга за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, разчетно-платежна ведомост през месец февруари 2016г. Проверката и обсъждането поотделно и в съвкупност на писмените документи и останалите обстоятелства по делото, са обосновали извод у проверяващите именно на 08.06.2016г., че има нарушение и че то е извършено на 25.02.2016г. Желанието на жалбоподателя за начало на 3-месечният срок непременно да се счита датата на извършване на проверката в търговския обект, не намира подкрепа в чл.34 от ЗАНН. Действително управителят на дружеството-жалбоподател е целял този срок да не бъде спазен, било като не изпраща пълномощник, след като счита, че не е бил в състояние да се яви лично на отправените му от контролните органи покани, било като по различни поводи е отлагал представянето на всички искани от него документи в Д”ИТ”-Бургас, но това негово недобросъвестно поведение няма как да го ползва и въз основа на него да иска от съда да се приеме, че проверяващите служители не са си изпълнили задължението и в частност това по чл.34 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на предоставените му от закона правомощия. В него е посочено нарушението – допуснал е до работа работник преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. Посочено е, че нарушението е установено на 08.06.2016г. по представени на тази дата документи от управителя на дружеството-жалбоподател. Правилно е посочена правната квалификация на нарушението – чл.63, ал.2 от КТ, според която „работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1”, между които и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е получено от ТД на НАП едва в 09:58 часа на 26.02.2016г. и не е било възможно работодателят да му го връчи преди това, още по-малко на 25.02.2016г., която е датата на подписания трудов договор и когато Мария П. Демерджиева е започнала на това основание работа, от което се налага извода, че е извършил нарушението по чл.63, ал.2 от КТ, тъй като не е спазил задължението си по чл.63, ал.1 от КТ.
Според настоящата съдебна инстанция от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят „СТАНДАРТ ИНВЕСТ ГРУП” ЕООД, ЕИК ....., е осъществил състава на административното нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, съгласно който „работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1” – екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция по приходите. От обективна страна се доказа, че търговецът-жалбоподател е имало качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ и като такъв на 25.02.2015г. е допуснал лицето Мария П. Демерджиева с ЕГН **********, да извършва трудова дейност на длъжност „продавач-консултант” в обекта – Склад за консумативи, находящ се в град Несебър, складова база „Възраждане” № 9, без преди това да е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. Доколкото произтичащото от разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ задължение е за недопускане до работа, т.е. за бездействие, санкционираното дружество е осъществило изпълнителното деяние със самото допускане до работа на лицето, макар и по силата на сключен трудов договор. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на юридическо лице при условията на чл.83, ал.1 от ЗАНН – за неизпълнение на задължение към държавата или общината при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на деянието, а за реализирането й е достатъчно обективното осъществяване на забранените от закона действия.
След като правилно е приел, че административното нарушение е доказано, административно наказващият орган на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, необосновано е наложил на „СТАНДАРТ ИНВЕСТ ГРУП” ЕООД имуществена санкция в размер на 3 000 лева, вместо минимално предвидения размер, като не е съобразил, че се касае за първо нарушение Съгласно чл.415в, ал.2 от КТ нарушението по чл.63, ал.2 от КТ не е маловажно, нито може да се наложи наказание, редуцирайки размерът в съответствие с чл.415в, ал.1 от КТ, който се прилага в маловажни случаи, когато нарушението е отстранено веднага след установяването му, ако от него не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Гореизложеното налага НП № 02-000193 / 22.12.2016г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, да бъде изменено, като се намали размера на наложеното наказание и същото бъде определено в минималния размер на границите на административното наказание, предвидено за извършеното нарушение.
Предвид изложеното за извършеното нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, размерът на наложената имуществена санкция, следва да се намали от 3 000 лева на 1 500 лева.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-000193 / 22.12.2016г., издадено от Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на „СТАНДАРТ – ИНВЕСТ – ГРУП” ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Д.П.Д., на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за нарушение по чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, като ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание – имуществена санкция от 3 000 лв. (три хиляди лева) на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: