Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 699
21.10.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВА БАЙНОВА
2. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор: Павел Жеков
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №630 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Хасково, представлявана от ВПД Директора Н. С. Х., против Решение №63/06.04.2022 г., постановено по АНД №62 по описа на Димитровградския районен съд за 2022 г., с което е отменен Електронен фиш Серия К №4445759, издаден от ОДМВР Хасково.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че АНО бил изпълнил изискванията на материалния закон, като били спазени и всички процесуални разпоредби при издаването на Електронния фиш. От събраните по делото писмени доказателства не се доказвали изложените от жалбоподателя оплаквания относно допуснати нарушения на закона при съставянето на Електронния фиш. Издаденият ЕФ съдържал всички необходими реквизити, изискуеми по закон, съгласно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН, и били изпълнени кумулативно дадените изисквания по установяване на този вид нарушения. Извършеното нарушение на ЗДвП било надлежно документирано, а направените изводи на РС – Димитровград по отношение на това, че ЕФ не удостоверявал по надлежен начин извършеното нарушение, били неправилни. Видно било от представените по делото доказателства, че мястото на извършване на нарушението и мястото, на което е разположено техническото средство, били категорично установени. Твърди се, че била налице и необоснованост на съдебното решение. Сочи се, че преценявайки доказателствата по делото и съобразявайки се с разпоредбите на закона, съдът бил направил необосновани изводи, които не кореспондирали с материалния закон. Претендира се обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът по касационната жалба, Я.А.Д., чрез пълномощника си адв.Д.А., изразява в писмен отговор становище за недопустимост на касационната жалба, като подадена извън законоустановения срок, алтернативно за нейната неоснователност. Претендира производството по делото да бъде прекратено, или решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендира на адвоката, който оказва безплатна правна помощ на ответника по касацията, да бъде заплатено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за касационната инстанция.
По делото е подадена и частна жалба от адвокат Д.А., като пълномощник на Я.А.Д., против Определение №63 от 28.04.2022 г., постановено по АНД №62 по описа на Димитровградския районен съд за 2022 г.
Определението се обжалва като недопустимо, неправилно и необосновано. Твърди се, че обжалваното Определение било постановено по искане, което не било направено. Искането било да се присъдят разноски на адвоката, който оказвал безплатна правна помощ, а не на безплатно защитаваното от него лице. Цитират се разпоредбите на чл.38, ал.1 и ал.2 от Закона за адвокатурата и се извършва позоваване на прогласения в чл.36, ал.1 от ЗА принцип, че адвокатският труд е винаги възмезден. Твърди се, че с оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично било отразено, че предоставената на жалбоподателя правна помощ и защита е безплатна, съдът следвало да присъди възнаграждение в полза на процесуалния представител – адвоката на жалбоподателя, в каквато връзка било и своевременно направеното искане. Претендира се обжалваното Определение да бъде отменено и ответникът да бъде осъден да заплати на адвоката адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, както и разноските за производството по частната жалба.
Ответникът по частната жалба, Областна дирекция на МВР – Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Излага доводи, че в конкретния случай в самата жалба не се обсъждал основният довод на съда, заради който е отменено наказателното постановление, а именно, че е налице снимка, от която не е ясно кой е автомобилът, който извършва нарушението.
По
касационната жалба:
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима. Същата
не е просрочена, тъй като обжалваното решение, с което е отменен Електронния
фиш, е съобщено на ОДМВР Хасково на 12.05.2022 г., съгласно от представената по
делото разписка, а касационната жалба е подадена на 29.04.2022 г., видно от
датата на пощенското клеймо на плика, с който е постъпила в Районен съд –
Димитровград. Касационната жалба е подписана и изхожда от страната, за която
обжалваното решение е неблагоприятно, поради което не са налице основания за
оставянето й без разглеждане.
Разгледана по
същество касационната жалба е неоснователна.
С проверяваното решение Димитровградският районен съд е отменил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №4445759 от 03.02.2021 г. на ОДМВР Хасково, с който на Я.А.Д. – законен представител на фирма АН ИНДЪСТРИ ЕООД, гр.Х., на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Според посоченото в Електронния фиш, установеното нарушение е че на 03.02.2021 г. в 12.29 часа в обл.Хасково, ПП I-5, км.285 до сервиз за гуми Евро Ауто в посока гр.Х., извън населено място, с максимална скорост за движение от 90 км/ч, АТСС тип ARH CAM-S1, №11743ba, насочен към гр.Д., МПС лек автомобил Опел Астра с регистрационен номер *******е заснето с установена стойност на скоростта 117 км/ч, превишена стойност на скоростта 27 км/ч.
За да отмени Електронния фиш, районният съд е извършил анализ на приложимата нормативна уредба, като е преценил, че същият формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него. Съдът е приел, че описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, като ясно е посочено конкретното място на извършване на твърдяното нарушение, нарушените разпоредби – чл.21, ал.1 от ЗДвП и размера и основанието на глобата. Констатирал е, че е налице съставен протокол за използване на описаното техническо средство, в който фигурират вида и номера на използваното техническо средство, мястото, на което същото е поставено при стационарен режим и засичане скоростта на приближаващи автомобили, датата на използването му, времетраенето на използването и броя на регистрираните и заснети нарушения на ограничението на скоростта от 90 км/ч. Освен това съдът е изложил мотиви за наличие на основателно съмнение, а оттам и за неустановеност на съществен елемент от описаното административно нарушение, свързано със засечената скорост. Посочил е, че видно от представения по делото снимков материал №11743ВА/0227669, е налице заснета снимка, на която е описано, че разстоянието до заснетия обект е 141 метра, но на самата снимка са заснети както автомобил с рег.№*******, така и друг автомобил с рег.№*******, движещ се паралелно с първия в същата посока. При това съдът е приел, че не може категорично да се отграничи на кой от двата успоредно движещи се автомобила е засечена скоростта, както и липсват обективни данни, от които да се установи, че засечената скорост е именно на автомобила на жалбоподателя с рег.№*******. Въз основа на изложените мотиви съдът е отменил Електронния фиш като незаконосъобразно издаден.
Административен съд – Хасково приема, че така постановеното решение е съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не следва да се излага повторно.
Доколкото електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, правилни са изводите на въззивния съд, че в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин всички обективни и субективни признаци на административното нарушение, което в процесния случай не е било сторено по делото. Наличния по делото снимков материал действително визуализира два успоредно движещи се автомобила, при липсата на каквито и да е други обективни данни на кой от тях скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство №11743ba. При това положение правилно въззивният съд е приел за недоказано по несъмнен начин извършването на санкционираното с Електронния фиш административно нарушение и неговото авторство. Мотивите на районния съд се споделят изцяло и на основание чл.221, ал.2, предложение последно от АПК настоящата инстанция препраща към тях.
Наведените бланкетно в касационната жалба възражения за незаконосъобразност на решението не оборват направения извод. Административнонаказателната отговорност за нарушение, установено с техническо средство или система по реда на чл.186, ал.4 от ЗДвП, се носи от собственика на заснетото моторно превозно средство, или от лицето, на което моторното превозно средство е предоставено. От наличните по делото писмени доказателства не може да се направи категоричен извод, че именно с лек автомобил Опел Астра с регистрационен номер *******е извършено превишаване на установената в чл.21, ал.1 от ЗДвП скорост на движение на посочените в Електронния фиш дата и място, за да бъде санкциониран за това нарушение законният представител на дружеството – собственик на този автомобил Я.А.Д..
От събраните доказателства не може категорично да се приеме, че вмененото на това физическо лице административно нарушение е безспорно установено и доказано, поради което правилно районният съд е отменил Електронния фиш.
Постановеното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, касаторът дължи в полза на ответника по касационната жалба направените разноски за касационното производство. Доколкото в касационното производство ответникът е бил представляван от адвокат с оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие, видно от приложените по делото пред районния съд Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от дата 14.12.2021 г., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът определя възнаграждението, което насрещната страна следва да бъде осъдена да заплати на адвокат Д.А. за настоящата инстанция, в размер на 300 лева.
По
частната жалба:
Производството е по реда на глава тринадесета от АПК, във вр. с чл.248, ал.3, изр.второ от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.143 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Административен съд – Хасково, като
прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено
следното:
Производството по АНД №62 по
описа на Димитровградския районен съд за 2022 г. е било образувано
по жалба от Я.А.Д. срещу
Електронен фиш Серия К №4445759 от 03.02.2021 г. на ОДМВР Хасково, като
жалбата е била подадена чрез
пълномощник – адвокат Д.А., с приложено пълномощно от дата 14.12.2021 г. и Договор за правна защита
и съдействие, сключен на 14.12.2021 г. между Я.А.Д. като клиент, и адвокат Д.Г.А., в раздел III от
който е отразено, че договореното възнаграждение е безплатно по чл.38, ал.1,
т.3 от ЗАдв – близък.
С постановеното по делото Решение №63/06.04.2022
г. Димитровградският районен
съд е отменил Електронния фиш, без да се произнесе по направеното още с
жалбата искане ответникът да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение
по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвоката, който оказва безплатна
правна помощ на жалбоподателя.
Според приложената по делото
разписка, Я.А.Д., чрез адвокат Д.А., е получила обявление за изготвеното Решение
№63/06.04.2022 г. на 13.05.2022
г.
Под вх.№2499/11.04.2022 г. в Районен съд – Димитровград е регистрирано подадено от адвокат Д.А. искане за допълване на така постановеното Решение, с присъждане на разноските на адвоката.
С Определение от закрито заседание на 28.04.2022 г. съдът е допуснал на основание чл.248, ал.1 от ГПК, изменение на постановеното Решение №63/06.04.2022 г. по АНД №62/2022 г. на Районен съд – Димитровград в частта му за разноските, като е осъдил ОД-МВР – гр.Хасково, на основание чл.63д от ЗАНН да заплати на Я.А.Д. *** направените разноски за тази съдебна инстанция в размер на 300 лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В определението е вписано, че същото подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Определението е съобщено на Я.А.Д., чрез адвокат Д.А., на 16.05.2022 г.
Разглежданата
частна
жалба срещу
Определението от 28.04.2022 г. е подадена на 17.05.2022 г. чрез Районен съд – Димитровград, където
е регистрирана под вх.№3347 от същата дата.
Частната жалба е процесуално допустима за разглеждане, тъй като е депозирана от надлежна страна и в законоустановения срок от съобщаването на обжалваното Определение.
Административен съд – Хасково, като
прецени представените доказателства и провери законосъобразността на
обжалваното определение, намира частната жалба за частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от
Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал.2
на чл.38 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да
го заплати.
В производство пред районния съд от жалбоподателя Я.А.Д., чрез процесуалния й представител адвокат Д.А., своевременно, още в жалбата срещу Електронния фиш, е била заявена претенция за присъждане на разноски по делото.
В представения пред този съд и наличен по делото Договор за правна защита
и съдействие от 14.12.2021
г. изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие на
жалбоподателя адвокатът извършва безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата – на свой близък.
Правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1 от ЗА, е установено със
закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни
последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА, като наличието на
конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.
В процесния случай производството пред районния съд е
инициирано по жалба на санкционираното лице Я.А.Д., което е било представлявано по делото от надлежно упълномощения адвокат Д.А.,
а оспореният от него Електронен
фиш е отменен от съда.
При тези обстоятелства безспорно е
възникнало регламентираното от нормата на чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.63д, ал.1
от ЗАНН право – в производството пред районния съд страната има право на
разноски, като при отмяна на обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа,
издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение са били налице, поради което правилно Димитровградският районен съд е изменил (на практика допълнил) постановеното по АНД №62/2022 г. Решение №63/2022 г. в частта му за разноските и правилно е осъдил ОДМВР – Хасково за разноски в размер на 300 лева, макар неправилно да е основал размера на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
В Раздел IV от издадената на основание чл.36 и чл.38 от Закона за адвокатурата Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са предвидени възнаграждения по наказателни и административнонаказателни дела за една инстанция, като съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, а разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при интерес до 1000 лв. възнаграждението да е 300 лв.
Неправилно съдът не е приложил
специалната норма на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и е присъдил тези
разноски в полза на жалбоподателя, а не на неговия адвокат, чието право е
самостоятелно и произтичащо от цитираната разпоредба.
Обжалваното определението не е
недопустимо, тъй като е постановено след надлежно сезиране, но в посочената
част е незаконосъобразно, и следва да бъде изменено, като разноските в същия
размер се присъдят на адвокат Д.А., вместо на упълномощилото го лице Я.А.Д..
Доколкото произнасянето на
настоящата инстанция по частната жалба не е за разрешаване на спор по същество, а е по оспорване на съдебен акт относно
разноските, то в тази му част производството няма самостоятелен характер и в него не се носи
отговорност за разноски.
Водим от изложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във вр. с чл.236 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №63/06.04.2022 г., постановено по АНД №62 по описа на Димитровградския районен съд за 2022 година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на адвокат Д.Г.А., ЕГН/Булстат **********,***, разноски в размер на 300 (триста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, за настоящата инстанция.
ОТМЕНЯ Определение от закрито
заседание на 28.04.2022
г., постановено по АНД
№62 по описа на
Димитровградския районен съд за 2022 година, в частта му, с която се осъжда ОД-МВР – гр.Хасково, на
основание чл.63д от ЗАНН да заплати на Я.А.Д. *** направените разноски в размер
на 300 (триста) лева, вместо което
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Хасково за заплати на адвокат Д.Г.А., ЕГН/Булстат **********,***, разноски в
размер на 300 (триста) лева, представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
ОТХВЪРЛЯ жалбата срещу Определение
от закрито заседание на 28.04.2022 г. постановено по АНД №62 по описа на Димитровградския
районен съд за 2022
година в останалата й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.