№ 458
гр. Русе , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520100172 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.
Ищецът Б. К. М., чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди,че на
17.07.2020 г., Д. Й. Х., управлявайки л.а. „Пежо 307“, с рег. № ....., застрахован при
ответника ЗК „Лев Инс” АД, загубил контрол над управляваното от него МПС и блъснал
намиращия се пред входната си врата ищец. В резултат на ПТП, ищецът получил контузна
рана на дясно коляно, която била обработена и е поставена превръзка. Извършеният на
29.07.2020г. преглед установил травма на мускул и сухожилие на горен крайник, травма на
мускул и сухожилие на долен крайник, дадени са указания за аналгетично
лечение,препоръчан е щадящ режим.Твърди, че болките от получената травма били особено
интензивни през първите седмици, а към подаване на ИМ изпитвал невъзможност за
движение на десни горен и долен крайници. Ходенето му било съпътствано с остри болки,
затруднявал се с задоволяване на елементарните си битови нужди, за което получавал
помощ от близките си. Изпитвал страх и уплаха от случилото се.
В тази връзка отправил претенция до застрахователя на виновния водач за изплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди с молба с вх. № 12555/02.10.2020 г. по
описа на ЗК „Лев Инс” АД, с която молба било отправено искане до застрахователя сумата
от 10000.00 лв. Въпреки, че по молбата били приложени всички документи, необходими за
произнасяне по основателността на отправената претенция, към момента на предявяване на
иска/14.01.2021г./ все още не било налице окончателно произнасяне по нея.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
1
заплати сумата от 15000.00 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди /болка и
страдание/, в резултат на ПТП, причинено на 17.07.2020г. от Д. Й. Х. с л.а. „Пежо 307“, с
рег. № ....., в с.С., обл.Русе, за което е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите" с ответника, ведно със законната лихва от 02.01.2021г. /датата на изтичане
на 3-месечния срок за окончателно произнасяне по претенцията от страна на
застрахователя/. Претендират се и разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника ЗК „Лев Инс” АД, чрез процесуалния си
представител, е депозирал писмен отговор, в който счита предявения иск за неоснователен.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, както и че то се
дължи единствено на виновно и противоправно действие от страна на Д. Й. Х.. Твърди, че
обезщетението се претендира в размер, който не кореспондира на обществения критерий за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на
ищеца, както и оспорва факта, че ищеца е претърпял описаните неимуществени вреди. Не
оспорва обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“ за л.а. „Пежо 307“, с рег. № ...... Заявява и че застрахователят е определил
в срок обезщетение за процесното ПТП в размер на 950.00лв.Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира и направените деловодни
разноски.
От фактическа страна:
Представено е заверено копие от Констативен протокол за ПТП с пострадали № 512/126 от
17.07.2020г./л.10/, съставен от мл.автоконтрольор З.В., съгласно който е настъпило ПТП на
17.07.2020г. в 09.50 часа, в с.С., с участници Д. Й. Х., който управлявал л.а. „Пежо 307“, с
рег. № ..... и Б. К. М.-пешеходец. В протокола за ПТП е отразено, че за л.а. „Пежо 307“, с
рег. № ..... има сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „Лев Инс”, валидна за
периода 18.08.2019г.-17.08.2020г. В протокола е посочено и че Д. Й. Х. не контролира
непрекъснато управляваното от него МПС, отклонява се на ляво, блъска крайпътно дърво,
след което се отклонява отново и се блъска в крайпътен имот и намиращия се до него М..
Уточнено е че ищеца е с охлузна рана на дясно коляно.
От приложената преписка на сектор „ПП” към ОД на МВР-Русе/л.119 и сл./ се установява,
че с НП от 09.09.2020г., влязло в законна сила на 13.10.2020г. на Д.Х. е наложено
административно наказание глоба за извършено нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. В мотивите
на НП е посочено, че глобата е наложена за това, че Х. на 17.07.2020г. в с.С., не контролира
управлявания от него л.а. „Пежо 307“, с рег. № ..... , отклонява се и блъска крайпътно дърво,
след което се блъска в стена на къща, отклонява се и блъска пешеходец- Б. К. М., в резултат
на което последния получил охлузна рана на десен крак.
От заключението на приетата съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат
на процесното ПТП, ищеца М. е получил охлузване на дясно коляно. Същото следва да се
приеме, че е в резултата от процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че в зависимост от
2
големината и дълбочината на охлузването/за които няма данни/, болките могат да
продължат максимално до 1-2 седмици. Максималният възстановителен период/отново в
зависимост от големината и дълбочината на охлузването/ е 3-4 седмици, като е възможно да
останат белези дори за цял живот. Експертът уточнява и че ищеца е имал трайни и
значителни функционални нарушения на гръбначния стълб,дясна раменна става и двете
коленни стави и преди процесното ПТП, като липсват данни за влошаване, свързано с ПТП
от 17.07.2020 г.
Съдът намира, че механизма на настъпване на ПТП се установява и от заключението на
назначената автотехническа експертиза. От нея се установява, че основната причина за
настъпилото ПТП е поведението на Х., който губи контрола на управлявания от него
автомобил, напуска пътното платно и блъска ищеца. Съприкосновението на автомобила с
ищеца е настъпило на левия тротоар, извън пътното платно, като към този момент М. не е
активен пешеходец, не се е намирал на пътното платно и с действията си не е предизвикал
настъпване на ПТП. Вещото лице установява и че ищеца не е имал възможност да
предотврати ПТП чрез реакция за предпазване при установената скорост на л.а. „Пежо 307“-
около 45 км/ч.
По делото е разпитан свидетеля К. К./син на ищеца/, който установява, че след процесното
ПТП баща му бил уплашен, чувствал се зле, дясното му коляно било охлузено. Свидетелят
сочи, че болките на баща му след удара продължили 10-12 дни, страхува се да излиза навън.
Показанията на този свидетел се кредитират изцяло от съда. Фактът, че К. е син на ищеца
не следва да мотивира съдът да игнорира неговите показания. Свидетелят, въпреки, че е
заинтересован от изхода на спора има пряко наблюдение върху физическото и психическо
състояние на ищеца след безспорно претърпения инцидент и в най- голяма степен може да
разкрие как се е чувствал Б.М. след претърпените травми.
По делото е разпитан и свидетеля Д. Й. Х. -водач на л.а. „Пежо 307“, с рег. № ..... и
участник в процесното ПТП. Същият не отрича участието си в процесното ПТП, твърди че е
изгубил съзнание и се блъснал.
Съдът цени показанията и на този свидетел, като пряк участник в ПТП и подкрепящи се от
останалите доказателства.
По делото липсва спор че е налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“ за л.а. „Пежо 307“, с рег. № ..... за периода на процесното ПТП. Ищецът е
отправил претенция до застрахователя на виновния водач за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди с молба с вх. вх. № 12555/02.10.2020 г. по описа на ЗК
„Лев Инс” АД, като е предоставил на ответника всички налични доказателства, посочил е и
банкова сметка по която да се заплатят сумите, т.е. спазени са изискванията на чл.380 и
чл.498 КЗ.
3
Съдът приема, че ответникът не се е произнесъл по претенцията в срока по чл.496, ал.1 КЗ,
т.к. липсват данни уведомление, изх. от „Лев Инс” АД/л.91/ да е стигнало до ищеца.
Съдът не обсъжда приетата медицинска документация, т.к. същата е коментирана подробно
в приетата съдебномедицинска експертиза.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 432 КЗ дава право на увредено при пътно- транспортно произшествие
лице да претендира обезщетяване на претърпените вреди пряко срещу застрахователя, при
който деликвентът има застраховка "гражданска отговорност". По този иск ищецът следва
да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият
състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/
и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между водача и застраховател Отговорността на
застрахователя е и функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и за да бъде тя ангажирана следва да са налице всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител и застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. В случая съдът намира, че по делото е доказано по несъмнен начин, че
на 17.07.2020 г., в с.С., Х., управлявайки л.а. „Пежо 307“, с рег. № ....., нарушил правилата
за движение по пътищата- не контролира управлявания от него л.а., отклонява се и блъска
крайпътно дърво, след което се блъска в стена на къща, отклонява се и блъска пешеходец- Б.
К. М., в резултат на което последния получил охлузна рана на десен крак. Горното се
установява от множеството приети доказателства/ Констативен протокол за ПТП с
пострадали № 512/126 от 17.07.2020г., който съгласно трайната практика на ВКС
съставлява официален свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя
му факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение
на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци,
маркировката на местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила, приетата автотехническа експертиза, НП от
09.09.2020г., влязло в законна сила на 13.10.2020г /.
Установено е и че л.а. „Пежо 307“, с рег. № ....., с водач Х. е застрахован по договор за
задължителна застраховка „ГО“ със срок на валидност 18.08.2019г.-17.08.2020г. при
ответното застрахователно дружество. Т.е. съдът приема, че налице са елементите на
непозволеното увреждане - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между
дейнието и настъпилата вреда. Предвид изложеното съдът приема,че са налице елементите
от състава на чл.45 ЗЗД, който поражда правото на ищеца да претендира обезщетение за
неимуществени вреди.
Следва да се отбележи и че ищеца е спазил изискванията на чл.380 и чл.498 КЗ
4
От деянието на водача на застрахования автомобил за ищеца е налице претърпяна вреда,
която се изразява в претърпените от негова страна болки и страдания, неудобства и
негативни изживявания, резултат от полученото телесно увреждане, посочено в СМЕ.
Причинната връзка между деликта и причинените вреди е пряка и непосредствена. Водачът
на застрахования автомобил, чрез виновно и противоправно действие – при управляние на
МПС, е нарушил правилата за движение по пътищата и причинил увреждания на ищеца.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че
ищеца М. е получил охлузване на дясно коляно в резултат на процесното ПТП. Вещото лице
е посочило, че при подобно увреждане, като установеното при ищеца, болките могат да
продължат до 1-2 седмици, като ищцовия свидетел установява, че болките са продължили
10-12 дни.Същевременно в експертизата е посочено, че максималният възстановителен
период/ в зависимост от големината и дълбочината на охлузването/ е 3-4 седмици, като е
възможно да останат белези дори за цял живот.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинените от деликта неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Както се подчертава и в Постановление № 4 от
23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Това обезщетение
има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията възникнали от
увреждането.Болките на ищеца и преживените страдания не се ограничават само до
изживените в момента на произшествието, а продължават и след това, като са налице и
неудобства и негативни изживявания, резултат от получените телесни увреждания. От
показанията на разпитания по делото свидетел К.К. се установява, че след ПТП ищеца е бил
с влошено емоционално състояние, страхувал се да излиза. Наред с това следва да се
съобрази и обстоятелството, че не могат да бъдат точно установени, поради което и не
подлежат на доказване като известни обстоятелствата какъв е обичайният стрес, който
изпитва човек, при ПТП. Ето защо и като съобрази установените като безспорни претърпени
от М. неимуществени вреди, както и факта, че максималният период за възстановяване е 3-4
седмици, като е възможно да останат белези дори за цял живот, съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
процесното ПТП е 1950.00 лв., който размер съответства най-пълно на критерия за
справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Над този размер претенцията следва да се отхвърли
като неоснователна
Следва да се уважи и акцесорния иск за присъждане на лихва върху главницата, считано от
изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ за окончателно произнасяне по претенция-02.01.2021г.
Изцяло неоснователно е възражението на ответната страна, че е налице съпричиняване от
страна на ищеца за процесното ПТП. Въпреки дадените с изготвения в о.с.з. на 15.06.2021г.
доклад по делото, ответникът не е представил доказателства, които да сочат за
съпричиняване от страна на ищеца, напротив-липсата на съпричиняване е установено чрез
5
приетата и неоспорена техническа експертиза.
И двете страни са претендирали разноски, като ищеца е доказал такива в размер на 800.00
лв.-заплатено адв.възнаграждение/като неоснователно е направеното възражение за
прекомерност, т.к. то е под минимума, посочен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г./,
600.00лв.-заплатена д.т. и 400.00лв.-възнаграждения за в.л. Ответникът е доказал разноски в
размер на 530.00лв.-деловодни разноски, като на същия му се дължи и
юриск.възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 100.00лв. С оглед изложеното, в
полза на ответника, предвид отхвърлената/уважена част и по компенсация следва да се
присъди сумата от 314.10 лв.-разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от М.С.М.Г. и
П.В. Д. да заплати на Б. К. М., ЕГН: ********** от с.С., обл.Русе, със съдебен
адрес:гр.София, ул.“А.“№36, ет.2, сумата от 1950.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 17.07.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.01.2021г. до окончателното й изплащане и
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 1950.00 лв. до пълния предявен
размер от 15000.00 лв.
ОСЪЖДА Б. К. М., ЕГН: ********** от с.С., обл.Русе, със съдебен адрес:гр.София,
ул.“А.“№36, ет.2 да заплати на "Застрахователна компания Лев Инс" АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от М.С.М.Г. и П.В. Д. сумата от 314.10 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6