№ 17433
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110150694
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК –
ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА
ИНСТАНЦИЯ.
Предявени са от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ обективно кумулативно
съединени иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 3405.70 лв. –
регрес по щета № ********** от 2020 г., образувана при /ФИРМА/, с
включени 15 лв. ликвидационни разноски и иск с правно основание чл. 86, ал.
1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 223.28 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода на забавата от 08.01.2021 г. до
30.08.2021 г., включително.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й плащане, както
и направените по делото разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София, чрез процесуалния си пълномощник
адвокат К. Б. в писмен отговор на исковата молба от 08.02.2022 г., изпратен
по електронна поща на 04.02.2022 г., поддържа становище за неоснователност
на предявените искове, като излага подробни съображения. Моли съда да
отхвърли предявените искове и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
От приетите по делото писмени доказателства, в заверени от страните
преписи, проведения разпит на свидетелите Д.-М.В.В. и И.Т., както и от
заключението на съдебна автотехническата експертиза от 29.12.2022 г.,
прието от съда в открито съдебно заседание на 17.02.2023 г. като неоспорено
от страните и което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от
вещото лице, не се установяват твърдените в обстоятелствената част на
исковата молба обстоятелства, релевантни за предявения иск с правно
основание чл. 411 КЗ.
Не се установява при условията на пълно и главно доказване
реализирането на твърдяното в исковата молба застрахователно събитие на
29.08.2020 г. в гр. Варна да е настъпило по вина на застрахования по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на
МПС „Тойота Корола“ с ДК № *****. Твърденията за неспазване на
нормативно установените правила за движение по пътищата от лицето И.Т.,
поради неправомерно навлизане в процесното кръстовище, преди подаване на
разрешителен сигнал на светофарната уредба, регулираща движението в
последното, не се установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните
в процеса доказателства.
При така заявеното от страна на ответника оспорване, в тежест на
ищеца е било да проведе в процеса главно и пълно доказване на твърдените
от него факти и обстоятелства, релевантни за спорното право, съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, включително и на обстоятелството, че
посоченото в исковата молба пътно транспортно произшествие е реализирано
поради виновното противоправно поведение на И.Т., като водач на автомобил
„Тойота Корола“ с ДК № *****.
Последното не е сторено до приключване на устните състезания при
първоинстанционното разглеждане на делото, поради което настоящият
съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата от 3405.70 лв. – регрес по щета № ********** от 2020 г., образувана
при /ФИРМА/, с включени 15 лв. ликвидационни разноски, се явява изцяло
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, със
законните последици. Предвид неоснователността на главната претенция с
правно основание чл. 411 КЗ, като неоснователен подлежи на отхвърляне и
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД.
Предвид изхода на спора, на ищеца не следва да се присъждат разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът претендира разноски по производството.
Видно от Фактура № 447 от 19.01.2022 г. и Преводно нареждане от
14.02.2022 г. е, че ответникът е направил разноски по делото за
възнаграждение на един адвокат в размер на 922.80 лв. с ДДС. Последната
сума не е прекомерна, а преценена съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 2, ал. 5
и §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, се явява към минимума, установен от
цитираните норми, а възражението на ответника, заявено по реда на чл. 78, ал.
5 ГПК е неоснователно.
2
Предвид горното, при този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски в общ размер на 1477.80 лв., от които 50 лв. – депозит за
разпит на свидетел, 500 лв. – направени по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице, 5 лв. – разноски за издаване на съдебно
удостоверение, както и 922.80 лв. – направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /АДРЕС/ срещу /ФИРМА/, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление /АДРЕС/ иск с правно основание чл. 411
КЗ за сумата от 3405.70 лв. – регрес по щета № ********** от 2020 г.,
образувана при /ФИРМА/, с включени 15 лв. ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2021 г. и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1, изречение 1 ЗЗД за сумата от 223.28 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода на забавата от 08.01.2021 г. до 30.08.2021 г., включително, като
недоказани по основание.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/ ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление /АДРЕС/ общата сума от 1477.80 лв. –
направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3