№ 2019 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд,
ХVІ-ти
състав
в публично заседание на осемнадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Кипров
при
секретаря Елена Воденичарова, като разгледа докладваното
от съдията адм. д. № 614 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на С.Д.Й. ***, против Ревизионен акт /РА/
№ Р-03000317003641-091-001/6.11.2017 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция
на Националната агенция за приходи /ТД на НАП/ гр. Варна, потвърден с Решение
/Р/ № 474/18.01.2018 г. на директора на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на
Националната агенция за приходи /”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/,с който за жалбоподателя са установени задължения за
данък по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2011г., 2012г., 2013г., 2014 г. и
2015 г. в общ размер на главницата от 7 387,70
лв. лв. и общ размер на лихвата от 2 613,86 лв. С жалбата са релевирани доводи за издаване на оспорения РА при съществени
нарушения на процесуалноправните разпоредби,необоснованост и противоречие с материалния закон,които
впоследствие са подробно развити в приложената л.54-62 уточняваща молба. Иска
се цялостна отмяна на РА. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат П.С.,включително с представената писмена защита
с.д.10213/26.06.2019 г. ,като се
претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП”-Варна, чрез упълномощения юрисконсулт М.К. моли
за отхвърляне на жалбата като неоснователа и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения.
След преценка на
събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи,съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното :
І. По допустимостта на
жалбата :
РА № Р-03000317003641-091-001/6.11.2017 г. е бил изцяло обжалван по административен ред и потвърден с решение № 474/18.01.2018 г. на
директора на дирекция “ОДОП”- Варна. Последното е било съобщено на жалбоподателя
на 2.02.2018 г. /л.5 от делото/ ,а жалбата до АС-Варна е подадена на 16.02.2018
г.,когато е приета в дирекция “ОДОП” – Варна с вх.№ 878-2. Видно е спазването на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за
обжалване. Същевременно,установява се,че жалбата е подадена от адресат на
оспорения РА и
при наличието на правен интерес от съдебно обжалване,поради което съдът
намира същата за процесуално допустима.
ІІ.
По валидността,формата и процесуалната законосъобразност на РА
:
Ревизията
на С.Д.Й. обхваща задължения за данък върху доходите на ФЛ –свободни професии,граждански
договори и др. за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015
г. ,като същата е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000317003641-020-001/12.06.2017 г. /л.2-3/, издадена от А. Ц.Б., на длъжност
“Началник сектор”. Бонева е оправомощена
да издава заповеди за възлагане на ревизии с издадената от директора на ТД на НАП – Варна заповед № Д-14/3.01.2017 г. /л.28 от делото/. С така издадената ЗВР е определен срок
за извършване на ревизията три месеца от датата на връчването й,което е било
сторено на 20.06.2017 г. От определения със
ЗВР ревизиращ екип в състав : гл.инспектор по приходите Д.М.К./ръководител на
ревизията/ и инспектора по приходите Д. Б. М.-Й. е съставен
в срока по чл.117,ал.1 от ДОПК ревизионен доклад /РД/ № Р-0300031700003641-092-001/3.10.2017 г. ,връчен на ревизираното
лице /РЛ/ на 9.10.2017 г.,срещу който не е подадено възражение в срока по чл.117,ал.5 от ДОПК. В срока по
чл.119,ал.2 от ДОПК,считано от 23.10.2017 г., е издаден ревизионен акт № Р-03000317003641-091-001/6.11.2017 г. от
органа възложил ревизията – началник сектора Бонева и ръководителя на ревизията главен инспектор Д.
М. К. Видно е от гореизложеното,че оспореният
РА е издаден от органи по приходите разполагащи с материалната компетентност по
чл.119,ал.2 от ДОПК,чиито квалифицирани електронни подписи не са били оспорени,поради
което съдът намира РА за валиден.
Установява се ,че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата
на чл.120,ал.1 от ДОПК съдържание,а представляващия неразделна част от него
ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК ,с оглед на
което съдът приема за спазена установената от закона форма.
Установено е и спазването на предвидените за процедурата срокове,като
повдигнатото от жалбоподателя възражение за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, съдът намира за неоснователно. Твърди се от
жалбоподателя,че правото му на защита било ограничено,поради съществуващата
неяснота относно различно посочените от приходните органи основания за ревизия
при особени случаи – чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК според уведомлението по
чл.124,ал.1 от ДОПК , чл.122,ал.1,т.2 от ДОПК според РД и чл.122,ал.1,т.1 и т.2
от ДОПК според РА. Уведомлението по чл.124,ал.1 от ДОПК от 12.07.2017 г. /л.100-101/
се позовава на данни установени в хода на проверката приключила с протокол №
ПФ-03000316000789-073-001/16.05.2017 г.,който е приобщен в ревизионното
производство с протокол № Р-030003170003641-ППД-001/12.07.2017 г. Процесуално
допустимо е данните за обстоятелствата по чл.122,ал.1 от ДОПК да бъдат
установени в хода на проверка по реда на чл.110,ал.3 от ДОПК,както и да бъдат приобщени в образуваното въз
основа на тях ревизионно производство. В уведомлението по чл.124,ал.1 от ДОПК е
посочено основанието по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК – получените доходи на РЛ не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Промяната в хода на ревизията на първоначално посоченото основание, в случая с основанията по
чл.122,ал.1,т.1 и т.2 от ДОПК е процесуално допустима ,съответно тя не
представлява нарушение на процесуалния закон. В случая налице са основанията по
чл.122,ал.1,т.1 и т.7 от ДОПК, които съдът ще коментира поотделно за всеки
данъчен период при обсъждане приложението на материалния закон.
ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.
1. Данъчен период 2011 год. :
С оспорения РА са
установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на главницата от
673,42 лв. и лихва за периода от 1.05.2012 г. до 3.10.2017 г.
/датата на издаване на РД/ в размер на
371,95 лв.,както и доначислена във вр. с
чл.67,ал.4 от ЗДДФЛ лихва в размер на 6,36 лв. за периода от 4.10.2017 г. до
6.11.2017 г.
На основание чл.122,ал.4 от ДОПК след съпоставка за
несъответствие между стойността на направените от РЛ разходи и получените от
него доходи е определена данъчна основа в размер на 5 383,50 лв.,към която
са прибавени недекларираните получени преводи по банкова сметка ***,68 лв.
,като по този начин е определен общ размер на данъчната основа от 6 734,18
лв.
Съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с
получените доходи за 2011 г. е показана в таблицата на стр.3 и 4 от РА /л.15-16
от преписката/. При установени налични парични средства в банкови сметки в
началото на данъчния период -12 лв. и налични парични средства в банкови сметки
в края на данъчния период -11,48 лв. , установен общ годишен размер на
постъпленията от 8 298,92 лв. и общ
годишен размер на разходите от 13 681,90 лв. е установено несъответствие
между стойността на направените разходи и получените доходи със сума в размер
на 5 383,50 лв. Правилната квалификация на
установеното несъответствие е по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК.
В постъпленията е включен облагаем недеклариран доход с недоказан
произход в размер на 1350,68 лв.,чиято
правилна квалификация съответства на основанието по чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК.
Повдигнатият с жалбата спор по отношение на данъчен период 2011 г. е именно за
тази сума,във връзка с която в уточняващата молба /л.56 от делото/ се твърди
,че сумата 12 723,75 лв. била
преведена по сметка на жалбоподателя от лицето Цветомир Кръстев Вътов с цел
извършване на сделка по закупуване на лек автомобил,по която РЛ било посредник.
Твърди се,че поради неосъществяване на сделката, сумата била върната на ръка на
Вътов. Като доказателства се сочат дадените от Вътов писмени обяснения.
По своята правна същност,така повдигнатото от жалбоподателя
възражение е затова,че посочената в РА сума от 1350,68 лв. не представлява облагаем доход,т.е. тя е необлагаема –
твърди се,че била предоставена от РЛ на трети лица. В подробно изложените на
стр.20 от РД /л.50 от преписката/ фактически установявания е посочено,че
преведената по сметка на РЛ в „Първа
инвестиционна банка” АД сума е в общ размер на 14 063,57 лв.,от които от Вътов е преведена
сума в размер на 12 712,90 лв., за която е установено
връщането й в кеш. За разликата до 14 063,57 лв. в размер на 1350,68 лв. е
посочено,че не са установени данни да е предоставена от РЛ на трети лица,както
същото твърди в писмените си обяснения. Реалното получаване от РЛ на сумата от
14 063,57 лв. е доказано чрез
предоставената от банката на приходните
органи разпечатка и съответно
представлява установен по делото факт.
Твърдението на жалбоподателя за връщане
на преведената от Вътов сума е вярно и този факт е приет от приходните органи
за установен,но основаното на него възражение е неотносимо,тъй като сумата от
1350,68 лв. не е част от върнатата на Вътов
сума в размер на 12 712,90 лв.,а представлява разликата от
12 712,90 лв. до 14 063,57 лв. Твърдението на жалбоподателя ,че сумата
от 1350,68 лв. е необлагаема, представлява такова за наличието на благоприятен
за него юридически факт,за установяването на който доказателствената тежест е
изцяло негова. Доколкото единствените наведени в тази насока доказателства,а
именно писмените обяснения на Вътов са неотносими по гореизложените
съображения,а други допустими,относими и необходими не са посочени и
представени от страна на
жалбоподателя,то същият не се е справил с така съществуващата за него
доказателствена тежест – дадените от РЛ писмени обяснения не са подкрепени от
каквито и да било други доказателства,а същите не са достатъчни за необходимото
пълно доказване. В резултат на изложеното, източника на дохода в размер на 1350,68 лв. остава неустановен. Неправилно в това отношение
пълномощникът на жалбоподателя се
позовава на недопустимо съдържащите се в извършената по делото
съдебно-счетоводна експертиза правни изводи на вещото лице,според които липсата
на предприети от приходните органи процесуални действия за насрещни проверки с цел изясняване произхода на сумата,водела до
невъзможност за безспорното й
квалифициране като друг облагаем доход – както бе посочено,източника на дохода
подлежи на установяване от получилото го лице,което в случая не е изложило
каквито и да било подлежащи на проверка конкретни факти. Доходите с неустановен източник
са облагаеми съгласно чл.35,т.6 от ЗДДФЛ,съответно подлежащи на
деклариране съгласно чл.50 от ЗДДФЛ. Безспорен е по делото факта,че декларация
за 2011 г. не е била подавана от страна на РЛ,поради което противно на неговите
доводи,основанието по чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК по отношение на облагаемия доход
в размер на 1350,68 лв. е доказано от страна на приходните органи.
За останалите посочени в таблицата факти за постъпления и разходи
са събрани описаните в РД доказателства,като насрещни такива не се твърдят от
страна на жалбоподателя,съответно не се доказва от него наличието на по-големи постъпления
или извършването на разходи в размер по-малък от този посочен в РА,нито пък в
хода на съдебното производство се излагат доводи в тази насока. Резултата от
направената при тези данни съпоставка за превишаване на разходите над доходите със сумата в размер на 5 383,50 лв.,противно на
твърденията на жалбоподателя,доказва основанието по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК. В
хода на съдебното производство ,тези факти не са опровергани от страна на
жалбоподателя след дадените му от съда указания за доказателствената тежест по чл.124,ал.2
от ДОПК – не се сочат и не се представят доказателства.
Към правилно установените факти,правилно е приложен материалния
закон. Определена е в съответствие с чл.17 от ЗДДФЛ обща годишна данъчна основа
като сбор от годишните данъчни основи в размер на 1350,68 лв. и 5 383,50 лв. Към определената по този
начин данъчна основа в размер на
6 734,18 лв., правилно е приложена ставката от 10% по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ
и е установено задължение в размер на главницата от 673,42 лв. Съгласно чл.67,ал.5
от ЗДДФЛ, публичното вземане за данъка е изискуемо от 1.05.2012 г.,от която
дата правилно е установено задължение за
лихва в размер на 378,31 лв. Възражението на жалбоподателя за изтекла
погасителна давност е неоснователно.Задължението е следвало да бъде платено на
1.05.2012 г. ,като съгласно правилото на чл.171,ал.1 от ДОПК 5-годишият давностен
срок започва да тече от 1 януари на следващата година,т.е. от 1.01.2013 г. Към
датата на образуване на ревизионното производство – 12.06.2017 г.,този срок не
е изтекъл,а давността спира съгласно чл.172,ал.1т.1 от ДОПК. С издаването на РА
на 6.11.2017 г. давността е прекъсната и започва да тече нова давност –
чл.172,ал.2 и ал.3 от ДОПК.
В тази част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
като такава.
2. Данъчен период 2012 год. :
С оспорения РА са установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на главницата от 2053,04 лв. и лихва за периода от 1.05.2013 г.
до 3.10.2017 г. в размер на 923,42 лв. ,както и доначислена във вр. с чл.67,ал.4 от ЗДДФЛ лихва в размер на 8,72 лв.
за периода от 4.10.2017 г. до 6.11.2017 г.
Данъчната основа е определена в размер на 20 530,40 лв. и е
квалифицирана като установени доходи с недоказан произход – получени от РЛ преводи
по банкова сметка.***е доходи и направените разходи е установено съответствие
между тях. Съобразно тези обстоятелства,приетото с оспорения РА основание за
ревизия при особени случаи е по чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК.
На стр.24 от РД /л.46 от преписката/ е прието за установено,че
жалбоподателят е получил по сметка в евро в „Първа инвестиционна банка” АД
сумата от 3620,36 лв. от които 99,86 лв. внесени от дъщеря му Адриана Стоянова
Димова,а за разликата в размер на 3520 лв. ,както и за получената по сметка в
бълг.лева сума от 13 700 лв. е приета липсата на доказателства за
предоставянето им от РЛ на трети лица. Установено е също чрез получената от ТБ
„Уникредит Булбанк” АД информация,че на РЛ е изплатена чрез системата Money Gram сума в
размер на 3309,90 лв. ,за която не са налице доказателства за произхода и за
предоставяне на сумата на трети лица.
Общият размер на получената от РЛ сума е 20 530,40 лв. ,като
същият е несъмнено установен чрез извършените от приходните органи проверки в
посочените банки. В уточняваща към съдебната жалба молба,Ст.Й. повдига възражение само за част от
сумата в размер на 17 220,50 лв.,включваща : 3520,50 лв. преведени от К.К.
за заплащане на текущи разходи за притежаван от същият недвижим имот в РБ ;
4400 лв. преведени от Р.Б.А.за закупуване на жилище за нейната сметка и върнати
впоследствие,поради неосъществяване на сделката ; 9300 лв. преведени от П. Б. Г.
и предназначени за неговата дъщеря,на която РЛ е предало сумата. За разликата в
размер на 3 309,90 лв. жалбата не съдържа доводи,съответно такива не се
излагат и в съдебно заседание.
Приложимите правила на доказателствената тежест по отношение на
доходите с неустановен източник, са посочени в изложението за данъчен период
2011 г. Непосочвайки доказателства в съдебно заседание въпреки дадените
указания за доказателствената тежест по чл.124,ал.2 от ДОПК,жалбоподателят очевидно
се позовава само на тези събрани в ревизионното производство.
В хода на ревизионното производство са приобщени дадените в хода
на проверката обяснения на РЛ
/л.471-472/,в които то не е посочило каквито
и да било данни за лицето К.К.,нито такива за имота му,поради което събирането
от приходните органи на обяснения от лицето не е било процесуално възможно. Доказателства за твърдените факти,РЛ
не е сочило и не е представяло. Изводът е ,че източникът на получената сума в
размер на 3520 лв. не е доказан от страна на жалбоподателя.
За сумата в размер на 4400 лв. са събрани обяснения от лицето Р.Б.А.–
л.740 от преписката. Същите опровергават твърденията на жалбоподателя,изложени в уточняващата молба към съдебната жалба за
несъстояла се сделка и за връщане на получената от него сума. Обясненията на РЛ
от проверката са по-различни – твърди се,че сделката била осъществена,като
страните по нея само използвали неговата банкова сметка. *** какво точно е
дадена сумата на Ст.Й. и какво е
неговото участие във въпросната сделка – твърди се извършена покупка на
апартамент от Л.,която била съпруга на С.Д.Й.,но според данните от делото
негова съпруга е Д. Д.Й..Поради тези противоречия и неясноти ,съдът намира,че
жалбоподателят не е установил нито връщането или предаването на получената от
него сума,нито пък основанието за получаването й. Изводът е,че източникът на
получената сума в размер на 4400лв. не е доказан от страна на жалбоподателя.
По отношение на сумата от 9300 лв.,РЛ не е сочило данни за
дъщерята на П. Б. Г.,поради което от страна на приходните органи не е било процесуално
възможно да се провери чрез събиране на обяснения от лицето твърдението на
жалбоподателя ,че предал сумата на същата. Доказателства за тези
факти,жалбоподателят не е представял,поради което не е доказано предаването на
получената от РЛ сума на трето лице. Не са представяни и доказателства относно
основанието за получаване на сумата. Изводът е ,че източникът на получената
сума в размер на 9300 лв. не е доказан от страна на жалбоподателя.
По отношение на получената сума в размер на 3309,90
лв.,жалбоподателят не е твърдял факти,не е сочил доказателства и не е излагал
доводи. Изводът е,че източникът на получената сума не е доказан от него.
По тези съображения,съдът намира за правилен изложеният в
оспорения РА правен извод,че получената от РЛ сума в размер на 20 530,40
лв. е с неустановен източник,поради което представлява облагаем доход по
смисъла на чл.35,т.6 от ЗДДФЛ. Безспорен е факта,че за този доход РЛ не е
подавало декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчен период 2012 г.,поради което
съдът намира за установено основанието по чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК за извършване
на ревизия при особени случаи.
След прилагане на ставката от 10% по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ към правилно определената по гореизложените
съображения от приходните органи данъчна основа в размер на 20 530,40 лв.,правилно
с РА е установено задължение за данък в размер на главницата от 2053,04 лв. За
данъчен период 2012 г., публичното вземане за данъка е изискуемо от 1.05.2013
г.,поради което правилно от тази дата е установено с РА задължение за лихва в
размер на 932,14 лв.
Възражението на жалбоподателя за липсата на компенсация с
наличните парични средства на съпругата му Д. Д.Й.,съдът намира за
неоснователно – подобна компенсация би била
незаконосъобразна доколкото на облагане с данък подлежат доходите на
отделното ФЛ,а не тези на семейството,в съответствие с което за Д.Д.Й. е
проведено отделно ревизионно производство,приключило с приложеният на л.29-50
от делото РА.
По
тези съображения,съдът намира,че за данъчен период 2012 г. органите по
приходите са приложили правилно материалния закон.
В тази част жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
като такава.
3. Данъчен период 2013 год. :
С оспореният РА са установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на главницата от 2031,98 лв. и лихва за периода от 1.05.2014 г.
до 3.10.2017 г. в размер на 707,50 лв.,както и доначислена във вр. с чл.67,ал.4 от ЗДДФЛ лихва за периода от
4.10.2017 г. до 6.11.2017 г. в размер на 6,68 лв.
На основание чл.122,ал.4 от ДОПК,след съпоставка за
несъответствие между стойността на направените от жалбоподателя разходи и
получените доходи е определена данъчна основа в размер на 19 289,75
лв.,към която са прибавени установените получени от РЛ преводи по банкова
сметка ***. ,като по този начин е определен общ размер на данъчната основа
от 20 319,75 лв.
Съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с
получените доходи за 2013 г. е показана в таблицата на стр.5 и 6 от РА /л.13-
14 от преписката/. При установени постъпления от други облагаеми доходи в
размер на 1030 лв. и разходи в общ
размер на 20 319,75 лв. е установено несъответствие между стойността на
направените разходи и получените доходи със сума в размер на 19 289,75 лв.
Правилната квалификация на установеното несъответствие е по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК.
В постъпленията е включен друг облагаем доход с недоказан
произход в размер на 1030 лв.,чиято правилна квалификация съответства на
основанието по чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК.
Съгласно уточняващата към жалбата молба,повдигнатият по отношение на доходите спор е относно
постъпилата по банковата сметка на РЛ сума от 1030 лв.,квалифицирана от
приходните органи като друг облагаем доход с недоказан произход,както и по
отношение на невключените в постъпленията суми в общ размер на 15 000 лв. / ½ от
30 000лв./ ,за които РЛ твърди,че са получени от него през 2013 г. по
договори за заем,сключени с М.В.М., М.Т.Н. и Д.Д.Д..
По отношение на разходите се оспорва сумата от 155,55 лв.
,платени за услуги от „Макс Телеком”,а също така и сумата от 19 857,50 лв.
,посочена на стр.19 от РД / л.51 от преписката/ като разходи за строеж на
жилищна сграда в ПИ 363 по ПНИ на СО „Балъм дере”. За останалите данни от
разходната част на таблицата, съдебната жалба не съдържа каквито и да било
възражения.
За сумата от 1030 лв. е установено чрез предоставени от „Първа
Инвестиционна банка” АД разпечатки за движението по сметките на РЛ /стр.9 от РД
, л.61 от преписката/ ,че същата включва
два превода на суми от Д.С.Д.в общ размер на 530 лв. /300+230/ и един превод на
500 лв. от Л.Ж.К.,всички с посочено основание „захранване на сметка”. В
приобщените от проверката обяснения,РЛ е посочило,че сумите получени от Д.Д.
представляват получен от него заем,а тези получени от Л.К. били дадени като
капаро за автомобил в автосервиз.
Конкретни данни за лицето К.не са посочени от жалбоподателя,нито
пък са представени по време на ревизионното и съдебното производства
доказателства във връзка с получената
сума от 500 лв. При така безспорно установеното получаване от РЛ на
сумата и недоказването от негова страна на основанието за получаването й,съдът намира,че същата
правилно е квалифицирана с оспорения РА като облагаем доход по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ – такъв с неустановен източник.
За сумите получени от Донка Савова Димова,въпреки дадените
указания за доказателствената тежест по чл.124,ал.2 от ДОПК,жалбоподателят не
сочи доказателства в хода на съдебното производство. В ревизионното
производство са приобщени писмени обяснения на същата събрани при извършената
проверка /л.730 от преписката/,според които сумите са дадени в заем,но не са
върнати от Ст.Д.Й.. Доколкото договорът за заем е реален такъв и
даването,съответно получаването от РЛ на сумата е безспорно установено чрез
проверка на банковата му сметка,а писмената форма на договора не е задължителна
за действителността и за доказването му,то така дадените от третото лице
писмени обяснения са допустими съгласно чл.57,ал.2,т.2,пр.последно от ДОПК.По
делото не са установени данни,сочещи на недостоверност в обясненията на Димова,нито
пък са събрани такива опровергаващи ги. Няма данни и за непълнота на
доказателства,каквито би имало при липсата на разписки,удостоверяващи връщането
на заетата сума – в случая се твърди от заемодателя,че сумите не са върнати от
заемополучателя. По тези съображения,съдът намира за доказан източника на
получената от РЛ сума в размер на 530 лв.,а именно договор за заем. Постъпленията
от заем не представляват доход и поради това не подлежат на облагане с данък,поради
което дадената с РА квалификация на сумата от 530 лв. като облагаем доход с недоказан произход по
чл.35,т.6 от ЗДДФЛ е неправилна.
По отношение на невключените в постъпленията суми от договори за
заем,твърди се от жалбоподателя,че такива били получени от него и съпругата
му,както следва :
-5000 лв. по договор от 23.09.2013 г. с М.В.М.. -5000
лв. по договор от 23.10.2013 г. с М.В.М..
-10000 лв. по договор от 2013 г. с Д.Д.Д.. -10000
лв. по договор от 1.12.2013 г. с М.Т.Н..
От общата получена в СИО сума в размер на 30 000
лв.,жалбоподателят счита,че неправилно приходните органи не са включили в неговите постъпления ½ или 15 000 лв.
Договорите са представени като писмени доказателства в
ревизионното производство и са приложени на л.83-84,л.88 и л.89 от преписката.
На л.90 от преписката са събрани писмени обяснения от Д.Д.Д. /сестра на
съпругата на РЛ/,която в проведеното на 9.10.2018г. съдебно заседание е
разпитана като свидетел и дава показания,че не е съставяна разписка за дадените
от нея в заем пари.
Допълнително в хода на съдебния процес е представена от
жалбоподателя като писмено доказателство разписка на л.77 от делото, която
въпреки че е с дата 4.01.2014 г. , не е била представена при проверката и в
хода на ревизионното производство.Същата има съдържание за връщане на сумата от
5000 лв. по договора за заем от 23.09.2013 г. с М.В.М..
Договорите за заем от 23.09.2013 г. и от 23.10.2013 г. с М.В.М. са оформени и
като разписки за получаване на сумите,за разлика от договора за заем от
1.12.2013 г. с М.Т.Н..
Не са представени разписки за връщане на сумите по договорите за
заем от 23.10.2013 г. с М.В.М. и от 1.12.2013 г. с М.Т.Н.
Освен Д.Д.Д.,по искане на жалбоподателя в съдебно заседание като свидетел е разпитан
и М.В.М.,който дава показания ,че сумите по предоставените от него заеми са
върнати,за което били съставяни
разписки.
Договорите и разписките са частни писмени документи,които не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. С оглед последното,тяхната
доказателствена стойност подлежи на съвкупна преценка с оглед всички останали
доказателства и установени обстоятелства.Едно от тях е липсата на изложение за
данни препятстващи своевременното представяне на разписката от 4.01.2014 г. ,а
с оглед пълнотата на доказателства,от значение са липсата на разписки за връщане на сумите по
договорите за заем от 23.10.2013 г. с
М.В.М. и от 1.12.2013 г. с М.Т. Н.. Другото имащо съществено значение
обстоятелство е категорично заявената от Ст.Д.Й. по време на проверката / т.4
на л.463/ липса на получени от него заеми от физически лица за периода от
1.01.2010 г. до 31.12.2015 г. Това твърдение на Й. е релевантно за извода,че
всички впоследствие представени в ревизионното и съдебното производства писмени
доказателства са съставени именно за нуждите на тези производства. От значене е
и трето обстоятелство – че извън съдържанието на въпросните съмнителни писмени
доказателства,не е налице каквато и да било друга изходяща от трето лице
обективна информационна следа /например банков превод/ за получаване на суми по
договори за заем, които както вече бе посочено,са реални такива. Събраните
гласни доказателства / такива по липсват по отношение на договора от 1.12.2013
г. с М.Т.Н.,за който са налице единствено събрани в ревизионното производство
писмени обяснения /л.183/,независимо от наведените от пълномощника на
жалбоподателя пространни доводи за тяхната допустимост,не са в състояние да
увеличават доказателствената стойност на съмнителните по гореизложените
съображения частни писмени документи. Що се касае до показанията на свид.Д.,съдът
намира същите за изолирани,неподкрепени с каквито и да било писмени
доказателства и заинтересовани поради родствената връзка със съпругата на РЛ. В
този смисъл ,съдът намира,че така
представените от жалбоподателя
доказателства не установят по несъмнен и категоричен начин факта на получаване
от него на заеми в размер на 15 000 лв. Касае се за положителни и
благоприятни за жалбоподателя юр.факти за установяването на които
доказателствената тежест е негова,но въпреки това същите не са установени в
условията на съществуващото за него обратно и пълно доказване.По тези съображения,съдът
намира,че правилно с оспорения РА сумата от 15 000 лв. не е включената в графата
„Постъпления” от таблицата на РА.
По отношение на оспореният разход за платени услуги на „Макс
Телеком” в размер на 155,55 лв.,жалбоподателят твърди,че сумите по сключения от
него с доставчика договор били платени от трети лица ползватели на услуга в
група ,поради което необосновано същите били отнесени с РА като разход за
титуляра по договора,какъвто се явявал той.
При безспорния факт,че именно жалбоподателят е страна по договора
за доставка на услуга с „Макс Телеком”,същият е поискал назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза за установяване на останалите изложени във
възражението му факти.Поради обективната невъзможност за осъществяване на
контакт с обявеното в несъстоятелност дружество „Макс Телеком”,вещото лице по
назначената експертиза не е успяло да извърши възложената проверка. При тези
данни, жалбоподателят не е сочил и представял други доказателства за
установяване на наведените от него факти,съответно не се е справил с указаната
му доказателствена тежест по чл.124,ал.2 от ДОПК. С оглед последното,правилно
платената сума от 155,55 лв.,чийто размер иначе не е спорен /същият е част от
комуналните разходи по фактури от доставчици в общ размер на 235,37 лв./ ,е
отнесена с РА като разход за титуляра по договора – С.Д.Й..
По отношение на разхода за СМР в размер на 19 857,50 лв.,спорен е
размера,а не факта на извършването му.
Същият е установен от приходните органи чрез експертиза възложена в хода на
ревизионното производство срещу съпругата на РЛ – Д. Д.Й. /л.361-367 от
преписката/,която е приобщена към материалите от ревизионното производство
срещу С.Д.Й.. Експертизата е оспорена от жалбоподателя,по повод на което е
извършена съдебно-техническа експертиза от вещото лице инж.К.В.,чието
заключение не е оспорено от страните по делото.Всички свързани с извършването
на СМР факти подлежат на установяване от страна на жалбоподателя,като освен
експертизата,единствено са събрани гласни доказателства - показанията на
посоченият от него свидетел М.Д.В.. Показанията на свидетеля са лишени от
изчерпателност,точност и конкретика,поради което единственият несъмнено
установен въз основа на тях факт е този,че строежът е бил извършван в периода
2013 – 2014 г. Същото се потвърждава и от съдебно-техническата експертиза,която
съдът намира за правилна и обоснована. Експертизата на която са се позовавали приходните органи при издаване на РА, също
използва метода на увеличената стойност по Наредба № Н-9/14.08.2006 г.,но съдът
намира за правилна съдебно-техническата
експертиза,включително по съображения,че първата е спорна в тази й част ,а
втората е приета и не е оспорена от двете страни по делото. При изложената от
вещото лице В. обективна невъзможност за установяване стойността на СМР
разделно по години,съдът намира за правилно общата стойност в размер на 56 963 лв. да бъде отнесена
по-равно като разход за 2013 г. и 2014
г. ,т.е. по 28 481,50 лв. за всяка от годините. Приетият в РА факт за
извършване на разхода в условията на СИО не подлежи в съдебното производство на
промяна в тежест на жалбоподателя,с оглед на което този негов разход за 2013 г.
възлиза в размер на 14 240,75 лв. / ½ от 28 481,50 лв./ В това отношение,съдът намира,че
жалбоподателят успешно е оборил по реда на чл.124,ал.2 от ДОПК приетият с оспорения РА размер на разхода от
19 857,50 лв.
Съобразно гореизложеното,съдът намира,че основанието по
чл.122,ал.1,т.1 от ДПК е установено само по отношение на получена от РЛ сума от
500 лв. по банков превод от лицето Л.К.,представляваща облагаем доход с
неизвестен източник – чл.35,т.6 от ЗДДФЛ,за която е безспорно установена по
делото липсата на подадена от РЛ декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
Основанието по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК е установено от съда за
размера от 13 673 лв. ,която сума представлява действителното несъответствие
между стойността на направените от РЛ разходи и получените от него доходи. Постъпленията
за 2013 г. са в общ размер на 1030 лв. ,от които 500 лв. друг облагаем доход и
530 лв. необлагаеми. Разходите са в общ размер на 14 703 лв. – от тези
посочени в таблицата от РА промяна търпи единствено сумата от 19 857,50
лв., посочена като друг разход – вместо нея,действителният разход е в размер на
14 240,75 лв. Останалите посочени в таблицата разходи,за които възражения не са повдигани с жалбата, са установени от
доказателствата по делото, като фактите по тях не са оборени от жалбоподателя по реда
на чл.124,ал.2 от ДОПК – не се твърдят насрещни факти,не се правят
доказателствени искания и не представят доказателства от негова страна. Годишната
разлика между разходи и доходи е в размер на -13 673 лв.
Определената в съответствие с чл.17 от ЗДДФЛ обща годишна данъчна
основа за 2013 г. е в размер на 14 173 лв. / 500 + 13 673
лв./,съответно установеният при правилно приложение на материалния закон размер
на данъка по чл.48 от ЗДДФЛ за данъчен период 2013 г. възлиза на 1417,30 лв. В тази част РА е
материално законосъобразен,а жалбата неоснователна и подлежаща на отхвърляне
като такава. За разликата до посочената в РА главница от 2031,98 лв.,оспореният
РА е материално незаконосъобразен и подлежащ на отмяна като такъв.
Съобразно главницата в размер на 1417,30 лв.,дължимата за периода
1.05.2014 г. – 3.10.2017 г. законна лихва е в размер на 493,45 лв. ,а за
периода от 4.10.2017 г. до 6.11.2017 г. е в размер на 4,66 лв. По тези
съображения ,оспореният РА е материално законосъобразен относно установеното
задължение за лихва до размера от 498,11 лв. /493,45 + 4,66/,съответно жалбата
в тази част е неоснователна и подлежаща на отхвърляне като такава. За разликата до лихвата в размер на 714,18
лв. РА е материално незаконосъобразен и подлежащ на отмяна като такъв.
4. Данъчен период 2014 год. :
С оспореният РА са установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на главницата от 1994,87 лв. и лихва за периода от 1.05.2015 г.
до 3.10.2017 г. в размер на 491,88 лв.,както и доначислена във вр. с чл.67,ал.4
от ЗДДФЛ лихва за периода от 4.10.2017 г. до 6.11.2017 г. в размер на 4,65 лв.
На основание чл.122,ал.4 от ДОПК,след съпоставка за
несъответствие между стойността на направените от жалбоподателя разходи и
получените от него доходи е определена данъчна основа в размер на 9 604,17
лв.,към която са прибавени получените от РЛ преводи по банкова сметка ***,55
лв. ,като по този начин е определена обща годишна данъчна основа в размер на
19 948,72 лв.
Съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с
получените от РЛ доходи е показана в таблицата на стр.6 и 7 от РА /л.12 и 13 от
преписката/. Правилната квалификация на основанието за установеното
несъответствие е по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК.
В графата от таблицата
„Постъпления” е включена като друг облагаем доход с недоказан произход
сумата от 10 344,55 лв. ,чиято правилна квалификация съответства на
основанието по чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК.
Съгласно уточняващата към жалбата молба,повдигнатият по отношение
на доходите спор е относно получената от Д.С.Д.сума от 10 344,55 лв.,квалифицирана
от приходните органи като облагаем доход с недоказан произход,както и по
отношение на невключената в постъпленията сума в общ размер на 14 500
лв.,за която от РЛ се твърди,че е получена от него през 2014 г. по договори за
заеми,сключени с М.В.М. , М.Т.Н. и Л.С.Л..
По отношение на разходите се оспорват тези за платени услуги към „Мобилтел” АД в размер
на 29,15 лв. и към „Макс Телеком” в размер на 217,80 лв., както и разхода в
размер на 19 857,50 лв. за строеж на посочената вече жилищна сграда в СО
„Балъм дере”. За останалите данни от разходната част на таблицата,съдебната
жалба не съдържа възражения.
За сумата от 10 344,55 лв. е установено чрез предоставените
на приходните органи данни от „Първа инвестиционна банка” АД,че 3 994,55
лв. са преведени от Д.С.Д.по сметка в евро на РЛ,а по сметка в бълг.лева е преведена от Д.С.Д.и Георги Иванов Й. сума в
общ размер на 6350 лв.
Твърдението на РЛ е,че сумите представляват получен от него заем.
Същото се потвърждава от събраните от приходните органи и вече цитирани в тези
мотиви обяснения на Димова – такива органите по приходите не са събирали от
Г.И.Й.. Приходните органи не приемат посоченият от РЛ произход на
средствата,тъй като липсвали документи за същото.
Този правен извод на приходните органи,съдът намира за
неправилен.Реалното получаване на сумата от РЛ е несъмнено установен факт,от
който следва извода,че лицата предоставили сумите очевидно разполагат с
финансови възможности за това.Доколкото писмената форма на договора за заем не
е задължителна,то липсата на документи не би могла да се тълкува във вреда на
РЛ. Тъй като приходните органи се позовават в своите изводи на едни и същи
дадени от Димова обяснения,то изложените от съда в тази връзка мотиви за сумата
от 530 лв. получена от РЛ през данъчен период 2013 г.,са релевантни и за
получената през данъчен период 2014 г. сума
в размер на 10 344,55 лв.,т.е. съдът приема за доказан произхода на
сумата от договор за заем. Постъпленията от договор за заем не представляват
доход и поради това не подлежат на облагане с данък ,поради което дадената с РА
квалификация на сумата от 10 344,55 лв. като облагаем доход с недоказан произход по смисъла
на чл.35,т.6 от ЗДДФЛ,съдът намира за неправилна.
При така установените обстоятелства,независимо от липсата на
подадена от РЛ декларация,основанието по чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК за ревизия при
особени случаи не е налице – общият размер на заема надхвърля 10 000 лв. и
според обясненията на Димова изцяло не е погасен,поради което декларирането му
от получателя е било задължително
съгласно чл.50,ал.1,т.5,б.”в” от ЗДДФЛ,но тъй като получените в заем суми не
представляват облагаем доход,то за тях не се определя задължение по декларация
в смисъла на чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК.
По отношение на невключената в постъпленията сума в общ размер на
14 500 лв. /посочена в
представената от пълномощника на жалбоподателя писмена защита с.д. 10213
от 26.06.2019 г./ ,от страна на жалбоподателя са представени в хода на
ревизионното производство договор от 21.01.2014 г. с М.В.М. за заем в размер на
10 000 лв. /л.87/ с 2 бр.разписки
към него от 15.04.2014 г. и 11.02.2014 г. / л.85-86/ ; договор от 10.12.2014 г.
с М.Т.Н. за заем в размер на 10 000
лв. /л.82/ и дадени от същият писмени обяснения на л.183 ,събрани са писмени
обяснения от Л.С.Л. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на
9000 лв. ,ведно с писмени доказателства за доходите му /л.188-194/.
В съдебно заседание по искане на жалбоподателя като свидетели са
разпитани М.В.М. и Л.С.Л.,представени са и писмени доказателства – разписка от
28.12.2016 г. на л.75 по договор за заем от 24.01.2014 г. , разписка от
28.12.2015 г. на л.76 по договор за заем от 24.01.2014 г. , разписка от
15.08.2016 г. на л.78 по договор за заем от 24.01.2014 г. , разписка от
15.04.2014 г. на л.79 по договор за заем от 21.01.2014 г. и разписка от 11.02.2014 г. на л.80 по договор
за заем от 21.01.2014 г.
Всички разписки имат дата предхождаща датата на образуване на
ревизионното производство,но въпреки това не са били представени по време на същото,без да са налице
възпрепятстващи данни. Разписките от 28.12.2016 г. , 28.12.2015 г. и 15.08.2016
г. визират договор за заем от 24.01.2014 г.,а такъв е представен с дата
21.01.2014 г. Общата сума по всички договори за заем ведно с финансовата помощ
от Л.Сл.Л. е в размер на 29 000 лв.,но необяснимо защо жалбоподателят
претендира постъпления за 2014 г. само в размер на 14 500 лв. Имайки
предвид тези неясноти и противоречия в доказателствената дейност на
жалбоподателя ,съдът намира че по отношение на представените от него доказателства за установяване на постъпления от заем през 2014 г.,валидни са същите
изложени от съда правни изводи в мотивите за доходите от заеми през 2013 г. – в
условията на съществуващото за жалбоподателя обратно и пълно доказване не е
установено получаването на постъпления от
заеми в размер на 14 500 лв. По тези съображения,съдът намира,че същата
сума правилно не е включена в графата „Постъпления” от таблицата в РА.
По отношение на оспорените разходи за платени услуги към
„Мобилтел” АД и „Макс Телеком”,възражението и доказателствената дейност на
жалбоподателя са същите като тези за „Макс Телеком”, предявени за данъчен
период 2013 г.
От заключението по т.2 на стр.13 от назначената и извършена по
искане на жалбоподателя съдебно-счетоводна експертиза се установява,че в „А1”
ЕАД /правоприемник на „Мобилтел” АД/ са налице данни,според които титуляр по
всички клиентски номера е Ст.Д.Й.,но не са налице данни дали плащанията са за
един или няколко номера и затова от кое лице същите са направени. По отношение
на „Макс Телеком” ООД,заключението е същото като за данъчен период 2013 г. При
така даденото от вещото лице заключение и при липсата на други представени от
жалбоподателя доказателства,съдът намира за недоказано твърдението му,че
услугите били платени от трети лица,т.е. приетите с РА факти за плащане на
сумата от 29,15 лв. към „Мобилтел” АД и
на сумата от 217,80 лв. към „Макс Телеком”
именно от титуляра по договорите,какъвто се явява РЛ,остават
неопровергани по реда на чл.124,ал.2 от ДОПК. По причина на последното,съдът намира,че
тези суми правилно са включени в разходите на РЛ за 2014 г.
Възражението на жалбоподателя по отношение на разхода в размер на
19 857,50 лв. е същото като това за данъчен период 2013 г. Поради
идентичност на фактите,същите са и правните изводи на съда – действителният
разход е в размер на 14 240,75 лв.
При така установените от съда факти за доходите и разходите на РЛ
през 2014 г. ,налице е несъответствие между тях в размер на 3 987,42 лв. Годишният
размер на постъпленията е в същият посочен в РА размер от
10 844,55 лв. ,с тази разлика,че те са
изцяло необлагаеми. Посочените в РА разходи са същите с изключение на
сумата от 19 857,50 лв., вместо която установеният действителен размер на
разхода възлиза на посочената сума от 14 240,75 лв. Останалите посочени в
РА разходи,за които не са повдигани възражения с жалбата,са установени от
събраните по делото доказателства,като насрещни твърдения не са предявени и
доказателства не са представяни от жалбоподателя,поради което фактите по тях не
са опровергани от него по реда на чл.124,ал.2 от ДОПК. При тези
данни,установеният от съда общ годишен размер на разходите възлиза на
14 831,97 лв.,при което годишната
разлика между разходи и доходи е в размер на -3 987,42 лв. С оглед
последното,основанието по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК се явява установено само за сумата в размер на 3 987,42 лв.
Тъй като не са установени облагаеми доходи с недоказан
произход,то посочената в РА сума от 10 344,55 лв. не следва да бъде
прибавяна към сумата на установеното от съда несъответствие в размер на
3 987,42 лв.,при което общата
годишна данъчна основа по смисъла на чл.17 от ЗДДФЛ възлиза в размер на
3 987,42 лв. След прилагане на ставката от 10% по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ,
установява се задължение за данък в размер на главницата от 398,74 лв. ,т.е. до
тази сума оспореният РА е материално законосъобразен,а жалбата неоснователна и
подлежаща на отхвърляне като такава. За разликата до 1994,87 лв. РА е
материално незаконосъобразен и подлежащ на отмяна като такъв.
Съобразно главницата в размер на 398,74 лв.,дължимата за периода
от 1.05.2015 г. до 3.10.2017 г. лихва е в размер на 98,31 лв. ,а за периода от
4.10.2017 г. до 6.11.2017 г. тя е в размер на 0,93 лв. С оглед последното,
установеното с оспорения РА задължение за лихва е материално законосъобразно до
размера от 99,24 лв. /98,31+0,93 лв./,съответно
жалбата в тази част е неоснователна и подлежаща на отхвърляне като такава. За
разликата до лихва в размер на 496,53 лв. РА е материално незаконосъобразен и
подлежащ на отмяна като такъв.
5. Данъчен период 2015 год. :
С оспорения РА са установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на главницата от 634,39 лв. и лихва за периода от 1.05.2016 г.
до 3.10.2017 г. в размер на 91,83 лв. ,както и доначислена във вр. с чл.67,ал.4
от ЗДДФЛ лихва за периода от 4.10.2017 г. до 6.11.2017 г. в размер на 0,87 лв.
На основание чл.122,ал.4 от ДОПК ,след съпоставка за
несъответствие между стойността на направените от РЛ разходи и получените от
него доходи е установена данъчна основа в размер на 4 643,85 лв. ,към
която са прибавени получени преводи по банкова сметка ***.,като по този начин е
определена обща годишна данъчна основа в размер на 6 343,85 лв.
Съпоставката на притежаваните имущества и направените разходи с
получените доходи за 2015 г. е показана в таблицата на стр.7 и 8 от РА / л.11-12 от преписката/.
Правилната квалификация на установеното несъответствие е по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК.
В графата „постъпления” от таблицата е включена като облагаем
доход сумата от 1700 лв.,представляващи получени от РЛ преводи по банкова
сметка ***,чиято правилна квалификация съответства на основанието по
чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК.
Съгласно уточняващата към жалбата молба са повдигнати няколко
възражения : преведената в ТБ „Уникредит Булбанк” АД от М.н Н. С. сума от 300
евро с левова равностойност 584,10 лв. била платена от РЛ от името и за сметка
на наредителя за шофьорски курс ; преведената по банкова сметка ***. имала за основание
плащане на капаро за автомобил „Опел Фронтера” ; налице били получени по
банкова сметка *** ; разходите за СМР по строежа на жилищната сграда в СО
„Балъм дере” не били направени през 2015 г. ; неправилно не била извършена
компенсация с налични парични средства в размер на 54 534,77 лв.
,представляващи получен от съпругата му Д. Д.Й. банков кредит от „Банка ДСК”
ЕАД.
С оспореният РА като облагаем доход с недоказан произход по
чл.35,т.6 от ЗДДФЛ е квалифицирана единствено сумата от 1700 лв.,което прави
неотносими възраженията на жалбоподателя имащи предвид сумата от 584,10 лв. и
заемите получени от Донка Савова Димова. Заемите за 2015 г. са в размер на 4700
лв. и касаят друго лице – Елиза Вахрам Мердинян,като при обстоятелства сходни с
тези при заемите от Донка Савова Димова,същите са включени в постъпленията на
РЛ за 2015 г.,което показва непоследователния в това отношение подход на
приходните органи. Възражението на жалбоподателя за сумата от 1700 лв. не
съдържа изложение на каквито и да било подкрепящи го конкретни данни,даващи възможност за проверка,както и не
е обосновано с представени от него доказателства. При тези обстоятелства и
съобразно изложените вече в това отношение мотиви относно доказателствената
тежест,съдът намира за недоказан соченият от РЛ произход на получената от него
сума в размер на 1700 лв.,а именно капаро по сделка с автомобил „Опел
Фронтера”. По тези съображения,съдът намира,че тази сума правилно е
квалифицирана с РА като облагаем доход с недоказан произход по чл.35,т.6 от ЗДДФЛ. Безспорна е липсата на подадена за този доход декларация по чл.50 от ЗДДФЛ,поради което основанието по чл.122,ал.1,т.1 от ДОПК за ревизия при
особени случаи, съдът намира за установено.
За установяване на фактите по възражението за ½ от сумата
по кредита,получен от съпругата на РЛ Д. Д.Й. от „Банка ДСК”,жалбоподателят е
поискал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Дадено е от вещото лице
заключение,според което на 13.03.2015 г. съпругата Д. Й. е изтеглила и усвоила
кредит в размер различен от посоченият от жалбоподателя,а именно 41 000 лв. Получената сума не е в режим
на СИО,която съгласно чл.21 от СК обхваща само придобитите по време на брака
вещни права,поради което ½ от нея не подлежи на включване в
постъпленията на РЛ. В режим на солидарна отговорност,т.е. общност на разходите
на двамата съпрузи,могат съгласно
чл.32,ал.2 от СК евентуално да бъдат разходите
за погасяване на задължението по този кредит. По тези съображения,съдът намира
възражението за неоснователно. Други постъпления различни от тези приети в
таблицата от РА,жалбоподателят не твърди и не доказва.
Относно разходите,жалбоподателят оспорва сумата от 4717,50 лв.
,приета с оспорения РА като извършен през 2015 г. разход за довършителни СМР на
жилищната сграда в СО „Балъм дере”. Фактическите установявания са изведени от
приходните органи въз основа на извършената по време на ревизионното
производство и коментирана вече съдебно-техническа експертиза. Със същата е
дадена пазарна оценка на етап „груб строеж” в размер на 79 430 лв. и на
етап „при оглед през м.март 2017г.” в размер на 98 279 лв. Приемайки,че
грубият строеж е осъществен през 2013г. и 2014 г.,ревизиращите органи установяват,
че разхода равен на разликата между 98 279 лв. и 79 430 лв. в размер
на 18 870 лв. е извършен през 2015г.
и 2016 г. След разпределяне на
сумата 18 870 лв. по равно за тези две години,се установява разход
в СИО за 2015 г. в размер на 9 435 лв.,от който ½,т.е. 4 717,50
лв. за РЛ.
Извършената по искане на жалбоподателя съдебно-техническа експертиза не дава
заключение за пазарните цени на следните довършителни работи,посочени в
назначената от ревизиращите органи експертиза – прозорци,мазилки външни,фасадно
скеле,топлоизолация и хидроизолация и топлоизолация външна. Допълнителна за
целта експертиза не е поискана от страна на жалбоподателя, въпреки дадените му от
съда указания за доказателствената тежест по чл.124,ал.2 от ДОПК. Не са
изложени факти,нито са представени от жалбоподателя доказателства за период на
извършване на разхода различен от 2015 г. При тези обстоятелства,съдът намира
за неопровергани фактическите констатации в РА,че през 2015 г. е направен
разход за довършителни работи в размер на 4 717,50 лв.
Останалите посочени в таблицата от РА разходи са установени от
доказателствата по делото,опровергаващи факти,доводи и доказателства не са
представени от страна на жалбоподателя.
Съобразно гореизложеното за правилно посочени в таблицата от РА
размери на постъпленията и на разходите на РЛ,съдът приема за установено
основанието по чл.122,ал.1,т.7 от ДОПК – налице е превишаване на разходите над
доходите със сума в размер на 4 643,85 лв.
В съответствие с чл.17 от ЗДДФЛ,правилно към тази данъчна основа
е прибавен облагаемия доход с недоказан произход в размер на 1700 лв. и е
определена обща годишна данъчна основа в размер на 6 343,85 лв.
След прилагане на ставката по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ от 10%,при
правилно приложение на материалния закон е установено задължение за данък в
размер на главницата от 634,39 лв. и размер на лихвата за периода от 1.05.2016
г. до 6.11.2017 г. в размер на 92,70 лв.
По тези съображения жалбата в тази част е неоснователна и подлежи
на отхвърляне като такава.
С оглед гореизложеното за частична законосъобразност на РА и
частична основателност на жалбата,от общия спорен материален интерес в размер
на 10 001,56 лв. /главница+лихва/,последната е уважена за материален
интерес в размер на 2 824,17 лв.
и отхвърлена за материален интерес в размер на 7 177,39 лв.
При този изход от делото и съгласно разпоредбата на чл.161,ал.1
от ДОПК ,ответникът дължи на жалбоподателя заплащане на сторените от него
разноски съобразно уважения размер на жалбата,а жалбоподателят дължи на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част
на жалбата.
С представеният списък на разноските /л.188/ жалбоподателят
претендира такива в размер на 1530 + 256 лв. от които 830 лв. за платено
адвокатско възнаграждение, 700 лв. платени за експертизи и 256 лв. определени
от съда за довнасяне по съдебно-счетоводната експертиза. Последните не са
платени от жалбоподателя,което е станало повод за постановяване на определение
№ 1749/3.07.2019 г. На възстановяване
подлежат единствено реално сторените разноски,които са в размер на 1530 лв. – 700 лв. за двете
експертизи и 830 лв. за адвокатско възнаграждение по приложеният на л.187
договор за правна защита и съдействие. При тези данни,дължимите от
жалбоподателя на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл.8,ал.1,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и в съответствие с отхвърлената част от жалбата са в размер на 595,63
лв. лв.,а дължимите от ответника на жалбоподателя в съответствие с уважената
част от жалбата са в размер на 432,03
лв. След компенсация,жалбоподателят дължи на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 163,60 лв.
Предвид изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ издаденият от органи по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт № Р-03000317003641-091-001/6.11.2017 г.,с който са установени задължения за С.Д.Й. *** за данък
по чл.48 от ЗДДФЛ в следните негови
части :
-данъчен период 2013 г. по отношение на
главницата за разликата от 1417,30 лв. до 2031,98 лв. и по отношение на лихвата
за разликата от 498,11 лв. до 714,18 лв. -данъчен период 2014 г. по
отношение на главницата за разликата от 398,74 лв. до 1994,87 лв. и по
отношение на лихвата за разликата от 99,24 лв. до 496,53 лв.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на С.Д.Й.
*** срещу същият Ревизионен акт в следните негови части :
-данъчен период 2011 г. – главница в
размер на 673,42 лв. и лихва в размер на 378,31 лв. -данъчен период 2012 г. – главница в размер на 2 053,04
лв. и лихва в размер на 932,14 лв. -данъчен
период 2013 г – главница в размер на 1417,30 лв. и лихва в размер на 498,11 лв.
-данъчен
период 2014 г. – главница в размер на 398,74 лв. и лихва в размер на 99,24 лв. -данъчен
период 2015 г. – главница в размер на 634,39 лв. и лихва в размер на 92,70 лв.
ОСЪЖДА С.Д.Й. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция” Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при ЦУ на НАП за разноски по делото
сумата от 163,60 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: