МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА №1 от 28.01.2016
г. ПО НОХД 213/2014 г.
Софийската
районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу И.М.Д. за това, че на
15.05.2009г. в с. И., ул. , противозаконно присвоил чужда собственост на „.......“,
движима вещ – лек автомобил „Шкода“, модел „Фабия“с ДК № ........, на стойност
23 050, 43 лв., която владеел въз основа на договор за лизинг № ... г. и Анекс
към него от 12.02.2009г., сключил с „.....“ АД, като укрил автомобила на
посочения адрес и обсебването е в големи размери – престъпление по чл.206, ал.3
вр с ал.1 НК. Спрямо И.М.Д. е повдигнато и обвинение, за това, че на
28.06.2009г. при условията на посредствено извършителство, посредством К. Б. В.,
В. Л. Х. и К. Д. М., в гараж в с. И., община С., ул. „....“ , повредил
противозаконно чужда движима вещ: лек автомобил „Шкода“, модел „Фабия“ с ДК № ......,
собственост на „.....“ АД, като от
автомобила били демонтирани преден и заден капаци, седалки, табло, волан, задна
кора, кора на тавана и двете задни врати и газовата бутилка като с това
причинил вреди в размер на 1675,92лв. – престъпление по чл.216, ал.1у пр.2-ро НК.
В съдебно
заседание представителят на РП-Своге поддържа изцяло обвинението срещу
подсъдимия, като посочва, че то се подкрепя от събрания по делото
доказателствен материал. Заявява, че не са налице смекчаващи вината
обстоятелства, тъй като подсъдимият не съдейства за разкриване на обективната
истина. Иска от съда да му наложи наказание в размер на три години лишаване от
свобода, като отложи изпълнението на същото за срок от пет години, като по този
начин ще бъдат постигнати целите на наказанието и на генералната превенция.
Защитникът на
подсъдимия И.Д. поддържа, че подзащитният му следва да бъде признат за невинен
по така повдигнатите му обвинения. Заявява, че не са налице каквито и да е
доказателства, от които да се установи, че именно той е автор на
инкриминираното деяние. Твърди, че съдът не следва да дава вяра на показанията
на свидетеля В. Х., тъй като същият е и заинтересуван от изхода на делото, като същото се отнася и за
останалите свидетели, които са били задържани за същото деяние. Иска от съда да
оправдае подзащитният му.
Подсъдимият се
придържа към казаното от своя защитник
В последната си
дума И.Д. иска от съда да го оправдае.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните приема за установено следното:
Подсъдимият И.М.Д.
е с ЕГН **********, ...., български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, неосъждан.
На 12.09.2009г.
той встъпил в правата на лизингополучателя по договор за лизинг на лек
автомобил № ...г., като получил в свое владение лек автомобил „Шкода“, модел
„Фабия“ с ДК № ..... Собствеността върху автомобила принадлежала
на „.....“ , като стойността и възлиза в размер на 13000 лв. По договорът за
лизинг, подсъдимият поел задължение да заплаща ежемесечно лизингови вноски в
размер на 234 евро.
Автомобилът бил
застрахован в „...“ по застрахователна
полица № ...... с пълно застрахователно покритие, включително и срещу
застрахователен риск от кражба.
В свободното си
време подсъдимият управлявал автомобила като такси. Д. нямал необходимата
правоспособност за това. Към края на месец април, началото на месец май подсъдимият се свързал със свидетеля В.Х. По
време на срещата Д. споделил, че има финансови проблеми, както и че има личен
автомобил, който иска да разглоби и продаде на части. Подсъдимият обещал на
свидетеля Х. 1000 лева за мястото на което ще бъде съхраняван автомобила и 1000
лева за разкомплектоването. Свидетелят Х. се съгласил, като от своя страна се
свързал със свидетеля К. М., негов приятел, който имал гаражно помещение в с. И.,
община С. Свиделите Х. и М. се уговорили автомобилът да остане в гаража срещу
сумата от 1000 лева, която щяла да бъде заплатена на М.
Намерението как
да постъпи с автомобила подсъдимият
подробно описал в тетрадки, като планът бил следния – застрахова автомобила
против кражба, краде си я сам и я разглобява на части, след което получава
обезщетението от застрахователя.
В изпълнение на уговорката си с
подсъдимия свидетелят Х. влязъл във връзка със свидетеля К. М., като се
уговорил с него да наеме гаражът му в с. И., на ул. „....“ № за сумата от 1000 лева, където да съхраняват
колата.
На 15.05.2009г. вечерта подсъдимият
отишъл с процесния автомобил в дома на свидетеля В. Х. След това свидетеля Х. с
неговата кола и подсъдимият с процесната тръгнали към с. И. По пътя те спрели
при свидетеля П. Г. и свидетеля Т. Д., от където свидетеля Х. взел един
акумулатор.
Късно вечерта на 15.05.2009г. подсъдимият
и свидетеля Х. пристигнали в с. И., на
ул. „....“ №, пред дома на свидетеля К. Там те се срещнали с него, като
подсъдимият паркирал автомобила в гаража му. Гаражът се намирал в края на
дворното място, като имал изход към черен път без изход. Подсъдимият демонтирал
табелите на колата и ги взел със себе си. Двамата със свидетеля Х. си тръгнали.
На следващия ден – 16.05.2009г.
подсъдимият имал уговорка със свидетелят Я. Г. и свидетеля Ц. Г., за да отидат
до селото на подсъдимия с процесния автомобил. Свидетелите отишли пред дома на
подсъдимия в гр. С., кв. „....“, бл., където се срещнали с И.Д. Пред тях той
казал, че автомобилът му е откраднат, тъй като я бил паркирал пред блока, а
сега не я виждал. Не тръгнал със свидетелите, а отишъл в полицията, за да
съобщи за кражбата.
Подсъдимият Д. ***, където заявил, че на
15.09.20109г., около 18.00 часа паркирал автомобила пред блокът в който живее –
в гр. С., кв. „....“, бл...., а на другия ден – 16.05.2009г. около 12.00 часа
установил липсата му. Подсъдимият уведомил и застрахователя „....“ за противозаконното отнемане на
автомобила, като била образувана преписка по щета, с цел да получи
застрахователното обезщетение за него.
В изпълнение на уговорката си с
подсъдимия свидетелят В. Х. се свързал със свидетеля К. В., като му обещал
възнаграждение в размер на 500 лева, за да разглобят автомобила. В. се
съгласил. На 28.06.2009г. те двамата, заедно със свидетелят К. М. започнали да
разглобяват колата. За около два часа те свалили предните и задните капаци,
задната броня на автомобила, стопове, облицовка на арматурното табло, свалили волана на автомобила, кормилна
колонка, седалки.
На 28.06.2009г. в 07 Сектор на ОКП СДВР
бил получен сигнал от лице, пожелало анониманост, че на същата дата ще бъде
разкомплектован автомобил в гараж в с. И., ул. „....“. Свидетелите В. Добре, А.
Д., както и полицаите А.Б. и М. А. били изпратени да посетят сигнала. Те
извършили проверка и на посоченото в сигнала място открили свидетелите В. Х., К.
В. и К. М. Проверили автомобила и установили, че автомобила е обявен за
издирване като открадната. Арестувани били трите лица – свидетелите Х., К. и М.
Свидетелят Х., посочил че възложител на разглобяването е подсъдимият, който
също бил арестуван.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се
установи по ясен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
показанията на свидетеля К.В., М.А., А.Д., А. Б., В. Д., Р. М., Я. Г., А. Н., П.
Г., Т. Д., прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 НПК, показанията на
свидетеля В. Х., прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК и дадени пред
съда, К. М. – дадени пред съда и
прочетени по реда на чл.284, ал.4 вр. ал.1 от НПК, Й. Ж., А. Р., М.А. – дадени
пред съда, В. Х., В. Д., А. Д., прочетени по реда на чл.281 от НПК,
дактилоскопна, графологическа, две съдебно оценителни експертизи, писмени
документи – протоколи за оглед, за разпознаване, договор за лизинг и за
прехвърляне на лизинг, застрахователна преписка, справки.
По делото са назначение две съдебно
оценителни експертизи за стойността на автомобила – съответно 13000 лева и
23050,43 лева.
Установява се, ч е по автомобила има
дактилоскопни следи от свидетелите К. В. и К. М.
От
събраните по делото доказателства се установи, че подсъдимият е владеел
процесния автомобил на основание договор за лизинг. Доказа се, че подсъдимият е
планирал да открадне сам автомобила, да укрие същия и да го обяви за откраднат.
Цитираното обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля Х., както и
от приобщените като веществено доказателство тетрадки, в които подсъдимият
подробно е описал намеренията си. Установено по несъмнен начин е и обстоятелството,
че подсъдимият е обявил автомобила за откраднат – потвърждана се от събраните
гласни доказателства, както и от писмените такива, включително от
застрахователната преписка, изискана по делото.
Съдът приема за
безспорно установено и обстоятелството, че подсъдимият е съзнавал, че
автомобилът ще бъде разглобен, а частите му продадени. Това обстоятелство се
установява от саморъчно написаните от него записки. В тях той подробно е описал
аналогична схема - да я застрахова за
висока сума, да я обяви за открадната и да получи застрахователното
обезщетение, да си купи БМВ 524 ТД, да разглоби обявената за открадната кола и
частите да останат за него. Сам себе си в цитираните записки, той нарича
„хитрец“. Подробно е описал какви
доказателства да представи, след като обяви
колата за открадната, за да не възникнат съмнения, че сам я е откраднал,
както и доказателства, че колата му трябва, за да я кара като такси и така да
си изкарва прехраната. Безспорно подсъдимият не е имал намерение повече да
ползва колата, а е искал да получи застрахователното обезщетение за нея, както
и стойността на частите й. На много места той посочва и автомобила, който желае
да кара купи БМВ 524 ТД, като са налице различни схеми за придобиването му.
Причина за осъществяване
на престъпното деяние е следното
обстоятелство – съгласно чл.12 от Общите условия лизингодателят задържа
полученото застрахователно обезщетение и следователно не би имал претенции
спрямо подсъдимия. Автомобилът е бил застрахован за сумата от 9360 евро, като подсъдимият
е считал, че тази сума ще покрие задълженията му към лизингодателя и ще го
обогати- Целта на подсъдимия е била след
разглобяването на автомобила, той да получи финансова облага от продажбата на
частите му.
Установено
по делото е и обстоятелството, че подсъдимият и свидетелят Х. на път за село И.
са се отбили при свидетелите Г. и Д., за да вземе Х. от тях един акумулатор.
Подсъдимият се е запознал с тези лица, които потвърждават същото по време на
разпита си, както и при извършеното разпознаване.
Съдът кредитира съдебно
оценителната експертиза на вещото лице Ж.
Е., тъй като същата дава оценка на автомобила към момента на деянието, която е
и релевантната стойност. Вещото лице е имало предвид факта, че автомобилът е
бил в добро техническо състояние, както и факта, че е работил като такси.
По-високата стойност посочена от експерта Д.К. представлява цената на
автомобила съобразно договора за лизинг, която цена не представлява реалната
стойност на автомобила към датата на извършване на деянието, а представлява
цената по договор, която би получило ощетеното юридическо лице, ако договорът
бе изпълнен коректно. Не следва в наказателното производство да бъде носена
отговорност за бъдещи ползи, тъй като
основен принцип е да се носи отговорност за реално причинените вреди.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК. Той противозаконно е присвоил чужда
движима вещ, която е владеел. Неговото действие има юридическа характеристика
„присовяване“, доколкото той първо е установил своята фактическа власт върху
автомобила на законово основание– чрез договор за лизинг. Впоследствие – на
15.09.2009г. той укрил автомобила в гаража на свидетеля К. М. в село И., като
по този начин той установил своя собствена трайна фактическа власт върху
автомобила, с намерение да я свои за себе си, която иззключва правото на
собственост на лизингодателя. Присвояването е насочено към чужда – на „....“ вещ, безспорно движима такава. Присвояването е
станало противозаконно, доколкото подсъдимият е нямал законово основание за
това.
От субективна страна подсъдимият
е съзнавал, че придобива владение върху автомобила, като основанието за държане
на същия е договора за лизинг – т.е. че той не е негов, а на лизинговата
компания. Съзнавал е, че укривайки го,
го присвоява, като именно с тази цел го е извършил. Съзнавал е неправомерността
действията си, тяхната обществена опасност и е искал настъпването на
общественоопасния резултат, поради което деянието му е извършено с пряк умисъл.
Реално защитата на
подсъдимия не аргументира конкретни възражения, които съдът да вземе предвид и
да обсъди в мотивите си. Повърхностното и схематично да не се кредитират
показанията на група свидетели и обобщаващото
- „липса на каквито и да е доказателства“, няма как да бъдат анализирани
от съдията-докладчик, доколкото подробно бе описано защо се дава вяра на едни
показния и респективно следва ли да се кредитират други.
Съдът приема, че
подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК. До
този извод съдът стигна, като взе предвид обстоятелството, че дествията по
разглобяването на автомобила са предприети след неговото обсебване т.е. налице
е увреждане на обществените отношения касаещи правото на собственост, като
последващото увреждане се явява ирелевантно. Налице е несъщинска реална
съвкупност, доколкото последващото действие е насочено към обект на
обществените отношения, увреден с предходното деяние. Последваща увреда на вече обсебена вещ не се явява
престъпление. Отделно съдът приема, че подсъдимият не е предприел действия по
повреждането на автомобила включително чрез посредственото извършителство на
свидетелите Х., В. и М. Действително, подсъдимият е съзнавал, че автомобилът ще
бъде разглобен на части, като за това той постигнал съгласие със свидетеля Х.
Не е съзнавал обаче, че Х. ще ангажира В. и М. за това. Подсъдимият не е знаел
нито кога ще бъде разглобен автомобила, нито кои лица ще го разглобяват.
Неговата съпричастност към деянието се изразява в това, че на 15.06.2009г. е
закарал колата в село И. и я е оставил в гаража на свидетеля М., а не в това,
че е възложил на Х., В. и М. да рзглобят автомобила. С оглед горното съдът
приема, че подсъдимият не е извършил престъплението по чл.216, ал.1 от НК,
поради което следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО.
При обсъждане на
събраните по делото доказателства съдът възприема за смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства – сравнително младата възраст, чистото му съдебно
минало, продължителността на воденото спрямо него досъдебно производство.
Отегчаващо отговорност му обстоятелство е стойността на обсебената вещ, както и
това, че на два пъти е заявил, че автомобилът е откраднат. Налице е малък
превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което съдът прие, че следва
на подсъдимия за престъплението по чл.206, ал.1 от НК да му наложи наказание в
рамер на 2 години лишаване от свобода.
Наказание в такъв размер отговаря на обществената опасност на деянието и
би способствало за реализиране на целите на наказанието по чл.36 от НК.
Налице са законовите
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо подсъдимия, тъй като
подсъдимият не е осъждан до момента. За превъзпитанието му не е небоходимо да
търпи наказанието ефективно, тъй като възможността да изтърпи това наказание
при ново престъпление би повлияла превантивно върху него.
По разноските:
Доколкото съдът осъди подсъдимия И.Д. на основание чл.189, ал.3 от НПК им възложи разноските по делото, както и сумата от 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :