№ 1144
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. И.
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20221100103797 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с частичен иск с правно основание чл. 432 КЗ срещу застраховател за
сумата от 40 000 лв., част от вземане в общ размер на 50 000 лв., претендираната като
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 12.04.2021 г. до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- Т. И. Т., ЕГН **********, представлявана от адв. Я. Д. – САК, твърди, че на
09.11.2021г., около 09.30ч., в гр. София, на ул. „Триадица“, е настъпило пътнотранспортно
произшествие с участието на товарен автомобил Марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с
peг. № СВ **** РХ, управляван от В. Х. В., ЕГН **********, и нея. Процесното събитие се е
случило при следните обстоятелства: МПС се е движило по ул. „Триадица“ с посока на
движение от бул. „кн. Мария Луиза“ към подземния паркинг на ЦУМ и в района на № 15
извършва маневра движение назад, без да се увери, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. При така предприетото движение товарният автомобил я блъска в качеството й
на пешеходец. Сочи, че местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП-О“ПП“-СДВР,
който е съставил Констативен протокол № К-550 като е образувано и досъдебно
производство № 11367/2021г. по описа на СДВР. Ищцата излага, че в резултат от ПТП са й
причинени следните травматични увреждания, установени непосредствено след случилото
се във Военномедицинска академня - МБАЛ София: мозъчно сътресение; фрактура на пода
на дясна орбита; контузия на главата; фрактура на шийката на десен хумерус. Твърди, че по
отношение на травматичното увреждане в областта на десен горен крайник е извършена
1
мануална репозиция и е поставена мека имобилизация тип Дезо. За продължаване на
лечението е настанена в КНХ на постелен режим и под активно лекарско наблюдение.
Проведена е консервативна терапия при ежедневно проследяване на неврологичния статус.
След отзвучаване на оплакванията е изписана с препоръка да остане под активно
наблюдение. Ищцата заявява, че болките от получените при инцидента травми са били
особено интензивни през първите седмици, като възстановителният период е продължил
няколко месеца. Травматичните увреждания на горен десен крайник са довели до
невъзможност за движение, затруднения при хранене и къпане. Полученото мозъчно
сътресение е причинило постоянно главоболие, световъртеж, чувство за дезориентираност,
безсъние и цялостно усещане за умора. За справяне с ежедневните си нужди разчита на
близките си, които са нейна физическа и емоционална опора в този труден момент, поради
което се чувства непълноценна и в тежест на хората, които се грижат за нея. Сочи, че освен
изложеното в резултат от ПТП изпитва страх и уплаха, като макар и първоначалният шок да
е отминал, споменът за инцидента все още я преследва. Ищецът навежда, че за увреждащия
автомобил към момента на настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен
договор за риска „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество,
предвид което е сезирала същото с искане за изплащане на обезщетение, но към настоящия
момент такова не е платено. Предвид това намира, че за нея е налице правен интерес да
предяви настоящия иск. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, ЕИК ****,
представлявано от П.В. Д. и С.Н.А. - изпълнителни директори, чрез адвокат Д. Т. от САК не
оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към момента на настъпване на
ПТП, но оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП,
изложен в исковата молба, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
твърдените вреди и ПТП, както и вината на водача на застрахования при него автомобил.
Оспорва вида и характера на твърдените вреди. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. Претендира разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената претенция за изплащане на обезщетение се установява, че ищецът е
сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на
исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и
съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице ортопед-травматолог, ценено от съда
изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е получила следните травматични увреждания: МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ;
СЧУПВАНЕ на ПОДА на ДЯСНА ОРБИТА; КОНТУЗИЯ на ГЛАВАТА; СЧУПВАНЕ на
2
ШИЙКАТА на ДЯСНАТА РАМЕННА КОСТ. Счупването на шийката на дясна раменна
кост е довела до трайно затруднение движенията на десен горен крайник за 4-5 месеца.
Мозъчното сътресение, контузията на главата с периорбитален хематом и счупването на
пода на дясна орбита са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Проведено е следното лечение : болнично - от 09 11 2021 г до 12 11 2021 г - 3 дни; домашно
- амбулаторно - от 12 11 2021 г до около 4-5 месеца. По време на болничното лечение е
направено обездвижване на счупването на десния горен крайник с мека превръзка. По време
на домашното лечение след сваляне на превръзката е провеждала раздвижване на крайника.
Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет непосредствено след ПТП за 15- 20 дни,
болки с умерен интензитет за около 2 месеца и болки с малък интензитет до около 4-5
месеца след ПТП. Ищцата е имала болки и след тези периоди при влажно и студено време,
при по-продължително и по-голямо натоварване на десния горен крайник до около 1 година
след ПТП. Претърпените телесни увреждания са в причинна връзка от процесното ПТП.
Здравословното състояние на ищцата е стабилизирано. Счупването на шийката на дясната
раменна кост е зарастнало. Дясната раменна става извършва движения в обем по- малък от
нормата с 20 %. За подобряване обема на движенията на раменната става е необходимо
провеждане на рихабилитация и физиотерапия. Лицето може да се обслужва само.
От приетото и неоспорено заключение на АТЕ се установява се установява следния
механизъм на процесното ПТП: На 09.11.2021 г., около 9,30 ч., в гр. София, товарен
автомобил „Мерцедес" с per. № СВ **** РХ се движил на заден ход по пешеходната зона
наул. „Триадица" в посока от ул. „Сердика" към бул. „Мария Луиза". Скоростта му е била от
порядъка на 7,50 км/ч. В същото време попътно на автомобила, с гръб към него се е движила
пострадалата пешеходка, със скорост от порядъка на 3,2 км/ч. В даден момент автомобилът
е застигнал пешеходката и със степенката е ударил същата. При този удар, който е под
масовия център на тялото, същото се е наклонило назад към автомобила и е достигнало до
задна дясна врата. След това при продължилото движение назад на автомобила тялото е
било избутано напред и е паднало на пътната настилка, получавайки описаните в СМЕ
увреждания. В следствие на предприетото спиране от страна на водача пострадалата не е
била прегазена. Причина за процесното ПТП са субективните действия на водача на
автомобила, който е предприел движение на заден ход по пешеходната зона на ул.
„Триадица", без да вземе мерки и да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Произшествието е настъпило в границите на пешеходната зона на ул. „Триадица". При
движението си назад водачът не е имал възможност да възприеме пешеходката в
страничните огледала за обратно виждане. Необходимо е било да осигури друг човек, който
да му сигнализира за наличие на препятствие зад автомобила. Пешеходката се движила
попътно на ППС с гръб към него. Същата е имала възможност да възприеме автомобила при
положение, че при движението си е обърнала погледа назад, за да възприеме движещия се
зад нея автомобил. Водачът на автомобила предвид попътното движение на пешеходката
зад задните врати на автомобила не е имал техническа възможност да я възприеме в
страничните огледала за обратно виждане. Необходимо е било да осигури друг човек, който
да му сигнализира за наличие на препятствие зад автомобила.
3
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят В. Х. В., деликвент, участник в процесното ПТП, сочи, че излизъл от подземния
паркинг на ЦУМ на заден ход. В подземния паркинг имало и други автомобили и нямало
как да обърне буса и затова излизъл на заден ход на аварийни. Карал по ул. „Триадица",
която е еднопосочна улица, в платното е бил, когато други хора го сигнализират, че е бутнал
човек. Движел се на заден ход, оглеждал се постоянно, защото дава назад, преминал около
100 метра. Човекът е бил в такава зона, че няма как да го види, той е бил точно зад буса.
Бусът няма задно огледало, защото е товарен. Скоростта е минимална, на полусъединител
карал и няма как да е висока скоростта. След като го сигнализирали ми други хора, че има
човек отзад, той спрял. Не е усетил, че е ударил някого. Сочи, че това се води улица,
отстрани има обособени от двете страни зони за пешеходци. Води се ул. „Триадица", която
спира в момента до паркинга на Министерски съвет. Това е вход, който отива в паркинга на
ЦУМ за извършване на товаро-разтоварпи дейности.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. По този
иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на
МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква.
Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата е
неоснователно- в тази насока не се събраха доказателства.
Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между
вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер
4
на това обезщетение. Като се има предвид значителните телесни увреждания, пълното
възстановяването на ищцата, липсата на съпричиняване, както и икономическите условия в
страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя
обезщетение в размер на 20 000 лв., поради което искът следва да се уважи до този размер,
а за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ- застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.497,
ал.1, т.1 от КЗ, но лихвата е поискана от датата на завеждане на ИМ, поради което следва да
се присъди от тази дата с оглед диспозитивното начало в процеса-12.04.2022г..
При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на
уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. С оглед уважената част на иска на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1175лв. от направени 2350лв.
Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера
на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер
на 1130лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска ответникът има право на 175 лв. от
350лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. След компенсация на ищцата следва
да се присъдят 1000лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ****, представлявано от П.В. Д. и С.Н.А. -
изпълнителни директори, чрез адвокат Д. Т. от САК, да заплати на Т. И. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ж. к. ****, представлявана от адв. Я. Д. – САК, със служебен
адрес: гр. София, ул. ****, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), заедно със
законната лихва върху тези суми от 12.04.2022г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.,
предявен като частичен от 50 00 лв.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.” АД, ЕИК ****, с адрес в гр. София,
бул.”****, представлявана заедно от Изпълнителните директори М.М.-Г. и П. Д., чрез
пълномощника юрисконсулт М.В. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да
заплати на адвокат Я. Д. – САК, със служебен адрес: гр. София, ул. ****, адвокатско
5
възнаграждение в размер на 1130 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ****, представлявано от П.В. Д. и С.Н.А. -
изпълнителни директори, чрез адвокат Д. Т. от САК, да заплати на Т. И. Т., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ж. к. ****, представлявана от адв. Я. Д. – САК, със служебен
адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски по делото
в размер на 1000 лв.(след компенсация).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6