№ 53
гр. К., 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20235510102107 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 414
ГПК във връзка с договорните отношения между страните и чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***** със седалище и адрес: гр. *****,
представлявано от Х.М.М. и П.В., с пълномощник юрк. Е.Ц., моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Ю. А.
А., ЕГН **********, че последният дължи на „АПС Б.Б.“ с ЕИК *****,
парично вземане с предмет издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по образуваното ч.гр.д. № 1635/2023 г. по описа на РС-К., а именно следните
суми: 500,00 лв. /петстотин лева и 00 ст./ - главница; 41,76 лв. - договорна
лихва от 07.09.2018 г. до 08.01.2019 г.; 82,82 лв. - лихва за забава от
08.01.2019 г. до 12.07.2023 г.; законната лихва върху главницата от 18.07.2023
г. до изплащане на вземането.
Твърди, че между „С.К.“ ООД, в качеството на кредитодател, и Ю. А.
А., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № 210250 на 07.09.2018 г. От приложените Общи
условия и договор за потребителски кредит № 210250 на 07.09.2018 г. се
установява наличието на облигационно правоотношение, задълженията на
1
страните по него. Договорът отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
да бъде сключен по ясен и разбираем начин. В този смисъл той е
действителен, сключен според нормите на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. На
07.09.2018 година Ю. А. А., ЕГН **********, като страна по договор за
кредит № 210250, е получил сумата от 500 лева от „С.К.‘“ ООД, като се
съгласила да върне 4 броя вноски, всяка по 198 лева в срок до 08.01.2019 г.,
съгласно съдържащият се в Приложение 1 погасителен план, неразделна част
от договора за кредит. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40.08
%, както и годишен процент на разходите в размер на 47,63 %. В чл.31, ал. 3
от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя /“ОУ“/,
неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва
върху всяка забавена погасителна вноска. В чл.33, ал.2 от ОУ, неразделна
част от договора за кредит, е уговорено правомощие на „С.К.“ ООД да
уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения, изпратени на e-mail
адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от
него при подписването на договора за кредит.
Ответникът Ю. А. А., ЕГН **********, не е изпълнил в срок
задълженията си по договора за кредит.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания цесия от 13.01.2022
г, „С.К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по
описания договор за потребителски кредит с цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. *****. Длъжникът е уведомен за цесията
на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 г., както и със СМС на
посочения от него телефонен номер. От представения Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, между „С.К.“ ООД като цедент и „АПС Б.Б.“
ЕООД, ЕИК: *****, като цесионер се установява, че страните са постигнали
договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен
размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията
си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в
Приложение № 1 към дата 05.04.2022 г., неразделна част от договора. С
Приложение № 1 към описания по-горе договор, „С.К.“ ООД е прехвърлило
на цесионера „АПС Б.Б.“ ЕООД вземанията от настоящия ответник. По
Приложение № 1 вземането на „С.К.“ ООД към ответника по гореописания
2
Договор за паричен заем № 457078 на 05.10.2020 г. е прехвърлено на „АПС
Б.Б.“ ЕООД, за сумата от 642,54 лв. Връчването на съобщението за
сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът
да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и
съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на
вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни
именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения
договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.
Връчването на уведомлението няма характер на лично и незаместимо
действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник
на цедента. Няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия
кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Ответникът Ю. А. А., ЕГН **********, не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита.
Твърди, че към настоящия момент задължението все още не е погасено.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се
дължи от длъжника по силата на чл. 2, раздел X . „Забава. Предсрочна
изискуемост“ от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който
член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска.
Твърди, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна
лихва за забава по договора за кредит не е била начислявана, т. е.
претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците.
Ответникът Ю. А. А., ЕГН **********, е получил исковата молба на
3
ищеца, но в законовия срок не депозира отговор.
Твърди, че е подал Заявление за издаване на заповед по реда на чл. 410
от ГПК. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д №1635/2023 г.
по описа на Районен съд – К. и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение. С разпореждане №3262/05.09.2023 г. по ч.гр.д №1635/2023 г. по
описа на Районен съд – К. съдът е указал на заявителя да предяви
установителен иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК за
вземането си. В изпълнение на указанията на съда и предвидения за това срок
заявителят е подал настоящата искова молба.
На основание чл. 78 ГПК претендира съдът да осъди Ю. А. А., ЕГН
********** да заплати на дружеството - ищец сумата от 125,00 лв. разноски,
направени в настоящото производство, от които държавна такса в размер на
25 лв. съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Посочва, че ответникът Ю. А. А., ЕГН **********, е получил исковата
молба на ищеца, но в законовия срок не депозира отговор, поради което иска
от съда да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал.1
от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В първото по делото съдебно заседание ищецът, с писмена молба е
поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.
С протоколно определение от 12.01.2024 г. съдът е приключил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответника не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призовани за съдебното заседание, като не изпраща
процесуален представител и не направи искане делото да бъде гледано в
негово отсъствие.
4
От разпорежданията на съда от 21.09.2023 г. и от 05.12.2023 г.,
постановени по настоящото гражданско дело /лист 33 и 44 от делото/ и
приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
Представените с исковата молба писмени доказателства не са оспорени
от ответника и предполагат наличието на неизпълнение на договорно
задължение по Договор за паричен заем №210250/07.09.2018 г. между него и
кредитора „С.К.“ ООД. Не доказват обаче наличието уведомление по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В Определението № 2708/05.12.2023 г. съдът съобразно
разпределението на доказателствената тежест е указал на ищеца да представи
доказателства за обстоятелството, че длъжникът е уведомен за извършената
цесия с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г.,
сключен между „АПС Б.Б.“ ЕООД и „С.К.“ ООД. Въпреки дадените в
Определение № 2708/05.12.2023 г. указания ищецът е представил разпечатка
от електронна поща в която е материализиран текст, озаглавен „уведомление
за цесия“ като същият не е подписан от законен или упълномощен
представител на цедента или цесионера и не е изпратен от посочен в Договор
за потребителски кредит №210250/07.09.2018 г. електронен адрес. В
представения документ не е налице информация дали съобщението е
достигнало до длъжника, което го прави негоден да докаже факта на
уведомлението по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД. Съдът намира и че ищецът не е
представил по делото уведомление за цесия, което да бъде връчено на
ответника, за да се счита последният редовно уведомен за прехвърлянето на
вземането. Затова съдът приема, че извършеното с договор за цесия от
13.01.2022 г. прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит няма
действие по отношение на длъжника – ответник, тъй като за извършеното
прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред от предишния
кредитор. Цесията не е надлежно съобщена на длъжника, поради което тя
няма действие за същия по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД и предявеният иск за
установяване на вземанията с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 във вр. с чл.99 от ЗЗД е вероятно неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. В посочения смисъл е дадено разрешение в
Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/13 г. на I т. о. на ВКС и Решение №
123/24.06.09 г. по т. д. № 12/09 г. на II т. о. на ВКС.
5
Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест
съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуемо
вземане от ответника, а на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото
дружество претендираните суми по процесния договор, като такива
доказателства по делото не са събрани.
Исковете се явяват вероятно неоснователни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат отхвърлени изцяло. Искът в настоящия случай се явява
вероятно неоснователен на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради
липсата на подкрепящи неговата основателност доказателства.
По отношение на претендираните от страната разноски, съдът
възприема следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските. Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и
когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
ищецът не е представил списък на разноските. Въпреки това съдът е длъжен
да се произнесе по разноските.
Поради отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.422 вр. с
чл.415 от ГПК претенцията на ищеца за присъждане на направените в
6
заповедното производство и в настоящото исково производство разноски се
явява неоснователна.
Ответникът по делото не е направил искане за присъждане на разноски
и не е представил списък по чл. 80 от ГПК, породи което не следва да му
бъдат присъждани разноски в настоящото производство.
Воден от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК: ***** със
седалище и адрес: гр. *****, представлявано от Х.М.М. и П.В., с
пълномощник юрк. Е.Ц., против на Ю. А. А., ЕГН **********, настоящ адрес
обл. *****, установителни искове за съществуването на вземането за сумите:
500,00 лв., представляващи главница по Договор за паричен заем
№210250/07.09.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда - 18.07.2023 г. до окончателно
изплащане на вземанията.; 41,76 лв. - договорна лихва по Договор за паричен
заем №210250/07.09.2018 г. за периода от 07.09.2018 г. до 08.01.2019 г.; 82,82
лв. - лихва за забава по Договор за паричен заем №210250/07.09.2018 г. за
периода от 08.01.2019 г. до 12.07.2023 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7