№ 75
гр. Ямбол, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20242300500136 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Д. С. от гр.*****, срещу Решение №
41/29.01.2024г. постановено по гр.д. № 1233/2023 г. по описа на Ямболски районен съд в
частта, с която е уважен предявения от ищеца „Бигбанк АС“Естония, чрез „Бигбанк АС“-
клон България, иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и
е признато за установено, че А. С. дължи на ищеца сумата 9 650лв.- главница по договор за
потребителски кредит от 27.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.10.2022г. до
окончателното плащане и сумата 157,07лв. – договорна лихва за периода 20.06.2022г.-
02.09.2022г.
Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на ЯРС в оспорената му
част, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Според въззивницата
първоинстанционният съд не е обсъдил съвкупно всички събрани по делото доказателства и
неправилно е уважил ищцовата претенция в посочения размер. Счита, че назначените по
делото две експертизи не са установили по категоричен и несъмнен начин иска по
основание и размер. Сочи, че независимо от установеното от вещото лице по СТЕ, че С. е
имала валиден електронен подпис, експертизата не е установила, че точно тя, от нейно
лично устройство е заявила кандидатстване по кредита и сключване на договор за кредит,
тъй като самият експерт в о.с.з. е посочил, че всяко едно лице, което има съответните лични
данни и достъп до съответното мобилно устройство, може да подпише електронни
документи вместо титуляря по предоставените лични данни. Изтъква още, че ищецът е
представил справки, установяващи провеждани разговори с жена чрез телефонен номер,
чийто титуляр е лицето С. Х. Ш., което според въззивницата отново внася съмнение относно
валидната идентификация и валидното сключване на договора за кредит. Заключението,
което въззивницата прави е, че всеки, който има достъп до личната карта на едно лице, може
от свое лично устройство да подпише множество електронни документи и в случая срещу С.
е извършена измама с цел финансова облага за друго лице, за което е образувано досъдебно
производство по пр.пр. № 3672/2022г. на РП-Ямбол - ДП №121/2022г. на ОД на МВР-
1
Ямбол, до приключването на което производство ищцата поискала спиране на гражданското
производство по настоящото дело.
По тези съображения въззивницата моли ЯОС да отмени атакуваното решение и
да постанови ново, с което ищцовата претенция бъде отхвърлена изцяло като недоказана,
със законните последици.
Въззиваемата страна „Бигбанк АС“ - Естония, чрез „Бигбанк АС“- клон България,
представлявана от адв.М.Д., в срока за отговор е депозирала такъв, с който е оспорила
жалбата, с искане за оставяне жалбата без уважение и за потвърждаване на оспореното
решение на ЯРС. Наведените доводи са, че ответницата, сега въззивница, е сключила
валиден договор за кредит и е получила сумата по кредита, на 05.09.2022г. в погашение на
кредита е погасила и сумата от 523,04лв. и едва на 09.09.2022г. е съобщила на банката, че е
станала жертва на измама. Въззиваемата страна изтъква, че с отговора на исковата молба
ответницата е признала, че е предала сумата по кредита на трето лице, което е без правно
значение за правоотношението между страните, а разследването по соченото досъдебно
производство не касае настоящия спор. Според банката, на основание чл.18а от ЗЕДЕУУ
въззивницата не може да оспорва авторството, титулярството, създаването и изпращането на
електронния документ – договора за кредит от 27.05.2022г., тъй като договорът е отправен
чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим – системата на
Evrotrust и договорът е създаден от лице, на което е предоставен достъп до начина на
идентифициране, а именно ответницата твърди, че е предоставила достъп до телефона си на
трето лице.
В. о.с.з. въззивницата не се явява и не се представлява, а депозира писмена молба,
с която поддържа жалбата и моли за уважаването й.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника адв.Д., оспорва жалбата, излага
съображения за уважаване на предявените искове като основателни и доказани и моли за
присъждане на разноските пред въззивната инстанция..
ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може
да се разгледа по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с исковата молба на ищеца „Бигбанк АС“-
Естония, чрез „Бигбанк АС“- клон България, с която против А. Д. С. от с.******,
Обл.******, са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.422 ГПК, вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на
вземанията на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2715/2022г. по
описа на ЯРС – за сумата 10 000 лева, представляваща непогасена главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва от 13.10.2022г., за сумата 429.99 лева – договорна лихва
за периода 20.06.2022г.-02.09.2022г., за сумата 232,05лв.- мораторна лихва за забава за
периода 21.06.2022г. – 13.10.2022г. и за сумата 15лв.- услуга за уведомяване.
В исковата молба ищецът е посочил, че вземанията му срещу ответницата
произтичат от договор за потребителски кредит, сключен на 27.05.2022г., в изпълнение на
който ищцовата банка, чрез клона в България, е предоставила на ответницата кредит в
размер на сумата 10 000лв. Според ищцовите твърдения, договорът за кредит е бил сключен
по реда на чл.6 от ЗПФУР – от разстояние и във формата на електронен документ, подписан
с квалифицирани електронни подписи от двете страни - банката и кредитополучателя, като
последният преминал успешно процес на отдалечена електронна идентификация. Тъй като
кредитополучателят допуснал забава за изплащане на вноските по кредита, на основание
чл.6.1 от ОУ банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем и се снабдила със
заповед за изпълнение на вземанията си. Заповедта за изпълнение била оспорена от
длъжника, което породило правния интерес у ищеца да предяви установителните искове за
вземанията си.
С отговора на исковата молба ответницата е оспорила исковете с възражението, че
за сключване на договора за кредит са били използвани личните й данни от роднини на
съпруга й. Независимо че ответницата е поддържала, че е жертва на измама, същата е
посочила, че е предала сумата по кредита на лицата, които са я измамили.
2
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция и
същата е непроменена пред въззивната инстанция:
Установено е от приложеното ч.гр.д. №2715/2022г. по описа на ЯРС, че същото е
образувано по заявление от 13.10.2022г. и с издадената заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК - №1414 от 07.11.2022г. и изпълнителен лист в полза на заявителя - ищеца
„Бигбанк АС, Естония“ са присъдени процесните вземания за главница, договорна лихва и
лихва за забава. Заповедта е била връчена на 24.03.2023г. на длъжника А. С.., която е подала
възражение срещу нея в срока по чл.414, ал.2 ГПК, при което заповедният съд е указал на
заявителя да предяви настоящия иск при условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като искът е
предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК.
Ответницата не е оспорила твърдението на ищеца за сключен договор за
потребителски кредит по електронен път от разстояние, като от представените от ищеца на
хартиен и на електронен носител - искане за потребителски кредит, договор за
потребителдски кредит от 27.05.2022г., ведно с погасителен план към него, стандартен
европейски формуляр и Общи условия на банката е установено, че между страните -
„Бигбанк АС“, чрез „Бигбанк АС“- клон България и А. Д. С. е сключен договор за
потребителски кредит, с който банката се е задължила да предостави на кредитополучателя
А. С.. кредит по приложените Общия условия в размер на сумата 10 000лв. Страните по
договора са постигнали съгласие за договорен лихвен процент от 15,90%, ГПР - 19,46%,
дължима такса за ангажимент от 350лв. и общ размер на дължимата сума от 21 100,23лв.
Към договора е приет погасителен план с датите и размера на погасителните вноски. Срокът
на кредита е 120 месеца, с крайна дата 20.05.2023г. В чл.6 от ОУ е предвидено правото на
кредитора да обяви целия дълг за изцяло предсрочно изискуем преди изтичане срока на
кредита, ако кредитополучателят е забавил извършването на дадена погасителна вноска
изцяло или отчасти по погасителния план повече от 5 работни дни.
Не е спорно, че договорът за кредит е сключен от разстояние и под формата на
електронен документ.
От заключението на вещото лице инж.К. К., извършило назначената от първата
инстанция съдебно-техническа експертиза, по делото е установено, че представените по
делото договор, погасителен план, общите условия, искането за кредит и стандартния
европейски формуляр по кредита, са подписани от ответницата с квалифициран електронен
подпис (КЕП), който е автентичен и истински. Вещото лице е изяснило, че КЕП е издаден
отдалечено по утвърдена и одобрена процедура на доставчика на удостоверителни услуги
„Евротръст Технолъджис“ АД (едно от петте дружества в списъка на доставчиците на
удостоверителни услуги, акредитирани на територията на Република България), при която
процедура е извършена отдалечена електронна идентификация на ответницата А. Д. С..
Вещото лице е посочило, че приложението „Евротръст“ се инсталира от лицето на личното
му устройство и само то има контрол над него, като се изисква въвеждане на личен ПИН-код
и парола, които се знаят само от потребителя, желаещ да получи електронен подпис. В
процедурата по електронна идентификация лицето е представило валидна лична карта,
доброволно се е заснело в режим видео заснемане и след успешната идентификация по
одобрената процедура на ДУУ „Евротръст Технолъджис“АД, е последвало издаването на
електронния подпис. Вещото лице е описало утвърдената и одобрена процедура на ДУУ
„Евротръст Технолъджис“ АД, по която отдалечено е извършена електронната
идентификация на лицето. При тази идентификация експертът е посочил, че се изискват
всички данни налични в документа за самоличност - имена, ЕГН, дата на раждане, място на
раждане, постоянен адрес, пол, телефон за контакт, включително снимка на документа от
двете страни. Всички данни от представения документ за самоличност се извличат,
включително снимки на документа, спесимен и адрес, при проверката за валидност на
документа е подадена заявка до МВР за достъп до снимката, направена при издаване на
документа за самоличност, като оператор сравнява снимките от личната карта, снимка от
МВР и видео заснето от потребителя. Според експерта, договорът за потребителски кредит е
валидно подписан с квалифицирани електронни подписи от представителя на банката
(Ростислав Русинов) и от ответницата, чийто КЕП е валиден до 10.03.2024г., като
електронният документ, съдържащ договора за потребителски кредит от 27.05.2022г., е
отправен чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим по
3
смисъла на чл. 18а, ал.1, т.1 от ЗЕДЕУУ.
Вещото лице – икотомист Св.Д.а, извършило назначената от районния съд
съдебно-счетоводна експертиза, е дало заключение, според което след приспадане на сумата
от 350 лв. – такса ангажимент, ищцовата банка е превела сумата по процесния кредит в
размер на 9 650 лв. по банкова сметка на ответницата А. С.. в банка “ОББ“АД. Вещото лице
е установило, че на 05.09.2022г. ответницата е извършила едно плащане в размер на сумата
523,04лв., която е постъпила в полза на ищеца от сметка на длъжника в „ЦКБ“АД. Със
същата сума е била погасена част от главницата /вноска 1/ в размер на 121,76 лв., договорна
лихва за периода 22.06.2022 – 20.08.2022 г. в размер на 382 лв.; мораторна лихва за
просрочие за периода 21.06.2022 – 05.09.2022г. в размер на 4, 63 лв. и компенсация разходи
за уведомяване в размер на 14, 65 лв.
По делото не се твърди от ответницата и не е установено преди извършеното на
05.09.2022г. плащане на сумата 523,04лв., кредитополучателят А. С.. да е плащала на
падежа вноските по погасителния план. С Уведомление от 02.09.2022г. ищецът е обявил
предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит от 27.05.2022 г., поради
липса на погасяване на една и повече вноски с настъпил падеж по погасителния план.
Уведомлението е изпратено на ответницата с куриер и е получено лично на 10.09.2022г.
Според заключението на вещото лице-икономист, към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда, дължими са останали следните суми по сключения
между страните договор за кредит: 9 878,24лв. – главница; 54,83 лв. – договорна лихва за
периода 21.08 -02.09.2022г.; мораторна лихва за периода 21.06.-05.09.2022г. – 227,42лв. и
0,35лв. –компенсация разходи за уведомяване.
При тази фактическа обстановка, с постановеното по спора решение ЯРС е
уважил частично предявените искове, като е признал за установено, че ответницата дължи
вземанията на ищеца по заповедта за изпълнение за главница по договора за потребителски
кредит в размер на 9 650лв. и договорна лихва за периода 20.06.2022г.-02.09.2022г. в размер
на 157,07лв. Съдът е отхвърлил ищцовите претенции за договорна лихва над сумата
157,07лв. до размера на 429,99лв. и за мораторна лихва в размер на 235,05лв., както и за
сумата 15лв. - разходи за услуга по уведомяване, в която отхвърлителна част решението не е
обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че
страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който е сключен при изпълнение
на изискванията на ДПФУР и ЗЕДЕУУ, по който договор заетата сума в размер на 9 650лв.
реално е била предадена от ищеца по банковата сметка на ответницата. Съдът е изложил
съображения, че са били изпълнени предпоставките на чл.6.1 от ОУ за обявяване на кредита
за изцяло предсрочно изискуем, като е счел за нищожна клаузата в договора за „такса
ангажимент“ в размер на 350лв., поради което е постановил, че длъжникът не следва да
връща недължимо удържаната му при усвояване на кредита такса от 350лв. и дължи
връщане на престираната му главница в размер на 9 650лв. С извършеното плащане на
сумата 523,04лв. съдът е приел, че е било извършено погасяване на дължимата такса за
уведомяване в размер на 15лв. и на дължимата лихва за просрочие в размер на 235,05лв.
както и на част от дължимата договорна лихва, при което незаплатения остатък от
договорната лихва е в размер на 157,07лв.
Решението на ЯРС в обжалваната му част, с която са уважени частично ищцовите
претенции е валидно, допустимо и правилно. Съображенията за този извод за следните:
Правилен е изводът на първоинстаницонния съд, че в конкретния случай е налице
валидно сключен договор за потребителски кредит, по който банката-ищец е изпълнила
договорното си задължение да предаде на ответницата заетата сума в размер на 9 650лв., а за
последната е възникнало задължението да върне сумата с уговорената договорна лихва и
лихва за забава.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от Закона за потребителския средит (ЗКП)
"договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за
4
потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска
дейност, а "кредитор" е всяко физическо лице или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.10,
ал.1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин,
който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които
е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация.
ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по
правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР)- арг. от
чл. 5, ал.9 и ал.13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за
финансова услуга по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР, а съгласно § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо
присъствие на доставчика и на потребителя. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ
приравнява електронния документ на писмения такъв, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление. Възпроизвеждането на електронния документ върху
хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл.184, ал.1, изр.1 ГПК, той се
представя по делото именно върху такъв носител като препис, заверен от страната. Ако
другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е
годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
В конкретния случай ищецът е установил с представения на хартиен и на
електронен носител документ възникналото между страните правоотношение по договор за
потребителски кредит, който е сключен от разстояние – по електронен път, чрез електронни
изявления и положен от страните квалифициран електронен подпис.
Електронното изявление се счита за подписано с електронен подпис. В чл.13 от
ЗЕДЕУУ са дадени определения на електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис
и квалифициран електронен подпис чрез препращане към Регламент /ЕС/ № 910/2014г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО от 28 август 2014г., като в ал.4 е регламентирано, че правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
За случая е приложим чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ, който в действащата редакция на
нормата придава значение на подписан документ на електронния документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис. Установяването на тази предпоставка
обосновава извод, че е създаден и подписан електронен документ, като по делото
изследваната предпоставка е налице и е доказана по безспорен начин от страна на ищеца с
представените на хартиен и на електронен носител електронни изявления - договор за
кредит, искане за кредит, погасителния план, общите условия и стандартния европейски
формуляр, които са подписани от кредитополучателя – ответницата с квалифициран
електронен подпис - факт, установен и със заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза.
Договорът за кредит с посочения в същия автор А. С., е оспорен от ответницата с
възражение относно авторството на електронното изявление, но възражението е
неоснователно, тъй като вещото лице инж.К., чието заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно, е установило, че електронният документ е подписан от
ответницата С. с квалифициран електронен подпис, отправен чрез информационна система,
предназначена да работи в автоматичен режим – информационната система на „Евротръст
технолъджист“АД. В случай като този, разпоредбата на чл.18а, ал.1, т.1 от ЗЕДЕУУ
повелява, че лицето, посочено като титуляр на електронния подпис не може да оспори
авторството, титулярството, създаването и изпращането спрямо адресата/получателя, когато
създаденият от лицето електронен документ е отправен чрез информационна система,
5
предназначена да работи в автоматичен режим.
Неоснователно е и възражението на ответницата, сега въззивница, че по делото не
е установено обстоятелството, че от лично нейно устройство е заявила кандидатстване по
кредита и сключването на договора за кредит, тъй като това обстоятелство е без правно
значение за спора, доколкото вещото лице инж.К. е изяснило, че при инсталирането на
съответното устройство на приложението „Евротръст“, се изисква въвеждане на ПИН-код и
парола, които знае само потребителят, който иска да получи електронния подпис.
Също неоснователно е и оплакването на въззивницата, че всеки, който има достъп
до личната карта на едно лице, може от свое устройство да подпише множество електронни
документи, тъй като в случая с експертното заключение на инж.К. е установено, че в
процеса на отдалечена електронна идентификация на ответницата и издаването на
квалифицирания електронен подпис, наред с представянето на личната карта на А. С..
същата доброволно е била и заснета в режим видео заснемане, след което със заявка до МВР
е осъществен достъп до снимката, направена при издаване на документа й за самоличност и
оператор е сравнил снимката от личната карта, снимката от МВР и видео заснетото от
потребителя. Именно при този режим на заснемане е приложена технология за лицево
разпознаване, че човекът от документа за самоличност е същият човек, който е пред
камерата, или неоснователно е твърдението на кредитополучателя- ответницата, че са
използвани личните й данни за сключване на договора за кредит, тъй като в процеса на
електронната идентификация и издаването на квалифицирания електронен подпис само
личните данни и документ за самоличност не са достатъчни. Или изводът, който се налага е,
че ответницата лично е предоставила документа си за самоличност, разрешила е в режим на
видео заснемане да бъде заснета и в процедурата по електронната идентификация тя е
снабдена с квалифицирания електронен подпис, с който е подписала сключения договор за
потребителски кредит, който валидно я обвързва.
Налице е и извънсъдебно поведение на ответницата – извършеното от нея
частично плащане на погасителната вноска по кредита. Съдът намира, че установеното то
вещото лице-икономист частично плащане от страна на ответницата, по своята правна
същност представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, а именно
сключването от нея на процесния договор. По делото е установено и предаването на сумата
по кредита в размер на 9650лв. от страна на банката, която е превела тази сума по личната
сметка на ответницата. Последната не е оспорила този факт на получаване на сумата по
банковата си сметка и е признала, че е предала сумата на трето лице, което опровергава и
твърденията й, че договорът за кредит е сключен при осъществена измама, тъй като ако е
налице посоченото престъпление, то е извършено след сключване на договора и получаване
на заетата сума от ответницата, и същото престъпление не опорочава правоотношението на
А. С.. с ищеца. Впрочем, твърденията на ответницата за образувано досъдебно производство
за измама са изцяло недоказани по делото, тъй като до приключване на съдебното дирене и
пред първата, и пред въззивната инстанция, не е установено ДП №121/2022г. на МВР-Ямбол
за какво престъпление е образувано и има ли привлечено към наказателна отговорност лице.
В обобщение, като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, районният съд правилно е приел, че по валидно сключения договор за
потребителски кредит, който е обявен от банката за изцяло предсрочно изискуем,
ответницата е задължена с получената сума по кредита в размер на 9 650лв., ведно със
законната лихва върху тази главица от подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, а след извършеното едно частично плащане по кредита ответницата дължи и
сумата в размер на 157,07лв. – договорна лихва за периода 20.06.2022г. – 02.09.2022г. В тази
му обжалвана част решението на първата инстанция следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Въззивната жалба на ответницата-длъжника по потребителския кредит е
неоснователна и се оставя без уважение.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, основателно е искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноските пред тази инстанция, като на основание
чл.78, ал.1 на банката-ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от
иска - в размер на сумата 1 380,15лв.- изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 41/29.01.2024г. постановено по гр.д. №
1233/2023г. по описа на Ямболски районен съд в частта, с която е уважен предявения от
ищеца „Бигбанк АС“Естония, чрез „Бигбанк АС“- клон България, иск с правно основание
чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и е признато за установено, че А. С.
дължи на ищеца сумата 9 650лв.- главница по договор за потребителски кредит от
27.05.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 13.10.2022г. до окончателното плащане и сумата
157,07лв. – договорна лихва за периода 20.06.2022г.-02.09.2022г.
В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ Решение № 41/29.01.2024г. постановено по гр.д.
№1233/2023г. по описа на Ямболски районен съд, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА А. Д. С. от с.******, Община ******, Обл.*******, ул.******№** ДА
ЗАПЛАТИ на „Бигбанк АС“Естония, чрез клона в Република България „Бигбанк АС-клон
България“, с посочени по делото данни за вписването на банката в Централния търговски
регистър в Естония и за КЧТ в РБългария – седалище, адрес на управление и ЕИК, на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на
сумата 1 380,15лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7