№ 524
гр. Б. , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ в публично заседание на десети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120202768 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „В и К“ ЕАД с ЕИК ...
със седалище в гр.Б., и адрес на управление в кв.“П.“ ул.“Г. В. В.“ №3 представлявано от
изпълнителния директор Г. Т. срещу наказателно постановление №20 от 18.05.2021г
издадено от Директора на РИОСВ –Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.48 ал.1
т.11 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
С жалбата се изразява несъгласие с описаната в наказателното постановление
фактология. Сочат се форсмажорни обстоятелства довели до изтичането на фекални води, за
които дружеството не следвало да понася административнонаказателна отговорност.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на НП поради нарушаване нормата на чл.57 а.1
т.5 ЗАНН. Претендира се ЮК възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок (лист
3 и 8 от делото), предвиден в чл. 59 ал.2 от ЗАНН. Подадена е от легитимирано и
заинтересовано лице, посочено в Нп като нарушител. Съдържа изискуемите от закона
реквизити и е подадена пред материално и териториално компетентен съд, поради което
делото е редовно образувано.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява. Не сочи нови
доказателства. Не се представлява.
1
За административнонаказващия орган, редовно призовани, като представител се явява
ЮК. Моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира ЮК
възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства
и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 23.02.2021г по повод постъпил в РИОСВ-Б. сигнал за
изтичане на води с мирис и вид на отпадъчно битово-фекални води под улица „М.“ №4 в
квартал С. на град Б., експерти на инспекцията отишли на мястото посочено в сигнала.
Същото се намирало в близост до морския плаж „С.-Ц.“ и канализационна помпена станция
(КПС) „С.“. Констатирано било изтичане на види с мирис и вид на отпадъчни битово-
фекални, които се зауствали в Черно море. Заснети били координатите на изтичането с
джипиес. В момента на проверката достъпът до констатираното изтичане на непречистените
води били силно затруднено, тъй като районът били обрасъл с треви и храсти.
От гл.експерт „Административно обслужване“ за кв.С. към Община Б. бил извършен
оглед на района, при който било установено, че има пропадане на шахта и повреден
довеждащ канализационен колектор на канализационната мрежа на квартал С., в района
между мост–канал и КПС „С.“, от който изтичали непречистените битово –фекални
отпадъчни води, заустващи се в Черно море.
За констатациите бил съставен констативен протокол №018815К-8-6 от 23.02.2021г
(лист 11-15 от делото).
Свидетелката А.Ж. на длъжност главен експерт „Опазване на водите“ в Дирекция
„Контрол и превантивна дейност“ при РИОСВ-Б. счела, че “В и К“ ЕАД –Б. не е изпълнило
условие от Разрешително №23340005/26.09.2009г за ползване на воден обект Черно море за
заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на гр.П.,
изменено с Решение №925/27.04.2012г, №1339/23.04.2014г, №1439/03.09.2014г и
продължено и изменено с Решение №1584/10.06.2015г последно продължено и изменено с
Решение №51/14.05.2018г на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски регион“, с
краен срок на действие 30.06.2022г, а именно „Забранява се заустване на непречистени
отпъдачни води от канализационната мрежа на агломерацията„. Условието е определено в
раздел „Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея“ (лист 55 от
делото).
За горецитираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №20/16.03.2021г (лист 9-10 от делото), в който правната квалификация на
нарушението е по чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите.
Актът били изпратен за запознаване и подписване. Подписан бил от изпълнителния
2
директор на „В и К“ ЕАД –гр.Б. без възражения.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения по акта (лист 17 от
делото). В тях жалбоподателят възразява относно описаното като фактология. Твърди, че е
настъпило извънредно положение като резултат от активизирало се свлачище в следствие на
поройните дъждове. То станало причина за скъсване на канализационна тръба, от което
вредоносно събитие било причинено аварийно изтичане на битово-фекални води. За
отстраняването на тази авария било предприето действие от страна „В и К“ ЕАД-Б. по
възлагане на авариен ремонт по ЗОП. При тази формулировка на форсмажорно
обстоятелство и непредотвратимо събитие от извънреден характер не следвало да се вменява
вина на дружеството. Поискано било прекратяване на административнонаказателното
производство.
Въз основа на горецитирания АУАН и като са взети под внимание и възраженията
ведно с представеното писмо от дружеството–жалбоподател с изходящ №2-627-
2/25.02.2021г и другите събрани доказателства административнонаказващият органа
директорът на РИОСВ –Б. издал обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление №20/18.05.2021г (лист 6 и 7 от делото), в което при пълна идентичност с
обстоятелствената част и правната квалификация на акта на основание чл.200 ал.1 т.2 от
Закона за водите на Община Камено е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две
хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя и свидетеля по
съставянето на акта, както и от приложените писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При образуването и провеждането на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на крайния акт и
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. АУАН е съставен от компетентен
орган (лист 18, 19, 20 и 21 от делото) в изискуемата от закона форма като са спазени всички
реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 42, ал.1 ЗАНН. В съставения АУАН подробно е
посочено в какво се изразява нарушението, кога е открито и кой законов текст е нарушен и
следователно нарушителят още от самото начало е бил запознат с нарушението и с правната
квалификация на извършеното.
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление също не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да се явяват основание за неговата отмяна.
Настоящият състав счита, че са спазени всички императивните изисквания на нормата на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН. Нарушението е описано подробно, както и обстоятелствата, при които е
извършено, посочени са датата и мястото на установяването му. Проверката е била
3
извършена и констативния протокол е приложен по делото. По никакъв начин в случая не е
нарушено правото на защита на жалбоподателя. НП е издаден въз основа на съставения
преди това АУАН и нарушителят е бил запознат с неговото съдържание. В издаденото НП е
посочена нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага
санкцията на жалбоподателя. В заключение съдът не откри съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването на обжалваното НП и АУАН, които евентуално биха
довели до незаконосъобразност. Писмото от жалбоподателя придружаващо възражението по
акта е за извършени действия след проверката.
Разпоредбата на чл. 48 ал.1 т.11 от Закона за водите (ЗВ), посочена като нарушена,
вменява в задължение на водоползвателите, титуляри на разрешителни да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на ЗВ или комплексните разрешителни
издадени по реда на ЗООС. В настоящия казус е налично неизпълнение на едно от
условията на разрешителното.
Съгласно чл. 200, ал.1 т.2 ЗВ наказват се с имуществена санкция в размер от 2000 до
10 000 лева ЮЛ, които ползват водни обекти, в отклонение на предвидените в
разрешителното им.
При така установените факти по делото, административнонаказващият орган правилно
е оценил значимите за определяне размера на санкцията обстоятелства и е наложил санкция
в размер на минимума, предвиден в закона, като размерът на наложеното наказание е
съобразен с тежестта на нарушението, средствата, които има „В и К“ ЕАД за да изпълнява
условията на даденото разрешително. Съдът счита, че определянето на наказанието в
минималния размер е съобразен с обществената опасност на деянието и счита, че е
справедливо.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че случаят не може да се определи като
маловажен по смисъла на чл. 28 б.“а“ от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН не са налице и наказващият орган не
ги е приложил, той следва да потвърди наказателното постановление поради издаването му
в съответствие със закона. В случая, по делото не са ангажирани доказателства, че
извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена
опасност, поради което правилно административнонаказващия орган не е приложил тази
разпоредба. Освен това жалбоподателят не може да се позове на формажорни обстоятелства,
тъй като те се вземат предвид при всички случаи, в които се изключва вина. На тъй като
4
жалбоподателят е ЮЛ въпросът за вината е решен в закона, а тя е обективна безвиновна
отговорност и не може и да намери приложение обстоятелствата които я изключват по
смисъла на НК. Освен това дружеството при констатиране на нарушението е следвало
незабавно да уведоми РИОСВ-Б. и Басейнова дирекция „Черноморски регион“–Б., вместо да
губи време с процедури по ЗОП, като се твърди.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай, с оглед
изхода на правния спор разноски се дължат в полза на административнонаказващия орган,
които съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ ЮК възнаграждение е
в размера на 80 лева, което жалбоподателят следва да заплати на РИОСВ-Б..
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.1,
предложение първо и ал.3 от ЗАНН, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №№20 от 18.05.2021г издадено от
Директора на РИОСВ –Б., с което на „В и К“ ЕАД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., и адрес на
управление в кв.“П.“ ул.“Г. В. В.“ №3 представлявано от изпълнителния директор Г. Т.
нарушение на чл.48 ал.1 т.11 от Закона за водите (ЗВ) и на основание чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА „В и К“ ЕАД с ЕИК ... със седалище в гр.Б., и адрес на управление в
кв.“П.“,ул.“Г. В. В.“ №3 представлявано от изпълнителния директор Г. Т. да заплати на
РИОСВ-Б. ЮК възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Б. в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5