Решение по дело №235/2019 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Иванка Пенева Иванова
Дело: 20197250700235
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                           № 182                      28.11.2019 г.                 град Търговище

 

  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                           пети състав            

На деветнадесети ноември                                                        година 2019

В публично заседание в следния състав:

                                                                        Председател: Иванка Иванова

Секретар: Гергана Бачева

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

АД № 235 по описа за 2019 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Делото е образувано по жалбата на М.А.М.  ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0321-000220/ 19.09.2019 г. на мл. оперативен дежурен при ОД на МВР – Търговище в РУ-Попово, с която е постановено на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като е управлявал МПС след употребата на алкохол.

Жалбоподателят счита издадената заповед за незаконосъобразна поради нарушение на административно-процесуалните правила и необоснованост. Поради неизписване с цифри на алкохолното съдържание и начина, по който е направена пробата за наличие на алкохол в кръвта било нарушено правото на защита на жалбоподателя.

 В съдебно заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

 Ответникът по оспорването – мл. оперативен дежурен при  ОД на МВР – Търговище в РУ – Попово редовно призован, не се явява, а се представлява от гл. юрк. Ж., която счита жалбата за неоснователна.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е неоснователна при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема, че жалбоподателят М.М. е собственик на управлявания от него автомобил м. „Опел Фронтера“ с ДК№…, видно от  съставения АУАН от 19.09.2019 г. (стр. 29 от делото).

На процесната дата 19.09.2019 г. в 19, 40 ч. жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил в с. Гагово на изхода за гр. Опака по път ІІІ-202 в посока към с. Крепча след употребата на алкохол, установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0042 е отчело 0, 60 промила в 20, 11 ч. според съставения АУАН (стр. 29 от делото). След връчен талон за медицински изследване № 0035587 от 19.09.2019 г. в 20,20 ч. (стр. 30 от делото) и направено химическо изследване на алкохол в кръвта на жалбоподателя крайната концентрация е 0, 54 промила, видно от представения протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол № 73/ 24.09.2019 г. (стр. 31 от делото).

С процесната Заповед № 19-0321-000220 от 19.09.2019 г. мл. оперативен дежурен Б. Б. при ОД на МВР-Търговище в РУ-Попово е наложил ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. Б от ЗДвП.

От представения Протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози, съставен от медицински фелдшер В. Ст. (стр. 33 до 35 от делото) е видно, че в 20, 55 ч. жалбоподателят е посочил, че в 18 ч. е изпил две бири.

По делото са представени: Заповед № 81213-1524/ 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП (стр. 25 от делото); Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП и др. (стр. 26 до 27 от делото); Заповед № 363з-1478/ 08.10.2018 г. на директора на ОД на МВР – Търговище за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Търговище, които да издават заповед за прилагане на ПАМ по ЗДвП (стр. 19 от делото); Заповед № 363з-45/ 08.04.2015 г. на директора на ОД на МВР – Търговище за преназначаване на държавни служители в ОД на МВР – Търговище (стр. 20 от делото); АКТ за встъпване в длъжност от 15.04.2015 г. на мл. оперативен дежурен ( стр. 21 от делото); Заповед № 363з-1117/ 06.08.2018 г. на директора на ОД на МВР – Търговище за определяне на заместник (стр. 22 от делото); Болничен лист № Е20182243319 (стр. 23 от делото); Болничен лист № Е20182339899

При тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От правна страна съдът счита, че Заповед № 19-0321-000220 от 19.09.2019 г. на мл. оперативен дежурен при ОД на МВР – Търговище в РУ – Попово, с която е приложена ПАМ на жалбоподателя е законосъобразна, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Видно от представената Заповед № 363з-1478/ 08.10.2018 г. директорът на ОД на МВР – Търговище е упълномощил лицата от състава на дирекцията, които следва да издават заповеди за прилагане на ПАМ, сред които и служителите, назначени по график за оперативни дежурни в ОД на МВР – Търговище за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - Търговище.

ПАМ са актове на държавно управление от категорията индивидуални административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, т. к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата. Чрез прилагането на ПАМ се дава легален израз на държавна принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи, поради което те следва да бъдат прилагани само в конкретно изброени в закона случаи, както и от компетентен орган (съобразно визирания в цитираната норма кръг от длъжностни лица).

Деянието станало причина за прилагане на ПАМ на жалбоподателя е извършено на 19.09.2019 г. или тогава е действала разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ в редакцията си от ДВ бр. 77/ 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. Според разпоредбата: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на адм. нарушения се прилагат следните ПАМ: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: …б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;….“ В настоящия случай жалбоподателят е дал кръвна проба за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, като от представения протокол от изследването е видно, че жалбоподателят е управлявал МПС на процесната дата 19.09.2019 г. с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 54 промила.

Съдът приема, че не са налице сочените основания за оспорване от жалбоподателя на процесната заповед. На жалбоподателя е указано за тежестта на доказване в настоящото производство, при което той не представи доказателства в негова полза и за опровергаване на тезата на адм. орган, а именно че на процесната дата е управлявал лекия си автомобил без употребата на алкохол.

По възражението за неизписване на цифровото изражение на алкохолното съдържание и за начина на изготвяне на пробата съдът счита за неоснователно. По делото на стр. 31 е представен протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол, от който е видно, че жалбоподателят е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 0, 54 промила. Отделно от това на стр. 33 от делото е представен протокол за медицинска изследване и вземане на биологична проба за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози от медицински фелдшер В. Ст. при филиал „СМП“ гр. Попово. От последния протокол е видно, че жалбоподателят е признал, че на 19.09.2019 г. в 18, 00 ч. е изпил две бири. При това съдът приема за доказано обстоятелството, че жалбоподателят е консумирал алкохол преди управлението на собствения си автомобил в деня на проверката – 19.09.2019 г.

Наложената ПАМ е обоснована и мотивирана, като мотивите се съдържат в адм. преписка (съставения АУАН и двата протокола за химическо изследване на кръв и протокола за медицинско изследване). Спазени са административно-производствените правила при издаването и,  на жалбоподателя е издаден талон за изследване на кръв № 0035587 от 19.09.2019 г. Наложената ПАМ е преустановителна и цели преустановяване на управлението на МПС от неправоспособно лице.   

Поради изложеното съдът приема, че оспореният адм. акт е законосъобразен, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид на нормата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, настоящото съдебно решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното и на основание и на основание чл. 172, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.М.  ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на ПАМ № 19-0321-000220/ 19.09.2019 г. на мл. оперативен дежурен при ОД на МВР – Търговище в РУ-Попово, с която е постановено на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на СУМПС на водача до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като е управлявал МПС след употребата на алкохол.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: