Решение по дело №1428/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по тъжба / по своята същност искова молба/, подадена от И. Р. Я. – понастоящем в затвора Враца. След постъпила допълнителна молба от страна на жалбоподателя с уточнени претенции за обезщетяване на неимуществени вреди причинени му от престоя в УМБАЛ Бургас, и другите от престоя му и в следствения арест - Бургас. С определение № 8135 от 25.10. 2024г. съдът е разделил производството по административно дело № 1428/2024г. по описа на Административен съд гр.Бургас, като настоящо дело е продължило с разглеждане на предявения иск срещу ГД „ИН“ София, а предявения иск против „УМБАЛ – Бургас“ АД е изпратен по подсъдност на РС Бургас.

Ищецът в първоначално подадената молба и в допълнителна уточняваща молба / л..37/ , твърди, че при престоя си в УМБАЛ-Бургас бил унижен - вързан за ръцете и краката 24 часа в денонощието, а след изписване от болницата - 25.01.2024г. бил настанен в следствения арест, където били 6 човека в стая, без топъл въздух в стаята, одеялата били мръсни, имало дървеници и хлебарки, дюшека бил скъсан и мръсен. Иска се съдът да осъди ответника – ГД „ИН“ да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 12750лв. Сочат се доказателства – Епикриза от МБАЛ – Бургас, отделение по ендокринология и болести на обмяната. На ищеца е предоставена правна помощ. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. С. поддържа иска.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В отговора ответникът оспорва иска по основание. Твърди, че ищеца е престоял една вечер в следствения арест т.е. по малко от 24часа, като му е предоставено чисто спално бельо и е бил настанен в килия № 215 с още трима задържани, като капацитета на килията е 4 човека. Сочи, че за изключително краткото време през което ищецът е бил задържан няма как да настъпят претендираните неимуществени вреди. Моли иска да бъде отхвърлен. Представя справка от началника на Затвора Бургас. Не се явява в съдебно заседание и не ангажира доказателства.

Представител на Окръжна прокуратура Бургас счита иска за неосновател и пледира за отхвърлянето му. Сочи, че съгласно трайната съдебна практика на ЕСПЧ за да се постигне засягане на правата на лицето и това да доведе до неблагоприятни последици, този период следва да е по голям в рамките на два месеца, а ищеца е престоял в ареста само един ден.

Предявения иск е с правно основание чл. 284 във вр. с чл.3,ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че по отношение на ищецът И. Я. е било постановено задържане под стража и се установява от представената Епикриза издадена от „МБАЛ-Бургас“ АД, че е бил приет в отделението по ендокринология и болести на обмяната на 22.01.2024г. и изписан на 25.01.2024г. Не се оспорва твърдението на ищеца, че след изписване от болничното заведение на 25.01.2024г. същия е бил преведен в следствения арест Бургас и на 26.01.2025г. е бил конвоиран до ареста в [населено място].

Към отговора на исковата молба е представена справка от началника на затвора – Бургас в която същия е посочил, че И. Я. е бил приет в МБАЛ Бургас с постановление за задържане до 72ч. и на 25.01. 2024г. е върнат от болничното заведение и настанен в Арес към Затвора Бургас и на 26.01.2024г. в 06.30ч. е бил конвоиран за арест в [населено място]. Сочи, че Я. е бил настане в спално помещение № 215 заедно с още трима задържани съобразено с капацитета на помещението. Посочено е, че при настаняването се предоставя изпрано и чисто спално бельо, одеялата се поддържат чисти, извършва се дейност по дезинфекция и дератизация в спалните помещения и коридорите на ареста и затвора. Изложеното в справката относно престоя в ареста не се оспорва от ищеца.

Престоя на ищеца в болнично заведение и бил три дни, а в ареста по малко от 24 часа.

Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а ал.2 сочи като ответници органите по чл. 284, ал.1 от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

За вредите причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация отговаря юридическото лице-Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], която осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

За да бъде приет за основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултата на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца която се предполага до доказване на противното по силата на разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС – оборима призумция. Отговорността на държавата видно от разпоредбата на чл. 3, ал.2 от ЗЕНЗС се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение както и при поставяне на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържане под стража“, изразяващо се в липса на достатъчна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинска обслужване, условия на двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства както и други подобни действия или бездействия или обстоятелства които уронват човешкото достойнство или поражда чувства на страх, незащитеност или малоценност. Отговорността на държавата за причинени вреди по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно дл.лице. Обективния характер означава, че държавата отговаря за вреди причинени от нейните органи или дл.лица при изпълнение на административна дейност които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия без значение дали се причинени виновно от тях. Това не означава, че ищецът се освобождава от задължението да доказва онези незаконосъобразни действия или бездействия с които е подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Доказателствената тежест в това производство е на ищеца. Ищецът не ангажира доказателства за доказване на изложеното в исковата молба. Конкретните нарушения твърдяни в исковата молба: че в помещение в което бил настанен били 6 човек, че дюшека и одеялото били мръсни, наличие на дървеници и хлебарки не се доказаха. Не се представиха доказателства и че при престоя в болничното заведение е бил вързан за ръцете и краката 24 часа в денонощието т.е. с белезници. Следва да се отбележи, че съгласно чл.112, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на служебните си задължения държавните служители от местата за лишаване от свобода могат да използват помощни средства, ако спазването на реда и дисциплината не може да бъдат постигнати по друг начин. Това налага извода, че служителите на ответника имат право да ползват помощни средства по своя преценка и при съобразяване с конкретните обстоятелства.

Съдът приема за недоказани изложените обстоятелства в исковата молба за претърпени вреди от наличието на хлебарки и дървеници и мръсни дюшек и одеяло и намира, че не са налице конкретно установени бездействия от страна на служителите на ответника които да водят да нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Действия или бездействия извършени спрямо ищеца които са били унизителна за него не се доказаха. Не се установи и настъпила в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. За основателността на претенцията за обезщетение не е без значение и периода от време през които са търпяни вредите. Следва да се отбележи, че престоя на Я. в болничното заведение е три дни, а в следствения арест по малко от 24ч. и за този кратък период от време битовите условия в ареста не създават неблагоприятни условия, които да са конкретна предпоставка за увреждане на психическото и физическото здраве на ищеца както и за уронване на човешкото му достойнство, от които той да претендира обезщетяване на причинените му неимуществени вреди.

По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Претенцията на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Ответната страна претендира присъждане на разноски по делото. Съобразно чл. 286, ал. 2, изр. 1 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца разноски за производството, както и заплатената от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното, искането на ответника е неоснователно, тъй като въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, по арг. от чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. Р. Я., [ЕГН] с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП за присъждане на обезщетение в размер на 12750лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответника.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен сок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд – Бургас.