Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.03.2015 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на пети
март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 5841 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 226, ал. 1 КЗ.
Ищцата Л.Е.В. твърди, че на
8.09.2013 г. по пътя между гр. В.Т. и с. А., управлявания с несъобразена
скорост от И.И.И. л.а. „Ф.П.“, рег. № *********, излезнал от пътя и се
преобърнал. При настъпило ПТП пострадала ищцата, която била пътник на задната
седалка, като й били причинени счупване на дясна бедрена кост, загуба на
съзнание и охлузни рани по лицето и тялото (две средни и една лека телесна
повреда). Били извършени две оперативни интервенции – за поставяне на имплант в
бедрената кост и за премахване на част от същия. Ищцата сочи, че изпитвала силни
болки и страдания, като се налагало помощ от блиЗ.ите й и се придвижвала с
патерици в продължение на 5 месеца. Изтъква се още, че ищцата не можела да
посещава учебни занятия, което се отразило негативно на образованието й.
Твърди, че виновния водач има валидно сключена застраховка с ответника, поради
което претендира последния да й изплати обезщетение за търпени болки и
страдания в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП,
както и разноски по делото.
Ответникът З. „У.“ АД оспорва
настъпването на застрахователно събитие, като сочи, че няма констативен
протокол, който да съдържа данни за пострадали лица. Оспорва механизма, вида и
характера на уврежданията, причинно следствената връЗ.а, размера на иска, като
твърди и съпричиняване, поради неизползване на предпазен колана.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
За установяване на механизма на
произшествието по делото е приета САТЕ. Според експерта на 8.09.2013 г. около
7.30 ч. л.а. Ф.П. рег. № *********, с водач И.И., се движел по ул. К., в гр. В.Т.,
със скорост от около 100 км/ч., при сухо пътното платно. В автомобила на
задната седалка пътувала ищцата, като общо пътниците в колата били петима (вкл.
водача). След преминаване на кривата на ляв завой, водачът изгубил контрол върху
управлението на автомобила, невлезнал в насрещната лента за движение, ударил се,
преодолял мантинелата, преобърнал по таван, като след плъзгане с удари в храсти
и дървета, се установил на терена. Изчислено е, че критичната скорост на
странично приплъзване за преминаване по кривата на процесния ляв завой в
посоката на л.а. Ф.П. е от порядъка на 71 км/ч.
Разпитаната св. С.М.Ц., пътник в
процесното МПС, е заявила, че на задната седалка към момента на катастрофата се
седели тя, ищцата и още едно момиче. Уточнено е, че Л. стояла до задната дясна
врата и не е била с поставен предпазен колан. Свидетелката раЗ.азва, че след
като колата се превъртяла няколко пъти, тя паднала пред един храм, като се
установила върху дясната си страна. Пътниците в купето паднали един върху друг.
Случайни хора помогнали на пътуващите в колата да излезнат от нея, но за да се
извади Л. трябвало да се изчака пристигането на пожарна кола и линейка, тъй
като тя била заклещена.
Образуваната по случая наказателна
преписка е била прекратена с постановление от 15.11.2013 г. по ЗМ № 864/2013
г., РУП – В. Търново, по искане на ищцата Л.В..
Приетата по делото СМЕ е дала
становище, че в резултат на произшествието на 8.09.2013 г. ищцата е претърпяла
диафизарно счупване на дясната бедрена кост и мозъчно сътресение от лека степен,
с временна загуба на съзнание. Движението на десния долен крайник е било трайно
затруднено за срок от около 4 месеца. Увреденият крак е бил скъсен и с ротация,
като се е наложило на 11.09.2013 г. извършване на открито наместване на
счупената бедрена кост и стабилизиране на фрактурата със заключващ
интрамедуларен пирон. Поради динамизиране на фрактурата на дясната бедрена кост
на 17.12.2013 г. е извършена нова операция и е изваден долния застопоряващ винт
на пирона. Тази втора оперативна интервенция при ищцата, вещото лице е
определил като задължителна към третия месец, като е уточнено, че с нея се цели
да се ускори зарастването на костните фрагменти с около един месец. За срок от
три месеца ищцата не е трябвало да стъпва на десния си крак и в началото на
четвъртия месец е започнала рехабилитация. Общо лечебния и възстановителния
период е приключил за срок от около 4 месеца, като през това време лицето е
търпяло болки и страдания, по-интензивни през първите два месеца и през първите
две седмици на ранната рехабилитация. В последствие болките са били редуцирани
и са имали проявление само при обща преумора на крайника, ряЗ.а промяна на
времето, като и по настоящем се налага в такива случай да се приемат
обезболяващи. Констатираното мозъчно сътресение е довело до световъртеж при
ищцата и главоболие за няколко дни след инцидента. Сегашното състояние на ищцата е описано като
стабилизирано, счупената бедрена кост е зараснала окончателно, пострадалата се
придвижва без помощни средства, но с накуцваща походка, като от оперативните
интервенции са останали белези в областта на бедрото. Уточнено е, че предстои
трета операция, за изваждане на металния пирон, която ще причини на ищцата
болки и страдания за около един месец. Вещото лице, съобразявайки механизма на
ПТП (с преобръщане на превозното средство и пълна деформация на тавана на
купето) и броя на пътниците в колата (петима) е дал становище, че от притискане
от друго тяло или в деформираните части на автомобила е възможно да настъпи
фрактура от рода на тази, която е била установена при ищцата, вкл. и в случаи
на поставен предпазен колан. Отразено е още, че охлузните рани на лицето и
контузията на главата могат да бъдат получени поради това, че и при поставен
предпазен колан главата е свободно подвижна.
