О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е № 3
26.03.2021 г., гр. Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и шести март
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Павлина Господинова
2.
Антоанета Митрушева
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
частно касационно наказателно административен
характер дело № 275/2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава тринадесета от АПК, във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. второ
от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 143 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Образувано е
по частна жалба, депозирана от С.Б.Я., с посочен постоянен адрес:***, подадена
чрез пълномощник - адв. К.К.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис ***, срещу Определение № 260066 от 03.02.2021 г.,
постановено от Районен съд - Хасково по АНД № 1034/2020 г., с което е оставена
без уважение молба вх. № 262107/03.02.2021 г. на С.Б.Я..
С жалбата се
претендира да бъде отменено като незаконосъобразно постановеното от Районен съд
– Хасково определение от 03.02.2021 г. по АНД № 1034/2020 г. по описа на съда и
да бъде постановено решение, с което в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“,
код по Булстат : ***, се присъди сума в размер 300 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на
жалбоподателя.
Ответната
страна – Областна Дирекция на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“, не
ангажира становище по делото.
Административен
съд – Хасково, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Производството
по АНД № 1034/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по жалба,
депозирана от С.Б.Я., подадена чрез пълномощник – адв. А. Е. М., упълномощен да
го представлява с представено по делото пълномощно, срещу Наказателно постановление
№ 19-1253-002067 от 11.03.2020 г., издадено от Началник на Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР -Хасково. Видно от пълномощното, С.Б.Я. е упълномощил
адвокат А. Е. М. и адвокат К.К.Г. да го представляват заедно и поотделно с
посочените в пълномощното права.
По делото е
постъпила молба вх. рег. № 260131/05.01.2021 г. от С.Б.Я., подадена чрез адв. А.
Е. М., в която сочи, че поради служебна ангажираност няма възможност да се яви
в насроченото за 07.01.2021 г. открито съдебно заседание по АНД № 1034/2020 г.
по описа на РС – Хасково и моли същото да се гледа в негово отсъствие, като
поддържа подадената жалба и моли за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Към молбата е приложен Договор за правна защита и съдействие от
18.11.2020 г., със страни: С.Б.Я., наричан за краткост Доверител, и Адвокатско
дружество „Г. и М.“, код по Булстат : ***, представлявано от адв. К.К.Г. –
управител, наричано за краткост Довереник. В договора е отразено „Договорено
възнаграждение: безплатно“, като е посочено, че адвокатски хонорар не е
заплатен от клиента на адвокатското дружество, тъй като клиентът представлява
материално затруднено лице, по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. С
подадената молба изрично е направено искане да се осъди ОДМВР – Хасково да
заплати в полза на адвокат А. Е. М., член на САК, адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна защита и съдействие на С.Я..
Жалбата е
разгледана от съда в публично съдебно заседание на 07.01.2021 г.
С
постановеното по АНД № 1034/2020 г. Решение № 260011 от 15.01.2021 г., Районен
съд – Хасково е отменил Наказателно постановление № 19-1253-002067 от
11.03.2020 г. на Началник на сектор „ПП“ към ОД-МВР – Хасково, с което за
нарушения на чл. 25, ал. 1 и на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗДвП, съответно
на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на С.Б.Я. ЕГН : ********** *** административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП – административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., в частта, в която
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. “а“ от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв., и е потвърдил наказателното
постановление в останалата му част.
В цитираното
решение съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските.
Решението е
съобщено на С.Б.Я., чрез адв. А.
М., на 19.01.2021 г., видно от приложена
разписка.
На 02.02.2021
г., от С.Б.Я., чрез пълномощник адв. К.Г., е подадена молба за изменение на
решението в частта за разноските, заведена с вх. № 262107/03.02.2021 г., с която
моли да бъде изменено постановеното Решение № 260011/15.01.2021 г., постановено
по АНД № 1034/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково, в частта му за
разноските, като съдът се произнесе и присъди в полза на Адвокатско дружество „Г.
и М.“, код по Булстат ***, сума в размер на 300 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на
жалбоподателя.
По тази молба
Районен съд – Хасково е постановил процесното Определение № 260066 от
03.02.2021 г., с което на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е оставил без
уважение молба вх. № 262107/03.02.2021 г.
Съдът е
изложил съображения, че съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Посочил е също, че при частична отмяна
на НП в своята практика ХАС приема, че разноските се определят според
отменените и потвърдени точки от НП към общия брой точки от НП. При една
отменена и една потвърдена точка от НП /от общо 2 точки/ разноските се
присъждат в размер ½. Обаче нямало платен адвокатски хонорар. Нямало и
разноски, които съдът да присъжда. Според съда, след като защитникът поема
защита pro bono, той не може да търси разноски, които не са били сторени.
Определението
е получено от С.Б.Я. на съдебния му адрес чрез посочено в съобщението лице на
08.02.2021г.
Частната
жалба, по която е образувано настоящото производство, е подадена на
12.02.2021г.
С оглед на
така установеното, следва да се приеме, че частната жалба е процесуално
допустима за разглеждане, тъй като е депозирана от надлежна страна и в
законоустановения срок от съобщаването на Определение № 260066 от 03.02.2021 г.
Преценяйки
доводите на частния жалбоподател и представените доказателства, Административен
съд – Хасково намира частната жалба за основателна.
Доколкото в
постановеното Решение № 260011 от 15.01.2021 г. по АНД № 1034/2020 г. районният
съд не се е произнесъл по въпроса за разноските, подадената молба вх. № 262107/03.02.2021
г. се явява с характер на молба за изменяне (допълване) на решението в частта
за разноските, с основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 143
от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
В приложимата
разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) е
предвидено, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отговорност
за разноски е регламентирана в чл. 143 от АПК.
Съгласно ал. 1
на тази разпоредба, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Приложена
съответно в производството по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН – по обжалване на
наказателно постановление пред районния съд, цитираната разпоредба предполага,
че когато съдът отмени обжалваното наказателно постановление, възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановява от
бюджета на органа, издал отмененото НП (в случаите, когато тези разноски са
своевременно претендирани и надлежно доказани).
Хипотезата,
при която съдът потвърди наказателното постановление, се приравнява на
отхвърляне на оспорването по смисъла на АПК и в този случай на подателя на
жалбата не се дължат направените по делото разноски, включително заплатеното
възнаграждение за адвокат (по аргумент от разпоредбите на чл. 143, ал .3 и ал. 4
от АПК).
В
производството пред районния съд от процесуалния представител на жалбоподателя
е претендирано заплащане на разноски – адвокатско възнаграждение (молба вх.
рег. № 260131/05.01.2021г.). В приложения Договор за правна защита и съдействие
от 18.11.2020 г. изрично е посочено, че адвокатски хонорар не е заплатен от
клиента на адвокатското дружество, тъй като клиентът представлява материално
затруднено лице, по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Правото на
адвоката да окаже безплатно адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от Закона
за адвокатурата е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатът, оказал на страната безплатно правна помощ, има право
на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение
се присъжда на адвоката. В разпоредбата е посочено също, че съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. За да упражни адвокатът това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38,
ал. 1 от Закона за адвокатурата, като наличието на конкретното основание от
нормата не се нуждае от доказване. Насрещната страна не е твърдяла, че
предпоставките за предоставяне безплатно
на адвокатска помощ не са налице. В конкретния случай производството пред
районния съд е инициирано по жалба на санкционираното лице, което е било
представлявано в същото от адвокат, а атакуваното НП е било отменено от съда в
една от двете му части, тоест задължение за заплащане на разноски от страна на
АНО безспорно е възникнало.
Посочените
по-горе предпоставки в случая са били налице, поради което районният съд е
следвало да уважи така направеното искане за присъждане на разноски по делото.
Като е постановил определение, с което е оставил без уважение искането за
заплащане на разноски по делото – присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатно правна помощ,
районният съд е постановил акт, който следва да бъде отменен и вместо него от
настоящата инстанция постановен друг, с който да бъде осъден ответника ОДМВР –
Хасково да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, вр.
чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева,
доколкото в случая НП е отменено само в една от двете му части и възнаграждение
се дължи съответно на отменената част от наказателното постановление – ½
(една втора) част от същото.
Водим от
горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение № 260066 от 03.02.2021г., постановено по АНД № 1034/2020 г. по
описа на Районен съд – Хасково и вместо него постановява:
ДОПЪЛВА
Решение № 260011 от 15.01.2021 г., постановено по АНД № 1034/2020 г. по описа
на Районен съд – Хасково в частта му за разноските, като:
ОСЪЖДА
Областна Дирекция на МВР – Хасково да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“,
код по БУЛСТАТ: ***, седалище и адрес на управление: гр.С., район ***, бул***,
сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие по АНД № 1034/2020 г. по описа на Районен съд –
Хасково.
Определението
е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.