Решение по дело №82/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 215 във вр. с чл. 225а ЗУТ.

Постъпила е жалба от Н.Д.Й. ***, подадена чрез адв. Н.Й. ***, против Заповед № 377 от 06.04.2023 г., издадена от кмета на Община - Разград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е разпоредено да се премахнат незаконни строежи „Реконструкция на жилищна сграда“ и „Плътна ограда“ в поземлен имот с идентификатор 61710.505.7365 по КККР на гр. Разград с административен адрес гр. Р., ул. „******“ № **. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Твърди се, че констативният акт не е бил връчен на жалбоподателката, че строежите не са достатъчно индивидуализирани, че не е проверена тяхната търпимост и заповедта за премахването им нарушава разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 2 АПК. Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.

Ответникът счита жалбата за неоснователна. Излага съображения, че при издаване на оспорената заповед са спазени процесуалните и материалните изискванията, с оглед на което законосъобразно е наредено премахване на незаконните строежи. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170, том 1, рег. № 1075, дело № 107 от 17.05.2017 г. на нотариус Р. К., рег. № 380 на НК, жалбоподателката е закупила 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 61710.505.2400 по КККР на гр. Разград, находящ се в гр. Р., ул. „*******“ № **, целият с площ 765 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване, заедно с реално построената в имота сграда с идентификатор 61710.505.2400.1., със застроена площ от 67,50 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.

Със Заповед № 893 от 22.08.2017 г. на кмета на Община Разград е одобрено изменение на плана за регулация и застрояване на част от кв. 91 по плана на гр. Разград, като парцел ХVI-2400 е заличен и от него са образувани урегулирани поземлени имоти ХVI-7366 и ХХVII-7365, като вътрешните и външните им регулационни линии са поставени съгласно приложени проекти.

Възложители на проекта за разделяне на имота на два самостоятелни парцела са съсобствениците Н.Д.Й. и Я. Х. Я.

Към момента УПИ ХХVII-7365 е с идентификатор 61710.505.7365 по КККР на гр. Разград.

Безспорно е по делото, че след закупуването на имота през 2017 г. е било извършено преустройство на жилищната сграда, собственост на жалбоподателката и находяща се в поземлен имот с идентификатор 61710.505.7365 по КККР на гр. Разград с административен адрес гр. Р., ул. „******“ № **. В същия имот на мястото на стара ограда е изградена нова, плътна ограда.

По жалба на Я. служители от отдел „УТКСС“ при Община – Разград са извършили проверка, резултатите от която са отразени в Констативен акт от 06.03.2023 г. При проверката е установено, че в имота са изпълнени два строежа. Единият е „Реконструкция на жилищна сграда“ – към съществуващите помещения от старата постройка е пристроена баня с тоалетна и две покрити площадки, като застроената площ се увеличава от 74 кв.м. /по скица/ на 112,5 кв.м. Сградата е с частична термоизолация по стени и таван, с ПВЦ дограма, с измазани и боядисани отвътре стени. Светлата височина на стаите е 2,30 м, а покривът е с височина от 2,10 м до 3,70 м, считано от кота бетонова площадка, която е с 50-60 см по-ниска от кота тротоар. В Констативния акт е отбелязано, че построената сграда не се пази от действащия проект за изменение на ПУП-ПЗР за УПИ ХVI-7366 и УПИ ХХVII-7365, одобрен със Заповед № 893/22.08.2017 г. на кмета на Община Разград.

Вторият строеж е „Плътна ограда“, изградена на уличната регулация в поземлен имот с идентификатор 61710.505.7365 по КККР на гр. Разград и представлява монолитна зидана с бетонови блокове 40/20/15 см ограда. Оградата е изградена върху стоманобетонна ивична основа с дебелина около 25 см, с бетонови, боядисани в червено, капаци върху зидарията. Дължината на оградата е 7,70 м, а височината – 15-160 см от ниво тротоар, като входът към имота се осъществява със стоманена плътна врата широка 1,10 м и висока 1,80 м.

В констативния акт е прието, че строежите са изградени без разрешение за строеж, издадено от овластения за това орган и са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Към акта са приложени писмени доказателства и снимков материал.

Проверката е била извършена в отсъствието на Н.Й., а достъпът до имота е осигурен от родителите й.

На 10.03.2023 г. констативният акт е бил залепен на входната врата на поземлен имот с идентификатор 61710.505.7365 по КККР на гр. Разград с адрес гр. Р., ул. „******“ № **, и на таблото за съобщения в Община – Разград.

Въз основа на констативния акт е издадена оспорената Заповед № 377 от 06.04.2023 г. на кмета на Община Разград. В нея са възпроизведени описаните в акта фактически констатации и правните квалификации на строежите като незаконни. Предвид тях и на основание чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено жалбоподателката да премахне незаконно изградените строежи, определен е едномесечен срок за доброволно изпълнение и е предупредена, че при неспазване на този срок ще се извърши принудително изпълнение на разпореденото премахване.

На 07.04.2023 г. заповедта е била връчена на адв. Н.Й. *** – пълномощник на жалбоподателката, която на 21.03.2023 г. е съобщила на административния орган, че доверителката й не живее в РБългария, представила е пълномощно и е направила искане всички книжа по случая да бъдат връчвани чрез нея.

Жалбата до съда е подадена на 21.04.2023 г.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която дава заключение, че описаните в оспорената заповед „Реконструкция на жилищна сграда“ и „Плътна ограда“ представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За тях не са издадени необходимите строителни книжа. Вещото лице посочва относимите разпоредби от ЗУТ, съгласно които реконструкцията е строеж от пета категория, а плътната ограда – от шеста категория. Според експертизата изградените допълнителен склад и две покрити площадки не са функционално свързани със съществуващата сграда. Извършената реконструкция и допълнителното строителство не са в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че реконструкцията на жилищната сграда се изразява с изграждането на два навеса и един склад, като покривът на жилищната сграда е продължен към навеса и са поставени дървени колони. Одобреният ПУП – ПРЗ не запазва жилищната сграда, която е предвидена за събаряне, а предвижда свързано застрояване с два гаража между двата разделени парцела. Относно новата ограда вещото лице сочи, че съществува на мястото на старата, върху същите основи, но е изградена от нови материали и е поставена нова врата.

Съдът намира заключението на вещото лице арх. Е.Б. за компетентно, пълно и обосновано, поради което го възприема изцяло.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и против акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Оспорената заповед е издадена от кмета на Община - Разград в кръга на неговата материална и териториална компетентност по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.

Административният акт е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК и при постановяването му не са нарушени административнопроизводствените правила. В изпълнение на изискването по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта е издадена въз основа на Констативен акт от 06.03.2023 г., съставен от служители за контрол по строителството в администрацията на Община – Разград. Констативният акт е редовно връчен на жалбоподателката при условията на чл. 228 ЗУТ във вр. с чл. 61 във вр. с чл. 18а, ал. 9 и ал. 10 АПК. Жалбоподателката се намира в чужбина, до 21.03.2023 г. не е посочила адрес, телефон или друг начин за получаване на съобщения и връчване на книжа, при което административният орган е процедирал законосъобразно, като е съобщил констативния акт чрез залепването му на вратата на имота и го е поставил на таблото за обявления в Община – Разград. Неоснователно е направеното в жалбата оплакване, че описаните в заповедта строежи не са достатъчно индивидуализирани. И в констативния акт, и в заповедта ясно са посочени разположението на строежите, техните характеристики и параметри.

Оспорената заповед не противоречи на материалния закон.

В § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ е определено понятието „Строежи“ като надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Доказано е по делото, че към жилищната сграда, изключителна собственост на жалбоподателката, са изградени два навеса и склад, което представлява реконструкция на сградата и е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Като реконструкция на жилищна сграда с ниско застрояване този строеж е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“ във вр. с б. „а“ ЗУТ. Съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. За извършената реконструкция не е бил одобрен инвестиционен проект и не е било издавано разрешение за строеж, поради което тя е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Плътната ограда също е строеж по дефиницията на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ е от шеста категория. Разпоредбата на чл. 49, ал. 7 ЗУТ определя, че при ограждане на урегулирани поземлени имоти към улицата височината на плътната част на оградата трябва да бъде до 0,6 м. В разглеждания случай височината е 1,5 – 1,6 м, а съгласно чл. 49, ал. 9 ЗУТ строителството на огради в отклонение от изискванията по ал. 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство. Изрично този случай е изключен от хипотезите по чл. 147, ал. 1 ЗУТ, при които не се изискват строителни книжа.

Без правно значение е фактът, че процесната ограда е изградена върху основите на старата ограда. Построена е нова ограда от бетонови блокове с височина на плътната част към улицата, по-голяма от допустимата, за което се изисква разрешение и проект. При липсата им строежът е незаконен - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Поради това правилно кметът на Община – Разград е наредил премахването на незаконните строежи, определил е едномесечен срок за доброволно изпълнение и е разпоредил принудително изпълнение при неспазване на предоставения срок.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че административният орган не е изследвал търпимост на строежите. В § 16, ал. 1 – ал. 3 от ПР на ЗУТ и в § 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ /Обн., ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ законодателят е предвидил четири хипотези, в които незаконните строежи са търпими с оглед времевите периоди на изграждането им. Но и най-късният от тях предхожда времето на изграждане на процесните строежи, които са били изпълнени след 2017 г.

Неоснователен е и доводът за нарушаване на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. Предмет на заповедта са ограда и реконструкция, чието премахване няма да засегне жилищната сграда, тъй като допълнително изградените навеси и склад не са функционално свързани с нея. Следователно, административният акт не засяга правата и интересите на адресата в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава.

Оспорената заповед изпълнява и целта на закона – недопускане и отстраняване на незаконно строителство.

Предвид изложеното съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразно постановена и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК претенцията на ответника за разноски е основателна. Ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което и съгласно чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.Й. против Заповед № 377 от 06.04.2023 г., издадена от кмета на Община - Разград, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е разпоредено да се премахнат незаконни строежи „Реконструкция на жилищна сграда“ и „Плътна ограда“ в поземлен имот с идентификатор 61710.505.7365 по КККР на гр. Разград с административен адрес гр. Р., ул. „******“ № **.

ОСЪЖДА Н.Д.Й. *** за разноски по делото сумата 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:	/п/