№ 268
гр. С., 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова М.
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Стефка Т. Михайлова М. Въззивно
гражданско дело № 20222200500270 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
Въззивникът К. СТ. Н., редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие адв. Н.И. от АК - Бургас, редовно
упълномощен за настоящата инстанция от 30.08.2022 г. и приет от днес.
Въззиваемата Военно-окръжна прокуратура, редовно призована, не се
представлява.
По делото е постъпило писмено становище от процесуалния
представител по пълномощие на Военно-окръжна прокуратура- С. - юриск.
Ц.М., в което посочва, че не може да се яви в днешното с.з., но моли делото
да се гледа в нейно отсъствие.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
При условията на чл. 142 ал.1 и чл. 56 от ГПК и поради липса на
процесуални пречки, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
Образувано е въз основа на въззивна жалба против Решение
№260477/01.11.2021г. по гр.д. №114/2021г. на С.ски районен съд, с което са
отхвърлени като неоснователни предявените от К. СТ. Н. против Военно-
окръжна прокуратура -С. искове, както следва: иск за заплащане на сумата от
29609,20лв., представляваща сбора на пет на брой брутни трудови
възнаграждения, явяващи се разликата между получените от него петнадесет
и следващите му се по закон - чл.227, ал.1 и чл.262, ал.7 от ЗОВСРБ, двадесет
1
на брой възнаграждения, като обезщетение при освобождаване от военна
служба, ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021г. до окончателното
й изплащане и иск за заплащане на сумата от 847,15лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 29609,20лв. за периода
01.10.2020г. - 12.01.2021г. С Решението е отхвърлена претенцията на ищеца за
заплащане на направените по делото разноски.
С Решение №260032 от 15.04.2022г. по гр.д.№114/2021г. С.ски районен
съд е допълнил Решение №260477/01.11.2021г. по гр.д.№114/2021г. на СлРС в
частта относно разноските, като е осъдил К. СТ. Н. да заплати на Военно-
окръжна прокуратура - С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство К. СТ. Н. и с нея се обжалва първоинстанционното решение
№260477/01.11.2021г. изцяло.
В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Военно-окръжна прокуратура - С., отговарящ на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна
въззивна жалба.
В законоустановения срок е постъпила и частна жалба подадена от К.
СТ. Н., чрез адв. Н.И. от АК – Бургас, против Решение №260032 от
15.04.2022г. имащо характер на определение и с него се обжалва
постановеното допълване на решението в частта относно разноските.
В законоустановения срок е постъпил отговор на тази жалба от
насрещната страна Военно-окръжна прокуратура - С., отговарящ на
изискванията на закона.
С определение от 28.06.2022 г. съдът е приел въззивната жалба и
частната жалба за редовно допустими, изготвил подробен доклад на
въззивната жалба и на постъпилите отговори на въззивната и частната жалба.
С това определение съдът се е произнесъл по направено от въззивника с
въззивната жалба доказателствено искане, като го е оставил без уважение като
преклудирано.
Адв. И.: Поддържам въззивната жалба. С доклада си
първоинстанционният съд приема, че няма нуждаещи се от доказване факти,
тоест, че всичко което се иска е безспорно, включително и обстоятелството
относно прекратяването на военната служба на моя доверител. Още с
исковата молба сме заявили, че военната служба не е прекратена към момента
на преназначаването му от една длъжност на друга. Всъщност военната
служба е прекратена през 2020 г., когато е освободен от активна военна
служба. В съдебното решение на практика съдът приема, че военната служба
на доверителя ми е прекратена към 2005 г., което на първо място ни лишава
от правото на защита. Не ни е указано, че трябва да съберем доказателства в
тази насока и на второ място на практика няма как да е вярно, тъй като за да
2
може доверителят ми да заема длъжността „военен магистрат“, той
задължително трябва да се води на военна служба. На практика 2005 г. не се
прекратява неговата военна служба , а се сменя заеманата от него длъжност.
В тази връзка сме представили Ръководство за организация на работата на
административните ръководители в Прокуратурата на Република България. В
това ръководство се съдържа разпоредба, която касае случаи идентични с
нашия, а именно когато магистрат бъде преназначен е разписано, че му се
дължи обезщетение, съгласно чл. 226 от ГПК. Моля да бъде прието това
доказателство, тъй като считаме, че то е част от нормативната уредба.
В писменото си становище юриск. М. е посочила, че поддържа
депозирания отговор на въззивната жалба. Няма направени доказателствени
искания.
Съдът констатира, че въпросното Ръководство за организация на
работата на административните ръководители в Прокуратурата на Република
България, по отношение на което адв. И. направи искане за допускане за
събиране като доказателство, е представено по делото от въззивника К.Н. с
молба от 23.08.2022 г. с изложени в молбата съображения за представянето
му в този момент и относимостта му към спора.
Съдът намира, че следва да допусне и приеме въпросния писмен
документ като доказателство по делото.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представеното от
въззивника с молба от 23.08.2022 г. копие на Ръководство за организация на
работата на административните ръководители в прокуратурата на Република
България.
С оглед липсата на други доказателствени и процесуални искания съдът
намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. И.: Уважаеми окръжни съдии, моля да постановите решение, с
което да отмените първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в разрез с нормативната уредба. Моля да ни
бъдат присъдени сторените по делото разноски. Моля да ми бъде дадена
възможност за представяне на писмени бележки. Представям договор за
правна помощ и съдействие.
Въззивникът К.Н.: С голямо неудобство се изправям п ред Вас, тъй като
считам, че спорът, който водим в момента е безсмислен. Имам претенции за
това и заявявам, че не съм освободен като магистрат, а като офицер. Факт,
3
който представителите на Главна Прокуратура отричат. В отговора си на
исковата молба, те коментират как се освобождава магистрат. И правилно! Но
никога не са споменали как се освобождава военен магистрат. Когато излезе
решението за освобождаването ми от военна служба, аз поисках да бъда
освободен от военна служба на основание чл. 262 ал. 7 от ЗОВС, тоест да
получа такова обезщетение каквото е определил законодателя за времето,
през което съм бил в редова военна служба. Това, че съм бил постоянно на
военна служба от 1975 г. до 2020 г. е безспорно. Неоснователно е
твърдението, че през 2005 г. когато съм даден на разпореждане на
административния ръководител на Военно-окръжна прокуратура, ми е
прекратен договора за военна служба. Той не е прекратен и това се вижда от
следващата заповед на Министъра на отбраната през 2006 г., с която съм
повишен в звание „полковник“. Ако не съм бил на кадрова военна служба на
какво основание би ме повишил в звание? За да получи обезщетение
кадровият военнослужещ трябва да има две условия – да е на кадрова военна
служба и да е освободен от военна служба. През 2005 г. аз съм даден на
разпореждане на административния ръководител на Военно окръжна
прокуратура. Даден съм не на заем , не за временно ползване, а на
разпореждане. Изпълнявал съм всички заповеди и указания свързани с
професионалните ми задължения. Заповед за освобождаване от военна служба
имам само от административния ръководител на Военно-окръжна
прокуратура от 30.09.2020 г.- заповед № 192. Министърът на отбраната,
действайки в условията на длъжностната си компетентност, е изпълнил
решението на ВСС, но той не имал възможността да ми прекрати договора от
кадрова военна служба и да бъда освободен, защото ако ми беше прекратил
договора не можеше да бъда военен магистрат. И второ: ако беше ми
прекратил договора и бях освободен, той няма правното основание да ме
назначи повторно на военна служба, защото в този момент - 2005 г. аз съм на
48 г., а законът позволява, че на кадрова военна служба могат да се приемат
офицери до 40 г. възраст. Тоест министърът на отбраната би изпаднал в
невъзможност да изпълни решението на Висшия съдебен съвет. В отговора на
исковата молба никъде колегите от администрацията на Главния прокурор не
коментират освобождаването от кадрова военна служба, те говорят само за
освобождаване от магистрат. Освобождаването от кадрова военна служба се
случи през 2020 г. с горепосочената от мен заповед. Тоест безспорно към
момента е, че аз съм бил на кадрова служба и съм освободен от кадрова
служба през 2020 г. Следва да отбележа, че кадровата служба не е само
службата в системата на МО или в системата на правораздаването, а има и в
редица други Министерства и ведомства – МВнР, на транспорта, областни
управи, общински администрации, това е все военна служба. По съответния
административен ред поисках мнение от ВСС какво обезщетение следва да
получа. С решение № 39 бюджетната комисия на ВСС посочва и реши, че
този казус е уреден в чл.269 ал. 7 от Закона за отбраната. Административния
ръководител е получил това решение, но тъй като има писмени указания от
4
администрацията на главния прокурор не може да ги изпълни, тоест счита, че
няма право да ми изплати това обезщетение, което считам, че е неправилно.
Това са фактите накратко. Считам, че съдът ще вземе правилното решение.
В писменото си становище юриск. Ц.М. моли обжалваното
първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Развива подробни съображения относно неоснователността
на исковата претенция аналогични с изложените в отговора на въззивната
жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът ОПРЕДЕЛЯ 3-дневен срок на адв. И. за писмени бележки.
Намира делото за разяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за ПРИКЛЮЧЕНИ.
Съдът ще произнесе решението си на 30.09.2022г.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:20 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5