Решение по дело №1172/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 569
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 26 юли 2019 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20192120201172
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 569

 

гр.Бургас, 14.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

 при участието на секретаря Даниела Михайлова, като разгледа НАХД № 1172 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „Я -ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр,КАРНОБАТ, „Цанко Церковски“, №, представлявано от управителя- Щ К А, ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 405768-F455827/04.01.2019г., издадено от Д Т В–Началник отдел Оперативни дейности-Бургас в Централно управление на НАП, съгласно Заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване № ЗЦУ-ОПР-17  от 17.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС  на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в размер на 500 лева

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Въвеждат се твърдения, че  се касае за налагане два пъти за едно и също нещо, тъй като имало резолюция  от страна на АНО за прекратяване на производството. Отделно от това се сочи, че са описани две нарушения за неиздаване и непредставяне на касов бон.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се представлява.

За Административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт К, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, като счита, че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания. Сочи относно въведеното в жалбата възражение, че по отношение на същото нарушение е съставен предходен АУАН и резолюция за прекратяване на производството, че в тази резолюция са налице указания за съставяне на нов АУАН. Като се вземе  предвид, че административнонаказателното производство започвало със съставянето на акта, счита, че не е налице каквото и да е нарушение от страна на АНО, тъй като едното производство е приключило, но е започнало ново - настоящото такова, за същото нарушение. В заключение моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 27.06.2018г в 13:55 часа, свидетелката- Н.М.Р., инспектор по приходите в Дирекция „Оперативни дейности”, извършила проверка заедно със свои колега на търговски обект - месарница, стопанисвана от „ЯНИ-МЕС” ЕООД, находяща се в гр. Бургас, ул. „Гладстон” № . Същата извършила контролна покупка, за която не й била издадена фискална касова бележка. Извършила покупка на свинска сатленка – 0.430 кг за 3.44 лв., като направила плащането с банкнота от 10 лв. и не й била издадена касова бележка от продавача Димитър Костов Башев. Изведена била и разпечатка от фискалното устройство, регистрирано в обекта за същата дата, от която било видно, че няма отразена такава  продажба на стойност 3.44 лв. В обекта имало работещо фискално устройство и от разпечатката - КЛЕН се потвърдило,  че няма въведена такава сума 3.44 лв. Счела, че е извършено нарушение на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС. На място съставила протокол за извършената проверка и  констатираното нарушение. Актът бил съставен впоследствие на  05.09.2018г. в сградата на ТД на НАП Бургас и бил връчен на същата дата на представляващата дружеството Щ Аа. В акта било описано, че при проверка на 27.06.2018г в 13:55 часа на търговски обект по смисъла на параграф 1, - месарница „Я", намиращ се в гр. Бургас, ул. „Гладстон“ №, стопанисван се установило: при покупка на свинска сатленка 0,430 кг по 8 лв./кг за 3,44лв и направено плащане от Р. с банкнота от 10лв., не е издадена фискална касова бележка от действащото в търговския обект фискално устройство модел TREMOL ZM-KL с инд. № ZK102590 и № на ФП 50114667. Плащането било прието и стоката е предадена от Д К Б, ЕГН **********. Едновременно с плащането не е предоставена на клиента фискална касова бележка от действащото в търговския обект фискално устройство, с което е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Това се потвърдило  и от предоставената разпечатка на КЛЕН-а на фискалното устройство за дата 27.06.2018 г., на която  няма отразено продажба на стойност 3,44лв. За резултатите от проверката е съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 а извършена проверка № 0267939/27.06.2018г. /стр.8-10 от делото/. Следва да се посочи, че по делото е представена и резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство № 352255-F392916 от 05.09.2018 г., на Д Т В–Началник отдел Оперативни дейности-Бургас в Централно управление на НАП, съгласно Заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване № ЗЦУ-ОПР-17  от 17.05.2018 г., с която  за същата проверка и констатации, същият е постановил да се издаде нов акт, а именно процесният, тъй като е бил издаден предходен такъв акт от 04.07.2018 г., в който е било пропуснато да се посочи датата на нарушението, което се твърди.

Съдържанието на съставения АУАН от дата 05.09.2018 г., от св. Р., впоследствие  било пренесено в издаденото на 04.01.2019г. НП, като АНО също счел че с действията си дружеството е осъществило състава на чл. 118, ал.1 ЗДДС, вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като цяло жалбоподателят на първо място поддържа възражение, че се касае за налагане наказание два пъти за едно и също нещо. Съдът намира това възражение за неоснователно, като както правилно посочи представителя на АНО в с.з., то първият съставен акт, за който се отнася процесната, цитирана по-горе резолюция, не е актът, положил началото на производството, като такъв се явява последстващо съставения акт от 05.09.2018 г., явяващ се отново в тримесечния срок от проверката, тоест в срока по чл.34 от ЗАНН, на база който е било издадено и атакуваното понастоящем НП, с което окончателно се е повдигнало обвинението спрямо лицето, за твърдяното нарушение, като именно този акт, и това НП са били предявени на жалбоподателя. Следователно неоснователно е възражението, че е налице хипотеза два пъти за едно и също нещо.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – издадено от Д Т В–Началник отдел Оперативни дейности-Бургас в Централно управление на НАП, съгласно Заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване № ЗЦУ-ОПР-17  от 17.05.2018 г. /стр.13 от делото/, а АУАН съставен от компетентен орган.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него, като възраженията в тази насока за некоректно описание на нарушението, и че са били описание две нарушения, застъпено в жалбата, съдът намира за неоснователно.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1. От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата касов бон не е издаден, са безспорно установени. От същите е извършена покупка на стока на стойност 3,44 лева и след извършеното плащане в брой, касов бон за продажбата не е издаден, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от 8.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2466/2017г.

Следва да се отбележи, че терминът "плащане" не съвпада по смисъл с термина "продажба", доколкото вторият касае реализиране на търговска сделка в съответствие с нормативните изисквания на гражданското законодателство. Под плащането следва да се приема фактическо действие по предаване от купувача на продавача на определена сума пари, представляваща цената на стоката. В тази връзка издаването на касовия бон е дължимо при преминаване на сумата от купувача във владението на продавача, независимо дали самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай в този момент.

Настоящият съдебен състав приема за установено от показанията на актосъставителя, а и от писмените доказателства по преписката- протокол за проверка, разпечатка от ФУ, че след като е направена контролната покупка и е извършено плащане в брой, за което “КЛИЕНТЪТ“ не е получил касов бон.. Това несъмнено води до извода, че вмененото нарушение било извършено.

На следващо място следва да се посочи, че проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДРЗДДС, според която търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение /например: маси, сергии и други подобни/ на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели /например: офис, жилище или други подобни/, да е част от притежаван недвижим имот /например: гараж, мазе, стая или други подобни/ или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби, като в случая става въпрос за железария. При проверката е констатирано, че за процесната продажба не е била издадена касова бележка. От обективна страна деянието се изразява в бездействие от страна на жалбоподателя-търговец, който не е изпълнил задължението си да издаде фискален бон или касова бележка от кочан за извършената продажба в търговския обект. Въпросът за вината не се обсъжда, тъй като нарушителят е юридическо лице и отговорността му е безвиновна.

                       Деянието не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

                    Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лева. Наложената имуществена санкция е индивидуализирана в размер на минимума от 500 лева и според съда е достатъчна за постигане целите на административните наказания. Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като визираното нарушение засяга утвърдения ред за данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти, от една страна, от друга - е в нарушение гарантираното право на всеки клиент за извършената от него покупка и заплащане на цена, да получи съответен документ от фискално устройство. Проверката за липсата или наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, е проверка по законосъобразността на наказателното постановление, подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/2007 на ВКС. При тази проверка, съдът не установи, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, при които нарушението да се квалифицира като "маловажен случай", тъй като в случая, нарушението е извършено от търговско дружество, при което отговорността е безвиновна и обективна, поради което преценка за смекчаващи вината обстоятелства не е допустимо да се извършва. Не може да се приеме, че е налице липса или незначителност на вредните последици, предвид изложеното по-горе. Ето защо, макар, в атакуваното наказателно постановление, административнонаказващият орган да не е обсъждал наличието на маловажен случай съгласно чл. 28 от ЗАНН, каквото задължение е имал, то при извършената от съда проверка, не се установи наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложеното НП следва да се  потвърди  изцяло като правилно и законосъобразно, като и наложената на нарушителя санкция се явява правилно индивидуализирана, а именно имуществена санкция в минималния размер предвиден в закона, а именно 500 лв.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1,  ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 405768-F455827/04.01.2019г., издадено от Д Т В–Началник отдел Оперативни дейности-Бургас в Централно управление на НАП, съгласно Заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване № ЗЦУ-ОПР-17  от 17.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр. чл. 118, ал.1 ЗДДС на  „Я -ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр,КАРНОБАТ, „Цанко Церковски“, №, представлявано от управителя- Щ К А, ЕГН ********** на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС,  е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в размер на 500 /петстотин/ лева

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ВО:К.А.