Определение по дело №320/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1453
Дата: 23 октомври 2023 г. (в сила от 23 октомври 2023 г.)
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20233100900320
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1453
гр. Варна, 23.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20233100900320 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. П. С.,
ЕГН **********, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Д. А.,
ВАК, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина", ул. „Рачо Петков-
Казанджията“ № 4-6, обективираща иск с правно основание чл. 439 ГПК
По допустимостта на предявените искове:
Исковата молба има изискуемото съгласно чл.127, ал.1 ГПК съдържание
и към нея са представени приложенията по чл.128 ГПК, поради което същата
е редовна.
Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и
тяхната легитимация съответства на наведените от ищеца твърдения за
наличие на изпълнително производство въз основа на изпълнителен титул, по
който вземането е погасено въз основа на настъпили обстоятелства след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Тези твърдения обуславят и наличието на правен
интерес за ищеца от търсената защита.
Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията
за родова и местна подсъдност на делото.
Предвид наличието на положителните процесуални предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед
липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле
на чл.365 ГПК съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда на
Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
1
Размяната на книжа, предвидена в чл.367 - 373 ГПК е приключила.
На основание чл.374, ал.2 ГПК, делото следва да бъде насрочено в
открито съдебно заседание, като на страните се съобщи настоящото
определение, ведно с проект за доклад на делото, както и да бъдат напътени
към процедура по медиация за доброволно уреждане на спора.
Съдът констатира нередовности по исковата и допълнителната искова
молба, както и по отговорите към тях, които следва да се отстранят с
изпълнение от страните дадените указания в седемдневен срок от получаване
на настоящото определение, като:
1. Ответникът следва да конкретизира твърденията си за извършените
действия, прекъсващи давността, като посочи ясно и пълно с кои
действия след дата 26.06.2015г., включително и в хода на
производството по изпълнително дело № 377/2023г. по описа на ЧСИ
Д.П.-Я., е прекъсван давностният срок.
2. Ответникът следва да посочи при какви обстоятелства е подписано
представеното Споразумение от 22.06.2021г., както и да конкретизира
твърдените плащания – дата, вид и начин на плащане.
3. Ищецът следва да конкретизира оспорването си на споразумението от
22.06.2021г.
По доказателствените искания на страните:
Представените писмени доказателства от страните представляват
относими и допустими доказателства и следва да бъдат допуснати.
Така направеното искане от ответника да бъдат изискани и приложени
към делото изпълнителните дела: и.д. № 163/2013г. по описа на ЧСИ З.Д. и
и.д. № 377/2023г. по описа на Д.П.-Я., се явява относимо и допустимо към
предмета на делото и подлежи на уважаване.
Направеното от ответника искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза е основателно и следва да бъде уважено.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в
едноседмичен срок от съобщаване на настоящото определение да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на
спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде
върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на
списък на разноските, на осн. чл. 80 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства
делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде
2
изслушан и устния доклад на съдията.
Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА в седемдневен срок от получаване на
настоящото определение да конкретизира твърденията си за извършените
действия, прекъсващи давността, като посочи ясно и пълно с кои действия
след дата 26.06.2015г., включително и в хода на производството по
изпълнително дело № 377/2023г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., е прекъсван
давностният срок.
УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА в седемдневен срок от получаване на
настоящото определение да посочи при какви обстоятелства е подписано
представеното Споразумение от 22.06.2021г., както и да конкретизира
твърдените плащания – дата, вид и начин на плащане.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА в седемдневен срок от получаване на
настоящото определение да конкретизира твърденията за оспорването на
споразумението от 22.06.2021г.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск с правно основание
по чл. 439 ГПК от С. П. С., ЕГН **********, гр. Варна, чрез процесуалния
си представител адв. Д. А., ВАК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова
долина", ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, за приемане за установено в
отношенията на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ
размер от 31 046.33 лева, от която 13 665 евро – главница, 1036.23 евро –
договорна лихва за периода от 01.12.2011 г. до 03.08.2012 г., 456.77 евро –
наказателна лихва за периода от 04.04.2012 г. до 03.08.2012 г., 30 евро –
заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 03.08.2012 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 594.12 лева – платена държавна такса и 747.06 лева –
юрисконсултско възнаграждение, предмет на принудително изпълнение по
изп. дело № 377 по описа за 2023 г. на ЧСИ Д.П.Я., образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 11303 по описа за
2012 г. на Районен съд – Варна, поради погасяването на вземането по
изпълнителния лист по давност.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32
„Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за устен доклад:
С исковата молба е предявен иск с правно основание по чл. 439 ГПК
3
от С. П. С., ЕГН **********, гр. Варна, чрез процесуалния си представител
адв. Д. А., ВАК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Малинова долина", ул.
„Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, за приемане за установено в отношенията
на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 31
046.33 лева, от която 13 665 евро – главница, 1036.23 евро – договорна лихва
за периода от 01.12.2011 г. до 03.08.2012 г., 456.77 евро – наказателна лихва
за периода от 04.04.2012 г. до 03.08.2012 г., 30 евро – заемна такса, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 03.08.2012 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
594.12 лева – платена държавна такса и 747.06 лева – юрисконсултско
възнаграждение, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 377 по
описа за 2023 г. на ЧСИ Д.П.Я., образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 15.01.2013 г. по ч. гр. д. № 11303 по описа за 2012 г. на Районен
съд – Варна, поради погасяването на вземането по изпълнителния лист по
давност.
Ищецът твърди, че е получил Покана за доброволно изпълнение на
13.04.2023г. по изпълнително дело № 377/2023г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я.,
видно от която било, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********
- конституиран взискател, съгласно договор за цесия от 28.09.2018г., по
силата на който „ОТП Факторинг“ ЕАД е прехвърлил вземането си на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД по Изпълнителен лист от 15.01.2013г., издаден в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД, на основание Заповед за изпълнение по ЧГД №
11303/2012г. Задължението по изпълнителното дело възлизало на 64803,13
лева. Изразява становище, че не дължи описаните суми, тъй като повече от
десет години вземанията към него не били претендирани и поради това, че не
е бил в някакви законови и/или договорни отношения с лицето - взискател по
изпълнителното дело и не бил уведомяван за договори за цесии. Счита, че
задължението по изпълнителния лист се е погасило с изтичането на
петгодишна давност, считано от датата на която е подадено заявлението за
издаване на заповедта- 03.08.2012г., т.е. на 03.08.2017г., на основание чл. 110
от ЗЗД. А в случай, че давността е била прекъсвана или спирана, то намира,
че задължението се е погасило с изтичане на десетгодишната абсолютна
давност на 03.08.2022г., на основание чл. 112 ал.1 от ЗЗД. Поради
изложеното, моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответната страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с който се оспорва изцяло
основателността на предявения иск. Навежда твърдения, че срещу ищеца е
било образувано заповедно производство по ч.гр.д. 11303/2012г. на РС Варна,
приключило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз
основа на които от предходния кредитор било инициирано изп. дело №
163/2013 ЧСИ З.З.Д.. След прекратяване на изпълнително дело № 163/2013г.
4
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, било образувано ново изпълнително
дело 377/2023г. по описа на ЧСИ Д.З.П.-Я.. За неоснователно счита
позоваването на ищеца на изтичането на абсолютната погасителна давност
предвид, че разпоредбата действала занапред. Твърди, че ищецът С. П. С. е
сключил споразумение от 18.06.2021г. с което е признал задължението по
основание и размер е направил отказ от последиците на давността. Заявява, че
съгласно ТР 3/2020 ВКС давност не е текла до 26.06.2015г. Отделно от това
посочва, че съгласно най-новата съдебна практика на ВКС /Решение № 37 по
гр. д. 1747/2020 ВКС и Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. №
694/2019 г., III г. о., ГК/, дори действията по принудително събиране на
вземането да са предприемани след настъпила перемпция по изпълнителното
дело, с поискването им давността е била надлежно прекъсната. Изразява
становище, че съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането или
единствено по отправено искане от кредитора за прилагане на определен
изпълнителен способ, независимо дали действия по реализирането му са
предприети от съдебния изпълнител /съгл. Решение № 32 от 09.01.2017 г. по
гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 423 от
27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд –
Пловдив/. С оглед на гореизложеното, изпълняемото право и правото на
принудително изпълнение ответникът счита, че не са погасени.
Алтернативно, отбелязва, че съобразно господстващото становище в правната
теория и задължителната съдебна практика, погасителната давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително
изпълнено по аргумент от разпоредбите на чл.118 ЗЗД. В този смисъл счита,
че при твърдения за погасяването по давност на вземането искът се явява
допустим, но неоснователен, тъй като вземането продължава да съществува и
се погасява само възможността то да бъде събрано по съдебен ред. Намира, че
ищецът не оспорва неизпълнението си по договора за кредит и дължимостта
на сумата, а единствено липсата на притезателно право на принудително
изпълнение. С оглед на гореизложеното, счита за неоснователни твърденията
на ищеца, че процесното вземане е погасено по давност, поради което моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави възражение за
прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от
ищцовата страна.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва изцяло писмения
отговор и поддържа изложеното в исковата молба. За неоснователни счита
доводите на ответника, че до 26.06.2015г. давност не е текла с аргумента, че
разрешението, дадено с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, имало значение от момента на влизане в сила на тълкуваната норма
по чл. 110 ЗЗД, а не от постановяването на тълкувателното решение. Извежда
съждения, че в мотивите по т. 10 от посоченото ТР били изложени
5
съображения, че обстоятелствата, налагащи отмяна на Постановление №
3/1980 г. са настъпили още през 1991 г. В евентуалност изразява становище,
че дори и да се приеме, че давността започва да тече от датата на
постановяване на ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС – 26.06.2015г. , то същата
е изтекла на 26.06.2020г. Твърди, че по изпълнително дело № 163/2013г. по
описа на ЧСИ З.Д. не са извършвани изпълнителни действия, годни да
прекъснат или спрат давността. За неоснователно счита твърдението на
ответника, че ищецът е направил отказ от последиците на давността, тъй като
противоречало на чл. 113 ЗЗД. Оспорва представеното от ответника
споразумение.
С допълнителния отговор на исковата молба ответникът поддържа
изцяло изложеното в отговора си и оспорва твърденията на ищеца,
обективирани в допълнителната искова молба. За неоснователно и
неаргументирано намира тълкуването, че давност до 26.06.2015г. не е текла.
Счита, че с подписаното споразумение ищецът е признал задължението си по
основание и размер, поради което от 16.06.2021г. е започнал да тече нов
давностен срок. При евентуално приемане, че е настъпила погасителната
давност към датата на сключване на споразумението, се позовава на отказ от
последиците на давността. Посочва, че са извършени доброволни плащания
съгласно приложена таблица.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича
благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Доказателствената тежест се разпределя съобразно правилото на
чл.154 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които
извлича благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на ищеца,
оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист, е да установи
при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от
него правопогасяващи факти и обстоятелства.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна
давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното
дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за
прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат в
едноседмичен срок от съобщаване на настоящото определение становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно
възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба. В случай на
6
постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде
върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСОЧВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд - Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание на представените от
страните писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА представянето от съответните съдебни
изпълнители в седемдневен срок от получаване на съобщението на
следните изпълнителни дела: изпълнително дело № 163/2013г. по описа
на ЧСИ З.Д. и изпълнително дело № 377/2023г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я.,
за прилагане към настоящото дело.
ДОПУСКА извършването на СЪДЕБНО - СЧЕТОВОДНА
ЕКСПЕРТИЗА, по която вещото лице след запознаване с материалите по
делото и извършване на необходимите справки в счетоводствата на
титулярите на вземанията, да изготви заключение, в което да даде отговор
относно извършените след образувание на изпълнително дело № 163/2013г.
по описа на ЧСИ З.Д. погасявания на задължението – принудителни и
доброволни.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносим от ответника в
едноседмичен срок от връчване на препис от определението на съда.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б.Б., което следва да бъде уведомено след
внасяне на депозита по ССчЕ.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи
заключението си най - късно една седмица преди съдебното заседание.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
30.11.2023г. от 15.00 часа, за която дата и час се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, а на ищеца ДА СЕ ВРЪЧИ препис и
7
отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8