РЕШЕНИЕ
№ 1820
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА
ОФИЦЕРСКА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Гражданско дело № 20211110147223 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове от Фирма с ЕИК *********
против Фирма с ЕИК ******** с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ – за
сумата от 10 500 лв., представляваща неплатена цена на продадени четири броя
употребявани автомати за кафе и топли напитки (вендинг машини) по фактура №
**********/21.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска – 12.08.2021 г. до окончателното плащане и за сумата от 1 090 лв. –
лихва за забава за периода от падежа на фактура № **********/21.07.2020 г. – 21.07.2020г.
до 11.08.2021 г.
Претендират се и направените в производството разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства и направени
доказателствени искания.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен такъв.
Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, иска е
предявен от и срещу надлежни страни по спора. Няма основания за отвод на пресъдено
нещо.
Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът чрез пълномощника си заявява, че поддържа предявените искове. Направено
е искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 ал.1 ГПК.
Ответникът, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от
исковата молба и подаване на писмен отговор/чл.131 ГПК/ и призовка за страна за открито
съдебно заседание/чл.142 ГПК/, ведно с разпореждане на съда от 13.12.2021г. са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
1
съдебно заседание.
С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.
На основание горното съдът намира, че с оглед направеното искане и наличието на
предвидените в чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 ГПК предпоставки, следва да се постанови
неприсъствено решение, като исковете бъдат уважени изцяло.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото в общ размер на 1 670 лв. в исковото производство. Следва да се
присъдят е разноските в обезпечителното производство по допускане обезпечение на
бъдещите искове по гр.д. № 3822982021г. на СРС в размер на 40 лв. платена държавна такса
и 600 лв. платено адвокатско възнаграждение.
По претендираните разноски по образуваното изпълнително дело - съгласно
разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се
разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от
решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на
бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното
исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване
или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по
отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на
иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително
производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково
производство, докато в останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/
това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011
г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о.,
ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о.,
ТК/. Поради това тези разноски не подлежат на присъждане в настоящото производство.
Мотивиран от горните съображения и на осн.чл.239 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Фирма с ЕИК ********** да заплати на Фирма с ЕИК *********** на
основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ сумата от 10 500 лв., представляваща неплатена
цена на продадени четири броя употребявани автомати за кафе и топли напитки (вендинг
машини) по фактура № **********/21.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 12.08.2021 г. до окончателното плащане и за
сумата от 1 090 лв. – лихва за забава за периода от падежа на фактура №
**********/21.07.2020 г. – 21.07.2020г. до 11.08.2021 г., както и на основание чл. 78 ал.1
ГПК – сумата от 1 670 лв. за направени в настоящото производство разноски за платени
държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 640 лв. за направени разноски по
допускане обезпечение на предявените искове по ч.гр.д. № 3822982021г. на СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2