Допусната е повторна експертиза,
която е дала становище, че ищцата е пътувала без предпазен колан, а ако е
използвала такъв най-вероятно е нямало да получи охлузните рани по лицето. По
отношение на същите е дадено мнение, че вероятно са получени от удар в предната
седалка. Вещото лице не е дал категоричен отговор за механизма на увреждането,
като се е позовало на това, че превозното средство се е преобръщало и има
големи деформации на купето. При разпит в о.з. експертът е разяснил, че
автомобилът се е завъртял по посока на часовниковата стрелка, обърнал се е
надясно и пострадалата е останала в купето от долната страна. Посочено е, че
най-вероятно причината за счупването на бедрената кост е от притискане на крака
в облегалката за ръка на дясната врата. Пояснено е, че дори при използване на
колан механизъм на ПТП (с натрупване на тела) нямало да се бъде променен.
В хода на процеса е разпитана
майката на пострадалата М.Н. В.. Показанията на същата (които като цяло съдът
кредитира, съобразявайки чл. 172 ГПК и ги намери за логични, последователни и
безпротиворечиви) установяват, че непосредствено след инцидента състоянието на
ищцата било много тежко, тя изпитвала силни болки, имала видими охлузвания по
врата, плачела и психическото й състояние било лошо. По времето на болничния си
престой пострадалата била изцяло неподвижна, а когато след около две седмици се
прибрала в къщи тя можела да се придвижва само с чужда помощ и патерица, като
трябвало да има съдействие за хранене, обличане и тоалет. Два месеца след
изписване от болниците ищцата започнала да се придвижва сама, но с помощна на
две патерици, като не стъпвала на пострадалия крак около 3-4 месеца. Според
свидетелката в хода на лечението е било необходимо наблюдение, тъй като имало
проблеми с калцирането, което на свой ред наложило извършване на втора операция
– тя трябвало да осигури докосване на костите една до друга за да започне
калциране. Според св. В. понастоящем ищцата се придвижва самостоятелно, но
накуцва на дясно, има все още постоянни болки, макар и вече да не пие лекарства
за това. Установява се, че ищцата била приета за студентка и се тревожела да не
пропусне година, но след като се подготвяла сама, тя взела всичките си изпити с
отличен.
Представена е полица за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 05113001485204, от
която се установява, че при ответника З. „У.“ АД е налична валидна застраховка
за л.а. Ф.П., с посочена рама, но не посочен регистрационен номер, с валидност за
периода от 3.06.2013 г. до 2.06.2014 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Събраните
доказателства установяват, че на 8.09.2013 г. настъпило ПТП, тъй като водачът
на процесния лек автомобил не упражнил достатъчен контрол върху управлението му.
Данните по делото сочат, че скоростта на движение от порядъка на 100 км/ч е
била превишена. Касае за произшествие настъпило в рамките на населено място, и
поради липса на други данни следва да се приеме, че ограничението за скоростта
е било 50 км/ч, съгласно чл. 21 ЗДвП. Сочената скорост е надхвърляла и
критичната скорост (от 71 км/ч), която е следвало водача да поддържа за да
преодолее безпроблемно левия завой. Лицето не се е съобразило с конкретната
пътна обстановка, не е осигурил безопасно преминаване на завоя с подходяща
скорост, изгубил е контрол върху управлението на автомобила и е предизвикал
преобръщане на същия в крайпътния участък. С това свое поведение (което с оглед
необорване на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД е виновно) водачът е нарушил правилата
на чл. 20, чл. 21 и чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и е станал причина за инцидент, в
резултат на който е пострадала ищцата. Същата е получила травматични
увреждания, пряко причинени от катастрофата, установени от СМЕ и описани
по-горе.
Следва да се отбележи, че липсата на
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица не е причини да се
приеме, че процесният инцидент не е настъпил и че при него не е пострадала
ищцата. Обстоятелството, че е налице такъв пропуск (с административен характер)
не може да рефлектира върху правата на увреденото лице. Събраните в хода на
процеса доказателства в пълна степен установяват, че при процесното ПТП ищцата
е претърпяла телесни увреждания.
Спорен по делото е въпросът за
съпричиняване на вредните последици от страна на ищцата. Съдът приема, въз
основа на свидетелските показания на св. Ц.. и допълнителната СМЕ, че в случая
пострадалата ищца е пътувала без предпазен колан, като обстоятелството, че на
задната седалка на автомобила е имало фабрично поставени колани не е спорно.
При това положение се установява нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Не се доказва
обаче, че именно това нарушение от страна на ищцата, е станало причина за
настъпване на вредоносните резултати, свързани с фрактурата на крака. Съдът
приема, че травмите са причинени от сложният механизъм на ПТП, включващ
преобръщането на автомобила, установяването му на дясната страна, натрупване на
телата на останалите две пътнички върху тялото на ищцата и удара в поставката
за ръка на дясната врата. Този механизъм се потвърждава и от показанията на св.
Ц.., в тази им част от която е видно, че всички останали пътници са били
извадени от катастрофиралия автомобил, само Л. е останала до пристигане на
специализирана помощ, тъй като е била заклещена. Ето защо констатираното
противоправно поведение (непоставяне на предпазен колан) не може да се отчете,
като предпоставящо настъпването на фрактурата на долния крайник. Това бездействие
е допринесло само относно една част от уредите, а именно - охлузванията в
областта на главата, които според допълнителната СМЕ са щели да бъдат
ограничени.
За да определи конкретния размер на
дължимото обезщетение на претърпените неимуществени вреди съдът съобрази
установените и подробно цитирани по-горе телесни увреждания на ищцата, продължителността
на лечебния и възстановителен период, включващ и период с интензивно търпени
болки и страдания, двете оперативни интервенции, необходимостта от използване
на чужда помощ за ежедневните дейности до времето, в което ищцата е била
относително стабилизирана за да започне самостоятелно придвижване с патерици,
остатъчната накуцваща походка, болковия синдром със спорадично проявление,
младата възраст на пострадалата. От друга страна съдът съобрази и факта, че
понастоящем състоянието на ищцата е стабилизирано, счупената кост е зараснала, както
по-горе бе посочено охлузните рани в областта на главата са съпричинени и от
поведението на ищцата, която не е пътувала с поставен предпазен колан. Следва
да бъде отчетено и обстоятелството, че въпреки преживените трудности ищцата е
постигнала отлични резултати на студентските си изпити и в тази връзка
твърдените неблагоприятни последици за образованието й не са доказани. На
последно място съдът взе предвид данните, че според вещото лице по основната
експертиза, повторната операция на ищцата е била предприета като задължителен
етап спомагащ и ускоряващ възстановителния процес. Твърдението на св. В. (майка
на ищцата), че проблеми с калцирането и усложнения в лечебния процес обусловили
тази втора оперативна интервенция, не кореспондират със заключението на
експерта.
Предвид тези мотиви съдът като
съобрази принципа на справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД намира, че на ищцата
следва да бъде определено обезщетение в размер на 33 000 лв., за търпените
неимуществени вреди свързани с фрактурата на долния крайник, сътресението на
мозъка и загубата на съзнание, и в размер на 2000 лв. от охлузните рани и
травми в областта на главата. Последната сума следва да бъде редуцирана с
½ с оглед приетото съпричиняване на този вреден резултат. В полза на
ищцата следва да се присъди общо обезщетение в размер на 34 000 лв., като
за разликата до пълния предявен размер иска от 40 000 лв. искът следва да се
отхвърли.
Обезщетението следва да се изплати
от ответното застрахователно дружество, тъй като няма спор, че при него е била налице валидна застраховка на гражданската
отговорност на виновния водач. Съгласно чл. 223, ал. 1 КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. По смисъла на чл. 226 КЗ ищцовата страна, в качеството й
на увредено от ПТП лице, има право да претендира обезщетение на претърпените от
нея щети пряко от ответника – застраховател.
Обезщетението следва да бъде
изплатено със законната лихва от датата на ПТП – 8.09.2013 г. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Искът е
предявен с правно основание чл. 226 КЗ, като се цели ангажиране на
отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се
търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение,
тъй като такова между ищеца и ответника няма. Независимо от това, ответникът
носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в
същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от което
следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД ще бъде от деня на извършеното
ПТП - 8.09.2013 г.
Предвид изхода на спора и частичното
уважаване на иска за неимуществени вреди и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр.
чл. 38 ЗА на ищеца за адвокатска защита се следват 1550 лв., 425 лв. за вещи
лица и за платена държавна такса - 300 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1060
лв. Ищцата дължи на ответната страна разноски по процеса в размер на 247, 50
лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК
„У.” АД, ЕИК ************, да заплати на Л.Е.В., ЕГН: **********, на основание чл. 226 КЗ сумата от 34
000 лв., като обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 8.09.2013 г., ведно със законната лихва от тази дата
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния размер от
40 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК
„У.” АД да заплати на Л.Е.В. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2275 лв. като разноски.
ОСЪЖДА Л.Е.В. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗК
„У.” АД сумата от 247, 50 лв. като
разноски.
ОСЪЖДА ЗК
„У.” АД да заплати по сметка на СГС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1060 лв. като държавна такса.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: