Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр. Добрич, 20.10.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

 

При участието на секретаря: ХРИСТИНА ХРИСТОВА

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 3150/2016 г., по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на *** с ЕГН ***, е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 70,82 лв. /седемдесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща стойността на начислена електроенергия по фактура *** г. за периода от 29.01.2011 г. до 27.07.2011 г. за обект с административен адрес: ***.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание от упълномощения адвокат, *** е потребител на ел. енергия по договор за доставка за имот, находящ се на посочения по-горе административен адрес. През 2011г. ответникът извършил едностранна корекция и преизчислява сумата за доставената електрическа енергия като според издадената от него фактура дължимата сума била в размер на 1 190,76 лв. Посочената сума е оспорена от ищцата като същата предявила пред ДРС претенцията си по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК. С решение по гр. дело № 4236/2011 г., потвърдено от ДОС, е признато за установено в отношенията между страните, че посочената сума е недължима.

Два месеца по-късно на ищцата е изпратена нова фактура, в която е посочено, че е направено ново преизчисление за спорния период и дължимата сума е 70,82 лв. *** подала многократни жалби до ответника и до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с оглед установяване причините за последващото начисляване на суми за същия период, за който е установено по съдебен ред, че ищцата няма задължения към ответника. Въпреки това ответникът прекъснал ел. захранването на част от обекта, което принудило *** да заплати процесната сума.

Предвид изложеното *** настоява, че за нея е налице правен интерес от признаване за установено по отношение на ответника, че сумата от 70,82 лв. по фактура ***г.,  представляваща стойността на доставена ел. енергия през периода от 29.03.2011 г. – 27.07.2011 г., е недължима, освен на посоченото по-горе основание, а и предвид погасяването на вземането на ответника по давност - съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват периодичните плащания, каквото е и вземането на ответника.

След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК пълномощникът на *** е депозирал писмен отговор, съгласно който предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ответникът счита, че ищецът дължи процесната сума от 70,82 лв., представляваща стойността на доставената ел. енергия за периода от 29.01.2011 г. до 27.07.2011 г. Същият оспорва, че вземането му е погасено по давност, съобразно изложеното в исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че *** е потребител с клиентски № *** и абонатен *** за обект, находящ се на адрес: ***, на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ – „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. В този смисъл ищецът има право да закупува ел. енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия посочения по-горе обект.

За периода от 29.01.2011 г. до 27.07.2011 г. по фактура *** г. за процесния обект е начислена като отчетена електрическа енергия на стойност 1 190,76 лв. *** оспорила дължимостта на посочената сила, като по нейна искова молба е образувано гр. дело № 4236/2011 г. по описа на Добричкия районен съд. С решение от 27.02.2012 г. съдът е признал за установено в отношенията между страните, че *** НЕ ДЪЛЖИ на *** (сега ***) сумата от 1 190,76 лв. /хиляда сто и деветнадесет лева 76 ст./ – стойност на преизчисленото количество енергия за периода 29.01.2011г. – 27.07.2011г.  Така постановеното решение е оставено в сила от Добричкия окръжен съд с решение № 440/16.11.2012 г. по в. гр. дело № 334/2012 г.

За периода от 29.01.2011 г. до 27.07.2011 г. по фактура *** г. за процесния обект е начислена като отчетена електрическа енергия на стойност 70,82 лв. Съображенията на ответника са били, че по решението на ДРС всъщност е призната недължимостта на сумата от 1 119,76 лв., а за горницата до 1 190,76 лв., равняваща се на процесните 70,82 лв., е налице отхвърляне на предявения иск. Аргументът на ответника е, че в диспозитива на първоинстанционния акт словом е изписана сумата: „хиляда сто и деветнадесет лева 76 ст.”, която следва да се приеме за вярна, а не посочената с цифри сума от: „1 190,76 лв.”.

Безспорно е установено по делото, че с решение № 397/02.05.2017 г. по гр. дело № 4236/2011 г., на основание чл. 247 от ГПК, Добричкият районен съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение N 17, том III от 27.02.2012. , като вместо  „ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  *** с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, сумата от 1 190,76лв. /хиляда сто и деветнадесет лева 76 ст. /  – стойност на преизчисленото количество енергия за периода 29.01.2011 г. – 27.07.2011 г.” ДА СЕ ЧЕТЕ: „ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че *** с ЕГН *** *** НЕ ДЪЛЖИ на ***сумата от 1 190,76 лв. /хиляда сто и деветдесет лева 76 ст. / – стойност на преизчисленото количество енергия за периода 29.01.2011г. – 27.07.2011г.”

При тази фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на сумата от 70,82 лв., представляваща стойността на начислена електроенергия по фактура *** г. за периода от 29.01.2011 г. до 27.07.2011 г. за обект с административен адрес: гр. *** Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В процесния казус допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника сочената сума. Действително недължимостта на процесната сума е установена от ДРС по гр. дело № 4236/2011 г., но предприетите от ответника впоследствие (след влизане в сила на посоченото решение) действия по сторниране на издадената фактура за сумата от 1 190,76 лв. и издаването на ново дебитно известие за сумата от 70,82 лв., като след неплащане в срок на тази сума ответникът принудително е прекъснал електроснабдяването на имота на ищцата.

Нуждата на ищеца от защита, чрез предявения иск, се поражда от това, че към настоящия момент същият не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор относно дължимостта на процесното вземане, като обуславя неговия правен интерес от предявяването именно на отрицателния установителен иск. В този смисъл ищецът е легитимиран да претендира и установи недължимостта на посочената сума. Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими.

С оглед характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на ищеца – да докаже твърдяните от него правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В случая ответникът следва да установи по безспорен и категоричен начин, че е доставил на ищеца електрическа енергия за периода от 29.01.2011 г. до 27.07.2011 г. на стойност 70,82 лв.

Отношенията между доставчика и потребителя на енергия, като търговска сделка, са уредени в чл. 91 и сл. от ЗЕ. Според чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а според чл. 98б от с.з. потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи условия.

Съгласно разпоредбите на тогава действащата нормативна уредба – чл. 30, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ средствата за търговско измерване на електрическата енергия, както и таблата или шкафовете, където те са разположени, са собственост на ***, като то поставя върху тях приспособления и/или знаци за ограничаване на достъпа. По силата на чл. 40, ал. 1 от ОУ *** е длъжно да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване, а според чл. 34 от ОУ на средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.

В обсъжданата хипотеза от данните по делото не може да се направи извода, че предприетите от страна на ответника действия по сторниране на издадената фактура за сумата от 1 190,76 лв. и издаването на ново дебитно известие за сумата от 70,82 лв.

В обсъжданата хипотеза от данните по делото не може да се направи извода, че средството за техническо измерване в обекта на ищеца е било в изправност при неговото монтиране и въвеждане в експлоатация, респективно, че на същото са извършвани периодични проверки относно неговата годност. Според чл. 653, ал. 1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол електромерите са средства за измерване, предназначени за определяне на консумираната активна и реактивна енергия в еднофазни и трифазни (3- и 4-проводникови) вериги, като на всеки електромер се поставя знаци/пломби/ от първоначална проверка, по начин, че достъпът до вътрешните работни части да е възможен само след разрушаването им (според чл. 667 от същата наредба). Съгласно чл. 43, ал. 3 от Закона за измерванията последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване, като ал. 4 на същата разпоредба сочи, че периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.

          На следващо място по делото не са представени доказателства, че ***, като собственик на ел. съоръженията и в частност на средството за търговско измерване/СТИ/, както по силата на закона /чл. 44 от Закона за измерванията, сочи, че лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка/, така и по силата на собствените си Общи условия /чл. 34/ да извършва периодични проверки, е извършил проверки за изправността му. В тази връзка съдът намира, че третото на спора лице ***, не е проявил грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по смисъла на чл. 63 от ЗЗД, както и не е проявил отговорност към вещ, чийто собственик е. Същата се дължи на неизпълнение на *** – двете дружества *** и *** са взаимно обвързани, както функционално по между си, така и договорно с крайните потребители, тъй като *** е снабдител на ел. енергия, а *** осъществява нейното пренасяне, чрез собствените си ел. съоръжения. След като  *** не осъществява договорните и нормативните си задължения да поддържа в изправност ел. съоръженията, в частност СТИ, то, а не потребителя следва да отговаря за възникналите вреди за ***.

В подкрепа основателността на иска е и принципът да се заплаща за реално получена стока, т.е. ответникът има право да претендира единствено за действително доставеното, потребено и отчетено количество електрическа енергия за обект, находящ се на адрес: гр. *** за периода от 29.01.2011 г. до 27.07.2011 г.

Следва да се посочи също така, че клаузата на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е била предприета корекцията на сметката на ищеца, е нищожна като неравноправна за потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Общите условия не съдържат хипотеза, в която при положителна грешка на средството за измерване потребителят да е в състояние едностранно да предприеме корекция на дължимата от него сума по сметката. Не могат да бъдат споделени и допълнително развитите съображения, че последващото изменение на правната уредба, която визира възможност за провеждане на едностранна корекционна процедура от електроразпределителното дружество, сочи на промяна на обществените отношения, която следва да бъде зачетена от съдилищата. Това е така, тъй като изменението на правните норми на ЗЕ относно едностранните корекции на сметки, /след влизане в сила на 17. 07. 2012г./, нямат обратно действие, нито пък са тълкувателни по своя характер. В този смисъл възраженията са неоснователни.

Съдът намира, че не може да бъде споделено твърдението, че разпоредбите на чл. 37 и сл. от ОУ нямат характер на санкция към абоната, тъй като произтичат пряко от договора и са договорени в интерес на двете страни – така разпоредбите биха били приложими и при положителна грешка на средството за измерване /когато отчита повече, отколкото потребява/.

В обсъжданата хипотеза от данните по делото не може да се направи извода, че предприетите от страна на ответника действия по сторниране на издадената фактура за сумата от 1 190,76 лв. и издаването на ново дебитно известие за сумата от 70,82 лв. След като ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че оспорената от ищцата сума му се следва, предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.

По отношение твърденията на ищцата, че вземането на ответника е погасено по давност:

Погасителната давност може да се определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или, погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин  или юридическо лице, носител на субективно гражданско право, бездействие  да упражни това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен, а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път правото на иск не може да бъде упражнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД с изтичането на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания. В обсъжданата хипотеза след като се касае за вземане на електроснабдително дружество приложение следва да намира именно цитираното по-горе правило за тригодишен давностен срок. В тази връзка са и указанията по приложение на закона, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС по т. дело № 3/2011 г., ОСГК.

В обсъжданата хипотеза вземанията на ответника се основават на фактура, касаеща стойността на доставена електрическа енергия през периода от 29.01.2011 г. до 27.07.2011 г., като към 03.11.2016 г., когато е депозирана исковата молба, е изтекъл тригодишния давностен срок и по отношение на най-късно възникналото вземане.

Изложените съображения налага извода, че претенцията на ищеца за признаване за установено по отношение на ответника, че вземането му за процесната сума е погасено по давност, е основателна и доказана. Следва да се приеме, че ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че процесната сума му се следва, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има право на сторените от нея съдебни разноски в размер на 374 лв. /триста седемдесет и четири лева/, от която: 50 лв. – платена държавна такса, и 324 лв. – възнаграждение за упълномощения адвокат.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на *** /предишно наименование ***, че *** с ЕГН ********** ***, в качеството й на потребител на електроенергия с клиентски № *** и абонатен ***, за обект, находящ се на адрес: гр. ***, не дължи сумата от 70,82 лв. /седемдесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща стойността на начислена електроенергия по фактура *** г. за периода от 29.01.2011 г. до 27.07.2011 г. за посочения по-горе обект.

ОСЪЖДА ***,***, да заплати на *** с ЕГН *** *** сумата от 374 лв. /триста седемдесет и четири лева/, представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                         

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: