Решение по дело №116/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на „. В., гр.С., ул.”О. Ш.”№1 против решение №1062/24.06.09г на РС-С. по гр.д.№37/08г по описа на с.с., подадена чрез представител, с пр. осн. чл.196 и сл. ГПК(отм).

С атакуваният акт въззивното дружество е осъдено да заплати на въззиваемата страна неполучени обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и част от претендирано обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, като в останалата част над уважената и търсеното обезщетение по чл.222, ал.1 КТ са отхвърлени като неоснователни. Отделно от това са отхвърлени, като недоказани, исканията за оспорване автентичността на извършената нотариална заверка на генералното пълномощно и договора за възлагане управлението и двата анекса към него.

Недоволен от осъдителната част на така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за неправилно. Поради това настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции, развивайки подробни съображения в тази насока.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, за който иска да се остави в сила.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на решението, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от личното трудово досие между страните действително е сключен трудов договор №1/01.07.02г, по силата на който въззиваемата е приела да изпълнява в длъжността „търговски представител”, на която е настоявала да бъде назначена(вж. молбата й от 27.06.02г).В цитирания трудов договор страните са договорили основно месечно трудово възнаграждение от 300лв.

От представената справка от НАП-ТД,Б. е видно, че то е прекратено на 01.11.06г.

Според представеното допълнителното споразумение №2/28.03.07г, изрично отбелязано, че е към трудов договор №1/01.07.02г, на осн.чл.119,вр. с чл.118, ал.3 КТ представляваното от изпълнителния директор М.Т. и Сн.Т., се споразумели основното трудово възнаграждение месечна да възлиза на 4 000лв, считано от 01.04.06г.

Със заповед №35/14.05.07г изп.директор на - Сл. Х.,на осн.чл.328, ал.2 КТ е прекратил трудовите правоотношения с Т. от длъжността „търговски пълномощник”, считано от 14.05.07г.С цитираната заповед е разпоредено да й се изплатят обезщетения по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1 018,80лв; по чл.222, ал.1 КТ в размер на 1 018,80лв и по чл.224, ал.1 от КТ - 3 149,02лв.

В съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е констатирало, че Т. е работила пълен работен месец през април 2007г, като за месеците януари, февруари и март 2007г са и начислявани и изплащани трудови възнаграждения в размер на 1 018,80лв.

По делото не се спори, че въззиваемата е съпруга на М.Т., който по силата на договор за управление от 12.10.02г е приел да представлява и управлява „. МВ”.

По делото са приети съдебно-графологически експертизи, установяващи истинността на подписа на председателя на СД В.У. в цитирания договор за управление и анексите към него.Разпитани са и свидетели, досежно изпълняваната от въззиваемата работа.

При така установеното съда направи следните равни изводи:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е частично основателна.

Разпоредбите на чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ действително дават възможност за обезщетяване на ищцата заради прекратяване на трудовото й правоотношение, поради неспазен срок на предизвестие, както и за неизползван платен годишен отпуск.

От събрания доказателствен материал е видно, че със заповед №35/14.05.07г изпълнителния директор на е прекратил трудовото правоотношение с въззиваемата на осн.чл.328, ал.2 КТ.Установи се също така, че предизвестие не й е отправяно, както и че не е ползвала общо платен отпуск от по 20 работни дни за 2004г, 2005г и 2006г, и 8 дни за 2007г.Разпореждането на изпълнителния директор в посочената заповед за изплащане на обезщетения по цитираните текстове, също индицират основателността на претенциите.По тези въпроси не се спори.Напротив, в с.з. процесуалните представители на признават основателността на исковете, като оспорват единствено размерите им.

Анализа на доказателственият материал сочи, че с трудов договор №1/01.07.02г въззиваемата е назначена на длъжността „търговски представител”, за която се е кандидатирала(вж.молбата й от 27.07.02г).

Според справката от НАП обаче същият е прекратен на 01.11.06г. Следователно, към момента на подписване на допълнително споразумение №2/28.03.07г правоотношението,породено от трудов договор №1/01.07.02г, вече не е съществувало. При това положение не може да се счете, че то е изменяно по реда на чл.119 КТ в частта му досежно основното месечното трудово възнаграждение на 4 000лв.С оглед изложеното представеното допълнително споразумение №2/28.03.07г не поражда твърдяните от въззиваемата правни последици.

По арг. на чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ на Т. й се следват обезщетения за неспазен срок на предизвестие и за неползван платен годишен отпуск в размер общо на 68 дни(вж. съдебно-счетоводната експертиза). Същите обаче й се дължат в резултата на прекратяване на трудовото й правоотношение като „търговски пълномощник” със заповед №35/14.05.07г. Доколко по делото липсват категорични доказателства за плащане, следва да й заплати обезщетения, но съизмерими с полученото от нея брутно трудово възнаграждение за месец април 2007г, през който според вещото лице е отработила всичките му календарни дни(вж.чл.228, ал.1 КТ).В контекста на изложеното по чл.220, ал.1 КТ размера на дължимата сума възлиза на 1018,80лв, а по чл.224, ал.1 КТ – на 3 149,02лв.

Следва да се отбележи,че в заповед №35/14.05.07г никъде не се сочи, че прекратява трудов договор №1/01.07.02г за да се сподели тезата на РС, игнорираща справката на НАП, като косвено, и възприемане цитираната заповед като пряко доказателство, досежно прекратеното правоотношение. Съдържащото се на л.11 от ЛТД уведомление по чл.62, ал.4 КТ също не променя горните изводи, тъй като касае прекратяването на трудов договор №1/01.07.02г, но за длъжността „търговски пълномощник”, докато допълнително споразумение №2/28.03.07г касае „търговски представител”. С оглед изложеното не води до промяна и отразеното в цитираната по-горе справка на НАП в графата „Длъжност наименование” – „търговски пълномощник”.

Доколко въззиваемата е предоставяла работната си сила за определен период от време ежедневно през април 2007г, в каквато насока са свидетелските показания, то очевидно е във връзка с друго правоотношение. Този извод се обосновава от заповед №35/14.05.07г, с която считано от 14.05.07г въззиваемата е уволнена от длъжността „търговски пълномощник”. Ето защо съда не споделя изложените в тази връзка съображения на РС.По начало търговския представител и търговски пълномощник са две различни правни фигури,нещо с което страните очевидно са се съобразили, щом се ползват от тях.Поради това тяхното смесване е недопустимо,вкл. и при тълкуване тяхната воля.

След като въпреки диспозитивното начало и принципа за разпределение на доказателствената тежест въззиваемата не доказа по убедителен начин съществуването на трудово правоотношение относно длъжността „търговски представител” и нейното изменяване по реда на чл.119 КТ с допълнително споразумение №2/28.03.07г, то исковите претенции по чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ се явяват основателни и доказани, съответно за 1018,80лв и 3 149,02лв.

Свидетелските показания са общи, бегли и повърхностни, поради което не подкрепят в нужната степен тезата на въззиваемата. Ищцовите обяснения по чл.114 ГПК(отм.) също не променят горните изводи, след като не съдържат признание на неизгодни за страната факти.

При тези данни, а също и начисляванията във ведомостите за март 2007г(вж. съдебно-счетоводната експертиза); съпружеската връзка между ищцата и бившият изпълнителен директор, подписал допълнителното споразумение №2/28.03.07г, както и неокомплектованото ЛТД, правят реална възможността по-скоро от злоупотреба с право, отколкото позоваването на такова.

Ето защо първоинстанционото решение в обжалваната му част ще следва да се отмени, и вместо това исковете над уважените размери се отхвърлят, като неоснователни.В останалата атакувана част следва да се потвърди.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА обжалваната част от решение №1062/24.06.09г на РС-С. по гр.д.№37/08г по описа на с.с., в частта му с която исковете по чл.220, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ са уважени съответно над сумата от 1 018,80лв и над 3 149,02лв, както и за заплащане на държавна такса над сумата от 166,70лв,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, исковете на С. Г. Т.,гр.Б., ул. ”П.№77, предявени против „. –В.,ул.”О. Ш.”№1, за заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 КТ над сумата от 1 018,80лв и на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ над сумата от 3 149,02лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок, считано от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: